• 30Dec

    с какво изпращаме старата година? с мисълта за това, което сме успяли да свършим и с другата – какво не сме сварили да довършим. през изминалата година успях: да напиша дипломната си работа, да се наложа на работното си място, да намеря (отново) някои приятели, да загубя други. не успях: да си взема всички изпити от първия път, да сложа край на разни терзания, да се науча да не се ядосвам на глупости, да бъда толкова организирана, колкото ми се иска. не е лошо от време на време да си даваме една такава равносметка. разделяш листа на 2 – минус и плюс. пишеш и от едната, и от другата страна. лесно, а? а защо не го правиш по-често?

    бъди щастлив през новата година, втурни се ако трябва през глава в нея и не отлагай нито приятните, нито неприятните неща, които ти предстоят. пожелавам ти много смях (той е здраве), много любов (да, точно онази, за която не си посмял да мечтаеш) и много успехи (където си поискаш).

    Наздраве и за много години!

  • 25Dec

    честита Коледа на всички вас. познати, непознати и случайно минаващи. пожелавам ви

    много щастие, здраве и любов.

    късмет и успехи във всяко начинание.

    безаварийно кацане в новата година и по-малко главоболие (от каквото и да е причинено то 😉 )

    Permalink Filed under: General 1 Comment
  • 22Dec

    кратко, точно, ясно и телеграмно-лаконично ще се опитам да събера първата (почти) седмица от престоя си в пловдив. всъщност не съм разказвала за коледното парти на фирмата. освен, че се забавлявахме доста добре почти няма какво да разкажа. някои неща бяха прекалено лични, други са все още в план. потупването по рамото ми беше искрено и ме трогна. да видим дали това потупване ще бъде подкрепено от обещаното и дали това ще е достатъчен повод да променя плановете си поне за малко и все пак да остана в мюнхен. снимки от фирменото напиване можеш да видиш ТУК.

    само се прибрах и снегът дойде. страшен сняг, страшна работа. а колко по-страшно ми се видя това, че 3 дни нямахме интернет (затрупани жици). абсистенцията била лошо нещо. сега всичко се върти около подготовката за голямото пиене. разбирай нова година. за сега имам нула (0) планове. това, което ми се предлага е изключително и само с двойки. не особено привлекателна идея. чакам нататъшни оферти. всяка идейка в рамките на пловдив е добре дошла. въпреки че се сещам за безкрайното обикаляне по баровете миналата година и ми прилошава, пак съм готова (почти) да си го причиня.

    предколедни поздрави от мен и внимавайте с генералните репетиции за празниците.

  • 15Dec

    една тема, която не знам точно как да я категоризирам. става въпрос за мъжете, жените и килограмите. в този триъгълник много често биват наранявани чувства и бива смачквано самочувствието на някого. и в повечето случаи това е жената. защото ако сравним мъжкия с женския лагер ще установим, че много малко от мъжете се притесняват, когато коремчето им порастне. а повечето от жените изпадат в паника. всичко добре, нямам против, кой както може така да си реагира. някои могат да свалят 2 кг за 2 дена, на други им трябва поне седмица. аз съм честна и признавам, че не мога винаги да контролирам количеството поета от мен храна. особено откакто съм в германия килограмите си правят каквото си искат. сега реших, че е време да се върна на теглото, което смятам за идеално за себе си – 57 килограма. това беше лично решение, което не беше повлияно от забележка на някой си. и естествено, че се дразня, когато ми се прави забележка за теглото от някой, който изобщо, ама хич даже не би трябвало да го засягат моите килограми. жестоко обидена бях, когато затънала до шия в дипломната си работа, тъпчеща се нещастно и естествено качила някой и друг килограм бях хваната от съкилийника си (дори в присъствието на други хора, не просто на четири очи) и ми беше направена забележка колко съм надебеляла. да ме извиняваш, но нито ме виждаш гола че да ти преча, нито те принуждавам да ми носиш сланините, нито пък да кажеш нещата са излезнали извън контрол и те избутвам от хола като влезна вътре. мамка му, това бяха 2 или 3 килограма. предадох дипломната и мисля, че си отидоха директно с нея. в момента успешно бутам стрелката на кантара към 59 и се чувствам идеално. тази сутрин, в собствената ми къща отново, от някой, който може да се нарече само познат, беше отбелязано – позаслабнала си. дословно предадено е това. не, той не каза “изглеждаш добре”, той каза “позаслабнала си”. идваше ми да му кажа – а ти все още си мъкнеш гордо шкембето. добре де, мъже, каква е тая фикс-идея, че жената до вас трябва да е перфектна, при положение, че вие самите не сте. кой глупак е измислил куклата барби (ако някой ден имам дъщеря тя никога няма да получи такава кукла) и защо по дяволите трябва да изглеждаме всички като наоми или хайди (това не е хайде на пловдивски). дотолкова фанатични мъже има в това отношение, че дори започва да ми се повръща като си помисля за съвсем крайните от тях. най-бруталният пример за мен е гаджето на моя приятелка. тя е бременна, а той се сърди, че тя яде много. е, да ме извиняваш, пич, ама и ти ще плюскаш ако носиш още едно човече в себе си. кажи му мъж и не го обиждай повече….

