• 29Nov

    вие може и да не сте виждали, ама аз видях. да, вчера. само преди два дни мислех, дори писах и тук, кои са следващите жертви на епидемията “ще си имаме бебе”. ами да, ама не познах. къде го чукаш, то къде се пука стана работата. е, живи и здрави. едни ще се женят, други ще се разделят, ихааа, животът ми заприличва на латиноамерикански сериал. от шарено по-шарено. от весело, та направо да заплачеш. жизн или лайф???

  • 28Nov

    като дойдох преди няколко години в мюнхен имаше едни плакати из превозните средства, които ми направиха голямо впечатление. на тях имаше нарисувани един застаряващ индивид с пазарска чанта в краката, а до него младеж със скъсани дънки и слушалки на ушите, седящи един до друг в автобус или метро. младежът беше с блажено затворени очи, а дядото беше откровено ядосан. надписът гласеше нещо от сорта на “високо пуснатата музика пречи на съседа ви.” що за дивотия, помислих си тогава. такива случаи наистина са рядкост. защо пък тези плакати…

    годината е 2005. техниката напредва и вече мобилните телефони започват да приличат на гетоблъстъри (уф че тъпо се пише тва). и това отделно от факта, че всеки втори има иПод или някакво друго мп3-приспособление. и аз слушам музика, ама поне не досаждам на хората с ритмите си. случвало ми се е младеж със слушалки в ушенцата да оглася цяло вагонче от метрото. или рейса. или трамвая. тогава се чува в повечето случаи онази еднотактова музика – уфца-уфца-уфца-уфца-уфца…. (не става въпрос за овце тук) но това не е нищо в сравнение с новата мода. малки пръдльовци, предимно от гетата, почти мога да бъда сигурна, че числят към някоя банда, се качват по превозните средства и си пускат ултра-модерните-гсм-и-волумето-на-мах-якооо-пич-ей-ше-те-чупя-ей-ман-ба-ли-м….а-му-каква-музика…. тази сутрин например имах удоволствието да се насладя на последната черна мтв боза, която не бих чула никога и никъде по собствено желание. момченце с наскоро поникнали мустачки държеше да оглася целия вагон. идиотчето му с идиотче беше само, даже не си беше с бандата малоумници, и пак никой не се престраши да му направи забележка. преди няколко дни бяха турско-немски девойки (по-скоро турски), които ме просветиха във всички вървежни турски маанета. мляскаха дъвки, бяха всички еднакво изрусени на кичури (не точно руси, ами от онова турското русо), всички с дънките в ботушките (брррр, поредната мода, която ме погнусява), гадно гримирани… имам чувството, че турското малцинство тук добре превзема немската младеж. всички говорят онзи ограничен немски ( ей, крас ман и т.н.) или както гласи любимото ми изречение, което случайно бях дочула – ей, шайс ауф ди шайсе, ман!!!!! на къде вървите, на къде отивате??????

  • 27Nov

    ето ги и първите от компанията… говоря за първия човек от най-близкото ми обкръжение, който придоби ново звание. светльо и невена от 24.11 насам са вече не само светльо и невена, а татко и мама. малката естер е 3.050 кг и е голяма цели 49 см. да им е жива и здрава.

    това обаче ме накара да се позамисля какво ни чака от сега нататък. първото, което малката естер причинява на компанията е липсата на майка и и баща и по новогодишните празници в пловдив. няма и ден откак се е появила и гледай ти какви ги върши – щорнира билети, проваля празненства… а това май все по-често ще се случва. с все повече хора около мен. следващите вече съм ги нарочила кои са. ужасТ. не знам за вас, ама мен още тръпки ме побиват. аз се потя с някакви изпити, писания, работа, а хората гледай какви си ги причиняват, сами при това. онзи ден гео пък разправя за наша съученичка, която срещнал случайно (при това за първи път от бала ни насам – 1998). тя беше първата с бебе от целия клас (има само още една по последни сведения). та въпросното момиче има дете на 6 годинки вече. мдааа, някои от нас изгледаха по една детска градина, други още се мъчат да завършат.

