• 25Jun


    Още няма и година, откакто заживях в България. На 6. август става 1 годинка. За това време обаче успях да си почина, след това да си потърся работа, да си намеря и от чисто любопитство да се оглеждам за нови и нови варианти. Човекът е човек, когато не спира да търси.

    Ето с какво се занимавам в момента:

    Работя от вкъщи за софтуерна фирма. Имам малко задължения, назначена съм на половин работен ден. Интересно е, но не е достатъчно да ми запълни ежедневието.

    Затова станах заклет преводач. Нанесена съм по всички регистри, сравнително често идва работа от момичето, с което работя заедно. Отделно от това започнах да давам и уроци и с голямо учудване установих, че се справям и имам подход.

    От няколко дни работя и повече за баща ми.

     

    Ето обаче две случки, които не ми дават мира. За последните няколко месеца бях на две интервюта, от които така и не получих отговор. Без да ти звучи надуто смятам, че и за двете позиции нямах кой знае каква конкуренция.

    Първото интервю беше в централна община в Пловдив. Изборите бяха минали, кметът си беше на мястото вече. Самото интервю беше виц. Човек, чието име не искам да споменавам, на видима почти пенсионна възраст ми обясняваше, че какъв опит съм имала аз, та той след 25 години в политиката не можел каже, че има някакъв. Жената, която ме интервюираше счете за нужно да ме запита няколко пъти дали съм сигурна, че съм зодия близнаци. Според нея съм Паяк! Най-опасната зодия, била премахната бла бла бла. Уговорката беше да пратя преведени всичките си препоръки. Изпратих ги. Повече не ги чух и не ги видях тези хора.

    Второто интервю беше за позицията „Специалист Комуникации” при EVN. Не че ми е любима фирма и не че мога да си представя да работя за тях, но на майтап си пуснах документите. След дъъъъъъъълга пауза бях поканена на интервю, което се проведе от фирма, набираща кадри за тях (отново австрийци). Момичето, с което се срещнах беше определено с неголям опит във воденето на интервюта. По облеклото дори и личеше, че не приема работата си сериозно. Дори аз, която не ходя с панталон с ръб и тънки токчета, бях по-стилна от нея. Смешката беше, че ме запита за парите, които си представям, че ще получавам. На отговора ми тя отвърна: тези пари се получават в София. Аз запитах: А това, че искам да работя в Пловдив, означава ли, че трудът, който ще положа ще е по-ниско качество? От тях също нямам отговор.

     

    Не съм примряла за работа. Доходи имам, имам и какво да работя. На първото от тези места отидох, защото все пак е по специалността ми и ме гъделичка поне малко да се занимавам с политика. На второто отидох на майтап. Явно и те не са от сериозните. Дразнещо си е обаче, както и да го погледнеш. Ами представи си, че наистина си търсех работа…

  • 10Jun

    На 15. май подадох писмено запитване в НАП. Защото методологът (който като всички останали постоянно ходи на семинари и се дообразова) не можа да ми отговори на следния въпрос: как да осигурим гражданин на европейския съюз, работещ за българска фирма, но не на територията на Република България. Трябвало да чакам 20 работни дни за отговор. Вчера получавам най-после писмо, но се добирам до него едва към следобеда. И каква е моята изненада, когато вместо отговор на запитването си получавам следното копие:
    Уважаеми господин Стефанов,
    Във връзка с т.3.1.1. от Процедурата “ДОМ-1″, приложено изпращаме Ви по компетентност запитване с Вх. нр. хх-хх-хх/15.05.2008 по описа на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-град София от  “ХХХХХХ” ООД с БУЛСТАТ ХХХХХХХХ.
    Запитването е свързано с Регламентите за координация на системите за социална сигурност.
    Директор: (подпис)
    Б. Атанасов

    Днес се опитвам да се свържа с НАП в София на три телефона. Държа докато сигналът прекъсне и никой не вдига. Информационният телефон на НАП е 0700 18 700. Опитай се да го набереш и ще разбереш, че след третата нула казва: Номерът на абоната е променен.
    Проблеми имах още когато се опитах да се срещна с методолог. Има само 2 часа в седмицата, в които тези странни хора провеждат консултации. Точно в тези два часа методоложката за град Пловдив беше някъде си. Един ми каза, че е на семинар, друг, че е на обучение, а трети, че е в отпуска. Вдигнах много врява и в крайна сметка тя лично ме потърси. Когато отидох при нея обаче се оказа, че не е достатъчно компетентна и ето как се завъртя всичко. Сега обаче не знам накъде да поема. Идеи??? Арменският поп е на горната улица, да взема да скоча до него, може пък той да знае нещо??? (ето ти и нова категория: при арменския поп – дано по-малко да има в нея)

  • 30May

    Подобно на моя приятел Jausenstation да блогна за първия си (на територията на Пловдив) Celebrity Clash. Разхождайки се кротко из Метро, докато търся нищо и се чудя дали да си купя най-грозните, но затова пък най-удобните обувки (не се престраших) и ето го насреща:

    6 кокошки

    Данчо!

