• 27Oct

    Ето гоооооо. Аз съм най-щастливият човек на земята. От две седмици насам си блъскам главата какво искам за коледа. Правят ни подаръци от фирмата, но искат ние да си ги изберем. След толкова колебаене и разпитване днес желанието ми буквално ме удари по главата. Искам го, искам, искам, искам!!!!!!

  • 23Oct

    Представи си една петък вечер. Не, не от онези, които неусетно преливат в събота, докато допиваш поредния коктейл / бира в някое заведение и тълпата около теб се клати в странен ритъм.
    Говоря за петък вечер с бира, чипс, телевизор и добър приятел. Причината да останеш у дома не е, защото настроението ти е достигнало точка на замръзване. Не е и защото няма къде и с кого да отидеш. Не. Просто ти се стои в къщи, с онази огромна тениска и дънките, в които не би се появил другаде. Не е нужно да се гримираш, да се возиш в градския транспорт с тийнейджъри с приповдигнато настроение само защото е петък. Аз обичам петък вечер в къщи. Но точно този петък най-добрият ми приятел беше дистанционното.
    Сядаме значи с Мая и първото, на което попадаме е Deutschlandtest. И започваме да отговаряме на въпроси за Германия от областите политика, история, спорт, туризъм, география (там бяхме най-зле) и други. Крайният резултат беше една добра тройка – по българската система четворка. Е, като за хора, които не са отрасли тук не е чак толкова зле. И се започва след това търсене какво още да гледаме…. Грешка, голяма при това. Петък вечер продължава с едно напразно търсене на приятни и забавни неща. Гледахме филм с Марая Кери, който беше тъп опит за мафиотски истории… Естествено всички добри оживяха и Марая накрая пееше… След неколкократни опити да гледаме откъси от Мълчанието на агнетата и Faculty, завършващи с моите писъци решихме, че и това не е за нас. А едно време много обичах такива филми… Последва американски филм по истински случай, за едно семейство, което открива, че комшията е инсталирал камери из къщата им. Разбира се, нашите печелят и са отново щастливото американско семейство. След толкова боза си лягам. Не мога да заспя поради количеството кафе, погълнато през деня. Започвам да изреждам каналите, минавам през всички тъпи сериали за бабички, които се женят на 80, за една редакция с Брук Шиилдс преди доста години, минавам през повторенията на talkshows и съдебни шоута, които са толкова плоски, че ти идва да си изхвърлиш телевизора. Той не е виновен. И докато превключвам каналите попадам на теле5 (не става въпрос за животното). Дават Big Brother в малко прозорче, а отдолу есемеси на някакви хора, които се обиждат по телевизията… И чета бисери – ти си се родил тъп и не ми се появявай повече пред очите и други такива. На третият есемес си умирам от смях – Du bist eine bloede LesPe und verdienst mich nicht… и зачаках дали някой ще се усети, че не се пише лесПийка…

    Изводът е: виж програмата преди да седнеш пред телевизора. А ако се впечатляваш от риалити шоута прочети това и се замисли какво правиш.

  • 20Oct

    Благодарение на Емо се включих към gmail обществото. Много щастлива!!! А също и щастлива, защото все по-често пускат по радиото Vertigo – новото парче на U2.

  • 18Oct

    Белю Пушилката sagt:
    inache ozdravqh

    Doni-Bonboni sagt:
    e, bravo, az mai pak se razboliavam

    Белю Пушилката sagt:
    eee

    Белю Пушилката sagt:
    stiga de

    Белю Пушилката sagt:
    ti pyk ot kvo

    Doni-Bonboni sagt:
    mi biah nastinala po-minalata sedmica i sega mai se vrusta pak

    Белю Пушилката sagt:
    aha

    Белю Пушилката sagt:
    pri men stana ot spane na otvpren [rozorec

    Doni-Bonboni sagt:
    uuuu, gadno..

    Doni-Bonboni sagt:
    sto si spal na otvoren, da ne si propushil pak???????

    Белю Пушилката sagt:
    ne sym be

    Белю Пушилката sagt:
    ti pyk za kakyv me vze

    Doni-Bonboni sagt:
    aa, dobre, gordeia se s teb

    Doni-Bonboni sagt:
    ei, ti puk sega…. po taia logika ti mene za kakva me vzemash

    Белю Пушилката sagt:
    ama logichna si stanala :)

    i tova ot chovek, koito az otkazah ot cigarite. sram niama v toia sviat, niamaaaaa