    а на мен ми идва да отида на бар, все едно ми е за първи път, да се разхождам с някой през нощта, а нашите да се ядосват и след това да ме накажат за закъснението, да избягам от час и да пия кафе, да си купя скъсани дънки, да седна на пейките до марица, да пия тайно вино на рождения ден на някой, да ходя на репетиции, да карам кънки на гребната или просто да вися някъде, чоплеща семки и обсъждаща половината си училище. уф, някаква тъпа носталгия. всъщност не ми се правят тези неща. не ми се мярка отново в училище. да закъснея не прави вече удоволствие, защото няма кой да ти се скара. абе… не се оплаквам, че е скучно, и сега си имам веселбите, ама … и аз ако знаех какво искам…

  • 21Nov

    нещата не стават така, както бих искала. напоследък хабя прекалено много нерви. за важни и не толкова важни неща. затова бях решила в неделя да си почина. първо си мислех за една женска неделя – маска за лице, киснене с часове във ваната, боядисване на косата, ей такива. обаче неспокойствието ми не е за такива глезещи часове. щях да си направя маската и на 2рата минута да я махна, защото ме дразни. щях да си напълня ваната и да стоя точно 10 минути вътре, защото ме изнервя… затова реших нещо друго. стегнах си сака за спорт и излезнах в 10 и нещо. но не отидох в залата толкова рано. отидох на църква. да, на нашата си българска църква, намираща се на Макс Вебер плац, в онази задна стаичка на един евангелистки храм. всяка неделя църквата е отворена и има литургия. започва в 11 и свършва към 12 и нещо. не знаех дали ми се стои толкова дълго. не знаех и дали ще ми хареса. по принцип съм вярваща, но ходенето на църква не е от задължителните елементи на моята вяра. и докато стоях там си дадох сметка, че никога не съм била на цяла литургия – от началото до края. като изключим момента, когато станах кръстница и вторият – когато бях шаферка, други такива дълги пребивавания в църква не съм имала.

    свещеникът ни в мюнхен е млад – около 30тина годишен. с брада, но къса. не като онези на монасите. с млад и хубав глас. в никакъв случай монотонен. отстрани на олтара имаше небрежна формация, нещо като хор. е, не професионалисти. предполагам всичките 4-5 човека бяха студенти (трябва ли по повода да дам ново определение на българския студент в германия????). някои от тях пееха много добре. на края на службата, след притчата, която бе дискутирана от свещеника, след като бяхме изрецитирали “символът на вярата” (стоеше разпечатан на всеки стол, прилежно подвързан), отчето започна да говори за това какво се прави по време на службата. неща, които може и да могат да се прочетат някъде, но кой от нас би си направил труда. ставаше въпрос за това кога трябва да стоим прави, кога трябва да се кръстим и какво е хубаво да знаем. хубавото беше, че го направи не с поучителен тон и раздразнение, а спокойно, въвеждащо, сякаш сме деца. взехме си нафора, целунахме му ръка и тръгнахме. пих кафе с милена и мира и засилих към залата. 2 часа бягане в различни стилове. опитах се поне за малко да избягам от проблемите си. и успях. 10 минути солариум и душ. когато излезнах от там беше тъмно и валеше отново сняг. днес продължава с все сила да вали.

    p.s. това е планът на службите през този месец. другата неделя е празникът на църквата ни – св. Климент Охридски.

  • 16Nov

    добре де, мама му стара (не, не мога да си го спестя това в случая) от къде дойде това, че станахме любимци на негативните немски колумнистчета и журналисти??? на онези черногледи писачи, които дълбоко в душите си са добри хора, но никога не биха показали тази дълбочина на никого, защото той ще се удави преди да е стигнал до там… ето такава е в повечето случаи немската преса. за разлика от австрийската и швейцарската (немскоезична) такава. дадада, знам, че в случая става въпрос за нашата родна простотия, за крадльовци и крадли, малки, големи и още по-големи дилърчета на каквото падне. тук му е мястото да ме затапите, като ми кажете – каквото повикало, такова се обадило. и пак няма да съм напълно съгласна.

    знам, че на моменти националната ми гордост и самочувствие избиват в шовинизъм, но мисля, че е в здравословни граници. и естествено ме боли, когато чета само негативната страна на нещата (не че в този случай има позитивна). ето какви репортажи съм гледала по немските канали – обществени и частни – цигани с мечки, цигани, затънтени села без ток, чалга по морето, чалга в други градове, крадци, просяци, а да и да не забравя – мечки и цигани, които плачат за тях. не съм попадала на репортаж за това каква е промяната в българия през последните 16 години. не съм попадала даже на нотка позитивно настроение в репортажите за българия. не искам да ни четкат без причина и повод. но държа да е реалистично. тук стартираната отдавна негативна кампания по адрес на българия си върви с пълна сила и никой не се опитва да я поспре поне за малко. допълваме към картинката и безбройното племе български “студенти”, които работят където и каквото падне и са горди, че не знаят къде се намира университета им и – айдееее, печката по бански и ние на 6. ако искате може да добавим българските проститутки и нарко-дилъри. луд на шаренко се радва. айде ела да им обясниш, че в българия е хубаво. и понеже тази статия беше в щпигел са я чели всичките ми колеги (в училище). беше забавно вчера на лекциите. по-забавно беше на почивките между лекциите. е, какво пък, не ми е за първи път да обяснявам такива работи. ако те познават от повече време няма да те питат за това, но вчера се случи следното – запознавам се с якоб (чистокръвен немец) и той казва – за вас пише неприятни неща, наистина ли е така? да, така е, всички сме тъмнокожи, живеем в порутени гета, аха, тук в германия се научих да се обличам така добре, у нас няма такива неща, ток имаме, да, и водомери…. а ако искаш да знаеш сме на едно от първите места по хора с висше образование на глава на населението, ние сме ви добра/изгодна инвестиция, която вие използвате, ние сме евтини, вие сте пестеливи, ние сме с широки души, а вие сте … айде да спрем до тук, а? още въпроси?

