• 29Apr

    Чувствам се празно. Или изпразнено. Не знам. Не искам повече да пускам никой да си тръгва от живота ми. Освен ако не е истински заслужено. Осъзнаването на някои неща ме прави слаба. Без сила да кажа “не”. Упорито стоя на студено, просто съм забравила, че има парно. Знам, че има и много по-големи трагедии, но това е моята. Винаги нещо неправилно. Нещо накриво. Нещо наобратно. Или просто нещо като нищо.

    Чипсът намалява, поне да взема и бира към него. Имаме гости, утре боядисваме яйца и трябва да чистя. Исках да ходя на църква. Но днес не успях. И за всичко важи – и утре е ден. Карам си ей така – даже не е и ден за ден, а по-скоро час за час. А те се нижат и не спират. Всичко пречи, без причина. Много малко мисли, които да се задържат за повече от минута. Преход. Изход? Няма такава страна. Има само чипс. И бира. Но след малко. Търся си може би белята, но какво от това. А може и само да се разболявам, кой знае. Не искам нищо. Искам само някой. Почти равно ми е кой. Не. Не ми е равно. Но както казах – такава страна няма. Търси, дири, сърчвай, зухвай, сдухвай и раздухвай. Въпросът накрая пак опира до това кой къде е задрямал. Или захъркал. Никой ли не иска да дойде до тук. До страшния Мюнхен

  • 28Apr

    Днес явно не е ден за нормално работене. Доста продуктивно си вървя до момента, затова си и позволявам да се разсейвам малко с постове, които днес май ще са повечко от обикновено.

    Като първо да се оплача от магазините. Опитвам се да постя сега последната седмица преди Великден. Като аз си имам собствено разбиране за пости. Например не се отказах от млякото в кафето сутрин. Защото не смятам, че е грешно да вземаш нещо от животното, без да го убиваш. Но за да има някакво ограничение (разкаяние???) отказвам сирене, кашкавал и други такива производни на млякото. Месо естествено също. Риба – тоже. Е, бирата при мен не е в списъка със забраните. Та… Отивам вчера до магазина, защото наближи обедната почивка и не намерих нищо, което да мога да ям, освен сух хляб. Няма да седна да си варя картофи на обед в офиса я…. И изходът беше бурканче лютеница (по-скоро подобие на такава) и хлебчета топлички ухааа. Но като си помисля, че днес ме чака същото за обед и не ми се яде вече.

    Ех, вече спира да ми се работи, защото времето става все по-хубаво и ме примамва все повече на кафенце някъде с някого. Ще си помисля още малко.

    И последно оплакване – как може да съм такъв карък значи. Тъкмо се уговорих да представя Чудото на съкилийниците и бях толкова щастлива, че ще дойде на парти, пък то да вземе да почине дядо му и той си замина. Вчера беше сравнително смотан. Разбираемо.

    Всъщност се сблъсквам със смъртта 2 пъти в тази седмица. Починал е професор доктор Диетер Блуменвиц. Имах честта да присъствам на един от последните му семинари. Тогава не знаех, че е от последните. Поклон пред паметта му.

  • 28Apr

    С Ико явно днес си нямаме друга работа и правим тестове. Аз излезнах, че съм на 23. Е, спестиха ми една годинка, което не е чак толкова зле. Но 21 щеше да ми е фаворит, почти бях заложила на него… Остаряваме, звучи странно, но е така. Като заговорих за странно – Емо го порицавам публично, защото ми омръзна от несериозността му. Е, бива бива мързел, ама чак пък 2 реда да не ще да напише. И толкова безплатни обяди раздаде, че направо се чудя как да свалям килограмите от тях вече. И това ако не те накара да се мръднеш и да пишеш (и да влезеш в месинджър) няма повече да си играя с теб….

  • 28Apr

    You Are a Snarky Blogger!

    You’ve got a razor sharp wit that bloggers are secretly scared of.
    And that’s why they read your posts as often as they can!
  • 28Apr

    Може би така ще прозвучи това на много от вас. Обаче толкова се изкефих, че искам да споделя сега и веднага.
    Отивате на страницата на Нора Джоунс. Готинко направена, нали? В горния десен ъгъл – радио. Днес е перфектният ден за такава музика дори в работата.

    Добро утро на всички. При мен кафето подейства чак сега. А при вас?

  • 26Apr

    Your Inner European is Irish!



    Sprited and boisterous!

    You drink everyone under the table.