  • 13Dec

    много ми се псува. ама и ми се реве, напира с такава сила. добре, че снощи не си бях в къщи пред собствения си телевизор когато гледах поредното предаване за българия. уф, както и да го напиша не върви да го оставя онлайн. тъпи, гадни, едностранни и ограничени немски журналистчета. да, правилно се ориентираш – това ще е продължение на тази ми тема. пак ставаше въпрос за българските просяци по немските земи. този път обаче не ми се вързаха няколко неща. да започнем с фактите: преди около 3-4 седмици излезе статията в шпигел за нашите просяци. тя беше топла и пресна информация като семките на кварталния циганин. ок, всички стигнахме до извода, че негативната кампания върви с пълна сила, нали? вчера в предаването focus tv по sat.1 обаче нещо ми позамириса (цялото беше наше, вземи тия журналистически разследвания, хвани това издирване, та завършиха сигурно със заловяването на най-големия изрод по балканските земи, извинете ме, но не го догледах. просто съществуваше вероятността да пусна телевизора от 9тия етаж, а нямам толкова пари да възстановя такова приспособление). репортажът беше заснет преди минимум 3-4 месеца. цигани, цигани и пак цигани. български репортер на немска страна. мизерия без край. ама такава, дето и ти като отраснал там не си я виждал. заповръща ми се и изключих.

  • 06Dec

    първа теория за шоколада пред вратата ми тази сутрин: чистачката, защото е доволна, че пред нас е винаги чисто. НО – тогава трябваше да има шоколади за марта и гари. отхвърля се!
    второ предположение: брад пит е долетял и го е оставил пред вратата ми. достатъчен му е бил полъха от моя парфюм сутринта и за това не ми се е обадил. сам си си виновен, пит, ако си ти!!!
    трето: бобо (русичката ни секретарка имаше трудности със запомнянето на името на боно, иначе е много готина). та представяте ли си боно да ми е оставил шоколадчето, кеф!

    поне мога да си помечтая малко сега… еххх, гот.

  • 06Dec

    днес по български обичай е никулден. да е честит на всички кольовци и николинки. като се замисля, аз такива вече не познавам. тук е николаустаг. всъщност е почти същото като никулден, само дето децата получават шоколади. още вечерта си оставят всички обувки пред вратата, за да може като мине николаус да им остави мандаринки, фъстъчки и шоколади в тях (знам, звучи гадно – ядене в обувките). този николаус обаче не е дядо коледа. да не се объркате нещо. всяка година на този ден си отварям вратата на апартамента и отпред има шоколадов дядо коледа (не николаус, ама какво да се прави). днес имаше трима шоковци, които едва не сгазих, защото бяха сравнително дребни, а и бързах за работа. и хоп – изненада!!! до тях един шоколад (класическа големина и форма с цели лешници), опакован в красива хартия, с малка картичка – f?r Donka! брех, викам си. няма подател, няма нищо. виновният за допълнителните калории веднага да си признава. поне да си го поделим.

