• 30Mar

    Your Brain is 60.00% Female, 40.00% Male


    Your brain is a healthy mix of male and female

    You are both sensitive and savvy

    Rational and reasonable, you tend to keep level headed

    But you also tend to wear your heart on your sleeve

  • 29Mar

    Минава небрежно, поглежда нахално. И се усмихва всеки път. В кухнята, при кафемашината, на двора и на бюрото си. Понякога се изчервява. А не пише.

    Защо ли се замислям…

  • 25Mar

    Фирмата ни се премести в нов офис. Сградата е на един от централните булеварди в Мюнхен, общо взето най-скъпарското място за офис. Сградата е сравнително стар строеж, но скоро е била явно санирана и всичко е перфектно. Не съм броила колко други фирми има там, но по груба преценка мисля, че са към 20тина. Като започнем от малките фирми (с до 15-20 човека), минаваме през средните (ние – надвишаваме вече 50) и стигнем до баварише моторише веркен, които също са там.
    В цялата сграда пушенето е забранено и трябва да слизам за всяка цигарка до долу – готино вътрешно дворче, от няколко дни насам вече и слънчево. Естествено, че не само в нашата фирма има пушачи, и постепенно започваш да засичаш едни и същи физиономии. Горе долу мога да ги оправя кой от кой етаж слиза. Но фрапиращото в цялата работа беше, че чак сега (след вече 3-4 седмици там) започнахме да си кимаме, когато се засичаме на цигарка. Няма разговори, още няма даже и нормалното поздравяване, а учтиво и студено кимване. Та докато пушех вчера се сетих – това ако беше в България, да сме се запознали на първата среща (нова фирма в сградата, ааааа, и какво правите вие, а), досега щяхме да се знаем – кой студент, кой шеф, кой нещо друго. Може би и още повече неща щяхме да знаем…. Ех, кви клюки само можеха да се въртят.
    Да, ама пък понякога ми трябва спокойствието без приказки за 5те минути, в които се наслаждавам на цигарата и слънцето.

  • 22Mar

    Радиото все повече започва да ми липсва. Нямам такова в стаята си, мога да слушам online, но не искам цяла нощ да ми свети компютъра. Абе май ще трябва да се закупи. Само да не дойдат пак лошите хора от централата за такси за радио и телевизия, които наскоро обикаляха и искаха да глобяват студенти. Един от съседите си телефонираше по гсм-а в коридора и като го видяха му лепнаха такса 10 евро на месец, щото телефонът му бил от новите с радио… Не коментирам повече.

  • 18Mar

    Както винаги Йовко вижда какво се случва. Много ти благодаря.
    Чудих се как да го напиша този пост за да стане ясен на тези, на които трябва. Темата със сълзите е много точна.
    Знаеш ли какво страхотно чувство е да правиш някого щастлив, без да го обичаш. Това беше изречението, което не можех да си призная онази вечер в кюто. Няколко дни по-късно, без допълнителни разисквания, но след големи диалози със себе си мисля, че стигнах до това, което поне за момента е изход от ситуацията. Мисля да не губя повече от сълзите и нервите си, защото искам да ги имам за други моменти. Като например сълзи от радост или нерви за да запазиш самообладание, но в друга ситуация.

    Времето навън е страхотно и хормоните така удрят по главата, че чак да те заболи :) Хората са по улиците и се случват чудеса. Като чудото, което ме покани на обяд и кино. Обещавам да стоя пред компютъра само толкова на ден, колкото да си напиша задължителните странички за деня. Останалото време ще пия кафе от новата кафемашина, пушеща цигара и седяща и припичаща се в кухнята. Или ще излезна, за да се порадвам на мюнхенската гъзария, която тръгва с кабриолетите си из града. Или ще отида да видя първите голи хора в английската градина. Или ще направя нещо, което просто не съм правила отдавна.

  • 18Mar

    За всички, които искат да се посмеят. Отивате на http://www.bulgarienwipo.de/politik_landschaft.htm
    В дясната страна има каре, озаглавено Parteien online. Кликни на Nationale Bewegung Simeon II – NDSV. Ето тая партия ни управлява. Мисля, че направих находката на седмицата и съм заслужила кротки събота и неделя.

  • 07Mar

    Всичко тръгна от това, че накратко трябваше да опиша възродителния процес в България. Първата ми мисъл беше – как да преведа “възродителен процес”???? Вариантите Аuferstehung и Aufkl?rung се изключиха от самото начало. След дълго блъскане на глава, питайки гугъл по всеки възможен начин накрая отново седях в задънена улица. На помощ ми дойдоха телефонно съветите: понеже много ни е било срам от този факт и сме били интернационално порицани и откъснати, така и никога не е бил въведен термин за това явление. Така че, гледай да го пообиколиш като например го наречеш Zwangsnamens?nderung.

    При търсенето на информация по този въпрос обаче попаднах на доста интересна находка. До сега разглеждах въпросната страница и не намерих никъде указания, че ми е забранено да цитирам части от текста, за това просто ще го направя.