    Знаех си, че тази Германия не е добре за мен. Ще отида на гости на Боно май. А и това, че мога да напивам всички не знам колко добре говори за мен, но няма нищо

    Permalink Filed under: General 1 Comment
  • 25Apr

    Избраха си папа. В неделя сутрин беше първата му служба. Всички новинарски канали предаваха само това. Стари и спаружени мъже, с треперещи ръце, едва припяващи. Когато гледах как белият пушек излиза от комина се развълнувах истински. Бяхме в една от кухните в общежитието и напрегнато очаквахме да чуем: “Habimus papam”. Е, както се и очакваше – Ратцингер. Католическата църква се връща в дълбокото и тъмно Средновековие. Немците не се гордеят с него. Разбирам ги.

    Дипломната работа страда от нападналото ме лошо настроение. Пиша два реда и после зациклям за следващите няколко часа. Лошо Гошо…

    Едно от запомнящите се събития – състоя се вторият комдейтинг – великото парти на фирмата, веднъж на година, винаги малко след 20ти април. Страхотен клуб, невероятна програма, диджеят все повече започва да ми харесва – Том Нови, и най-готините колеги, които някога съм имала. Великолепно. За това и не се замислих, когато стоях пред дилемата – или с последното метро в къщи или 18 кинта за такси. Както се случва често – при мен ако има парти, значи са две за една вечер. Второто беше по повод началото на семестъра. Всички съкилийници се бяха понапили, разликата в настроението беше доста голяма, не издържах дълго. Малките лъвчета бяха толкова зле, че не бях казала къде ходя, че от мъка се бяха понапили… Смях.

    Неделно кафе с Чудото. Хмм, да не вземе нещо да ми харесва само.

  • 20Apr

    Днес се сетих за един стар стар виц и сама се посмях. Ето го –

    В една черна черна галактика, на една черна черна планета, на един черен черен континент, в една черна черна държава, в една черна черна гора, на една черна черна поляна горял черен черен огън, от който излизал черен черен пушек, а до него стоял черен черен човек, който се провикнал – “Пешоооо, стига гори тия гуми беееееее….”

    Мноооого гот

  • 13Apr

    Някой да се е влюбвал в последно време???
    Щото нещо започна да ми се вижда голяма рядкост. Изчезна онова БААААААМММ, което се случваше преди. Преди имаше голямото БААААААМММ на различни периоди от време, което кънтеше като камбанарията на манастир. Винаги траеше различно, понякога дълго, понякога още по-дълго. А сега?? Няма бам, няма нищо. Даже онова бам преди няколко седмици беше толкова безобидно, че даже не можа да се вреди в онези ежедневните бамове, дето понякога са безройни, но за това пък красиви. Ей, това прозвуча като приказката – мое се бръснем с брадва, ама чая го пиЙм с лимон…..

    Та пролет дойде, усмихнаха се дори и странните хора по улиците, а няма и помен от бам. Така се покри, почти като ваканция по средата на семестъра.

    За сметка на това, че бам вече не ме навестява имам странни сънища. Те при мен и без това са на периоди, но тази зависимост още не се беше проявила. Несвързани, лудешки, тъжни и много смешни. Ама да не си помислиш, че говоря за различни сънища – всичко това в един. Всяка нощ различни, но с всяка нотка от настроенията, които си изживял. А странното идва от това, че не сънувам нещата, които най-много ме занимават, ами някакви неща, за които и не си помислям. Не мога да заспя заради дипломната си, но когато най-после успея да заспя сънувам, че вече работя. Бях в командировка например при белите мечки. После в офис, в който работеше и починалата ми баба, при това на компютър. Ей такива разновидности на фантазията… Леко ме нагазва мързелът в последно време, за това съм и застинала на определен брой от страници (ама няма да ти кажа на колко). Това сигурно ще да е пролетната умора. Ама защо пък да се проявява пролетната умора, а не бам???????

    Мисля, че ще продължа да се тормозя с ръкописите си, а пък парният чук БАААААММ ако ще да идва. Аз ще си чакам.

  • 12Apr

    Била ли ти е празна главата някога? Ама така истински празна. Не мислиш за нищо и никой, но се ядосваш на всеки и всичко. Много готино. Имаш чувството, че ще се спука черупката ти. Постепено си даваш сметка за това кой какъв е и ти какво място имаш в кашата.

    Да кажем, че цял ден си работил. После си искал само да се прибереш и спокойствие. Не повече. Обаче близнакът вътре в теб те разкъсва и ти дава такива причини да се ядосваш на себе си и на него, че просто ти идва да превъртиш. Натискаш онова копче на дистанционното, което му взема гласа, но то не функционира. Не става. Натискаш още веднъж ядосано, но като не виждаш искания резултат и се отказваш. Оставяш го да си говори и отиваш в ъгъла. Там поне няма кой да те закача. Другите да си гледат работата. Наливаш си една водка и си втълпяваш, че не чуваш никой. Ти не ги виждаш и те не те забелязват. Музиката върви с пълна сила. Не, тая песен е глупава, дай следващата. Може пък да подейства.

