• 31Oct

    искам само да се похваля какви страхотни събота и неделя изкарах. още в петък, току съживили се от купона в четвъртък се качихме на колата и запрашихме към Chiemsee. на около 80 километра от мюнхен, в едно китно селце на брега на езерото, отседнахме в малко семейно хотелче. главната цел беше естествено посещението на Херенинзел. е, и почивка, която смятам, че бях заслужила. петък беше божествено безцелно мотане в селцето и по брега на езерото. въпреки, че е краят на октомври можехме да обядваме към 4 следобед по къси ръкави на променадата в Прием. съботната сутрин беше откровено мъглива затова заложихме на разходка из селцето (отново). към обед мъглата се беше вдигнала наполовина и вече пътувахме с корабчето към херенинзел. първоначално се ядосах, когато разбрах, че билетът за двореца включва задължително обиколка с екскурзовод. не обичам това стадно чувство и влаченето след някой. но в този случай определено останах очарована. дворецът на лудвиг ІІ. е едно смалено копие на версайския дворец. всичките Prunkr?ume са един кипящ кич, който обаче на моменти минава за красив. седем години след започването на строежа парите на лудвиг ІІ. свършват. дворецът остана недовършен. лудвиг прекарва там само 10 дни (девет нощи). повече не се завръща на острова.
    вечерта я посветихме на водните удоволствия. в близост до хотела се намира Prienavera Erlebnisbad. е, не беше съвсем еrlebnis, но пък беше bad. малко водни масажи, плицикане, парна баня (не понасям сауна) и въртене в басейна навън при температура на въздуха 3-4 градуса и температура на водата около 30. два часа не излязох от водата и бях гъбичасала като дете, което не можеш да го измъкнеш от морето.
    на следващия ден на път за мюнхен спряхме в розенхайм, където имаше огромен пазар (в неделя – нещо определено необичайно за немските нрави).

    неделя вечер беше посветена на женски срещи и голям смях. отново съм имала супер късмет, че не съм отишла на поредното бг-парти-катастрофа. както може би сте разбрали великата българска група ъпсурт беше в мюнхен и имаха концерт в събота вечер. тоест имали са. естествено нищо не е започнало в уречения час, защото трябва да излъжем хората да поостанат, а не да си ходят с последния ес-бан. след многочасово чакане на сцената излезнали добре понапушените наши герои от ъпсурт и пяли ЦЕЛИ 40 минутки. като за 7 евро толкоз. е, да не продължавам, все пак се позовавам само на разкази. въпреки че мога да вярвам на източника си и си представям родната чалга картина, която е настанала след това… хубави събота и неделя. ако можеха и да се повтарят по-честичко…..

  • 26Oct

    ето ТОВА е нещо интересно. при случайно търсене на контакти, до момента произволно от моя страна, винаги намирам подходяща връзка на втора, максимум трета степен. ще се радвам ако повече от вас се регистрират. просто една банка на контакти. не е лоша идея, или?

    ако аз ви интересувам като контакт, просто след успешна регистрация потърсете doycheva.

  • 25Oct

    виждам някакви призраци от вчера. дори вчера обядвах с един такъв. призрак от миналото, който не знам дали трябва да допусна да затвори кръга. а тази сутрин видях призрак в метрото. пак от миналото, но само негово копие. изтръпнах при тази избождаща очите прилика, дори призракът държеше в ръце предмет, абсолютно любим на оригинала му. зарадвах се и само се усмихнах. не можа да ме натъжи така, както си мислех, че би ми се случило.

    а сега нервещи практиканти ме връщат в действителността. по негово мнение хората на 25 си били изпяли песента вече и освен да станат на 30 не ги чакало нищо хубаво. и това го казва в присъствието на две 25 годишни мацки, които му казаха да си затваря тъпата уста, и че още е прекалено малък за да разбира от тези неща. той отговаря, че може и да не им харесва, но реалността е такава. хехе, и аз такива си ги мислех като бях на 19. да живее заблудата на недораслите. майната ти, да идва петък и да се махаш от тук. а ако се докопам до препоръките ти няма да видиш една добра думичка. 3 месеца ни ходиш по нервите, малък всезнаещ и доста комплексиран смотльо!