  • 17Oct

    Доколко двама човека могат да са близки? Говоря за приятели, за приятелки, за гаджета… Разбирай както искаш. В една връзка винаги се казва, че жената може да задържи интереса ако оставя винаги по една тайничка. Нещо скрито, което да дразни, да поддържа огъня. Не знам защо, но не съм вярвала винаги на тези неща. Не е така, че съм си казвала винаги всичко. Но ми се е струвало прекалено. Като схващане не е точно мой стил. А при приятелки? Та нали от тях искам винаги съвет, в най-заплетените ситуации. Ами детайлите са прекалено важни в тези моменти. Ако не знаят, не могат да преценят.
    Говорим за онази сигурност, за близостта, за топлината, която ти дава един близък човек. Защо да криеш? И кога можеш да си сигурен, че този човек няма да го използва срещу теб? В смисъл, ние не сме принц Хари или Уилям, говоря не за бламиране пред обществото, а за болката. Кога сме сигурни, че споделената тайна е на сигурно място? И че слушателят няма да ни я натрие под носа точно когато не трябва. Един ден питах много добър приятел дали не му е неприятно, че знае толкова много от миналото на гаджето си. Ни най-малко. Не, дори знае къде не трябва да стъпва. И кога трябва да завие по тихата улица и да се покрие за малко. Хмм, странно. Колко близко допускаме хората до нас и трябва ли да е така? Трябва ли наистина да изпадаме понякога в такива подробности, които после са ни неприятни? А трябва ли от друга страна да крием кои сме всъщност? Ние сме собствените ни тайни, ние сме това, което не всеки може да види, това, от което понякога ни е страх, което ни кара да се смеем и да плачем. Всеки от нас е човек със своите силни и не дотам силни страни. Някои от нас се страхуват и не говорят за това. А това, че такива като мен си позволяват прекалено често да говорят за това кои са всъщност какво значи??

  • 13Oct

    Kradnah si go tova, ama mnogo mi haresa :) Nadiavam se i na vas
    ———————————————
    Ползвайте плажно масло
    ———————————————

    Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ

    Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло

    Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лукатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

    Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

    Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

    Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

    Пейте.

    Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

    Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

    Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

    Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

    Протягайте се.

    Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

    Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

    Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

    Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

    Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

    Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

    Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

    Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

    Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

    Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

    Пътувайте.

    Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

    Уважавайте родителите си.

    Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

    Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

    Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

    Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

    Но вярвайте ми за плажното масло.

  • 12Oct

    Е сега се надъхах… Мамка му на Спилбърг. Иначе филмчето започва добре. Прекрасно до момента, в който се появява лигавато Зита Джоунс и започват преувеличенията. Значи Том Хенкс е от Кракоджия (измислена от него държава, за да няма недоразумения). До тук добре. Обаче – говори български, купува си тури-гайдове на руски и английски, за да си подобрява английския, баща му бил чел в един унгарски вестник еди-кво-си, укротява обезумял руснак, типичния задръстеняк, вярвящ в любовта от пръв поглед, в истината, в доброто и какво ли още не… Ама писна ми по едно време. Защо всички балканци са дървеняци и наивници от класа. Защо Спилбърг се излага? Иначе в началото ми хареса как Том се моташе из летището и викаше: мамка му. Клаус пък му отговори: майка му стара :) Немците до нас ни питаха накрая: че вие разбирахте ли езика???? Защото чичо Спилбърг бил казал някъде, че бил измислил този език само за филма… Това беше капакът на всичко. Тъп филм, тъп. Катринка още по-тъпа. Яд ме е за Том Хенкс, че се е нахендрил. Абе я го гледайте да видя аз ли не разбирам или кво.

  • 04Oct

    Ето ти значи и последиците след две посещения на Октоберфеста: гърлото ме боли и кашлям. И ми е лошо…

    А петък започна много прилично: бирички, хапване… Цял комдат се беше пременил и настроил за добро представяне на годишния празник на пияниците. Изкарахме една 12 часова смяна, като малко бяхме героите, оцелели след 18 часа. А тогава точно настана веселата част с Фоги, който имаше уговорка с негови приятели швейцарци… Които бяха толкова добри да донапият и без това пияните баварци на нашата маса и с това да ускорят изхвърлянето им от кръчмата. Добри хора са това швейцарците. Харесвам ги.

    На следващата сутрин определено съжалявах за дългия си престой по масите, но процесът беше необратим. За да докажа за пореден път, че мозъкът ми не е в достатъчно количество, отидох и вчера – последен ден, пълно, пиянщината е несравнима и е гнусно… И това ми навлече красивата кашлица и дадените 15 евро по аптеки… Положението е трагично.

