• 23Jul

    желанието ми за втори тур на изборите за парламент започва да се сбъдва. още не е съвсем сигурно, но мисля, че с още малко упоритост от страна на опозицията ще стане реалност. сега почти чувам гласовете на някои от вас – тази е полудяла. напълно е възможно. и сега преди да започна да излагам аргументите си ще кажа отново, че това е лична позиция и няма за цел да те убеди в правотата си. единствено ще ми е интересно дали има и други на моето мнение. ако пък имаш друго – няма проблем – ще дискутираме.

    защо съм ЗА втори тур на изборите? отговорът не е “защото не спечелихме ние”. пределно ми е ясно какви шансове имат десните партии в България. никоя от тях не е достатъчно убедителна, за да може да привлече повече гласове и да се превърне в по-голяма сила отколкото е в момента. както и никоя от тях не е готова за преговори с цел обединение на дясното пространство. това, което ми е ясно е – приемането на България в европейския съюз се отлага неизбежно – било то чрез сформирането на правителство със социалистическо мнозинство или чрез втори избори. българия и румъния все още не са дорасли за определението “стабилна политическа система”. по едно и също време двете страни доказваме, че сме далеч от демократичните общества на западна европа.

    интересно ми е колко пари ще хвърлят нашите политици за набиране на гласове този път. ще успеят ли отново да убедят рейсове хора от турция да дойдат да гласуват, на кои квартали ще бъде платен тока и колко пенсионери ще обикалят села и паланки да гласуват по два пъти заради безплатната разходка и безплатния обяд (които не са безплатни, защото това са техните пари, които години наред са им били вземани). естествено българският данъкоплатец никога няма да разбере точно колко му струва един такъв изборен ден, които определя следното – кой ще го краде в следващите четири години, кой ще си връща имоти и кой ще намества родата си по разни постове и постченца.

    нядявам се при евентуални втори избори на по-висока активност (в някои от досегашните си опити българия показва тази тенденция). надявам се на по-малко шарен парламент. надявам се поне някои от хората, гласували за БСП да са се убедили в неспособността на една недостатъчно реформирана партия да управлява. надеждата умира последна. оставам оптимист.

  • 22Jul

    ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. да ги пуснем на свобода. да се избавим от тях. хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. не се колебай да приключиш с даден етап. не от гордост, некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха.

    престани да бъдеш този, който си бил и се превърни в този, който си всъщност.

    от едноименната книга. много пасващо.
    готова съм.

  • 20Jul

    Фен на БОТЕВ задава въпрос в “Стадион”:
    -Коя е най-задръстената агитка в цяла България?
    Веднага шефът на фенклуба на Локо Пд се обажда и отговаря:
    -Е да, ама стадионът ни е голям.

  • 20Jul

    Е сега стана тя, каквато стана. Петък беше страхотна вечер, която довършихме в готин клуб в центъра на града. От някоя и друга година насам има по клубовете тук хора, които обикалят с камери и правят снимки, които после биват публикувани в разни сайтове. До тук нищо особено – знаеш, че в петък си бил в дискотека XYZ и после търсиш по сайтовете за свои снимки. Нямам против. Във въпросния клуб в петък вечер беше сингъл-парти. На входа получихме номерца, които си залепихме на реверите. Тези номерца служат за следното – ако някой те хареса може да ти напише писмо (бележка) или да ти изпрати подарък – коктейл, шоколадови бонбони и други дивотии. Аз го възприех като глупост за една вечер. Макар и малко след това да си скрих номерчето на вътрешната страна на чантата. В един момент дойде и ме заговори много приятна мацка, която ме попита дали може да ме снима за някакво списание. Попитах кое списание е, а тя го обясни като един от безплатните гайдове на града. ОК. Току що обаче откривам, че това е сингъл-гайд за града и моята снимка евентуално ще бъде публикувана в него. Веднага беше съчинен и изпратен мейл, адресиран лично до така наречения редактор. Надявам се до утре следобед да получа отговор, защото в противен случай ще има неприятности. Това звучи като закана и е точно такава. Идва ми в момента да извия врата на някой. Тази ако я засеча втори път (ще я позная) няма да и се размине леко… Очаквайте продължение.

  • 19Jul

    По принцип не си падам по риалити шоута. Не съм гледала никога нещо такова. Още по-малко пък и някой от българските варианти. Но се зарадвах, когато разбрах, че Марин Йончев е спечелил. Познавам сестра му Соня, с която сме пяли около 10тина години заедно. Той тогава беше доста малък и идваше с майка си на нашите репетиции. Доколкото разбрах за Соня от наши общи познати, в момента е в Женева. Сигурна съм, че в основата на успеха и на двамата стои майка им. Успех и на двама ви!