  • 24Oct

    мдааа, ето го моят компромат с един футболист. това сме станислав и аз в разстояние на 13 години. на едната снимка той става на 3, а на другата на 16. архивната снимка беше изровена след като майка му и майка ми се бяха гледали продължително на родителска среща и не можеха да се сетят от къде се познават. е, сетиха се и в резултат на това ми беше подарена черно бялата снимка. аз поне много си ги харесвам и двете.

  • 24Oct

    мразя понеделник сутринта, 10 часа, офис: секретарка в перфектно настроение, която само говори как е падала някъде по пистите. добре де, мацка, не разбрах караш ли или само се въргаляш някъде. мразя и недораслия ни пъпчив пубертетен практикант. има мазно гласче, което успява винаги да кънти навсякъде. айде по-тихичко, че имам за бачкане деееееее

  • 23Oct

    – какво пишеш? – попита пух, като се покатери на писалището.

    пиша, за теб и мен, за днес, утре, но и за вчера. пиша за това и онова, понякога за всичко, понякога за нищо. ей така просто. така бих отговорила на любимия си мечок.

    тези, които ме познават знаят как изглежда стаята ми – пуховци в различни големини (липсва ми само най-големият от колекцията на дисни), чашата ми за кафе е пуховска, ключодържателят ми е пуховски, имам чаршафи с пух, възглавници, та дори чанта с пух (когато я видя майка ми възкликна – я, каква страхотна чанта за щипките за простора си ми купила). в апартамента, където живеем в момента, бяха дошли на гости приятели на моите съквартиранти. след разходка из него моята стая остана като “детската”. имам доста ярък спомен за това как се сдобих с книжката си Мечо Пух на български. бяхме на море с нашите и ме попитаха какво искам за играчка на плажа. аз ги заведох до сергията с книги (бяха едни огромни маси на улицата – виждаха ми се безкрайни) и си избрах веднага пух. те бяха доста озадачени и само попитаха наистина ли не искам надуваема топка. не си спомням дали успях да я прочета още докато бяхме на морето. не си спомням изобщо кога съм я прочела за първи път. спомням си, че между моето и на сестра ми леглото имаше малко пространство, стигащо за 4-5 книги и една от тях винаги беше пух. спомням си, че когато заминавах за германия беше едно от нещата, които взех още на първия тур. ами необяснимо едно влечение към пух. жълто глупаво мече. МОЕТО любимо жълто глупаво мече.

  • 23Oct

    от кога я мисля тази тема да я избложа. онзи ден пак ми напомниха за нея – докато скайпвах съквартиранта ми се закашля в коридора. естествено това беше дочуто веднага онлайн и бях запитана дали съм сама. да, в стаята си съм сама по принцип. но общежитие означава едно голямо семейство. винаги знаеш как са съседите, какво точно правят. звукове, но без гледки. а колко бързо се разпространяват клюките ти е бедна фантазията. докато някой пръдне и всички вече знаят. а да кажеш, че ни е стар строеж общежитието, не, не е. но стените са тънички, само от стъкло дето не са. свикваш с музикалните вкусове на съседните стаи, напасвате се като време на ставане и кой кога може да се разхлопа. не е приятно да правиш забележки, защото иначе се превръщаш в особняк. а и все пак ако си толкова капризен – ами отиди на квартира. малко по-скъпо е, но няма да има кой да ти пречи.

