• 28Mar

    кликай ТУК и дай воля на въображението си. каквото и да подадеш излиза 100 пъти по-красиво. а животът рядко предлага такива възможности. музиката. колко време прекарваш съзнателно или несъзнателно без нея? при мен е изключително малко. когато си купих 20 гигабайтовия айпод си умирах от кеф. 20 гигабайта означават свобода на действие, възможност за голям избор. всеки ден беше белязан по негов си начин. пекне слънчице – задава се например боб марли. завали дъжд или се намуся – и музиката избива на рев. отида на спорт – имам бягаща музичка. но до сега никой не ми беше съставял листите. а пандора не само, че ми отгатва желанията, ами ми дава и нови идеи. уникално! препоръчвам!

  • 08Feb

    бях, когато днес попаднах на следният пост в един немски блог – ТУК. само да направя една лека забежка на немски –

    Sehr geehrter Herr Graff,
    sollte Ihrerseits Interesse an meinem Beitrag bestehen, dann erkl?re ich mich jederzeit bereit Ihnen den folgenden Text zu ?bersetzen. Die Leute, die mein Blog lesen, sind bulgarischer Herkunft und ich w?rde denen nur ungern Ihre Meinung vorenthalten.
    Mit (leider) nicht gerade freundlichen Gr??en
    Donka Doycheva

    сега за мнението на журналиста бернд граф. ще е необходимо да преведа някои пасажи, за да знаете за какво става въпрос. ето го първият (трябва да сте видяли снимката към неговата статия, за да знаете за какво говори той):

    “дамата, намираща се в ляво от бундесканцлерката на република германия, госпожа доктор ангела меркел, всъщност не е дама.
    дори да изглежда като мадона след 46-часова камасутра-йога с 47 участника, дори да изглежда като теле заразено от “луда крава”, тук става въпрос за личност, която е мъжко величие от попмузикалния бизнес. за едно избеляло величие, да – ако мислите в посока мумии то сте съвсем прави.”
    следващите обиди в посока боно се сипят във всеки един ред на явно скучаещия ни ( и доста често повтарящ се) автор. а ето и някои от тях: “това рок-нещо”, “отслабващи гласни струни”, имало вече доста такива, защото вече “били на възраст”, боно имал “нещо вампирско”, “остатъчен рокер”, “не-мадона-боно”, “ирландски бард в не най-добрите си години”, “госпожо боно”.

    сега да ви кажа нещо, уважаеми господин граф. когато седнете да коментирате прическата на някой и да го оценявате спрямо външния му вид вие ми приличате на стара моя учителка от гимназията с доста леви убеждения, която не обичаше модерни прически и къси поли. не външния вид прави човека (знам, че звучи доста клиширано). но си помислете как изглеждаше вашата уважаема доктор меркел преди да я научат, че на този свят има нещо като фризьори и сешоари. и други неща като грим и женска осанка.

    второ: преди да седнете да пишете по дадена тема е добре да видите какво става и от другата страна. нямам против вашия музикален вкус, който явно е съвсем различен, но вие не сте музикален критик, за да намесвате неща като “отслабнал глас” с дадена изява на отделна личност. липсата на информация е доста често срещана в немската преса, господин граф. вие не обичате да посещавате местата или хората, за които пишете. вие вече имате мнение и не ви са нужни онагледяващи материали. тогава кого искате да убедите в правотата си и защо мислите, че може да е достоверно?

    трето: само да напомня, че носителят на немската медийна награда e точно този боно, върху когото вие изливате огромно количество недоволство в стил ругатни.

    писна ми да ви ги броя, така че спирам (да броя). не ми е известно в коя златна възраст се намирате вие, но бих ви свалила шапка ако на неговата възраст вие сте в неговото финансово, здравословно и психическо състояние. и въпреки всички привилегии вие си причинявате скучни неща като срещи на интернационално ниво, вместо като обикновена рок-звезда да се напивате/дрогирате/и други нецензурни неща. или ще потъвате в забвение, което по мога да си представя във вашия случай. препоръчвам ви няколко неща:
    успокоителни, защото доста сте се разтревожил за госпожа доктор канцлерката. ако трябва я посетете, да се уверите, че това лудо нещо боно не и е причинил някоя зараза като например – логично мислене, съчувствие или друга явно неестетична според вас болест.
    да почетете малко повече. има интернет, има библиотеки, има архиви на вестници и списания (не само на вашия велик зюддойче цайтунг)
    да си спестите опитите за хумор, защото са жалки и без грам похват.
    да се замислите преди да напишете следващия си материал.

