• 27Jul

    4.07: старт на пътуването в следната поредица: Кирхдорф, Виена, Мондзее, Залцбург, Мюнхен, Бриксен, Венеция,(кораб), Патрас, Солун и прибиране на 15.07

    16.07: старт на първото посещение на моя приятелка от Мюнхен (всъщност от Вюрцбург), което продължи прекалено дълго, но е простима грешка.

    Някъде там между 16. и 27.07 (тоест днес): Девин, пещери и други обиколки из България, а да – и Металика естествено. Почти забравям за физиономиите на близките си (и приятели) и тази вечер най-после ще спя сама в собственото си легло. Без него и без мисъл къде по дяволите се събуждам. Хотелските легла ще са една от следващите ми теми. Снимки от всичко това: когато намеря време да излея съдържанието на картата в компютъра.Надявам се сте се забавлявали и за мен на Лени, нещо ми щукна и реших да не ходя. Другото са битовизми от личен характер. Но съм доволна. И леко тъжна. Но щастлива.

  • 06May

    Покрай тези празници за три седмици се натрупаха три семейни сбирки. Цветница, Великден, Гергьовден. Последната значи днес. От там и случката.

    Малката на братовчедка ми всеки път като ме види се затичва, прегръща ме и ме целува. Днес отново така, но целувка не получавам.
    – Цветина, а няма ли целувка?
    – Днес си много сладка, затова няма да те целувам.

  • 07Apr

    Слагам си цензура, а не е правилно.

    Писна ми от майсторите в къщи. Антония, не си сама. ☺

    Кашлицата ми повече от седмица не минава. Тази нощ се вариха чайчета и се пи лимон с мед. Много мед. Ще стана мечка. Или пух.

    Работа.

    Изпитът наближава, а това ниво съм го посетила само наполовина. Няма да критикувам Британика, защото сама съм си виновна, да не съм се разхождала насам-натам. Амахаа. Всъщност изпитът е точно следващия понеделник. Някакви кондишънъли, които разбирам, защото ми звучат по немско натрупани. Времената и без това са ми еднакви всичките. А за думите да не говорим. Вие как учите думи? Аз явно вече не мога.

    Ако оздравея може и да се разходя нанякъде. Само да мине изпитът. Ето, че всичко има връзка.

    А тези не са ли страхотни? Само дето съм нервак и като знам, че нямат връзки и ми става клаустрофобично и ги захвърлих още докато ги мерих. Клаустрофобичка такава. Хахаха, имам фобия от Клаусовци. Това някак се вързва.

    Това радио е перфектенско. Но и това ми харесва, слушам някакви хора.

  • 02Mar

    Исках днес да избърша люлката от зимния прах и да я сложа на слънце в двора. Да намеря някъде възглавницата и и да я украся с нея. Да седна, да се полюшна няколко пъти и да заспя над страниците, които си купих вчера от антикваря, който си упражняваше немския с мен. Когато купих няколкото книги (не исках да знам цената им и сега не бих могла да ти кажа колко книги са и колко струваха) имах чувството, че ги спасявам. Прашни, на моста до пощата, използвани, докосвани от някой друг и изоставени. С жълти ръбове, но със същото съдържание, което вече са дали на някой друг. Тъжни, но после докато ги носех в разкъсващите се вече 2 торбички (черни), сякаш се усмихваха. Имам Дикенс, Сенкевич, Фройд, Фром и Кундера. После си доставих удоволствие с нереални покупки. Двата чифта очила, които ще са готови едва в сряда – едни пълни с нарцисизъм, други: олдфешън, като закуска в Тифани. Отиващи си със сърцето, което е над истинското такова. Обувките, които също ще са ново нещо за мен, цялата нова, за да се срещна със старото. След седмица.
    И така приглуших липсата, на която от време на време се наслаждавам. Мазохистично, но човешко, да искаш да си сам. След безкрайния смях за безжичната мрежа, завършваща на джигиталност (почти джедайско е това).
    А люлката и днес не беше почистена. Кафе, закуска и гости. После бегом на кафе, после на двоен пазар и най-прекрасната момичешка вечер, развалена от телефони, но по тайландски подправена с пилешко със зеленчуци с кокосово мляко и тай-къри-паста, и онзи специален ориз, заради който се разходихме още половин час. А на всички лайт продукти показвам среден пръст и им казвам да излетят.
    Лютото и бирата вървят неизменно ръка за ръка, затова сега ти казвам наздраве. Цигарка и Леонард Коен с това:

    Like a bird on the wire,
    Like a drunk in a midnight choir
    I have tried in my way to be free.
    Like a worm on a hook,
    Like a knight from some old fashioned book
    I have saved all my ribbons for thee.
    If i, if I have been unkind,
    I hope that you can just let it go by.
    If i, if I have been untrue
    I hope you know it was never to you.

