• 26Nov

    Ето кой ще ми пази съня вече.

  • 25Nov

    то не че има значение, ама защо пък не?
    Ако можеше с копи-пейст да си оправя деня щеше да е добре. Щях да сложа следобеда като начало, сутринта щеше да е по обед, а вечерта щях да я прехвърля след 12 през нощта. То че ще е кофти днес се разбра от часовника сутринта.
    Ама смисъл няма де, какво толкова
    Слънце, ясно небе и студ. Зимен сън обхваща рейса, който ще хвана утре вечер. Няма да спя. Няма да ям. Ще гледам в огледалото кой стои зад мен. Ще се надявам някой да дойде. Ама няма да стане тая.
    Краката ми са винаги студени, даже когато не може да се стъпва по някое горещо място. А на мен ми се плаче вече цял ден. Едно тъпо такова, необяснително. И нищо няма място в главата ми. Ще плача ли тази вечер или има вероятност да се повеселя. Това е кофтито, че не зависи от мен. Каквото зависеше съм го написала преди месец и съм го предала. А как е времето в Страсбург? Има ли сняг или ще ходим на плаж? Зимата.
    Представям си го, онзи бе, наборът на Рамзес втори, със снежна топка в ръка, целещ се в мен и крещящ – ти ли ще ми пробутваш тъпата си работа, аааааа? Тва за перцепциите и без друго беше неговата тема, ама аз нали се правя на оригинална и трябваше да се хвана на хорото.
    Хванах се за главата, дето вече не ме боли, щото е празна. Едно време много образно си го представях онзи лаф, че имаш боза и бръмбари в главата. И все си мислех, че някои хора наистина това имат в панасониците си.
    А то едни пазарски чанти, кво да ти разправям. Ама случва се понякога да не го намираш това, за което искаш да си мислиш. Потъва вдън земя, изчезва, а ти ходиш с фенерче и лупа, а то си се крие глупаво винаги зад тебе. Нищо де, знаеш, че ще се появи по някое време и накрая уморен сядаш в рейса и чакаш ли чакаш.
    И това ли трябваше да му е краят на всичкото време? Кой ще каже кога свършва? Само диригентът знае всичко.

  • 23Nov

    Сега покрай коледните настроения пак ми се набиват едни неща в очите. Онези кичовски неща, които според тукашния народ ти правят празника. Навсякъде висят дядо коледовци и разните ми там венчета, топки за елха, гирлянди и други лъскавини.
    Вярно, че във всеки от нас се крие поне един малък Плюшкин, ама когато става въпрос за коледния Плюшкин мисля, че ме е пропуснал. Имам например колекция от всичко мечо пуховско. Наред с нея имам и няколко плюшени индивида, които са някакъв спомен (все искам да ги изхвърля, ама не мога). Наистина се опитвам да не събирам събирачи на прах. Обаче обичам коледната елха и всичко покрай нея. Ама защо пък трябва целият град да става една голяма циркова площадка??
    Например ми харесват къщичките на центъра, където се продава целият този кич и греяното винце. Обаче не ми харесва, ако трябва да си я окача тая шаренийка из къщи, че да ми е весело.

    Както и да е. Мисля, че ме разбра. Остават още 27 дни до полетът към другата крайност – тоест онзи български опит да украсим града за коледните дни, който е плачевен. Да не говорим за онзи дядо Коледа на главната в Пловдив, за който съм на мнение, че носи същият костюм, който носеше, когато аз се снимах се с него преди 20 години… Как звучи само 20 годиниииии

  • 22Nov

    I know that we don’t talk
    I’m sick of it all
    Can you hear me when I
    Sing, you’re the reason I sing
    You’re the reason why the opera is in me

    Where are we now?
    I’ve got to let you know
    A house still doesn’t make a home
    Don’t leave me here alone

    Една песен написана за специален човек в тежък момент. Изпята много по-късно. С много чувство, толкова много, че дори може да те разплаче още при първото чуване.
    Какво е да загубиш някой близък, който се е отдалечил от теб и ти дори не знаеш, че той е далеч.