    айде, по живо и здраво и дано повече не ви чета никъде.

  • 01Dec

    ю2

    ТУК е интервюто с Лари и Боно преди концерта в Gelsenkirchen това лято. Приятно гледане.

  • 28Nov

    като дойдох преди няколко години в мюнхен имаше едни плакати из превозните средства, които ми направиха голямо впечатление. на тях имаше нарисувани един застаряващ индивид с пазарска чанта в краката, а до него младеж със скъсани дънки и слушалки на ушите, седящи един до друг в автобус или метро. младежът беше с блажено затворени очи, а дядото беше откровено ядосан. надписът гласеше нещо от сорта на “високо пуснатата музика пречи на съседа ви.” що за дивотия, помислих си тогава. такива случаи наистина са рядкост. защо пък тези плакати…

    годината е 2005. техниката напредва и вече мобилните телефони започват да приличат на гетоблъстъри (уф че тъпо се пише тва). и това отделно от факта, че всеки втори има иПод или някакво друго мп3-приспособление. и аз слушам музика, ама поне не досаждам на хората с ритмите си. случвало ми се е младеж със слушалки в ушенцата да оглася цяло вагонче от метрото. или рейса. или трамвая. тогава се чува в повечето случаи онази еднотактова музика – уфца-уфца-уфца-уфца-уфца…. (не става въпрос за овце тук) но това не е нищо в сравнение с новата мода. малки пръдльовци, предимно от гетата, почти мога да бъда сигурна, че числят към някоя банда, се качват по превозните средства и си пускат ултра-модерните-гсм-и-волумето-на-мах-якооо-пич-ей-ше-те-чупя-ей-ман-ба-ли-м….а-му-каква-музика…. тази сутрин например имах удоволствието да се насладя на последната черна мтв боза, която не бих чула никога и никъде по собствено желание. момченце с наскоро поникнали мустачки държеше да оглася целия вагон. идиотчето му с идиотче беше само, даже не си беше с бандата малоумници, и пак никой не се престраши да му направи забележка. преди няколко дни бяха турско-немски девойки (по-скоро турски), които ме просветиха във всички вървежни турски маанета. мляскаха дъвки, бяха всички еднакво изрусени на кичури (не точно руси, ами от онова турското русо), всички с дънките в ботушките (брррр, поредната мода, която ме погнусява), гадно гримирани… имам чувството, че турското малцинство тук добре превзема немската младеж. всички говорят онзи ограничен немски ( ей, крас ман и т.н.) или както гласи любимото ми изречение, което случайно бях дочула – ей, шайс ауф ди шайсе, ман!!!!! на къде вървите, на къде отивате??????

  • 22Sep

    си мислех… да, ама не. днес реших да си пусна някакво българско радио. както се досещаш тях ги “ловя” само през интернет. преди доста време Емо ми препоръча предавател.ком. е, така и не успях да се преборя с мрежата и отново зациклих на бг радио. просто никое от другите радиа не иска да тръгва. няма лошо, викам си, отдавна не съм слушала само българска музика, сега ми се е паднало. и като се занизват една след друга – две праскови и две череши, не си отивай, не ме напускай, ще се скъсам от рев, не ми обещавай за утре, друг път, без цветя, панелни комплекси, близо до сълзите ми, половин любов, искам още, но думите са дим… и се зарежда депресията, направо мамата си трака. та се сетих за миналото лято. бяхме с един приятел в един клуб в софия и започнаха да пускат едно след друго парчета на разни бългаски рокери, но от онези – по-старите. пак така – стари момчета, когато рокендролът беше млад… ще кажеш, че са 100-годишни юбиляри. кофти явление това българската музика. номер едно обаче са женските групи – мълчиш, потъваш в мрак, мойте кафеви очи, с черни кръгове под тях, айде гледай си работата, че ми писна да те слушам….
    не, не, не, не мога така…

    п.с. обаче се посмях на откъсите от филми, които пускат. “първо щяхме да пеем в еди-къде-си, после в какво беше… амбасадор, а сега??? аз съм помъкнала три куфара рокли. -ааа, вече са два. -оле стига бе, не ми напомняй, оле, ужас”