    Like a baby, stillborn,
    Like a beast with his horn
    I have torn everyone who reached out for me.
    But I swear by this song
    And by all that I have done wrong
    I will make it all up to thee.
    I saw a beggar leaning on his wooden crutch,
    He said to me, you must not ask for so much.
    And a pretty woman leaning in her darkened door,
    She cried to me, hey, why not ask for more?

    Oh like a bird on the wire,
    Like a drunk in a midnight choirhave tried in my way to be free.

  • 28Feb

    По стечение на обстоятелствата търся временно жилище във Виена. И ми идват едни гадни мисли и емоции. Преживяни, но незабравени. Оставили неприятния си привкус. Улици, които ти изскачат от храстите като полицай с радар. Имена и сгради, които бодат. Leonard Cohen лекува всичко. Носталгична, депресивна, работеща кибритопродавачка. На път.

    П.С. За радост на едни и за съжаление на други да уточня, че няма да се местя.

  • 05Feb

    блок

    ПРЕПОДАВАМ мълчанието
    на всички езици
    по метода на
    наблюдението
    на звездното небе,
    на челюстта на синантропа,
    на скоците на скакалеца,
    на ноктите на кърмачето,
    на планктона,
    на снежинката.

    П.С.:
    Набързо скалъпен превод на Шимборска от ТУК.
    П.С.2:
    Колкото и да не ти се вярва, това горе е Виена.

  • 17Jan

    Честит ми имен ден! И на всички други, които са именици да е честит.

    Плаващо работно време и дълго излежаване след петниста вечер са най-хубавите неща на света.
    Гъдел!

    Първият подарък дойде от Ико – с нов wordpress съм :)

  • 01Jan

    Честита ви нова година. Пожелавам ви усмивки, които да не можете да скриете, щастие, което да ви изненадва на всеки ъгъл и здраве, за да можете да изживеете най-красивите си моменти.

    Моята минала година беше доста турбулентна. Ето я в няколко реда:
    Дипломирах се.
    –  Започнах първата си работа на пълен работен ден и се преместих във Виена.
    – Скъсах се от пътуване между Виена, Мюнхен, София и Пловдив.
    – Една шестгодишна връзка приключи.
    Напуснах работа и се прибрах в Пловдив.
    – Дълга пауза, две сватби, стари приятели и други хубави работи.
    – Намерих си нова работа, която много харесвам.
    – Срещата на пловдивските блогъри беше голямото купон.
    Прекрачих и не съжалявам.

    Иначе новата година започна добре. След умопомрачително добрата реч на Славчо Атанасов и пиратката, която ме удари по крака се запътихме към One. Купонът не беше кой знае какво, но успяхме да ударим някой и друг танц. На някои хора да им е за урок от днешното главоболие, друг път да не мешат. Къмто 4 часа вече бяхме на път за вкъщи, където блаженно заспахме. На сутринта-обед ме чакаше кафе и баклава на масата. Късметите се отлагат за утре, поради липсата на сестра ми.

    и малко оф: едно и също IР ме гугълва всеки ден с лично име и фамилия. От около месец насам. Ама абсолютно всеки ден…

  • 16Dec

    Легнах си по своя воля чак към 5 и бях насилствено събудена в 7 и нещо. Трябва (като Барт Симпсън) някой да ме накара да напиша 100 пъти изречението: “Никога преди ден с ангажимент няма да се събирам на маса с приятели.” Всъщност беше по-лесно за издържане, отколкото си мислех – 2 кафеварки спасиха деня.
    Уискито вече го пием с мандарини, каквото и да означава това. Може би горчи по-малко и не пари неприятно. Знае ли баба ми…

  • 11Dec

    Няма такова нещо. Не се появяват с доставка от 26.11. Днес е 11.12 ако не знаеш. Цял ден ни мотат, накрая на крака да им отидем. Току що няколко бясни разговора по телефона и пускам радиото. Точно за началото на Enter Sandman.