    в старото ми общежитие беше още по-трагично. стаите бяха по-малки, а стените като от велпапе. естествено не можеш да научиш всички да не си тряскат вратите и да не си влачат краката по коридора. и така си набавяш врагове. като моя комшийка, на която просто казах да си купи нови чехли, защото тези бяха от дървена пластмаса (почти като налъми) и с всяка нейна стъпка в коридора забиваше по един пирон в още несъбудилата се моя изнежена главица. дори и купих аз едни, но не посмях да и ги подаря. е, понякога не съм чак толкова лоша. там беше странна работа – на всеки етаж коридорите са разделени – мъжки и женски. вечер наставаше едно умалено копие на преселението на народите – по пижами по етажите и се отива при половинката. на някои двойки не беше препоръчително да си комшия. изработваш си следната стратегия – като видиш, че двойката се уединява в стаята си плюеш на петите и излизаш. къде ще ходиш си е твоя работа, но гледай да не се прибираш навреме. ако обаче трябва да седиш и да учиш например, тогава тежко ти и горко. така се научих какво е то тапи за уши и има ли то почва у нас.

    аз пък взех много черно да го описвам. не е чак така. има и веселите страни. като например един декември преди около 3 години. някъде към 5-6 сутринта трябваше да ме вземат мои приятели от страсбург с тяхната кола и да отпрашим към българия. естествено цял ден се бях мотала и багажа беше изваден на леглото, но не и прибран в куфара. минах през кухнята (обща за няколко стаи) и в нея самотно се моташе мой комшия и се мъчеше да умори една бутилка вино. занесох една отворена и аз. и като му заседнахме… едни познати ми бяха подарили и една бутилка за родителите ми – от специален район във франция, не знам си каква реколта. реших, че може и да се счупи бутилката в багажа, та и нея я започнахме. и някъде към 3 ми звъни телефона и ми се съобщава, че са на 40 км от мюнхен. това означава около половин час до нас (точно до нас е един от изходите на магистралата). успях за това време да се изкъпя и да напъхам всичко в куфара. добре, че останалите пътници искаха да пият кафе, та се съвзех и аз. другите хубави неща са все такива спонтанни – китарени вечери, готвене с някой, пийване с друг… няма лошо да станеш семейство със стотина и повече човека :)

  • 23Oct

    нали се сещаш за онова чувство, както когато тръгваш на дълъг път и проверяваш 165 пъти дали си изключил ютията. да кажем, че си тръгнал към несебър. е, някъде към стара загора чирпан гадното гласче вътре в теб проговаря – аааа, наистина ли я изключи? айде де… де да знаех. обаждаш се на онзи, който има ключ от апартамента ти, и му казваш – отиваш по най-бързия начин у нас и провери ютията. естествено тя е прилежно изключена и стои изправена (и отдавна изстинала) на масата за гладене. е, за това чувство ти говоря. вече една седмица мина, а аз все още не съм сигурна дали постъпвам правилно като не се обаждам на двама човека. двама, които по принцип ми означават много. че дори и прекалено много. в началото си твърдо убеден, че това е начинът. след това нещо започва да те гложди. аха, като чувството там към стара загора чирпан. и въпреки, че си сигурен, жестоко убеден в правотата си, започваш да се съмняваш в самия себе си. сигурна съм, че тези двама човека не си правят труда да четат тук (въпреки, че знаят за това място). сигурна съм, че и те се сещат точно толкова често за мен, колкото и аз за тях. но съм сигурна, че щом се е стигнало до тук значи е имало защо. абе, няма смисъл. исках да се оплача само. те това е.

  • 19Oct

    малко ръководство за това как можем по-лесно да повръщаме при вида на всеки запалянко или дори само при мисълта за футболна среща.