  • 07Aug

    Така чаканото събитие дойде и отмина като пореден дъжд в мрачен Мюнхен. Като за начало започнаха да пристигат всичките ми гости, на които бях успяла да взема билети за концерта. В неделя пристигна сестра ми с Ваня и Христо, а във вторник сутринта на гарата до нас се приземиха Гешев, Недко и Невена. Сряда сутрин групата стана пълна, когато пристигна и Пепина. Преброи ли ни вече? Вълшебната осмица се запъти към стадиона към 15 часа. Пускането беше обявено за този час, но когато пристигнахме там все още вратите бяха затворени и си постояхме чинно отпред. Имахме време да се запасим с фен-артикули – естествено със сестра ми си харесахме една и съща тениска и сега се движим като от пансион “баба Иванка”. Да, баба Иванка беше нарицателно за мен и Пепа, които като големи сестри (или по-точно големи мрънкалища) само питахме – тук ли ти е билета? а картата за транспорта? облечи се! съблечи се! наметни се!!! Ужас, как ни изтърпяха малките, които отдавна вече не са малки, не е ясно.

    Подгряващи групи и дъжд! Keane са супер депресарска група с откачен тип на клавишните, който почти си счупи врата от мятане. Пауза. Дъжд! Купуване на дъждобран! Дъжд! Дъжд! Дъжд! Гръм и трясък. U2 излизат. Eins, zwei, drei, vierzehn…………. HELLO, HELLOOOOO……………… По средата на втората песен проклетият дъжд спира. Може би се обиди, че никой повече не го забелязваше. Не мога да опиша концерта. Не мога дори да го сравня с този през 2001, който се състоя в Олимпияхале. Неповторими – Боно, Ейдж, Лари и Адам. Две песни, на които Боно сваля очилата си и виждаш онези очи, които пречупват всичко в теб – Sometimes You Can’t Make It On Your Own и Miss Sarajevo. Първата посвети на баща си – Bob Hewson. Втората е за последните жертви на терористични акции в Лондон. Преди да започне Pride (in the name of love) се четат правата на човека. Публиката надува бели балони – това беше нашата благодарност към U2 за последния им концерт в Германия. Инициативата тръгна от феновете – u2-tour.de. На тръгване Боно отново проговаря немски – Servus!

    Концертът в числа: 7 часа на стадиона, 8 човека, които не се разделиха нито за миг, 4ма брилятни музиканти, които ме разплакаха 3 пъти, 2ма щастливци от публиката, които успяха да се качат на сцената – непозната мацка, която успя да прегърне Боно (аз бях, не ме ли видяхте 😉 ) и един Юрген, който имаше честта за няколко минути да свири заедно с 4те легенди от U2. безброй неуспешни позвънявания, за да споделя щастието си в този момент. Благодаря!

    P.S. Искам пааааааааааааааак!!!!!!!!!

  • 19Jul

    По принцип не си падам по риалити шоута. Не съм гледала никога нещо такова. Още по-малко пък и някой от българските варианти. Но се зарадвах, когато разбрах, че Марин Йончев е спечелил. Познавам сестра му Соня, с която сме пяли около 10тина години заедно. Той тогава беше доста малък и идваше с майка си на нашите репетиции. Доколкото разбрах за Соня от наши общи познати, в момента е в Женева. Сигурна съм, че в основата на успеха и на двамата стои майка им. Успех и на двама ви!

  • 14Jun

    е, щом Ико е решил, аз съм следващата. Ето и моите, също без номерация:

    Stay (Faraway, so close)
    Lemon
    Garth Brooks – Friends in Low Places
    Madonna – Rain
    Skid Row (Sebastian Bach) – I remember You

    Предавам щафетата на Емо и Сашо

  • 12May

    Ето това парче ме побърква от известно време насам. Не знаех, че харесвам кънтри, но този пич разтърсва. Особено ми хареса тази песен при 150 по магистралата преди около два месеца с весела компания в колата и страхотно настроение след скъсване… Пътува ми се повече от всякога и съвсем скоро ще полетя към България. Не знам с колко километра в час, но май ще слушам точно това парче на кацане. Обичам да правя излитането и кацането специални. На излитане при мен има винаги нещо леко носталгично, независимо в коя посока тръгвам. Нещо бавно и размазващо, не винаги свързано с някой или някъде. Излитането е началото на ритуала. Отпускаш, в същото време затягаш колан. Бавно самолетът поема. Усилва постепено скорост, докато не усетиш асфалта почти под краката си – така както го усещаш, когато караш блейдовете по скапан асфалт, където усещаш всяко камъче под пръстите си. Замираш за момент, когато се отлепяш от земята. В гърлото ти нещо се надига, но е приятно, не като усещането след препиване. След това просто летиш. След това виждаш града под себе си, след това селата около него, след това само облаци. Това е най-красивото. Кацането е една друга история. Нетърпението нараства. Не мисля, че се дължи на адреналин, това са просто нещата, които минават през главата ти. Идва еуфорията. Тогава идва това парче. И в този момент самолетът удря земята. Има една малка разлика в картините, които виждаш на излитане и кацане, която понякога е зашеметяваща, но рядко и отдавам голямо значение.