  • 19Jul

    Вчера трябваше да ходя на ортопед. Бях при най-странния, ненормален, но и много красив лекар. Още снощи разказвах на едната Мая колко готин е бил, а тя недоверчиво каза – да бе, някой Брад Пит, а? Почти, хххммммммм. Но както често съм се убеждавала, красивите неща не винаги са полезни. След 5 минутно огъване на глезена и коляното ми той реши, че нищо ми няма. Когато му се оплаках, че пукането в глезена е вече много болезнено той каза – ха, че това го имам и аз. Сценката ми заприлича на такава в магазин за обувки – мериш някой чифт, а продавачката ти казва – да, тези и аз ги имам, супер са. Затова след тази му реплика се опитах да му обясня, че даже обувки на 3-4 см не мога да нося, защото ми се подува глезенът, а по принцип никога нямам оплаквания дори от 7 см ток. Отговорът беше: еми няма да носиш токчета. но по принцип на глезена нищо му няма…. Не поиска да ме прати на томография, даже не и на рентген. Ако съм имала проблеми да съм отидела при колежката му Х, която била специалист по глезените. Той бил за колена и рамене. Ега ти и ортопедите… Препоръчайте ми някой. Защото точно напук на неговите твърдения, че нищо ми няма, точно снощи, а вече и днес, ме боли доста…

  • 18Jul

    От доста време не бях стъпвала в MURPHYS. И ето че вчера се навих и отидох. Неделя вечер (що за неприятно време от седмицата) е голямото събитие – караоке! Доста от вас знаят, че това ми е нещо любимо – сигурно в някой от предишните си животи съм била японка :) Беше страхотно. Този път не се радвах толкова на професионалистите, които всеки път са там и изпълняват по няколко парчета на вечер. Най-много ми хареса едно момиче, което пееше фалшиво. Беше си избрала Like a Prayer на Madonna. Единствено на припева докарваше тоновете. Но никой не я освирка, даже напротив – тя вдигна за тези 3-4 минути настроението с около 1000 градуса. Приятелят и стоеше пред нея точно и почти я понесе на ръце, когато свърши песента и. Беше също толкова сладко (!опасност от захарна болест!!) колкото в “Сватбата на най-добрия ми приятел”, когато Камерън Диаз пееше в караоке-бара. Е, ние с Ася не успяхме да пеем фалшиво (поне така казаха феновете ни)… ех, ама съм скромна. Следващия път обещавам да спазя традицията и да зарадвам ирландците там с Ю2две.

    Въпреки най-противния петък следобед, който можеше да се случи, петък вечер беше готина. Може би единствено аз по едно време сдадох багажа – млъкнах, намръщих се и исках да си ходя. В момента, в който се возех в колата, установих че бих се возила още дълго без да ми се приспи. Някак не бях вече така изморена. Има нещо гнило в Дания, но да се надяваме, че в следващо време ще успея да изчистя гнилостите и ще мога да започна наново. Иска ми се да повярвам в това. Благодаря на всички, които в последните няколко дена не им омръзна да им говоря едни и същи неща (които всъщност говоря от 2 години насам). Ще ме изтраете ли още малко???

  • 13Jul

    100

    Страхотна статия, която заслужава да бъде 100-тният пост.

  • 11Jul

    тъкмо си мислех да прибавям нова категория, а то вече съм имала такава – ей ги на – пълни глупости. като не се случва друго, то поне глупости в безбройни варианти.

    имах случка през weekend-a, която ми напомни нещо, което отдавна трябваше да избложа. моля участниците в съботната вечер да не се обиждат (всъщност само един от тях може да го прочете това, но този един е важен). Не, Мая, няма да става въпрос за теб 😉

    в събота за пореден път изпаднах в настоение, което ме караше да закрещя – горе ръцете, долу … маските. МРАЗЯ ХОРА С ПЕРМАНЕНТНО ДОБРО НАСТРОЕНИЕ. няма такива хора. не може да ги има. не е възможно да се усмихваш постоянно и усмивката ти да е във всеки един момент искрена. и по дяволите – да, хората забелязват кога тя става изкуствена. не ми се смей, ако не ти харесвам. и не се опитвай да ме баламосваш, че нещо ти харесва, когато виждам, че можеш да повърнеш от погнуса. и няма нужда да ми казваш, че ще се чуем и ще пием кафе, когато без да искаш си ми звъннал(а).