    Става въпрос за следните няколко изречения. Цитирам:
    Die t?rkische Minderheit

    Bevor wir den Reigen der Gespr?che mit den verschiedenen Parteien begonnen haben, begab ich mich in das Hauptquartier der sogenannten t?rkischen Partei, die die Interessen der muslimischen Bev?lkerung im Land vertritt. Dieser Bev?lkerungsteil hat es nicht gerade leicht gehabt, wurde sie doch schon unter kommunistischer Zeit mehr oder weniger dazu aufgefordert, ihren Namen und ihre Religion fallen zu lassen, ja ihre Namen wurden zwangsweise ge?ndert, um sie als „echte“ Bulgaren darzustellen. Das Argument dabei lautete, dass die T?rkei sie vor langer Zeit zu T?rken, das hei?t zu Muslimen, gemacht, indem sie ihnen einen anderen Namen gegeben habe – und genau das sollte durch diese Massnahme wieder r?ckg?ngig gemacht werden.

    Es ist geradezu unvorstellbar, mit welch verbohrter, nationalistischer Vorstellung in Bulgarien gegen die t?rkische Minderheit vorgegangen worden ist. Und es ist auch nicht gerade sehr klug, dass der bulgarische Nationalfeiertag, der seit der Wende am 3. M?rz begangen wird, jener Tag ist, an dem Bulgarien von den T?rken befreit wurde. Wie sich das auf die t?rkische Minderheit im Lande auswirkt, m?chte ich jetzt nicht im einzelnen hinterfragen…

    За тези, които не разбират немски превеждам:

    Турското малцинство

    Преди да започнат поредицата ни разговори с различните партии се упътих към главната квартира на така наречената турска партия, която представлява интересите на мюсюлманското население в страната. По времето на комунизма на тази част от населението не и е било лесно – била е малко или повече накарана да смени имената и религията си. Имената им биват насилствено сменени за да бъдат представени като “истински” българи. Аргументът бил, че Турция преди време ги била потурчила, тоест направила от тях мюсюлмани, като им била дала тези други имена. Точно това сега трябвало да бъде върнато обратно.

    Неописуемо е с каква вманиячена, националистична представа е било подходено към турското малцинство в България. И не е много умно това, че българският национален празник от промяната насам (1989 – б.п.) бива празнуван на 3ти март – денят, в който България е била освободена от Турция. За това как този факт действа на турското малцинство в страната не бих искал да разпитвам…

    Аз пък не искам да питам автора много неща, защото може да стане неприятно.
    Факт е, че е имало възродителен процес в България.
    Факт е, че и нас ни е срам от това.
    Факт е, че е имало турско робство.
    Факт е, че на немски като кажеш робство и гледат странно (Joch).
    Има много факти, които не ми се изброяват, защото всеки българин ги знае.

    Аз празнувам на 3ти март. Празнувам не за друго, а за това, че ние сме един народ. Спорен ми е въпроса за руското помощничество за освобождението. Но това пък е съвсем друг въпрос. Ох, взе да ми става направо много жал за нашето малцинство, как ли им се е отразило на психиката, че ние пием и пеем на 3ти март, а тях в миша дупка сме ги завряли с тези новини на турски по националната телевизия. Ще продължа някой друг път, че след цял ден в библиотеката не съм във форма да критикувам така, както искам.

  • 06Mar

    Midnight is where the day begins
    midnight is where the day begins
    midnight is where the day begins

    Имам лимоново дърво. Купих си го сама. И много го харесвам. Има две много малки лимончета, които се забелязват чак когато разровиш листата. Още са съвсем малки пъпки, току що им е окапал цвета и са тъмно зелени.

    Мисля, че дори след толкова време главата ми е по-зелена от всеки зелен лимон на тоя свят. И никога няма да пожълтее. Така както гледам. Абе кво да пиша пак глупости, я да видим какво има да се говори и пие тая вечер. Наздраве и до утре.

  • 04Mar

    Da wurde ich grad gefragt was ein Blog ist. Was ist das eigentlich f?r mich?

    Ok, ich schreib das rein, was f?r mich wichtig ist.
    Ich schreib ?ber das, was mich irgendwie bewegt hat.
    Ich schreib dr?ber wie es mir geht, was ich f?hle, was mich ber?hrt hat, oder doch nicht.

    Dann wurde ich gefragt – ja, ok, aber dann wei? ja jeder was du so denkst?
    Nein, das wei? nicht jeder. Das wissen nur die Leute, die dahinter kommen k?nnen. Nur diese, die mich wirklich kennen. Nur diese, die die Hintergr?nde kennen. Nur diese, die mir was bedeuten.

    Ich versprech’s, dass ich nicht ?ber dich schreiben werde. Obwohl ich es in irgendeiner Weise schon gemacht hab. Ich wei? nicht mehr wie und wann, aber ich bin’s mir ziemlich sicher.

    So, das ist ein Blog. Das ist mein Blog. Manchmal chaotisch, manchmal zu vetr?umt, manchmal ver?rgert. Das bin eben ich.