    А сега слушам парчето за излитане – do i ever cross your mind. Рей Чарлз. Време е да излетя в страната на сънищата. Всъщност излитам ли в момента или кацам не е ясно.

  • 28Apr

    Може би така ще прозвучи това на много от вас. Обаче толкова се изкефих, че искам да споделя сега и веднага.
    Отивате на страницата на Нора Джоунс. Готинко направена, нали? В горния десен ъгъл – радио. Днес е перфектният ден за такава музика дори в работата.

    Добро утро на всички. При мен кафето подейства чак сега. А при вас?

  • 12Feb

    Това е!!!
    Мисля, че няма какво да го обяснявам повече.

  • 24Jan

    Само един въпрос – какво пише на тоалетна хартия произведена в Германия??? Е, съвсем наскоро за първи път видях марката данке (благодаря). Сега вече и в нашата квартира. На цялата ролка, по-точно на всяко второ листче излиза надписа ДАНКЕ. Еми, хубаво данке, ама за какво??

    Добрата новина е, че Боно и компания идват началото на август в Мюнхен. Ами добре, ама кой има да ми даде 290 евро за да ги видя отново. Това е евтиният вариант. Ако някой има 350 да се обади. Също в евро. Бахти, май започвам да се радвам, че не им напълних джобовете с покупка на техния iPod, а си купих нормалния такъв… Май за първи път съм напът да ги намразя. Fuck… Скапан weekend. Лека нощ

  • 26Nov

    Ето кой ще ми пази съня вече.

  • 22Nov

    I know that we don’t talk
    I’m sick of it all
    Can you hear me when I
    Sing, you’re the reason I sing
    You’re the reason why the opera is in me

    Where are we now?
    I’ve got to let you know
    A house still doesn’t make a home
    Don’t leave me here alone

    Една песен написана за специален човек в тежък момент. Изпята много по-късно. С много чувство, толкова много, че дори може да те разплаче още при първото чуване.
    Какво е да загубиш някой близък, който се е отдалечил от теб и ти дори не знаеш, че той е далеч.

    Нещо сънувам странни неща напоследък. Надявам се скоро да спре поредната серия сънища, за да мога да се наспя. Несвързани неща, глупави случайности, но важното е, че винаги се появява професорът ми и ми казва, че няма да ми даде оценка, защото не мога да пиша… Всяка нощ. Може би от тези нерви напоследък не мога и да оздравея. Единствената нощ, в която спах 4 часа, а се наспах, беше когато спах с едно бебе в една стая. Нещо много успокояващо има в мириса на бебе. Една малка мръвка, някакви си 6 месеца, няма зъби, а има най-очарователната усмивка. А миналата седмица лекарката ми ми каза, че съм в продуктивната си възраст… Каква продукция бе жена, какви пет лева? Аз все още се чувствам като на 15.

  • 09Nov

    Не е ли гениален???? Обичам го… Не мога да спра да я слушам от сутринта

    Unos, dos, tres, catorce [1,2,3,14]

    Turn it up loud, captain!

    Lights go down
    It’s dark
    The jungle is your head
    Can’t rule your heart
    I’m feeling so much stronger
    Than I thought
    Your eyes are wide
    And though your soul
    it can’t be bought
    your mind can wander

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called vertigo
    It’s everything I wish I didn’t know
    Except you give me something I can feel
    Feel

    The night is full of holes
    Those bullets rip the sky
    Of ink with gold
    They twinkle as the boys play rock and roll
    They know that they can’t dance
    At least they know

    I can’t stand the beat
    I’m askin’ for the cheque
    Girl with crimson nails
    Has Jesus ’round the neck
    Swinging to the music
    Swinging to the music
    Woooao

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called Vertigo
    It’s everything I wish I didn’t know
    But you give me something I can feel
    Feel

    All this, all this can be yours
    All of this, all of this can be yours
    All this, all of this can be yours
    Just give me what I want
    And no one gets hurt

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called Vertigo
    Lights go down and all I know
    Is that you give me something I can feel
    You’re teaching me …aaahhh
    Your love is teaching me …aaaah
    How to kneel
    Kneel