• 24May

    Сашо, чийто блог ми беше препоръчан от Емо, вади интересни теми. И понеже на мен в момента ми е доста необходимо разнообразие се зазяпвам, че дори и нещо много почнах да коментирам. Обещавам, че с излизането от затвора ще се държа отново като една истинска лейди и ще спра да говоря глупости по блоговете на хората. Това затваряне в къщи не ми се отразява добре, започвам да ставам асоциално животно. Какво е това “асоциално животно”??? Не знам ти с какво ще го охарактеризираш, но за мен това е не просто нещо странно в поведението на някой, а по-скоро от онези луди, дето имат не номер, а цяла програма. До колко е полезно за някой да е социален или асоциален тип е спорен въпрос. Но кога ставаме асоциални? При мен се забелязва, когато съм депресирана. Тогава съм асоциална. Няма нормални разговори, а само мрънкане и викане. Забелязва се и в случаи като сегашния – затворена на тясно, с изтичащ срок и време за предаване… Ситуацията наподобява – в ъгъла с вдигнати ръце, насочен пистолет към главата ми, а аз седя много cool и продължавам да работя. (а как трябва да пиша с вдигнати ръце де, малко неясно, ама да предположим, че си разбрал за какво става въпрос). Днес например бях на работа след 2 седмици затвор и се чувствах странно, когато излезнах от апартамента и се слях с работническата тълпа в 8 сутринта на убана. Е, офисът не е изчезнал. Всичко по старо му.

  • 20May

    Ето още нещо, което е било открито от българин. Аз поне до момента не знаех. Още под турско робство българите откриват въртележката. При това в Пловдив. Първите и “пътници” са само възрастни. Явно едва след време се превръща в детско забавление, докато не се превърне в купчина старо желязо, до което стои жален чичко. Дали днешното поколение деца така се въодушевява от въртележките, както бях аз например като малка??? Сега има всичките тези колички, покрай които винаги се разиграват циркове от сорта: “Мамооооооо, искааааааааааааааам на количкатааааааааааа. Ууууууууууааааааааа” Или нещо подобно. Като гледам племеника ми – че той е на 5 и нещо, а от почти две години обича да кисне у нас пред компютъра. Дори вече си има собствен. Няма вече въртележки, дама, народна топка, пясъчник и други такива…

    o tempora, o mores

  • 17May

    Много държа да споделя това, което току що направих. Четох днес във вестник СЕГА за така наречения гласоводител. След всичко, което се наложи да отговоря се оказа, че бих избрала Български Народен Съюз. Ако трябва да сме честни не съм запозната с програмата им (сега ще им поразгледам страницата), но съм абсолютно сигурна, че няма да гласувам за тях. Партията, за която ще гласувам беше на второ място в листата, която се появи след отговаряне на всички въпроси. Е, не е чак толкова зле, колкото си мислех. Сега мисля да пробвам теста какво ще покаже ако му давам само “неутрален” и “не знам”…. Е, тогава сигурно ще трябва да гласувам за левицата. Не мисля, че някоя от бабичките им изобщо си има представа от всички тези неща, на които отговорих аз.

    P.S. Знам че не звуча в момента като бъдещ политолог, но тези хора наистина ли са на мнение, че един тест може да определи за коя партия искам да гласувам. Тук не говорим за тестове от вида – мога ли да съм жената-вамп, до колко сте влюбчиви, големи шубета ли сте, степен на депресивност и други такива. Чували ли сте някога нещо за политическата култура? А и като прибавим и факта, че ДПС не участват в този тест, какво по дяволите искат да ми кажат с него? (На това място моля да не бъдат погрешно разбирани политическите ми убеждения). Не били съгласни да участват…. Това нещо не се ли прави на надпартийно ниво? За обикновените избиратели – като вас и мен??? Както и да е. Преценете си сами. Ще се радвам да чуя нечие мнение.

  • 12May

    Ето това парче ме побърква от известно време насам. Не знаех, че харесвам кънтри, но този пич разтърсва. Особено ми хареса тази песен при 150 по магистралата преди около два месеца с весела компания в колата и страхотно настроение след скъсване… Пътува ми се повече от всякога и съвсем скоро ще полетя към България. Не знам с колко километра в час, но май ще слушам точно това парче на кацане. Обичам да правя излитането и кацането специални. На излитане при мен има винаги нещо леко носталгично, независимо в коя посока тръгвам. Нещо бавно и размазващо, не винаги свързано с някой или някъде. Излитането е началото на ритуала. Отпускаш, в същото време затягаш колан. Бавно самолетът поема. Усилва постепено скорост, докато не усетиш асфалта почти под краката си – така както го усещаш, когато караш блейдовете по скапан асфалт, където усещаш всяко камъче под пръстите си. Замираш за момент, когато се отлепяш от земята. В гърлото ти нещо се надига, но е приятно, не като усещането след препиване. След това просто летиш. След това виждаш града под себе си, след това селата около него, след това само облаци. Това е най-красивото. Кацането е една друга история. Нетърпението нараства. Не мисля, че се дължи на адреналин, това са просто нещата, които минават през главата ти. Идва еуфорията. Тогава идва това парче. И в този момент самолетът удря земята. Има една малка разлика в картините, които виждаш на излитане и кацане, която понякога е зашеметяваща, но рядко и отдавам голямо значение.

    А сега слушам парчето за излитане – do i ever cross your mind. Рей Чарлз. Време е да излетя в страната на сънищата. Всъщност излитам ли в момента или кацам не е ясно.