    Оставяш и се връщаш в ежедневието. То е каквото си го направил. Ако можеш да го разнообразяваш достатъчно е добре, но на малко от нас това е по силите. А, да не би да звуча депресивно??? Не, няма и помен от депресия, това е просто един глупав ден. Глупав ден, в който няма едно свършено нещо като за пред гузната ти съвест. Глупав ден, който знаеш, че ще се повтори. Глупав ден, а глупавото е, че няма кой да обвиниш, че е бил глупав…

    И ей такива глупости ти се въртят из главата, която не иска да заспива.

  • 07Apr

    Не знам за вашите реакции, но аз днес щях да ревна, когато паднаха първите къдрици на земята. За първи път ме беше истински страх какво правя. А то една коса, да му се не види. Както казва дядо ми – за коса и нокти да не те е яд.

    Ето това е – преди и след.

  • 06Apr

    е, ама не на стар глас.

    За тези, които ме познават от повече от 5 години няма да е изненада да ме видят така, както ще изглеждам тази вечер. За всички останали ще е може би лек шок. Определено решението вече е взето 100% и в 5 часа ще кацна при фризьорката. В момента съм с коса до раменете, от която мисля да останат около 8-9%. Тоест – към 4 см. Очаквайте снимки преди-след. Ако не съм се гръмнала де.

    Емо, обещавам ти една къдрица от сега. Ще ти я запазя, ще я сложа в рамка и ще я получиш.

  • 01Apr

    Днешната вечер беше много важна. Доказах теоремата за онова нещо, дето трябва да се чувствам добре, където и да съм. Мисля обаче, че доказах и теоремата за това, че трябва да си отида там, от където съм. На това му се казва криле на желанието. Или градът на ангелите. Опитвам се да събера това, което си помислих само за минути, а не става. За малко дори да си счупя очилата. Не защото щях да скоча отгоре им, а защото всъщност трябва да си намеря място. Място, на което да знам къде съм. А явно се чувствам добре навсякъде. В близките дни, мисля дори още утре, ще си причиня за пореден път двойната порция – криле и град. Действа много добре.

    А не мога да повярвам, че всъщност е едно страхотно чувство да стоиш в къщи (сам), водчица, цигарка, празни приказки, легло. Залезът отдавна избяга. Но мога да го догоня още няколко пъти в безсънна нощ като тази. И всеки път ще е по-красив от предишния. Нещо като черно-белите ми снимки, които всъщност никога не съм виждала. Това не е укор. Просто се сетих за тях. А като се видим ще ти покажа и видеото, което снимах, докато избираше костюми при двете италиански бабички.

    Само да се оправи още малко времето и знам на къде ще забия веднага. Няма друго такова място като Венеция. Нещо беше днес реч за голямата любов. Е, като не идва, аз май винаги там ще си я търся.

    Ето нещо красиво за край:

    Green light, seven eleven
    You stop in for a pack of cigarettes
    You don’t smoke, don’t even want to
    I see you check your change
    Dressed up like a car crash
    The wheels are turning byt you’re upside down
    You say when he hits you, you don’t mind
    Because when he hurts you, you feel alive
    Is that what it is?

    Red lights, grey morning
    You stumble out of a hole in the ground
    A vampire or a victim
    It depend’s on who’s around
    You used to stay in to watch the adverts
    You could lip synch to the talk shows

    And if you look, you look through me
    And if you talk it?s not to me
    And when I touch you, you don’t feel a thing

    If I could stay… then the night would give you up
    Stay, and the day would keep it’s trust
    Stay, and the night would be enough

    Faraway, so close
    Up with the static and the radio
    With satelite television
    You can go anywhere
    Miami, new orleans, london, belfast and berlin

    And if you listen I can’t call
    And if you jump, you just might fall
    And if you shout I’ll only hear you

    If I could stay… then the night would give you up
    Stay then the day would keep it’s trust
    Stay with the demons you drowned
    Stay with the spirit I found
    Stay and the night would be enough

    Three o’clock in the morning
    It?s quiet and there’s no one around
    Just the bang and the clatter
    As an angel runs to ground
    Just the bang and the clatter
    As an angel hits the ground

    А то май наистина взе да става 3 часа. Утре ме чакат едни нещааа. Те са си мой проблем. До скоро.