    Exit light
    Enter night
    Take my hand
    Off to never never land

    Иначе и в личното е така – писна ми. От сериали, от интриги, от завъртяни неща, които можеха да бъдат прости, не за друго, а защото са прекалено логични и се случват. Ако някой има да каже нещо да го каже сега или да замълчи завинаги. Защото аз тая книга ще я издам. Както си говорихме с него преди няколко дни – поне пари да изкараме от цялата боза и от нервите, които изхабихме. Хехе, много на място сега МиЛа Голд пуска това:

    Is something wrong, she said
    Well of course there is
    You’re still alive, she said
    Oh, and do I deserve to be
    Is that the question
    And if so…if so…who answers…who answers…
    I, oh, I’m still alive

  • 05Dec

    Тъмна нощ. Прибрах се. Тъмно и много страшно. Няколко пропуснати обаждания. Едно от тях уважих. Костваше ми много истина и дълги уискита. Без мандарини. Изобщо, нищо сладко нямаше. Но сега е едно такова леко. Майната им какво ще кажат. Майната им също и какво ще си помислят. Аз направих голямата крачка. До съседната улица.

  • 28Nov

    Да, Ана ми чете мислите. И то така, че ги описва по начина, който сама се опитвам да си обясня. Тя твърди, че е “понякога не особено умна”. Вярвам и, защото и аз се чувствам на моменти така. Като например сега. Но пък била руса. Абе не знам, ама е страхотна.
    А защо си мисля, че ги чете? Ами заради това.

  • 26Oct

    Чалгата не е само музика. Това е поведение, това е култура, това е обгръщащият ни отвсякъде кич и ужас на ежедневието. Защото е лесно и достъпно. Защото ти може да не го харесваш, но то е лесносмилаемо и не те кара да мислиш. Дава ти повод да действаш както дойде, без да се замисляш за другите. Искаш да си перфектна? Отиди в “Пълна промяна”. Искаш нещо ново – заповядай в Сървайвър. Но моля те, не си прави труда да си измислиш сам забавления. Не бъди оригинален. Не си давай зор за нищо – на теб всичко ти се дава сдъвкано. Стереотип и начин на живот например. Жените трябва да показват плът – давай, оголи си циците и не мисли как изглеждаш всъщност. Мъжете трябва да са мускулести и да носят тежки ланци – запиши се в кварталния фитнес и пий коктейлчета до припадък. Вози се на лъскава кола втора употреба, купена от баща ти. Качи си мацката и я заведи в модно заведение. Защо да измисляш нещо оригинално и романтично? Когато те нагрубят, обидят или просто не можеш да прецениш ситуацията – реагирай с егоизъм. Мисли за себе си и за никой друг. И на това бих казала чалга. Макар че го правят и хора, които не понасят тази музика.

    Имам две неща, които ме карат да напиша това. Хората, които ми говорят на ти и магазинерките, надули някое от чалга радиата. Има прекрасно магазинче на българска фирма в Капана в Пловдив. Честичко минавам от там и рядко излизам с празни ръце. Последния път много се замислих дали да не оставя блузката и да си тръгна. Продавачките бяха на около 22. Говореха си за сватбите си и подаръчетата за гости. Дънеше чалга, ох, добре де – попфолк. Замислих се за блузката, но защо пък това трябваше да ми провали идеята за добър тоалет, който да покажа с удоволствие? Купих я, бяха страхотно учтиви. Казах им, че магазинът е страхотен – благодариха ми с усмивки. И тогава не можах да се стърпя и се плъзна: Но ако следващия път чуя друга музика бих останала с удоволствие и по-дълго тук. Разбраха ме. Едната ме познава вече по физиономия и знае, че минавам често. Тя се изчерви.

    Второто още не съм го изпробвала, но близък е момента. Усещам го. Следващата/следващият, който ме заговори на ти ще го попитам дали се познаваме. Ако каже не (както се и очаква) го чака прилично набиване на две отровни изречения.

    Има и трето нещо, което мога да определя като чалга. То е евтино и некултурно. То е обидно. Говоря за егоизъм във висшата му форма. Говоря за човешки отношения. Но не искам да обяснявам. Прекалено е лично.

