• 21Feb

    Не знам, но мисля, че хората в ес-бана днес ме помислиха за луда, когато се разсмях с глас. Седях и кротко си четях “Българските преходи 1939-2002″ от Евгения Калинова и Искра Баева. Книгата в никакъв случай не може да се определи като хумористична, ни най-малко при това. Ако ти попадне отвори на страница 172, където в забележките под линия се намират следните откъси от различни стихотворения на различни автори:

    В тебе има нещо от Левски,|
    в тебе има нещо от Ботев|
    и мойто сърце ръкоплЕска|
    във името на живота.|

    —–

    Защото вие сте обречен|
    и от живота сте избран|
    мига, деня, самата вечност|
    да преустройвате по план.|
    България да изведете|
    по нейния изстрадан път|
    до блясъка на върховете|
    да гледа изумен светът!|

    —-

    Ти, който слезе като млад вестител|
    и пътя те поведе между нас,|
    да вземеш в шепата си далнините,|
    да им дадеш сияние и глас.|

    —-

    Той разтвори|
    не прозореца -|
    а кръгозора.|
    Сила?|
    Безстрашие?|
    порив на дързък човек?|
    Обич преляля направо в дела и хора?|
    Луда прегръдка с двайсет и първия век?|

    —-

    Бъди ни жив и здрав! И век да мине,|
    води ни към простори неоткрити!|
    Ти, верен навигатор и строител|
    на древната ни българска Родина!|

    Такааа, и до сега ако не ти е станало ясно кой е лиричният герой, нека продължим с двата ми любими стиха. А именно:

    Другарю Живков! Исках да Ви скрия|
    в дълбокото сърце на моя стих|
    Но мина четвърт век. И ще открия,|
    че все заради култове Ви крих.|

    №1 на всички времена:

    Вървеше Янко|
    върху гърбицата на Витиня заледен,|
    а всъщност беше Тодор рожденото му име.

    Последното велико творение е на поета (извинете Ботев, Яворов, Вазов и всички останали, че наричам и него поет) ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ.

    Имаш ли нещо да добавиш?

  • 20Feb

    Знам, че започват да се повтарят заглавията, но така се случва, когато започнат да се повтарят нещата или просто така да зациклят, че просто да не мърдаш от мястото.
    Ще се опитам да събера глупавата седмица в няколко изречения. Може и повече от няколко.

    Дипломната работа вървеше през първите два дни на седмицата. Имам написан увод – страница и половина, който не е съвършен, но е във вид достоен за първия поглед на професор Гласл. Първата глава ще е historischer ?berblick, в който накратко ще бъде представена историята на България до 1989 година. И него го започнах без големи затруднения, но като стигнах до датата 15. септември 1946 г. спрях. Проблемът не е в това, че не знам какво става след това, а по-скоро в това как да събера 45 години дивотия на една страница. И така в момента имам написани общо 4 страници текст, оформена заглавна страница и литературна листа, която за момента се разпростира на 3 страници, като тя включва само книги, без интернетна литература. Ще се радвам ако някой ми помогне с повече линкове към страници с информация за българската политическа система (предпочитани езици са немски, английски, български. само без руски, с него не се разбирам добре – първопричина беше госпожа Куцева). За момента установявам недостиг на литература за периода 2001-2005, тоест царското правителство, което мисля, че ще е най-здравата работа, която ми предстои. Ако някой го интересува, темата на дипломната ми работа е: Besonderheiten der Transformation in Bulgarien. Herausbildung, Desintegration und Konsolidierung des politischen Systems (Особености на трансформацията в България. Възникване, дезинтеграция и консолидиране на партийната система). Това за най-важното нещо около мен за последните месеци.