    и не, нямам мечка, освен онази от детската градина, която получих от дядо мраз!!!

  • 16Nov

    продължаваме!!!! ЕТО още бисери на известни хорица, даже в книга събрани. и футболните пак са най-готини :) влече ме нещо мен футболното…

    Футболистът Йън Ръш: “Да се преместиш от Уелс в Италия, е все едно да заминеш за друга страна.” Финалът е за Бекъм: “Определено ще покръстим Бруклин, но още не сме решили в коя религия.”

  • 14Nov

    здрасти дони

    позволявам си да ти пиша на този адрес…….. мерси за поканата ……
    днес отново е 14 и имам чувството, че ще се пръсна, от яд и от мъка. не знам защо, но първото надделява като чувство в мен, яд и безсилие, от случилото се през онзи трагичен 14 ноември. не знам как си, предполагам че и ти се бориш с доста неприятни чувства днес, а може би си ги превъзмогнала вече? факт е, че болката и липсата по Колето остава, а особено на днешния ден е помитаща и всичко друго ми е някак си сиво и безинтересно! днес пак си слушах нашия параграф 22 и се потопих в бая хубави спомени от нашето необуздано детство. беше хубаво, невъзвратно хубаво. нямам желание да те накисвам в неприятни спомени, просто днес исках да споделя с някой мой приятел за чувствата, които ме обвземат! исках да си ти, тъй като най- най-страхотните ни преживявания с него бяха през последните ни години, когато и ти беше част от нашата компания. с останалите трудно говоря за това, пък и те някак си са се затворили по темата. по-лека вечер и лека му пръст на приятеля ни Никола. SVE

    това са пет години. не, не се е променило и не съм го смляла. но датата не ми говори нищо. на тази дата не можах да го разбера тогава. този мейл е един голям комплимент за мен. спомените не са неприятни, даже напротив. и точно те правят такива моменти малко по-леки.

  • 14Nov

    ето ви малко типични приказки на футболисти. страхотни за понеделник сутрин.

    а ето и малко превод:

    – Феликс Магат – ако баща ми беше тук моят живот би се развил по коренно различен начин. много по-целенасочено. тогава майка ми щеше да си е в къщи. аз пък щял да си уча в училище и да науча някоя добра професия и нямаше да п(р)опадна във футбола.

    – Jens Jeremies – това е сняг от утре.

    – Rainer Calmund – сега шансовете са 50:50, да не кажа даже 60:60

    – Andreas M?ller – милано или мадрид – важното е да е италия!

    – Berti Vogts – на стадиона няма място за омраза. такива чувства човек трябва да си ги изживява в хола с жена си.

    – Toni Polster – аз съм оптимист. даже кръвната ми група е позитивна.

  • 12Nov

    завърнах се към блогг.де. за тези, които не знаят това беше старото жилище на моя блог. сега там се намира немската му версия. (старите постове не са изтрити) надявам се да намирам достатъчно време за поддържане на двете места, които рано или късно ще бъдат обединени в един малко по-голям проект. идеята дойде вчера, докато вечеряхме с емо (убиец, не те ли е срам). а, да ето го и мястото – http://lemon.blogg.de.

  • 08Nov

    е, тия ме разбиват. сори, пичове, но не можете да ме убедите, че всичко това, което пишете го и мислите. ето като този например – антони георгиев с това си писание в капитал лайт (чети бързо, че в петък отива в платения архив, а точно за това не бих платила аз лично).

