• 17Jun

    Днес Емо има рожден ден. Пожелавам му това, което дори не е посмял да си пожелае. Това, което до сега му се е струвало много далечно и недостижимо. И всичко това, за което дори не се е сетил. Или ако мога да цитирам страхотно пожелание към мен от вчера:

    – синьо небе за теб и хората, които обичаш, сибирско здраве, испанско настроение, столетието на орлите, любовта на гълъбите или лебедите (както избереш) и… парите на швейцарците

  • 16Jun

    Понеже започвам да получавам анонимни коментари-пожелания нека си призная – имам рожден ден. И ще ми е интересно кой е N. :)

    Следното получих като пожелание:

    Ein Mensch kriegt eine Riesentorte,
    drauf steh’n in Zuckergu? die Worte:
    Zum heutigen Geburtstag Gl?ck!
    Der Mensch i?t selber nicht EIN St?ck,
    doch mu? er in gewalt’gen Keilen
    das Wunderwerk ringsum verteilen.
    Das ‘Gl?ck’, das ‘heut’, der ‘tag’ verschwindet
    und als er nachts die Torte findet
    da ist der Text nur mehr sehr kurz –
    er lautet schlicht und einfach ‘burts’.
    Der Mensch, vom Schicksal unverdrossen
    hat diesen Rest vergn?gt genossen!

    Eugen Roth (1895 – 1976), deutscher Humorist, Lyriker und Erz?hler

  • 14Jun

    е, щом Ико е решил, аз съм следващата. Ето и моите, също без номерация:

    Stay (Faraway, so close)
    Lemon
    Garth Brooks – Friends in Low Places
    Madonna – Rain
    Skid Row (Sebastian Bach) – I remember You

    Предавам щафетата на Емо и Сашо

  • 13Jun

    Нещо малко от пътуването ми до България.

    Преди още да съм пристигнала бързам да споделя. Бира и еклери мисля, ча добре описва двата полета до България. Имах да свърша толкова неща приде да замина, че даже не намерих време да купя един шоколад на племеника си… Ужасна съм.

    На мюнхенското летище бях първата за полета, която мина през чек-ина. Мислех си дори, че ще летя сама, защото толкова рано нямаше никой. След това на терминала започнаха да се събират хора. Имаше и един българин. Но странен като за хиляда. След като добре поизследва паспорта ми зад рамото ми не посмя да се обади. Аз също не го поздравих – бях го чула случайно, че говори на български по телефона. Е, няма да тръгна да му се хвърлям на врата я… Сигурно и той си е помислил същото.

    Пристигането в Прага е бързо. За няма и час и си там. За първи път съм на летището в Прага. Останах наистина изненадана. Чисто, сигурно и модерно. И веднага след като се слегна учудването ми към чехите се надигна негодуванието. На летището в Прага не се пуши. НИКЪДЕ. Трябва да отидеш в някое от кафенетата, да платиш 3 евро за кафе, за да можеш да седнеш и да изпушиш една цигара. Дори закостеняла Бавария, която толкова внимава за здравето на поданиците си има на всеки гейт място за пушене. Е, нямаше начин – отидох в едно от кафенетата. Поне кафето вече започваше да се приближава до българското – имаше по-тъмен цвят и каймак. Следващото доближаване до родните гледки и вкусове беше появяването на все повече мацки, които нямат дори наченки на корем, с перфектни задници и добре гримирани. Те естествено са облечени във всички цветове на дъгата и колкото се може по-оскъдно. Не всички бяха българки, но някои от нашите ги разпознах безпогрешно.

    Ех, тази Прага. Докато четях бордовото списание на ЧСА преди малко установих, че чехите умират да се наричат “централно-европейци”. Нищо против, но поне повторенията да бяха избегнали. Всички разбрахме, че за новите членове на ЕС е вече унизително да се наричат източноевропейци. На излитане от Прага ми остана само въпросчето – кога чехите станаха европейци и кога им почерня г…, че забраниха пушенето и започнаха да се обличат като изпаднали немски туристи – с бели или шарени чорапки, опънати колкото се може по-нагоре и обути с … чехлички естествено. бррррр

    Полетът към София е прекрасен. Ние сме в голям самолет – само не питай какъв е, не знам. Ама лети готино (знам, че звучи глупаво, но е така). Сандвичите бяха от “направи си сам” – масълце, шунка и други такива. Учудена бях, че получих метални прибори. Истински нож, вилица и лъжица. Хмм, а онези на летището в Мюнхен ме караха да си включвам компютъра. И ако взема да нападна сега пилота с тая ножка???? (след пристигането си установявам, че в ръчния ми багаж са пропуснали метална пила за нокти… до тук за сигурността)

    Вече осъзнавам свободата, която си извоювах с предаването на дипломната си работа. Това осъзнаване обаче се случи току що – след кратко чудене си взех пилзнер урквел. Готина биричка на обед. Отдавна не се беше случвало. А за десерт след сандвичите имаше два еклера с големината та турска баклавичка. А точно за еклери разправяше Емо онзи ден. Големината им не изигра голяма роля. Бяха толкова вкусни, дори и в комбинация с бира. И докато се разтопяваха в устата ми (и същевремено се лепкаха по някои дреги мои части) бях позабравила за топ-моделките, които преди това напълниха самолета.

    Добавка след кацането. Ако някой скоро ще каца в София да не се плаши. Бяхме вече толкова близо до земята, че всеки момент колесникът трябваше да я удари. И се виждаше само кал. Нито помен от асфалт. Японското семейство, което седеше пред мен беше доста уплашено, че ще кацнем в калта. Е, в момента, в който ударихме земята се появи и асфалтът. Беше си цяла комедия да гледам хората, които започнаха да се питат кой открадна пистата…

  • 06Jun

    От утре спираме неограничените количества кафета. Колата я спрях още онзи ден, след като ми стана толкова лошо, че си мислех, че няма да доживея предаването на дипломната. Стискайте палци да преживея и утрешния ден. Очертава се почти толкова напрегнато утре, колкото бяха и последните шест месеца.
    Мислех, че ще е голям кеф днес да дойда на работа, но установявам, че просто ми трябва почивка. За това в петък политам. Някъде към 14 часа кацам в София и вечерта веднага съм на купон по случай официалното пълнолетие на сестра ми. Има ли желаещи за бар в петък вечер (не знам още къде, но някъде в Пловдив), за да не се чувствам прекалено стара сред младежта??? Чакам оферти (не плюя като говоря).

  • 01Jun

    на първи юни 1999, само няколко седмици след като бях пристигнала в Мюнхен и се бях нанесла в първата си квартира получих телеграма. Първата и последна телеграма, която някога съм получавала. Вътре стоеше: “Честит първи юни. Защото си все още дете :) Мама и татко”. Ако знаете само как се ядосах в първия момент. Какво дете бе, имах работа, държах изпити и живеех сама, вие на това ли му викате дете. Бях толкова горда, че започвам да стъпвам сама, че телеграмата ми се видя като обида. След като се върнах от училище я прочетох пак. И я залепих на стената, точно пред очите ми, да я виждам по всяко време, когато седя на бюрото си. В следващата ми квартира също беше там. Не си спомням кога съм я махнала от това важно място, но знам къде съм я прибрала. Направо ми идва сега да я изкарам и да си я залепя пак.

    Честит празник на всички, които няма да се обидят, че ги поздравяват. На някои почти 18 годишни хора – иди да се почерпиш един сладолед от кака ти :)