    сутринта ставате рано и защото бързате за работа не успявате да закусите. чакате напрегнато до към 11 часа, когато идва един мил и драг човек в офиса, който продава сандвичи. цял предиобед ви е студено, защото някой малоумник е спрял радиаторите на радиус 15 метра от вас, а и вие в интерес на истината сте малоумник, щом не сте се сетили да си ги пуснете. резултата от този студ е подсмърчане, преминаващо в кихавици. там някъде в тази отсечка на деня се появява странното главоболие, започващо от очите, преминаващо към слепоочията докато не обхване цялата глава. победиха и завладяха 100% от територията, мам…… им и болки. на връщане от работа имате сили само да слезете от метрото на някоя спирка за да си вземете 2 бири и една боя за обувки. качвате се отново в метрото и там се осъществява срещата от трети вид – от едната страна сте вие, а от другата са онези ревящи, грозни, гнусни, от подпийнали до пияни, абе с една дума – ПРОТИВНИ – запалянковци, отиващи на мача.

    скъпи ми жени, бъдете откровени и ми кажете – някой мъж изпял ли ви е някога една песен? една едничка може да е, но да е нежна и романтична. е, на мен са ми пяли, но това е друга бира – той все пак е певец и това си му е работата. ако пък не си падате такива романтички – качете се в метрото с тези зверове, да видите какви певчески дарове на природата се разпиляват ей така без цел. мъжки гласове, баси (идва от бас), баритони, няма тенори тук…. като зинаха онези ми големи усти, като закрещяха, не можеш ги затвори. но това не е всичко. те нали и по-високички си падат, та започнаха да хлопат с все сила по тавана на метрото. при тези им движения на теб се падат няколко удара в горните ребра и в лицето ти се мотат гадните им шалове, които по принцип се мотат по земята. да, шалове, добре ме разбра. тук феновете имат стил на обличане, който включва: дънково яке, на което са му отрязани ръкавите, по него има кръпки и емблеми на най-различни неща. абе, накратко – луд на шаренко се радва. ако има обаче и автографи, е тогава евалла и бравос. ако си фен е задължително да имаш и шапка. на твоя отбор естествено, какво друго. и най-важната част – по ръцете ти – от китката до лакътя трябва да имаш навързани колкото се може повече шалове. от различни срещи. е, сети се, че като ходиш с ръцете налоду те се влачат. а така, сега стана ли ти гадно като си представи какво ми е било?

    да завършим с това, че имам нещастието да живея на една спирка разстояние от новия алианц арена в мюнхен. аха, точно онзи, дето прилича на огромен кенеф. може ли някой да ми помогне като ми намери един план на всички мачове, които ще се водят там, за да мога да направя големи черни кръстове в календара на тези дати. на тях или ще се придвижвам по друг начин, или ако вали и ми е невъзможно ще се въоръжа с нещо голямо и тежко, което мога да управлявам и ще се кача в метрото.

    п.с. сега се сещам за поне един запалянко, който ще е сърдит за това, но какво да се прави.

    п.с. 2 добре де, обяснете ми каква е радостта да ходиш да викаш след някакви хора, гонещи една топка, които по дяволите отдавна не могат да се нарекат спортисти – спортът за тях е нещо на толкова заден план…. че почти е извън плана. правят реклама на нездравословни храни (м.балак и макдоналдс), важното са кинтите, а не самия спорт. да ви пикая на големия спорт, който е една голяма мафия.

  • 16Oct

    ето ги обещаните снимки

    ТОВА са тези от женското парти.

    ТОВА са от сватбата. някои с кофти качество, но какво да се прави.

    и ето и тези от Копривщица.

    Permalink Filed under: General 1 Comment
  • 15Oct

    свърши се първият тур на зора. не се знае още как съм се изявила, ще потрае още известно време. съжалявам за дългото отсъствие ако изобщо съм липсвала на някой. имам няколко драфта, които ще потърпят малко промени и в скоро време ще са на линия. не искам дори да помирисвам учебник в близкия месец. а може и да се наложи. брррр. утре ще спя докато мога, а ако не успея да огладнея като хората може и изобщо да не стана от леглото. това е. искам спокойствие без валидоли и тишина без комари. искам да спя!