    не му вярвам, че става и чува някакви симфонии. че пие еди-кво си кафе. голяма работа пък че използва Aquafresh. хехехе, сони ериксон. wow, rain stick. you are the best!!! въпреки че е станал в 6 до 10 не вдига телефона. хм, четири часа не бих ги определила като идеалното времетраене за сутрешен тоалет и малко спокойствие преди лудницата на деня. съответно защо да вярваме, че е станал в 6. извинявай, но ако свършиш малко работа, обядваш “и пр.” с някого си и отидеш на бръснар не е ли станало вече време да си тръгнеш от офиса???? задължително е обаче ако си вървежен гъзар да си имаш и някоя вехтория. е, може да е вехтория, но е от копенхаген. хм, накрая останах с впечатление, че денят му има 2 обеда, 15тина следобеда, ранни и късни, а вечерта е безкрайна. не звучи просто, няма връзка.

    хората, които аз познавам ще ти изброят други 10 неща. и денят би изглеждал горе долу така:
    1. събуждам се към 7 от будилника на iPod-a си. преди да направя каквото и да е изпивам чаша вода на гладно (било здравословно, нищо, че пуша и прекалявам с кафето). преди да вляза в банята пускам кафе машината да загрее – естествено Philips Senseo. изпивам кафето гледайки новините по някой от новинарските канали. закуската ми е пълнозърнест хляб с шайба холандски кашкавал. измивам си зъбите, (гримирам се набързо), не забравям да се напарфюмирам и изкачам от къщи. вече е почти 8 часа.

    2. на работа ме чакат няколко важни майла от други часови зони, с които работя. отговарям им. преглеждам онлайн пресата. електронният бележник на телефона ми ми напомня за срещата в 10 часа. (малко по-късно за още 4 такива). до обед трябва да е свършена още една презентация.

    3. на обед “почивам” в компанията на съдружници/колеги/партньори в ресторант ХЭФ.

    4. следобедът е не по-малко натоварен. няколко срещи, телефонни разговори и уговорки за следващите дни.

    5. късен следобед е. така се успокоявам, за не кажа, че е вечер. 7 часа вечерта и аз почти мога да си тръгна от офиса. остава едно нещо да довърша и тогава затварям компактния си sony vaio, пъхам го в чантата му samsonite и тръгвам.

    6. моята нокиа 9500 прозвънява. да, ще дойда. но след около 2 часа.

    7. естествено трябва да направя нещо добро за себе си. според настроението отивам един час или на спорт или на кратко обикаляне по магазините.

    8. след освежителен душ и освобождаване от “работните” дрехи се запътвам в tommy hilfiger и puma към онова наше тайно място.

    9. приятна вечерна компания. не много хора, нито един излишен. весели разговори, закачки. никакви префърцунени истории.

    10. вече съм в къщи. пускам телевизора, но не мисля, че ще го гледам истински. настройвам го да се изключи след половин час.

    нали се сещаш, че това е също преувеличено. преувеличено е, защото не всеки от моите познати има дадения телефон, кафемашина, компютър или каквото и да е там. не е преувеличено обаче, когато става въпрос за работата и времето, което прекарваме там. хм, сега ми идва на ума – може би антони е искал да привлече млади надъхани хора, като им опише така готино журналистическата професия…. честно казано не му разбрах целта – нито можа да ме убеди, че така протича денят му, нито пък да кажеш е получил някой лев за това, че е споменал тези марки (или тук греша??). е, здраве да е.

  • 03Nov

    е, след като мина важният ден мога да разкажа всичко, защото моментът на изненадата мина. вчера майка ми имаше рожден ден. не беше годишнина, даже не и число, завършващо на 5, абе с една дума поредния рожден ден. но от сутринта нещо ме беше загризало, защо пък да не го направя малко поне по-специален. и така започнах да търся услугата доставка на цветя по домовете. за град пловдив ако смея да направя това уточнение. гоогле не помогна много. сърч.бг също. дир-а само още повече замаза картинката… както и да го погледнеш – доставка до софия – никакъв проблем. цени разнообразни. от нормални, през разумни и до леко преувеличени. но все пак в границите на човешкото. бях неприятно изненадана, когато видях, че магазин тилия нямат страница. после намерих все пак някакви извънземни доставчици, които искаха от 60 (5 карамфила) до 150 (рози, ама да те бият с тоя букет) евро за букет. ехооо, извинявайте, но букетът няма да пътува до борунди. разочарована върнах кредитната карта на шефа си (никога не съм искала да притежавам такова нещо, но все повече се налага и май ще се обзаведа) и бях на ръба да се разплача не от друго, а от яд! и тогава се сетих за другият начин. обадих се на приятелка в българия, която естествено беше на работа, но можеше поне да говори по телефона. тя от своя страна се е обадила в тилия. в 18 часа българско време майка ми ми се обажда с разтреперано гласче и повтаря едно и също: е, това как го направи? бях успяла да я развълнувам, дори да я разплача за момент. бях успяла да присъствам там поне за момент.

    п.с. огромни благодарности на гергана.