    Пазаруваше си спокойно, с още един мъж. Толкова бързах да реагирам и да стисна ръката на човека до мен, че дори не погледнах клюкарски какво е натоварил в количката си. :)  Ама съм и аз една…

  • 18May

    kiss

    (клик за по-голямо)

    И ние бяхме там, и ние вяхме шорти на концерта.
    Да ме извиняват големите фенове, ама тия Кис са бахти и смешните. Мнооооого страшни, плюят кръв и чупят китари, облечени като деветте травестита от Алпите, ама имат страхотийски обувки. И музиката въпреки това е, хммм, как да го кажа… мекичка?
    Иначе зад нас имаше лели и чичовци, които знаеха всяко парче (мелодията), но пееха на езика Кен ли. Готино е! Забавно!

    Е, добре де, имат 3 култови парчета, заради които си заслужаваше да отидем. Успях да подскоча на няколко пъти и да повикам мъъъъничко. А другото хубаво беше, че по време на концерта се хванах на бас, спечелих го и ще ме водят на певицата Металика. И това ако не е хубаво, не знам…

  • 07Apr

    Слагам си цензура, а не е правилно.

    Писна ми от майсторите в къщи. Антония, не си сама. ☺

    Кашлицата ми повече от седмица не минава. Тази нощ се вариха чайчета и се пи лимон с мед. Много мед. Ще стана мечка. Или пух.

    Работа.

    Изпитът наближава, а това ниво съм го посетила само наполовина. Няма да критикувам Британика, защото сама съм си виновна, да не съм се разхождала насам-натам. Амахаа. Всъщност изпитът е точно следващия понеделник. Някакви кондишънъли, които разбирам, защото ми звучат по немско натрупани. Времената и без това са ми еднакви всичките. А за думите да не говорим. Вие как учите думи? Аз явно вече не мога.

    Ако оздравея може и да се разходя нанякъде. Само да мине изпитът. Ето, че всичко има връзка.

    А тези не са ли страхотни? Само дето съм нервак и като знам, че нямат връзки и ми става клаустрофобично и ги захвърлих още докато ги мерих. Клаустрофобичка такава. Хахаха, имам фобия от Клаусовци. Това някак се вързва.

    Това радио е перфектенско. Но и това ми харесва, слушам някакви хора.

  • 07Mar

    В ден подобен на този мечтая да не бях ставала от леглото. Претъпкана с пенсионери банка (изкъпете се бе хора), глупости колкото искаш.

    Този блог не е от най-популярните, но се радва на добро число читатели. Не, няма да ти говоря за статистиката на блога. Последното нещо е, което ме интересува. Блогът го има, защото ми е приятно да споделям. Не съм прекалено ексхибиционистична, не съм и чак толкова тайнствена. Това съм аз. За всички, които ме познават и не ме познават, както и за всички, които ме издирват по търсачките.

    На няколко пъти съм била на ръба да го изтрия или поне да го захвърля. Да го оставя да прашаса. Може би това ще е най-правилното решение. Ти как мислиш? И не, не искам да спирам коментарите, защото блог без коментари е като пилешка супа без пилешко.

    За една коментираща: тези неща се пишат в мейл, лично. Надявам се си прочела отговора ми. И си помислила върху него. За всички други: съжалявам, но това са нещата, които ме карат да модерирам всички коментари и да не ги оставям да излизат без разрешение. Има хора, които не могат да разграничат публичното от личното пространство.

    От мен за сега довиждане. Няма ме. Ако желаете дори ме забравете, по-добре ще е за тези от вас, които вярват на всичко. Вземам си отпуска от това място и отивам да работя, за разлика от някои хора. А да, имам и личен живот, на който бих могла да обърна повече внимание, без да ме е страх от каквото и да е. Това е животът.

  • 01Mar

    Ако си пропуснал броя, ето ти поне корицата:

    Create Fake Magazine Covers with your own picture at MagMyPic.com
    Subscribe to Maxim Magazine at a 75% discount!