    запазвам си правото на лошо сутрешно настроение, което е добре известно на повечето ми приятели и на всичките ми колеги. запазвам си правото и да разберете кога не съм на кеф – като сега например. запазвам си правото на истинска усмивка – щом се появи бъдете сигурни, че заслужено сте я предизвикали.

    p.s. искам да отида и да халосам онзи идиот, който се намира на другия край на офиса

    p.s.2 ето след толкова подсещания и дългоочакваният пост…

  • 01Jul

    Този пост трябваше да се появи още преди няколко дни. Проблемът се състоеше единствено в това, че времето за нищо не достигаше. И днес най-после имам един свободен час. Темата все още не е загубила своята актуалност.

    1. Как се стигна до там една крайно дясна партия да влезе в българския парламент?
    България до скоро беше определяна като факт за сигурността на Балканите точно поради това, че няма екстремна националистична партия. Ето че това се промени. Кое накара толкова хора да подкрепят прясно създадената ТВ-Сидерова партия??? Тук изразявам собствено мнение, не цитирам никого и се позовавам единствено и само на личен опит. В една държава, в която според конституцията са забранени етнически и религиозни партии съществува ДПС. Една чисто турска/ромска/циганска партия (движение). В основите на това движение стои една голяма грешка на бивши български управници – т.нар. Възродителен Процес. И по логиката “веднъж сгафил – винаги навеждащ се” българската политика стои на колене пред малцинството си. “Преклонена главичка сабя не сече” бе казано много отдавна. Та така и става. Навеждаме и не смеем да погледнем, когато циганка ограбва някой в рейса. Навеждаме и псуваме ромчетата с лепилото, “подаряващи” цветя на всяка крачка. Навеждаме и ругаем новините на турски по националната ни телевизия. Навеждаме и се обаждаме на полицията, когато маане-терорът от съседната махала продължава 3ти ден. Полицията обаче вече не иска да дойде. За какво ли… Навеждаме, работим и си плащаме тока. Щото при нас инкасаторите идват. А в някои квартали не смеят. Ами не е ли логичен изборът на тези хиляди българи, обърнали се към Атака? Ще кажете – новините да останат. Ще кажете и – да, малцинството трябва да има права. Обаче до кога сте съгласни да носите на гърба си едно семейство, което не е ваше. Защото вие плащате данъци, осигуровки и т.н. и се надявате някой ден да получите пенсия. Забравете. Ха, да ви видя дали на стари години ще се научите да крадете.
    Защо не смятам Атака за опасна? Като всяка новопръкнала се партия в България, Атака е едно сборище от леви, десни, бивши, настоящи и всякакви седящи. Тепърва предстоят “отлюспвания” (любима думичка на българския политик). Оставете ги да влязат в парламента и ще видите. А и не само това. Българското общество, било то и определяно като импулсивно, не би стигнало до крайности. Този момент от трансформацията премина отдавна. Г-н Сидеров се хваща за нещо, на което му е минало времето.

    2. Като заговорихме за времето, то да видим дали му дойде времето. Дойде му времето, Ваше Величество! (все още отказвам да определя Симеон ІІ. като премиер, това велико изключение в цялата световна история). Дойде му времето да докажете дали наистина Сте политик с класа или просто слушате велможите си. Защото възможностите на “спечелилата” изборите партия се изчерпват с Вашия отказ. До каква степен можете да обърнете създалата се ситуация във Ваша полза е единствено и само във Ваши ръце. Ествествено само в случай, че работите със собствените си такива.

    3. Винаги готов!!! Е, управлявя му се на човека и това е. Кой може да вини Доган за това, че още преди изборите обяви участието си в коалиция с коя да е партия (стига тя да е спечелила изборите)? Защо да не седне и на една маса с онези, които тръгнаха на два пъти в миналия век срещу неговите “братя”. Защо не и с царя? Той такъв опит е насъбрал – тук като ДС, там като коалиционен партньор на социалисти, а малко по-нататък и в съюз със СДС. Знае Доган. Разбира.

    4. Движи се в дясно! Имаше една постановка преди години на пловдивския театър – “Полковникът Птица”. Там един луд имаше само една реплика – (паническо пискане) – “Движи се в дясно! Движи се в дясно!”. Беше го страх, че никой не го вижда и ще го смачка. Така и всички в дясно у нас – Надежда, Иван, Стефан… Движат се в дясно, в разбити колони, поне до един консенсус стигнаха – Станишев не го искат да им стане шеф. Всеки неговото си знае и като ми пееш Пенке ле…

    Ей такива следизборни настроения ме гонят. И пак репортажи за купени гласове, за рейсове от Турция, за пенсионери, гласуващи в два града и други вицове. Аз не мога да се смея. Някой друг ако може…