  • 08May

    Steffi schreibt ?ber die erste nacht in einem neuen bett. so sch?n geschrieben, dass ich mir gleich morgen eins kaufen will… wenn ich auch das geld h?tte… aber das l?sst mir jetzt keine ruhe, und anstatt weiter an meiner diplomarbeit zu schreiben, beginne ich mich zu fragen – was will ich denn in einem neuen bett tr?umen??? nicht dass ich keine w?nsche h?tte – nat?rlich doch – tausende sogar. aber da meine tr?ume immer so chaotisch sind, muss ich wohl in dieser ersten nacht etwas ordnung reinbringen. wie bringt man die eigenen tr?ume dazu, dass sie logisch und nach dem eigenen wunsch kommen? kann mir jemand so was beibringen? und wenn ich das gelernt hab, dann werde ich es jedem zeigen. dann k?nnen wir alle jede nacht davon tr?umen, was uns gef?llt. das gleicht dann aber einem doppelten leben. stell dir vor – tags?ber bist du im b?ro (oder wo du arbeitest/studierst/nichts machst etc). am abend kannst du es kaum noch abwarten bis deine augen zufallen und dich in deine andere welt bringen. da hast du das, wovon du immer getr?umt hast (eigetlich tr?umst du ja, was f?r ein bl?dsinn). solltest du student sein, dann hast du in der nacht das beste studentenleben der welt – die pr?fungen schaffst du mit links, du bist der liebling der professoren, trotzdem bist du aber auch bei deinen kommilitonen/Innen so beliebt, dass du auf jede m?gliche party eingeladen wirst. du kannst dich ohne ende am?sieren, dir f?llt nichts besonders schwer. hmmm, verlockend.
    solltest du in einem langweiligen b?ro arbeiten, kannst du es auch kaum abwarten bis der abend kommt. du f?llst totm?de ins bett, der letzte gedanke ist – der arsch (dein chef nat?rlich) sollte dich heute nicht so anschreien. dem zeigst du es jetzt. dann schl?fst du ein. da bist du der boss. wer sonst? endlich kannst du so richtig die sau rauslassen und auch jedem das ins gesicht sagen, was du willst. du kannst feuern, einstellen, eine sch?ne sekret?rin haben (nicht nur f?rs b?ro), das neueste auto, das perfekte haus, wo du nur selten ?bernachtest, weil du ja st?ndig irgendwo auf der welt bist. hmmm, nicht so ganz schlecht oder?

    aber stell dir vor – du hast einen job (oder einfach den platz in der welt), der dir gef?llt. du willst da nicht weg. london, belfast or berlin. egal wo. das ist wonach du immer gesucht hast. und deine tr?ume sind ganz normal – ok, manchmal kommt schon so eine schwierige nacht, wo du erschrocken die augen aufmachst und kaum noch atmen kannst, aber das ist eher selten. du magst es da in deinem bett neben XY einzuschlafen, dann ist dir auch ziemlich egal in welcher fassung du aufwachst. dir wird’s glaube ich nicht gefallen ein doppeltes dasein zu haben.

    hmm, ich glaub mir gef?llt das auch nicht so ganz. ich lass das lieber mit der tr?umerei. und kehre zu meiner arbeit zur?ck. heute nacht wird eh nicht geschlafen. gute nacht, ihr tr?umer. ich w?nsch euch einfach erholsame nacht-schlaf-erlebnisse.

  • 03May

    Днес отново видях един бисер, чрез който се попада на блога ми. Сего искам най-после да споделя с вас като резултат на какви търсения се появявам:

    косата в ежедневието, трети март, компютър изтръпване, фризьорката, мечо пух, есемеси до австрия, speisekarte, гривна сърце, как да честитим рожден ден, вим вендърс, удоволствието от секса

    А ето и фаворитите ми:

    снимки с бабички, малка пишка, батальонът се строява, хитлер моята книги.

  • 02May

    Всяка година е едно голямо преживяване да отиде човек на българската църква в Мюнхен. Въоръжаваш се с търпение и непукизъм, стискаш зъби и отиваш. Там срещаш няколко типа хора. Първата група са тези, които отиват малко по-рано, за да помогнат при продаването на свещи, при организацията. Ей така, от добра воля. Тази година забелязах, че хората от Шипка бяха активни по тези неща. Втората група отиват по някое време на службата, дослушват я, не остават прекалено дълго и се разотиват. Третата група хора отиват минимум час след като е минал кулминационният момент на службата и се чудят защо толкова бързо е свършило всичко. Има вероятност някои от тази група да са леко, други твърде алкохолизирани.

    Бисери и тази година:

    – девойка, телефонираща по време на службата вътре в храма – “уф, айде ще затварям, че нещо ме гледат странно”
    – на поздрава ми “Христос воскресе” ми се отговори “и ти да си жива и здрава”
    – вместо “наздраве” вчера при агнешко-грилния-ден някои хора държаха да казват християнския поздрав, докато не им се направи забележка да оставят човека на мира…..

    След една седмица пости Гаврил вчера сготви най-невероятните неща на света. Агнешки бутове – 3 на брой – със страхотна плънка от дреболии и ориз. Гарга, само баба ми те подминава по тази линия. Много специални благодарности за това, че от вчера пак се радвам на допълнителни омекотителни възглавнички по корема и задните части. Друга част от компанията се беше погрижила за хората, на които агнешкото им смърди. Няма да говоря колко кюфтета, пържоли и други такива се изпоядоха. Салатите бяха безчет. Мисля, че днес няма да хапна изобщо, още ме държи от вчера….

    Днес съм на работа и с рускинята и гъркинята се поздравихме сутринта още. И въпреки че имам още някак празнично настроение ми трябваше доста време докато загрея защо българските вестници в мрежата не са актуализирани и чета съботния брой. Май и без това ще спра да чета всичките тези помии, единствено с изключение на Капитал… Тази тема мисля да я продължа скоро.