• 30Jan

    Вече два дни на вълната на Рей Чарлз. Много много красиво. Един съвсем различен свят от пошлата музика от клуба снощи. Емо, обещал си да не издаваш :) Спокойствието, носталгията, пианото, страстта – това е музиката на този момент от живота ми. Макар да липсва спокойствието в ежедневието се опитвам да го намеря поне тогава, когато съм сама. Носталгията… Та тя никога не е изчезвала. Не само носталгия в патриотичното и значение. Носталгия по минали неща. Без съжаление, че не могат да се върнат. По скоро като едно благородно завиждане към мен самата, защото съм ги изживяла. Пианото. Бях успяла да го намразя. Но ако не трябва аз да свиря на него е един от най-прекрасните инструменти. Страстта е някъде там между всичко това. Преплетена, понякога изчезваща, връщаща се внезапно със силата на ураган. Емоцията, която носи със себе си не винаги е същата. Понякога зашеметява като две бири на гладен корем. Бързо, необяснимо, дори неприятно след това. Друг път е като любимото ти питие. Всяка глътка е удоволствие, наслада, блаженство. Трябва да улучиш правилния за теб филм. А правилният филм на тази седмица беше Ray.

  • 27Jan

    До последно се чудех, дали да продължа монолога си от вчера на немски. Но след като се позамислих, реших, че е нещо, което повече засяга българската част около мен.
    Имах неблагоразумието вчера, след повече от 12 часа работа, да отида да пия една бира в студентски град. За съжаление с хора, които вече не са студенти. Естествено, че въпросът за въвеждането на такси стана и на нашата маса централен.
    И се оказах сама на позицията – защо ми въвеждат такси, като нищо няма да се подобри??? След като спорът ми с едно празноглаво южнотиролско същество се изостри, всички останали замълчаха и започнаха само да гледат умно (това е добре известна и широко практикувана тактика сред туземското население).

    Тръгна да ме убеждава въпросният Георг, че ето, нали искам равенство – за всички таксата ще е една и съща. И не можеш да го убедиш, че 500 евро за много хора, та дори и немци, са една купчина пари, които не се вадят ей така.
    Ха, че който му се свидят, да не ги вади. Не, Георг, става въпрос за това, че и да искат на 3тия семестър най-късно няма да ИМА от къде да ги извадят.
    Е, добре де, Донка, казва мъдро той, ама тия стипендии за какво са?? Има си БАФЬОГ, има най-различни други.
    Така ги изреди, че в един момент верно се почувствах глупаво – тука седят хората и ме мерят с пачки, а аз понеже не знам какви са тези хартиики и гледаш ли – ходя, работя… Простичка някак излизам.
    Казвам му за това, как ако си в Щатите например, можеш да кандидатстваш за всяка стипендия, която ти попадне, организация, която ти хареса и какво ли още не. Обаче там просто няма значение от къде си. Има значение какво знаеш и какво още искаш да научиш. А в добрата стара Европа малките държави са равни на малки хора, които клонят към нулата. Толкова малки и незначителни, че когато дават времето по евронюз, даже и столицата им не изписват.
    Който имал акъл, той щял да получава все отнякъде пари. Не означавали тези такси, че само хората с пари са умни, аз съм била много крайна. Ето те (в този случай южнотиролците се описват като италианци, но това е САМО в този случай), получават стипендии от държавата. Докато учат няма проблем, през цялото време.

    Накрая вече на нашия разговор, се опитвам да го убедя, че социалните системи в Италия и България са леко различни, когато той ми казва – ха, ми оправете си държавата, да не е моя. Прав е мамка му.

    Да, крайна съм. Особено тези дни. По-добре не ми се появявай пред очите. Който и да си ти. Както и да мислиш по въпроса за платеното следване, християн-демократическото правителство на Бавария, Царят с вълшебната пръчица, който не ми е премиер, защото не съм гласувала за него и всички останали странни неща, довели до това да се чувствам тъпо, защото съм права…