    Нещо сънувам странни неща напоследък. Надявам се скоро да спре поредната серия сънища, за да мога да се наспя. Несвързани неща, глупави случайности, но важното е, че винаги се появява професорът ми и ми казва, че няма да ми даде оценка, защото не мога да пиша… Всяка нощ. Може би от тези нерви напоследък не мога и да оздравея. Единствената нощ, в която спах 4 часа, а се наспах, беше когато спах с едно бебе в една стая. Нещо много успокояващо има в мириса на бебе. Една малка мръвка, някакви си 6 месеца, няма зъби, а има най-очарователната усмивка. А миналата седмица лекарката ми ми каза, че съм в продуктивната си възраст… Каква продукция бе жена, какви пет лева? Аз все още се чувствам като на 15.

  • 16Nov

    Според UNESCO днес е интернационалният ден на толерантността. Само въпросче де, а къде да я намерим за да и честитим празника???
    На кого би благодарил днес, за това, че е бил толерантен към теб?
    В немски речник намирам следните синоними на думата толерантност – Behutsamkeit, Duldsamkeit, Geduld, Gnade, Gro?z?gigkeit, Hochherzigkeit, Liberalit?t, Milde, Nachsicht, R?cksicht, Schonung, Verst?ndnis.

    Как разбираш толерантността? Кога я усещаш? Има ли тя мирис, цвят, форма? И има ли тя почва у нас?

    Толерантна съм към много неща. Толерирам свободата на мнения и различните начини на живот според различните светогледи както много хора, но за съжаление не всички. Не толерирам насилието във всяка една негова форма, както го правят 38% от турските жени. Не толерирам и много други неща… Обаче и да ти ги кажа дали ще се различават толкова много от твоите и дали има смисъл от деня на толерантността, щом само една шепа хора на този свят знаят за него и точно тези, които се нуждаят най-силно от него няма никога да разберат за това, че я има. Толерантността.

  • 12Nov

    На бас, че дори ти, който ме познаваш от дълго и знаеш коя съм, не си ме виждал ТАКА. Ами, случва се да организират bad taste night тук… Това е повод да се облечеш като идиот и никой да не те гледа като извънземно. Имах повод да се понапия, имах добра компания, имах камера в себе си. Това са резултатите. И много мисли, повечето без край… Ще се опитам да ги събера и ще ги прочете някой. Не знам кой. Лека нощ на всички. Няма ме… До утре следобед. Целувки

  • 09Nov

    Сега да видим като си крада такива идеи от другаде какво мога да ти кажа в числа:

    24 години, 5 от тях в Мюнхен
    още 1 семестриална работа, 1 дипломна и 9 изпита и може и да си хвана дипломата в ръка
    9то работно място за последните 5 години
    2 от фирмите, където съм била, фалираха
    6 истински концерта в живота ми
    2 опита да се науча да плувам, научих се
    38 колеги, в началото бяхме 6
    1 практика
    9ти семестър съм
    163823033 е icq-то ми
    12735 е номера на студентската ми книжка
    банковата ми сметка започва с 21, нататък не я знам
    на нея има 125 евро
    мога да отивам до минус 600 на месец
    имам 1 компютър
    2 чифта очила
    чета 3 книги в момента
    имам 20 кинта в джоба
    имам да пиша 3 мейла
    1 платен билет до България
    0 неплатени сметки
    2ма съквартиранти
    0 домашни любимци
    12 чанти, последната я купих в събота
    около 40 гб музика – мр3
    1 любим филм, неомръзващ
    1 легло 140 на 200 см
    3 парфюма
    глоба за 3 книги в библиотеката за около 8 кинта
    искам да си тръгна в 5 от работа
    искам да е вече 12ти, петък
    3ти декември ще е спек
    надявам се на студентски купон на 8ми декември
    на 20ти декември се прибирам
    на 10ти януари – обратно
    1 дълготрайна връзка
    4 килограма за сваляне
    2 размера дрехи – за всяко състояние
    3 кафета на ден
    4 четки за зъби

    ходила съм
    3 пъти във Виена
    5 пъти във Венеция
    4 или 5 пъти в Страсбург
    на другите места по един път

    стига с броенето, ако някой има да допълни нещо за мен да го направи сега или да замълчи завинаги :)

  • 09Nov

    Знаех си, че няма да издържа… Направих го. Прочетох как свършва сериалчето.