    Към сряда станаха разни здравословни катастрофи от сорта на схващане на гърба, водещо до изтръпване на цялата ръка, отказваща да прави това, което и казваше главният мозък, т.е. аз. Уплаших се сериозно, че чак и на лекар отидох. Всичко е ок, обаче трябвало да огранича седенето пред компютъра. Добре де, а на пишеща машина ли да пиша (то пак същото ще е, ама айде) и телеграми от пощата ли да ходя да пращам. Така минаха два дни, в които беше трудно да се седи, лежи и каквото и да е друго. Спасение беше Пиянка, която такива масажи прави, че и умрели хора ще върнат. Бурни аплодисменти и голям букет рози за нея. Добрата страна на тези ми кахъри беше това, че си дадох сметка, че наближава добра моя годишнина и не мога да разчитам сляпо на това, че винаги ще съм млада и хрускава без малко грижи от моя страна. След изчисляване на времето, което имам на разположение за пореден път стигнах до извода, че спортът не би бил скъп като пари, но като време е невъзможен. Решението намерих в ebay и то се казва Синди Крауфорд. Сега я чакам да пристигне по пощата и да започна ден през ден да се забавлявам с нея на двд като правя (в началото поне) некоординирани-будещи-съжаление-и-смях-до-сълзи движения.

    Работата тази седмица просто я пропуснах, защото тя щеше да е свързана с общо около 22 часа седене пред компютър.

    И като прибавим към тази лудница от правене, нищоправене и болки един купон в петък вечер става боза с лимонтозу. Абе тва как се пише, много грозно изглежда. Личният живот е отишъл на толкова заден план, че скоро ще излезе извън хоризонта. Държи го единствено някакъв навик, или може би болка от това, което ще последва неизбежно в близко време. Неизвестно кога. Много му се струпа нещо и ще се пръсне като джисием в микровълнова. Ще се позапали и после ще си загасне. Нещо такова.

    Планът за следващата седмица е тежък – среща в понеделник, във вторник по-тежка такава. До тогава първата глава трябва да е готова и да се даде за преглед, защото времето напредва. Ама нали времето беше наше, какво стана??????

  • 12Feb

    “Nur einmal den Duft ihres Haares riechen. Nur einmal ihre Hand ber?hren. Nur ein Kuss von ihr, als eine Ewigkeit ohne das… Nur ein Kuss.”
    “За да помириша веднъж косата и. За да докосна ръката и. Само една целувка с нея вместо една цяла вечност без това… Само една целувка.”

    Не знам дали има по-красиво обяснение в любов. А ако някой се сети от кой филм е…. Всъщност се съмнявам, че някой ще го знае. Оригиналът на този филм е класика. Тази реплика е холивудската версия, която има едва една стотна от красотата, която е направил Вим Вендърс. И как може да се разплаквам винаги на този момент? А съм го гледала вече хиляди пъти. Перфектен завършек на деня.

  • 12Feb

    Това е!!!
    Мисля, че няма какво да го обяснявам повече.