    Апропо: чалга би било и да не отидеш да гласуваш. Не съм голям фен на Любен Дилов-син, но това изобщо не е лошо: Заповядай и прочети.

  • 15Oct

    Позамислям се тези дни, а мисленето е труден процес. Не че съм блондинка, но понякога е трудно. Само понякога. И ми минават през главата странни мисли, спомени, седмото небе е още далече, но има светлина. Имах странни срещи със стари приятели, които ми припомниха неща, които отдавна бях забравила. С мисълта, че не са били явно важни, че да се запомнят. Интересно е да видиш някого след 9 години и половина. Да видиш колко е пораснал, какво е правил през това време, къде е сега, какво си направил ти преди 9 години и половина. Повече от интересно.

    По непредвидимите пътища и мисли стигнах не до далече. Стигнах до трите си месеца във Виена. Беше опит, който е много важен. И понеже този път не искам да забравям си записвам тук трима човека.

    ТЯ се казва Дина. И се познаваме от гимназията. Беше 5 часа сутринта, когато звънях като луда на вратата и и на телефона и. Тя спеше дълбоко. Беше 29и април.  На първи май започвах работа във Виена. Добре, че първите седмици бях в командировки и почти не се вестявах у тях. Тясно като в общежитие и романтично като в същото. Аз и готвех, а тя ми даваше спокойствие. Да не ставаме много сантиментални, ето да я видите на последната ми вечер във Виена.

    дина

    И да, потвърждавам, че физиономията ми през повечето време във Виена беше такава.

    ТОЙ се казва Бенямин. И ми беше съквартирант. По-малък от мен с около 3 години, или 3 и нещо. Показа ми френските кръгове във Виена, запознах се с толкова французи, с колкото не съм се запознавала при посещенията си в Страсбург. Показа ми тайни места във Виена, които не подозирах, че съществуват. Научи ме на австрийски диалектни думи, както и на това, че немската дума за комар в Австрия означава винарка. Аз пък го научих на баварски думички, както и на български. “Благодаря” му се опря най-много. Взех му две от халбите, но му изпратих 2 такива на Каменица. Обича да пие бира, ако го видите някъде го поканете. Може да ви разкаже страхотни истории за Африка. Но предупреждавам, че може да стопи всичките ви запаси от бира ако го поканите у дома си. Но пък ще сте най-големите оптимисти след няколко часа с него. Готви превъзходно, нищо че е вегетарианец.

    Бени

    Имаше и още един човек. Него не мога да ви го покажа на сминка. Той беше винаги онлайн. Винаги, когато ми се искаше или не ми се искаше да говоря. С него в последно време не се чуваме. За което, естествено, съм виновна аз. Мислех да сложа линк към него, но не е подходящо. Той си знае. И аз му благодаря за това. Че ме изслушваше, че пиеше бира с мен онлайн, че споделяше дори работните си дни с моите такива. Е, на мен пък се налагаше да изтърпя някои от странните му настроения 😉

    П.С. Това отдавна трябваше да бъде написано, просто съм много несериозна. Да не се чете като носталгия по Виена :)

  • 07Oct

    Погубването ми в тези дни се дължи на няколко неща:

    – хубавото време
    – старите приятели
    – дните в София
    – дългите вечери

    Хубавото време посвърши. Снощи беше първия дъжд, който усетих като студен такъв. Но имах качулка. Старите приятели се появиха изневиделица и не престават да ме изненадват с идеи. Изненади и изнесени естради, изобщо изнамерихме из изходите свои входове. Глупости. Новите входове са стари запрашени врати, на които пообърсахме дръжките, изцапахме ръчички и сега ги отупваме в панталонките. Като в детството, само дето говорим по-големи глупости.  София е и ще си остане дупка. Належащо е минаването ми от там, но не мога да го запълня смислено. Без желание за излизане след такси-13-кинта с шофьор, който при добро поведение от моя страна би ме набил. Оставам си провинциалистче и това е. Пък и ние пушим цигари Кент и дъвчем бонбонки тик-так. Друго си е спокойствието на село, където не всеки ден пред нас стават катастрофи. Въпреки че в пловдивско хванаха 14-годишен, който потрошил една баба. Това са неща, които отказвам да приема, че стават около мен.  А дългите вечери са дълги вечери. Притесненията, че не съм се кротнала прилично за годините си, намирам за необосновани.