  • 26Jan

    Gratuliere!!!
    Na, wie war das nochmal mit der Gleichheit? Alle Menschen sind gleich? Oder sind manche gleicher als andere?
    Was ?ndert sich denn dann? Krieg ich meine B?cher umsonst? Oder krieg ich einen Berater, der nur mich betreut? Oder wird mein Prof jeden Tag Zeit f?r mich haben? Egal ob er meine Diplomarbeit betreut oder nur einen Grundkurs h?lt?
    500 Euro sind etwa 3/4 von meinem Monatslohn. Und ich kann von Gl?ck reden, da ich gelegentlich von daheim unterst?tzt werde. Wetten wir wieviele Leute in den n?chsten paar Semester das Studium unterbrechen?
    In Bayern sind es ca. 3000 bulgarische Studenten. Manche studieren nicht. Andere studieren. Dritte studieren und arbeiten. Die vierte Gruppe studiert, arbeitet und unterst?tzt zumindest manchmal die Familie zuhause. Was gespart wird ist f?r den Urlaub zu Hause. Damit man paar Wochen im Jahr mit der Familie, den alten Freunden und Bekannten sein kann.
    Kein Problem – den Urlaub streichen wir gleich weg. Das als erstes
    Zweites – Telefonkosten. Ist egal – du kannst deiner Mutter auch Mails schreiben. Tu’s dann. Verschwende dein Geld nicht!!!
    Drittens – wozu brauchst du eine neue Hose, wenn du schon eine hast. Ist doch egal, dass sie XX Monate alt ist.
    Viertens – ausgehen??? Spinnst du? Wozu denn? Wenn du eines Tages alt wirst kannst du all das machen. Du wirst ja ne super Rente haben, keine Angst. Daf?r sorgt wieder die Regierung. Die davor, die danach – alle sorgen sich um deine Zukunft. Keine Panik!
    F?nftens – denk nur nach, dann f?llts dir bestimmt ein.

    Was du aber nicht vergessen darfst: deine Pflichten (materielle)
    – Krankenversicherung. Ohne sie kriegst du kein Aufenthaltserlaubnis. 55 Euro etwa
    – MVV-Karte. 30 bis 40 Euro. Ansonsten k?nntest du auch in den Strafregister reinkommen.
    – Miete. Von 200 (du, Gl?cklicher) bis 400 Euro monatlich. Unter der Br?cke ist auch nicht schlecht, aber momentan schneits ein kleines bisschen.
    – Essen. Ist doch keine Pflicht, also???

    Das wars von mir. Tut mir leid f?r alle, die zu sp?t geboren worden sind und jetzt immer noch Studenten sind. Tut mir leid f?r alle, die nur wegen dem Geld das Studium abbrechen werden. Tut mir auch leid f?r das, was all sie verpassen werden. Tut mir leid, dass in Deutschland die Kurzsichtigkeit so verbreitet ist. Tut mir leid, Leute. Wir gehen wieder. Und es tut mir leid, dass ich nicht daheim geblieben bin. So h?tte ich es nie mitgekriegt wie eigentlich Deutschland ist.


    Чух тук таме протести (така де, въпроси), че трудно се четяло на немски, особено ако човек не го знае този език. И понеже темата ми се струва важна и актуална превеждам горния текст за всички, които не са го разбрали.
    Поздравявам ви!!!
    Как беше това с равенството? Всички хора са равни? Или някои са по-равни от други?
    Какво се променя? Да не би да започна да получавам учебници без пари? Или вече ще ми се полага съветник, който ще се занимава само с мен? Или професорът ми ще има всеки ден време за мен? Без значение дали става въпрос за дипломната ми работа или за някакъв курс от първите семестри.
    500 евро са около 3/4 от заплатата ми. А аз определено съм от щастливците, които честичко им се помага от родителска страна. Иска ли някой да се обзаложим колко хора в следващите няколко семестъра ще прекъснат следването си?

    В Бавария има около 3000 български студенти. Някои от тях не учат. Други учат. Трети учат и работят. Четвъртата група учат, работят и помагат поне от време на време на родителите си в България. Каквото се спести отива за ваканцията в България. За да можеш да изкараш няколко седмици в годината с родители, приятели и стари познати.
    Няма проблем – ваканцията я отписваме. Като първо.
    Второ – телефон. На майка ти можеш да и пишеш и мейли. Ами прави го де. Само не си прахосвай парите!!!
    Трето – за какво ти е нов панталон, като имаш един. Няма значение, че вече е на ХХ месеца.
    Четвърто – излизания??? Ти да не си се побъркал? За какво да излизаш? Като остарееш един ден ще имаш време и пари за такива работи. Спокойно, ще имаш супер пенсия. За това се грижи правителството. Това преди него, това след него – всички се грижат за твоето бъдеще.
    Пето – ами замисли се и ще се сетиш и ти за нещо.

    Обаче не трябва да забравяш за задълженията си. Чисто материални.
    – Здравна застраховка. Без нея няма виза. Около 55 евро на месец.
    – карта за градския транспорт – 30 до 40 евро. Иначе може да станеш подсъдим по някое време
    – наем. от 200 (щастливец) до 400 евро на месец. Под моста също не е зле, ама сега има малко сняг
    – ядене. че това да не ти е задължение, айдеее

    Това е от мен. Съжалявам за всички, които са се родили толкова късно и сега са все още студенти. Съжалявам за всички, които ще прекъснат следването си заради едните му пари. Съжалявам и за това, което ще изпуснат. Съжалявам, че късогледството е толкова разпространено в Германия. Съжалявам хора. Отиваме си. И съжалявам, че изобщо дойдох. Ако не бях дошла щях да имам една друга Германия в представите си.