  • 08Feb

    Фашинг звучи като фашизъм. Да, обаче фашинг всъщност е карнавала в Германия през февруари. По улиците има различни идиоти, които има по всяко едно време през годината, просто в този период от няколко дни те не се отличават като идиоти, а са нормални хора преоблечени за празника.
    Не ме интересува празника. Не ме интересуват идиотите, които ходят по улицата. Не ме интересуват хората, които обичат да празнуват два пъти в годината – на фашинг и на октоберфест. Тази вечер, която постепено премина във фашингсдиенстаг, беше за една българска компания повече от карнавал. Ние се бяхме маскирали с добро настроение и спомени и бяхме готови за премеждия.
    Всичко добре. Подгряване в къщи. Продължаване на купон. Някакъв си там. Не разпитвай много. Не е важно в случая. Всъщност искахме да се приберем към 1. Прибрахме се в три и половина. След премеждието (неизвестно до сега като такова) наречено мюнхенски таксиметров шофьор. Тук едно малко уточнение за хората, които не знаят какво е то такси в мюнхен. Това може да е турчин, албанец, румънец, българин и всичко, което си помислиш. Но трябва да си късметлия (не знам дали да го пиша в кавички) за да попаднеш на немец. А за да попаднеш на немец като нашия тази вечер трябва да имаш нещо повече от късмет.
    Представяш си мъж на около 60. С каскета в колата, където парното дъни до дупка. Той не говори диалект. Но не говори и точно немски. (тук не знам дали алкохолът в кръвта ни играеше някаква роля за начина на разбиране)
    От къде сте е горе долу първият въпрос, който ти се задава. Думичката България е някак странна. Няма нищо, шофьорът ти е спец по всички въпроси. Аааа, едно време не ви ли беше по-добре на вас там???? Сега да не би да е станало по-добре, ааа???? И му обясняваш, че понятието комунизъм е низвергнато отдавна. Ееее, ама как така????? И много още въпроси. Е, на мен поне по едно време ми писна и директно си го запитах, той дали е SPD или CSU/CSU избирател. Абе да кажем взе да ми става интересно. Оказва се, че нашият човек е в бизнеса с ябълките. Това е стара приказка и не и е мястото сега да я обяснявам от къде идва. Той бил разбираш ли FDP избирател. Десетилетия наред. Защото баща му бил съратник на Хитлер. И през ненам си коя година, ненам си кво….. извинявай, но тук му изпуснах нишката, защото бях на път да полудея. Ноооооо. Нашият шофьор преди няколко години узрял за това да си състави собствено политическо мнение. (извинявай за профанския въпрос, но ти кога състави своето такова???) И сега вече бил избирател на die Gr?nen. Тук спирам и ще ти спестя тирадата за това как брат му е живял в бившото ГДР, учител по руски, който по всяко време наново би избрал комунистите. За това как комунизмът би имал друго лице, ако не бил Чаушеску (за него преди това си мислеше, че е българин). За това, че едва ли не ние съсипваме земята, християнството и всичко останало, което за 60-годишния човечец беше сърцето на неговата ценностна система. Платихме 15 евро, пожелахме лека нощ и по-малко грижи.
    Това е фашинг. Времето на глупците и клоуните. Времето, в което можеш на трима българи да кажеш колко си горд от Хитлер. Ти си просто един Narr. Това е твоето време. Наслаждавай му се.

  • 04Feb

    Не знам от къде се вземат идеите на Йовко, но едно голямо благодаря за тази красота. За много кратко време ми се случиха две неща, които отдавна не бях изпитвала – един прекрасен филм след който забравяш да станеш от мястото си и нещо толкова дълбоко бръкващо като историята на Йовко.
    А колкото до това, че след този разказ трябвало да се гледа “closer”, не съм много на това мнение. Само ми развали удоволствието от цялото това. Натали Портман е супер тъпо парче и не останах извъобще очарована. Онзи пич – не го знам как се казва, но май ми е познат от някой сериал – е толкова брутален във филма, че вече ще избягвам всякакви екранни срещи с него. Джулия Робъртс е Джулия Робъртс. Нищо ново под слънцето. А Джъд Лоу ми бръкна в здравето. Перфектна идея, но ако я беше направил някой с правилното чувство за такива неща можеше и по-добре да е. Интересно беше, че когато си купувахме билетите още вървеше предишната прожекция. Двойка на около 55-60 години излезе от салона и беше възмутена. Реакцията им беше нещо такова – “Че всичко се върти около секса, ок, няма проблем. Но това беше гнусно.”
    Моята реакция след филма беше – гледай ти, колко се караха, колко се разделяха, а нямаше един луд, който да счупи нещо, да хвърли, да побеснее така. Но вербално толкова пречупиха в мен самата, че ще взема да си пооправя речника. Някой от думичките ще изчезнат. А имайте в предвид, че немският не е толкова циничен като българския.
    Странно защо ми се каза, че щял да ми хареса филма.