  • 03Oct

    Ich hab dich wirklich lieb
    Wenn es so etwas gibt
    Ich hab dich wirklich lieb
    In meinen Tr?umen
    Ich find dich wundersch?n
    zu sch?n um zu verstehn
    dass alles mal vergeht
    in meinen Tr?umen
    Ich bin wieder hier
    in meinem Revier
    war nie wirklich weg
    hab mich nur versteckt
    ich rieche den Dreck
    ich atme tief ein
    und dann bin ich mir sicher
    wieder Zuhause zu sein
    ich hab dich wirklich lieb
    auch wenn ich dir nie schrieb
    und dich verleumdet hab
    in meinen Tr?umen
    Wenn du vergessen kannst
    alles vergessen kannst
    dann schenk mir diesen Tanz
    ich will nichts vers?umen
    Ich bin wieder hier
    in meinem Revier
    war nie wirklich weg
    hab mich nur versteckt
    ich rieche den Dreck
    ich atme tief ein
    und dann bin ich mir sicher
    wieder Zuhause zu sein
    Ich bin wieder da
    noch immer ein Star
    noch immer ein Held
    F?r kein Geld der Welt
    War nie wirklich weg
    hab mich nur versteckt
    und eines ist sicher
    ich geh nie wieder weg
    ich bin wieder hier

  • 02Oct

    Es gibt paar neue Fotos unter lemon.gfoto.com Mehr vom Oktoberfest kommt bald… Es war heftig sag ich nur

  • 01Oct

    Ето че дойде и октомври… Искам си лятотоооо. Днес е важен ден. Но не само защото трябва да честитя на нашите годишнината от сватбата, а и защото ще ми е първият и последен път на Oktoberfest. Ще бъда с колегите, което означава – МНОГО ЗЛЕ. Моята рокля е изгладена – и аз като една истинска баварка, както би казала Шмоклата. Фотоапаратът е зареден, забраниха ми да си взема и видеокамерата. Просто защото изходът е само един. Миналата година шефи каза на лелите в красиви рокли, че на нашата маса не трябва да носи друго освен бира. Без разните му там радлери – тая боза от бира с лимонада и други такива напитки, дето кой знае кой глупак ги е измислил. Има бира. Има много бира. Имаме и 6 часа на разположение – от 12 до 18… Трябва да звънна в къщи преди да тръгна… По ясни причини.

    Мога да препоръчам само филма, който гледах снощи. Немски е, но от турски режисьор – Фатих Акин. Не става само въпрос за това, че една дори в Германия израснала туркиня трябва да се омъжи непременно за турчин. Не става и въпрос за това, че той е 60ти набор, а тя 83ти. Но не защото бащата е избрал мъжа и… Около 40% от филма не можах да разбера, защото докато говореха на туски нямаше субтитри. Предишният филм на същият режисьор е Im Juli. Голяма част от действието се развива в България. Горещо ги препоръчвам.

  • 01Oct

    Гледам Sex and the City може би от първата му серия. Е, добре де, някъде от към 5тата, защото тогава бях в България. Както и да е. Сега вървят последните сериики и това, което всички чакат като развръзка е дали Кери ще остане в крайна сметка с мистър Биг. Каква беше изненадата, когато той се появи и тя можеше дори да плаче за него – него все пак го оперираха – а след това да успее да го захвърли просто настрана…. Наистина не разбрах. Значи появява се един и същи човек, в продължение на години, тя всеки път започва наново да затъва в дупката (е, то в началото си е красива дупка де) и накрая е тя, която остава с дупка в главата, защото разбираш ли, той не може да се обвърже, или защото той заминава, или просто защото той ще се жени. Ама за друга… Та мисля си аз, след толкова излияния на приятелки и не-съвсем-приятелки – всяка жена си има своя Мистър Биг. И точно в това ни е красивия порок. Защото ето на това му се вика перманентно влюбен. Или влюбен по навик. Или просто едно по-различно приятелство. Защото един мистър Биг е голяма тръпка. С него можеш да излезеш и да имаш чувството, че всички жени ти завиждат, че точно ТИ вървиш до него. Той ще ти подари и най-нежното цвете и най-чувствената песен. Той е най-стилен от всички мъже и той те разбира най-добре. С него можеш да имаш най-страхотните мигове, най-красивия секс и знам ли още какво… Обаче нека си представим въпростния БИГ в ежедневието… Хммм, всъщност не искам да знам какъв е моят Биг, ако трябва да го виждам всеки ден, да се събуждам всеки ден до него и да вечерям след работа с него. Мисля, че бих го намразила. Та той няма да е същият вече – ще го имам, когато го пожелая, ще мога да се появявам в какъвто си искам вид пред него и може би ще ми омръзне, да, той – същият мистър Биг. А не трябва. Предпочитам да се забавлявам с него когато имам желание и време. Да мога все още да му разказвам, чие сърце е разбито след поредната раздяла, да мога да поплача и да се посмея. Е, грешки понякога се случват. Може пък някоя от нас да нагази точно със своя Биг. И? Е, нищо де, човещинка. Ако искате повтаряйте, ако искате му се сърдете, ако искате не му се обаждайте повече. Но сигурни ли сте, че точно на Биг няма да се обадите повече??? Напротив, ще му се обадите. И тогава ще знаете, че той е просто Биг. И той е човек, и той има нормално име, а не просто БИГ… Той е като вас. А вие чия Мис Биг сте????