• 29Dec

    Дните между Коледа и Нова Година. Едно безмислено очакване на нещо ново. Нещо като сестра ми, която в момента само заплашва – ще видите като стана на 18 след няколко месеца. Да дойде новата година, или да станеш на 18 (или там на колкото ставаш) не е кой знае какво събитие. По-скоро трябва всеки да си има личната нова година. Рождения ден е едно на ръка. Обаче точно определен рожден ден да е по-специален ми се струва глупаво. Защо никой от нас не си спомня датата, на която се е научил да чете? Или датата, на която се е научил да обича. Ето ти два повода да празнуваш една друга нова година. Може би си имаш дати, на които се сещаш за нещо по-особено, с което си се сблъсквал, но аз например точно тази година забравих за една такава дата и после ми беше криво. Всъщност ми е криво и до сега, защото до сега не вярвах, че мога да забравя за истински приятел.
    А новата година е едно поредно напиване и после сменяме годината. Ново число, а всички свързват новото число (при това то е само едно) с надежда за нещо ново. Ами мръдни си задника, направи нещо да раздвижиш хората и събитията покрай себе си и то може да ти се случи по всяко едно време и на всяко число. Еми, не ги харесвам числата и това си е.
    Но нека не ти развалям празника. Пожелавам на всички това, което ги прави най-щастливи (някой ми каза, че това е най-хубавото пожелание за Коледа, което е получил).

  • 26Dec

    Забелязвам едно дупчесто блогово пространство, особено на хората, които сега са си дошли в България. Решавам да запуша дупката поне при мен.
    Не знам защо, но след като кацнах на 20.12 времето сякаш спря. Имам чувството, че съм в Пловдив от около… абе чувството, че изобщо не съм си тръгвала. При повечето ми идвания беше така – времето лети, не смогвам да се видя с всички, но още на първия ден успявам да видя цялата рода – баби и дядовци, братовчеди, лели и други. Този път отлагах, за това и първо се видях със зъболекара си.
    Другите също се прибраха. Излизам вече две вечери подред, а се прибирам в 12 като Пепеляшка. Не ми се пие, не ми се стои по заведенията, много странно…
    Новата година я уредих за няма и 20 минути – ако има други заблудени като мен, които ще ходят в сенса в Пловдив да се обадят. Аз ще съм там. Не очаквам чудеса от тази нощ, защото за поредна година ще я изкарам сама (в компания де, но не с любимия човек). И това заведение май не е точно мой тип, но може и да се мръдне нанякъде.
    Обаче главният въпрос е как да си оправя настроението. Трябват ми нови хора и нови места. А тук срещам само неща и хора, напомнящи на минали хубави и не дотам хубави моменти. Имам една глупава идея, която ми хрумна снощи след 4 водки и две бири. Ако я направя ще се чуе :)
    Ама съм станала един истински специалист по палене на камини. Все едно само това съм правила цял живот.
    И тази вечер ако издържа равна няма да имам – годеж. Ама не мой де, ами на хората, на които ще стана шаферка през лятото. А миналата година от баницата аз го дръпнах годежа. Казах им аз, че не е верно това с късметите, ама кой да ми вярва. Добре, че не е верно.

  • 11Dec

    Взе да се насъбира вече доста, а и съм обещала на енергийната бомбичка Емо нещо 😉
    Много изненадващо, и за мен самата дори, се реших да отида на българско парти по случай 8ми декември. И понеже бях обещала на Емо ако ходя да му се обадя стана така, че бях с него там. Е, не се знае колко време още ще съм студентка, но аз май ще си остана от онези вечните студенти. Не че нямам намерение да завършвам, напротив.
    Та, какво се случва на българско парти в Мюнхен?
    1. срещаш всички българи, с които волно и неволно си се запознавал, или просто се виждал физиономиите им из у-бана.
    2. очакваш повече, отколкото може да получиш, отново напразно
    3. музиката се изродява от минута на минута, и въпреки, че на плакатите е пишело за 2 зали с различна музика, музиката се различава дотолкова, че в двете зали върви един и същи стил, но просто различна песен (е, тва не ти ли стига сега, айде не се прави на интересен)
    4. като става въпрос за музика чуваш най-чудните миксове като например уникалната смесица на песните “ду хаст” на раммщайн, “ела моме да повечераме” и “доко доко” (това не е майтап, а живата истина, Емо може да потвърди)
    5. с напредването на часа едната зала се превръща задължително в чалга бар, където публиката разиграва достойни за болшой театр постановки от сорта артистично-падане-на-колене-чувайки-батальонът-се-строява
    6. на няколко пъти някакви якички типове си размахват бутилките под твоя нос и всеки момент ще се сбият, ако не се намеси трети човек
    7. мацките из бара са с най-лъскавите дрешки, които си виждал и са гримирани като за ревю на Шанел
    8. пичовете в бара надигат гордо бирени шишета и оглеждат през цялото време навалицата мадами (те са винаги повече от мъжете) и ако имаш нещастието да си се запознал някога някъде с някой от тези типове той идва да ти каже здрасти, за да пусне порядъчно ръка по кръста, задника и ако има късмета на навалицата по други твои части
    9. по някое време се изнервяш и искаш да си тръгнеш, но си обещал на комшията си да го прибереш, а той упорито ти показва в 2 часа три пръста, демек ееее, айде де, айде да останем до 3
    10. в 3 ти писва окончателно и го оставяш да се донапие, качвате се с трезвения си шофьор и друг спътник в колата и потегляте
    11. правите два завоя, тъкмо успявате да объркате пътя и ви спират цивилки, които настояват за тест за дроги, щото били от дрогенкомисион….
    12. прибираш се най-после в 4 в къщи, но вече не ти се спи и си отваряш бутилка вино с примерния шофьор, все пак и той е заслужил капка винце тази нощ
    13. в този момент съквартирантът ти се буди и умира от смях при гледката – две жени се борят с бутилка вино. Макар че е станал само да пишка сяда и пийва чаша винце с развеселените вече мацки
    14. вече е 7 сутринта. Съквартирантката ти след малко трябва да стане за работа, ще си прави закуска, на теб най-после ти се спи и се мяташ в леглото
    15. имаш леко главоболие на другия ден, но то преминава само при вида на първото кафе