    от ТУК

  • 26Feb

    При един от последните ми разговори с мои приятели в Мюнхен изскочи следната информация: Ректорът на университета ми
    , който до скоро наричахме еМ Ти (от фамилията му, но на мен винаги ми е звучало като Е.Т.), сега вече има ново име сред студентите си – РС (хихихи, това пък от първите му имена). Той е наистина странна птица и е хубаво човек да се е срещнал с него. Преподава политическа теория, но това не му пречи в лекцията да спомене, че рибките в аквариума на университета са подбрани според фенг шуи (или както там се пише). Интересува се от зодиите на студентите си – в един семинар ме запита посред реферата ми каква зодия съм. Доста объркана реших, че не знам дали ще му угодя с отговора си, затова преди да се заплета в лъжи, си признах, че съм близнак. Той беше меко казано отвратен и помоли колежката си професорка, с която водеше семинара, да поеме корекцията на научната ми работа, която трябваше да бъде оценена. Защото не можел да работи с близнаци. Бил предубеден и го било страх да не ме ощети. Браво на него, защото пък тя ме харесваше много и ми писа отлична оценка. Той, както вече ти става ясно, е езотерик от класа (на това много се беше ядосал всъщност, и аз не знам защо). Много логично е такъв човек да отхвърля мобилната комуникация като изключително вредна. Но животът поднася изненади, и ето че и на него му се е наложило да се обзаведе с мобилен телефон. Какво било учудването му обаче, когато дни, после и седмици наред той не получавал никакви съобщения и обаждания. Нула. Никакви. И обезпокоен от това, запитал мой съвипусник – дали не би бил така добър да погледне настройките на телефона, може пък нещо да не е наред. Колегата ми учтиво казал, че няма проблем. И тогава професор-доктор-ненам-си-какво-на-всички-науки извадил една метална кутийка, откопчал я и извадил от вътре мобилния си телефон. На въпроса на моя колега защо държи телефона си в кутия, той отговорил – “Да се предпазвам от вредното лъчение”.

    Всъщност тази случка ме подсети за вица със Зайо-Байо, където Зайо се чудеше защо няма зайчета и беше запитан:
    – Зеле ядеш ли?
    – Да.
    – Моркови ядеш ли?
    – Да.
    – А жена си … ли?
    – Не.
    – А трябва, трябва.

  • 17Jan

    Честит ми имен ден! И на всички други, които са именици да е честит.

    Плаващо работно време и дълго излежаване след петниста вечер са най-хубавите неща на света.
    Гъдел!

    Първият подарък дойде от Ико – с нов wordpress съм :)

  • 08Jan

    myposhtwin

    от ТУК.

  • 08Jan

    Е тия се осраха. Не че едночасовото дъвчене на едно и също бих го нарекла новини, но в тесен семеен кръг се гледат. Аз им хвърлям в повечето случаи възмутен поглед и говоря глупости, попържни и други неприятности. Обаче в последните дни поставят рекорди в объркването на имена (в един репортаж 3ма мъже бяха изписани като кмет на еди-кой-си закъсал град). Може пък да е било нещо като игра с публиката, ама нямаше пък телефон, където да се пращат смс-си.

    И за да не виждам картинки като долната предпочитам други новини. На видео подкаст следя новините по ZDF и ARD, от кабеларката поглеждам понякога ББС.

    БТВ

  • 11Dec

    Няма такова нещо. Не се появяват с доставка от 26.11. Днес е 11.12 ако не знаеш. Цял ден ни мотат, накрая на крака да им отидем. Току що няколко бясни разговора по телефона и пускам радиото. Точно за началото на Enter Sandman.

    Exit light
    Enter night
    Take my hand
    Off to never never land

    Иначе и в личното е така – писна ми. От сериали, от интриги, от завъртяни неща, които можеха да бъдат прости, не за друго, а защото са прекалено логични и се случват. Ако някой има да каже нещо да го каже сега или да замълчи завинаги. Защото аз тая книга ще я издам. Както си говорихме с него преди няколко дни – поне пари да изкараме от цялата боза и от нервите, които изхабихме. Хехе, много на място сега МиЛа Голд пуска това:

    Is something wrong, she said
    Well of course there is
    You’re still alive, she said
    Oh, and do I deserve to be
    Is that the question
    And if so…if so…who answers…who answers…
    I, oh, I’m still alive

  • 05Dec

    Отдавна бях обещала на Комитата, но чак днес открих и втория абсурден плакат. Наслади се на настроението!

    альоша2

    альоша1

  • 04Dec

    Централна поща в Пловдив, ден понеделник, часът е около 15. С Димитър ще пием кафе и ще си говорим за работа, та минаваме от там. Добре, че сме запасени кой с два, кой с повече телефони, че гледай какво може да ти се случи в Горно Уйно (това между другото е следващата ми тема):

    телефоните

    Димитър снима другата бележка. Обожавам такъв почерк, само да кажа де.

  • 03Dec

    Тази вечер трябва да влезе в рубриката “но комент” на CNN. Снимките биха били достатъчни човек да си направи изводи и на ум да напише преразказ по картинки. Оставям на развинтената ти фантазия да си представиш колко сме изпили, какво сме говорили, колко сме танцували и кой кога се е прибрал. По улука.

    В главните роли:
    Вера (е, няма такава снимка, не мислиш ли???)
    Пейо
    Дончо
    Грегг
    Димитър
    Андрей

    Благодарско и до следващия път!

    П.С. Днес получавам странни извинения в кю. Няма нужда :)