    Ама винаги едно такова нетърпение при мен значи. Няма спокойствие, умереност, все прибързвам. Прибързах като се отказах от някои неща рано, още преди наистина да разбера дали са за мен. Прибързвам със заключенията си, с преценките за хората, с чувствата си… Ето това особено добре го умея. А ти после ходи разправяй, че нямам брат…
    Това търпението е трябвало да го сложат като урок в детската градина. Ама нали все учим едни неща, дето после нито се сещаме за тях, нито някога ни трябват. Като загубения предмет информатика на компютри правец 8М…

    Баси, какъв сняг вали навън, искам лято или камина. Веднага!!!
    Ех, ако можеха да се връщат някои неща.. Ама всъщност съм в прекалено добро настроение да пиша такива неща. Летя на 20ти декември. Home sweet home…

  • 09Nov

    Не е ли гениален???? Обичам го… Не мога да спра да я слушам от сутринта

    Unos, dos, tres, catorce [1,2,3,14]

    Turn it up loud, captain!

    Lights go down
    It’s dark
    The jungle is your head
    Can’t rule your heart
    I’m feeling so much stronger
    Than I thought
    Your eyes are wide
    And though your soul
    it can’t be bought
    your mind can wander

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called vertigo
    It’s everything I wish I didn’t know
    Except you give me something I can feel
    Feel

    The night is full of holes
    Those bullets rip the sky
    Of ink with gold
    They twinkle as the boys play rock and roll
    They know that they can’t dance
    At least they know

    I can’t stand the beat
    I’m askin’ for the cheque
    Girl with crimson nails
    Has Jesus ’round the neck
    Swinging to the music
    Swinging to the music
    Woooao

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called Vertigo
    It’s everything I wish I didn’t know
    But you give me something I can feel
    Feel

    All this, all this can be yours
    All of this, all of this can be yours
    All this, all of this can be yours
    Just give me what I want
    And no one gets hurt

    Hello, Hello
    Hola!
    I’m at a place called Vertigo
    Lights go down and all I know
    Is that you give me something I can feel
    You’re teaching me …aaahhh
    Your love is teaching me …aaaah
    How to kneel
    Kneel

  • 04Nov

    Мисля, че няма какво да коментирам. Просто Америка…



  • 03Nov

    На път съм да обявя американците за най-тъпата нация на света. Лошо… Давайте да ходим да броим гласовете, че става страшно.

  • 03Nov

    Сложих снимките. Още не съм ги превела всички, но и това ще стане в най-скоро време.

  • 02Nov

    Три вечери във Виена, две от тях по клубовете… Снимки не правих по заведенията, но то и нямаше какво ново да се види. Първата вечер спада в категорията шики-мики хора и музика не по вкуса ми. Втората беше в дупка с хубава музика, намираща се до болезнената Thalliastra?e. Много я мразя тази улица, но това е друга тема.

    Влизаме в дупката и ме посрещат с depeche mode. Музиката беше страхотна, рядко ми се случва да го кажа. Прожектираха само хелоуин филми, беше кърваво… Хората бяха странни. Имах чувството, че ме върнаха години назад, когато всички тичахме наоколо в тениски на Kurt Cobain. Там феновете на Кърт все още манифестират със старите си тениски. След като спрях да броя колко са, защото наистина бяха много, ми идваше да хвана някой за ръкава и да му закрещя, че той е мъртъв, остави го до почива и ходи си слушай онзи изтъркан unplugged. Не е въпроса, че не обичам нирвана, и аз бях фен на Кобейн, ама айде да го оставим вече това… Има още много музика, много нови неща, има и живи хора тук….

    След тези критични погледи към тълпата съзирам тип също със странна тениска. Може би тениските бяха картините, които описват това ми пребиваване във Виена. Адски красив тип, изписан… Рядкост. Кратко замисляне и очите ми щяха да паднат. На тениската му се мъдри Броз Тито. Да, онзи сръбския Тито, идолът на цяла бивша Югославия. Няколко въпроса из компанията стигат и разбирам, че пичът е босненец, мюсюлманин, живее от малък в Австрия и … явно е един истински титовец. Има неща като традиция при нашите комшии, което на нас дълго ще ни липсва. Има ли някой изявлен българин, който би си лепнал на тениската и би излязъл с нея???? Чакам идеи.

    В следващите дни ще намеря време да кача едни страхотни снимки от събитие, на което по случайност станах свидетел. Не искам да описвам нищо от това, което видях, то говори само за себе си. Само да кажа – беше изложба, наречена Die Welt von oben. Очаквайте.