    Емо, не е верно че съм винаги такова мрънкало, само понякога. Не улучих настроението, което би паснало на такова парти (???), а и май алкохолът беше малко…

    А сега един малко по-различен вариант.
    Фирмата ти прави коледно тържество. Ти като студент, тоест човек за всичко във фирмата си намерил навреме друга фирма, която да дава ретро автобуси под наем. Секретарката се опитва да резервира жълт училищен автобус, като онези по филмите. Да обаче предвидливи хора са го запазили още през август за датата 10. декември. Няма значение. За всички, включително и теб, е голямо преживяване да се качите на автобус тип Чавдар, също толкова шумен като едно време и да бъдете откарани в неизвестна посока.
    По пътят, продължаващ един час в трошката поне разбираш в каква посока се движиш.
    Стоварват ви някъде, ръгват ви по една факла в ръката и ето ти едно перфектно сектантско шествие из баварските гори.
    Стигате до баварска кръчма насред горите на Ханс, където се осмеляваш да поръчаш куба либре. Отговорът е, че не знаят дали им е останало бакарди. Ама ако е свършило ще ти донесат водка. Няма проблем, казваш и чакаш. След 2 минути се появява същият онзи с неразбираемия диалект (ти вече го разбираш де, защото в шумния автобус си подгрял с няколко бири) и ти казва, че такива неща като водка и ром те нямат, но има шнапс, бира и вино. Оставаш на вино.
    Сервира се яденето и ти в последния момент разбираш, че ще ядеш еленско месо. Хммм, това не е ли онова мило животинче, с влажните тъжни очи? Колегите ти се заливат от смях и кръщават нещастното животинче Пепи, а на теб вече съвсем не ти се яде, защото си се сетил и за противната реклама на кренвирши…
    Следва пиене, десерт, пиене, пиене, подаръчи, пиене, пиене. Път към в къщи. Вече няма градски транспорт. Е, прибираш се някак си.

  • 11Dec

    Deine Firma veranstaltet die Weihnachtsfeier. Du als Student (d.h. M?dchen f?r alles) hast rechtzeitig eine Busreisenfirma gefunden, die alte gelbe Schulbusse vermietet. Richtig, wie diese in den amerikanischen Filmen. Aber mit der Buchung vom Bus ist was nicht in Ordnung. Eine andere Firma hat genau den gelben vielleicht noch im Juli gebucht. Deutschland = rechtzeitig planen.
    Macht nichts. F?r dich und alle anderen ist es ein Erlebnis einfach mit einem alten Bus zu fahren. Genau wie die alten lauten Busse zu kommunistischer Zeit, die den Verkehr zwischen den D?rfern geregelt hatten.
    W?hrend der Fahrt, so an die eine Stunde, kriegst du zumindest mit in welche Richtung du f?hrst. Grad mal ausgestiegen kriegst du eine Fackel in die Hand gedr?ckt und da ist er – der perfekte Sektenmarsch durch den bayrischen Wald. Endlich ist die Kneipe vom Hans erreicht. Du bist ziemlich frech und bestellst ein Cuba Libre. Die Antwort – „Ich wei? nicht ob wir noch Baccardi haben, aber wenn nicht, ist dann Wodka ok?“. Kein Problem sagst du und wartest. In paar Minuten kommt der gleiche Typ mit seinem ziemlich seltenen Dialekt (du verstehst ihn aber mittlerweile, da du im Bus Bierchen getrunken hast) und meint – „So Sachen wie Wodka und Baccardi haben wir nicht, daf?r aber Schnaps, Bier und Wein. Was darf’s denn sein?“ Du bleibst beim Wein.
    Dann kommt das Essen. In letzter Sekunde erf?hrst du, dass das auf deinem Teller Hirschfleisch ist. Hmm, war das nicht das niedliche Tier mit den feuchten traurigen Augen??? Deine Leute am Tisch lachen sich tot und geben ihm sogar einen Namen. Der eine ist sooo unromantisch, dass er sogar nach dem Cousin von Beppi fragt, der als Nachtisch auf der Speisekarte steht. Darauf folgen:
    Trinken
    Nachtisch
    Trinken
    Geschenke. Nein, coooole Geschenke
    Trinken
    Die Fahrt nach Hause ist kalt.
    In M?nchen angekommen, aber die letzte U-Bahn verpasst. Naja, du kommst schon nach Hause, keine Angst.