  • 24Jan

    Само един въпрос – какво пише на тоалетна хартия произведена в Германия??? Е, съвсем наскоро за първи път видях марката данке (благодаря). Сега вече и в нашата квартира. На цялата ролка, по-точно на всяко второ листче излиза надписа ДАНКЕ. Еми, хубаво данке, ама за какво??

    Добрата новина е, че Боно и компания идват началото на август в Мюнхен. Ами добре, ама кой има да ми даде 290 евро за да ги видя отново. Това е евтиният вариант. Ако някой има 350 да се обади. Също в евро. Бахти, май започвам да се радвам, че не им напълних джобовете с покупка на техния iPod, а си купих нормалния такъв… Май за първи път съм напът да ги намразя. Fuck… Скапан weekend. Лека нощ

  • 21Jan

    Ето и малко българска версия, че да не разбират във фирмата чак такива подробности. Вчера шефитата празнуваха рождени дни. Много гот, само дето единият от тях ме напи с шампанско, след като аз добре бях подкарала на водка-битер лимон. на тяхната маса се пиеше само шампанско с екстъзи. с лед де. както си и мислех, само Марк е нормален човек в тая фирма. само той знаеше какво да пие, т.е. пиеше като моето и ме спаси от понататъшни шампанскопоглъщания. обаче беше късно… прибирането беше трудна работа, но я свърших добре. имаше много пияни хора в у-бана, направо кошмар.
    абе партитата на фирмата са винаги с трагичен край за всички нас. но са винаги добри. дори малко повече от това. май ще ми липсват някой ден.

  • 17Jan

    Знаеш ли какво е да чуеш някой, след като не си го чувал около година? Добре де, не чак година, но почти.
    Двучасов разговор с приятел. Може би и пътуване. Ще видим. А не е далече мамка му. Не знам защо. Защо пускам приятелите да си тръгнат. Защо допускам да станат приятели, щом ги пускам да си тръгнат. А тръгвали ли са си някога, или само съм си въобразявала, че са били там? Не е истина това, че имам много от тях. Истината е малка и болезнена.
    Говоря за истината, а искам ли да погледна в очите и. Може би са убийствено сини. Като онези сини очи, които и сега ме мъчат да ги погледна без да ги излъжа. Лъжа все още. А това е бягство. Бягството от мен самата. А кога ще избягам наистина. Възможно ли е да не успея никога. Не искам да изписвам въпросителните. Дразнят. Точката е едно спокойствие. Спокойствието, което ти дава нещо завършено. А дали ще завърша.
    Обещавам да не задавам повече въпроси, на които не мога дори да се опитам да отговоря. Обещавам да не говоря неща, които всъщност не мисля. Обещавам да не слушам музика, която всъщност не ми харесва. Обещавам да не се вързвам повече по начина, по който се бях вързала.
    Обещавам да бъда себе си. Обещавам да отворя широко очите си. Обещавам, че ще намирам във всеки ден нещо, което ще обичам. Обещавам, че няма да забравя за “това”. Обещавам, че няма да забравя обещанията си. Обещавам
    Колко трябва да обещавам, за да забравя

  • 14Jan

    Вече няколко сейвнати драфта, и нищо в крайна сметка. Новата ми гривна пречи докато пиша. Жалко, трябва да я сваля.
    Мисля, че вече честитих новата година на всички важни хора. За това минавам просто нататък. Не знам обаче накъде.
    Май се движа към важно решение, което може би съм взела отдавна, а ме е било страх да си го призная. Их ама красиво изречение написах… Нещо такова исках да кажа.
    Тайничко се надявах на ново начало след 1.01.05. И то доста ново стана. Едни падания в дупки, губене на телефони, тъпа полиция, изтриване на всички номера от картата на телефона, болници… Разказа ми се играта за няколко дена. Единствено полетът мина перфектно. Както току що Александър се опита да ме успокои – ”Има и много по-лоши неща. Я си представи, че ти бях останал приятел, аааа?”
    А днес е циганската нова година – Банго Васил. Или по стар наш стил Васильовден. Може пък за мен да важи старият календар, циганското в мен да проговори. Кой знае.
    Макар че в тази песен Синатра пее за любов, макар случката да беше по-различна, има нещо в текста, което важи и за двете:
    Something in your eyes was so inviting,
    something in your smile was so exciting,
    something in my heart,
    told me I must have you…
    Не е важно кога, кой, къде. Има моменти, на които не може да се устои. Може би съжалявам. Може би не. Рано е да вадя заключения. Не знам дали четеш това. Не знам и дали трябва да го напиша. Просто исках да го излея, да ти кажа, че не беше просто напук на някой.
    Защо???