  • 07Dec

    си включвам емесен-а. появява се онова прозорче, в което по принцип има новини коя звезда е напълняла и коя се е развела. имаше обаче този път линк към пиза-теста, на който немските ученици отново се издъниха… опитах да видя какво си спомням от училище и бях ужасена. но не само за това, че не се сетих да намеря най-малкото общо кратно в една задача. за сметка на това реших задачата, в която се питаше колко метра в минута изминава кола, движеща се със 150 км в час… знам, че е фасулска задача, обаче на мен ми трябваше и елка към нея… изумиха ме въпросите от сорта – какво трябва да направим, за да внушим на кучето си, че ние сме господарите на положението. ами налучках правилния отговор – винаги да излизаме преди него през вратата, а то да ни следва. крайният резултат от теста беше 5 от 10 въпроса. много зле, почти като немски ученик…

    обаче ги разбих на теста за това дали говоря немски. при това с най-новите думички и тяхното значение от новия дуден. 13 от 15!!! страшна съм направо. ами за пореден път се убедих, че някои неща просто не са за мен. а други неща са ми като вродени… това е то

    опитай и ти. ето ги тестовете:
    пиза тест
    rechtschreibduden

  • 06Dec

    Виж как се казвам на японски – ?? Saruwatari (monkey on a crossing bridge) ? Ayumi (walk, deeper meaning: walk your own way). А как се казваш ти? Провери сам

  • 02Dec

    Да кажем, че ми се случват странни работи е преувеличено. Но като съвсем обикновени също не мога да ги окачествя.
    След великия четвъртък миналата седмица, който трябваше да сложи началото на един период без сънища-кошмари с онзи професор просто преминах на фазата НЯМА-ДА-СПЯ, ЗАЩОТО-НЯМА-ВРЕМЕ. Естествено си направих подарък по случай взетият последен изпит и си купих билет отиване-връщане, посока Страсбург. Една специална Шмокла имаше рожден ден там. Страсбург е готин, но междувременно се получава така, че всяка година в последните 5 ходя до там. Ами ще си го кажа – не ме кефи вече. А пък и тия коледни пазари са една голяма лудница, много хора. Като казвам много, това означава да стоиш на улицата, щото не можете да се разминете… и ти изчезва коледното пазарско, подчертавам пазарско, а не празнично, настроение. Или поне на мен. Там се случи първата голяма случайност. Срещнах баща ми. Хехехе, уговорка в последния момент, която толкова пасна на настроението ми. Всички, заради които отивам там едно време бяха едно цяло. И това беше готиното, че използвах максимално времето с всеки един от тях. В момента всички са пораснали и ежедневието ги разпръсква в малкия градец по страннен и някак искан от тях начин. Наистина ли идва момент, в който сами сме си достатъчни и старите приятелства избледняват? Тъпо е, когато видиш на какво всъщност е способна една жена. Тя не е съвсем жена де, но се мисли за такава. Ако беше истинска жена нямаше да я е страх от тези неща. Но както и да е. Бяха весели два дни, с около 4 часа сън общо… Свилсън искаше да пиша за него и да кажа на всички колко секси е станал, колко е отслабнал и какъв ча_овник е, като едно време. Чертичката на мястото на Р-то е, защото той не казва Р и е много гот. Така и навремето не можа да ми купи цигаи мо. Щото продавачката не загряваше и казваше, че нямат цигари, които се казват МО.
    Готино е да видиш старите приятели, гадно е да видиш как всеки поема на някъде. Свилсън и Алекс заминават догодина в Канада. Другите кой знае къде ще ги отвее вятъра… аз за себе си още по-малко знам.