    за тези, които ги интересува разликата между дядо коледа и николаус – ТУК (немски)!

    Permalink Filed under: General 1 Comment
  • 05Dec

    гледай ти какви работи стават из нашата столица – ТУК! ще каже някой – нищо ново. то че се краде, се краде, ама чак пък и украсата на града да откраднат. миналата зима точно ми направи впечатление, че софия придобива поне малко по-красив облик покрай празниците и вече са по-рядко срещани големите разноцветни ел-крушки, половината от които не светят и висят като прани гащи на вятъра… и сега – изчезнала украсата. изчезнали и парите – 70 000 лева. приятна сумичка, какво. за един идеална, за повечко – поне облажваща. какво ли са си рекли бившите управници на столицата – като ни няма, за какво са ни украсите, за какво ни е коледното настроение, в къщи нали си го имаме.

    всъщност няма значение кой е взел парите. няма значение кой е откраднал украсата. само това има значение за мен – докато няма хора със съзнание няма да има и свястна държава. като казвам хора със съзнание не включвам само управници и чиновници. в това число влиза и народа. с българското си първосигнално мислене като видя тукашните (частни) украси в отворени дворчета ми идва само на ум, че в българия не биха оцеляли даже и няколко часа. или ще бъдат откраднати, или просто потрошени, само и само на някой да не му е хубаво. е, така е, не навсякъде има красиви коледи… кой както си я направи. да спирам, че ще се ядосам още повече!

  • 03Dec

    случиха ми се няколко неща, които напомнят стари. допълват, поправят, може би правят и щастлив(а). сещаш се за онези различни видове дежа ву, които не можеш да определиш от къде идват (има ли дежа ву, което знаеш от къде идва???). първото такова нещо беше съобщението, канещо ме на вечеря. второто беше посещение на място, където не ми е мястото. за двете събития имах други планове, по друго време, но не на други места. и въпреки това се случиха в един и същи ден, който беше един и същ, а толкова различен. добрата новина от цялото е, че намерих един приятел, загубих друг, а познатите… си останаха познати без да се променят. заключение: щастлива, защото този, когото смятах за сходна душа (и междувременно си мислех, че съм сгрешила) се оказа наистина такава. нещастна, защото има неща, които никога не се променят. не се променя това, че на българо-немски събирания срещам прекалено много хора, напомнящи за нещо (неприятно) отминало. хора, с които можеш да имаш единствено и само следния разговор – ехеее, от кога не сме се срещали, защо така???? (отговор) ааа, да, и при мен така (оправдания за заетост). и, какво става с щудиума? (от как се помня някои са все на края на следването си, но на това не се обръща внимание). ее, така е, работа, учене, то…. и накрая оставате в неловко мълчание, оглеждайки се за следващата жертва на подобен разговор, с цел да се измъкнете от това, че няма наистина какво повече да си кажете. чувството е подобно на онова чувство като например да ти се е откопчал сутиена или презрамката – знаеш, че е нещо, което се случва на всеки, но въпреки това не е прието да го поправиш на това място. хм, сетих се, че за мъжете е малко мъгливо това обяснение, но друго не ми хрумва. мъже, опитайте се да го разберете.

    а коледа наближава със студен дъх, забързана, припряна и въпреки целия кич все така красива. днес се наложи да купя за първи път в германия коледно дръвче (ако 2,5 метра могат да се определят като дръвЧЕ). е, поне вече знам колко вида има, каква е разликата между тях (понякога почти невидима). средната класа струват по 18 евро метъра. естествено, че можеш да се пазариш като на пазара в истамбул (не че знам точно как става, но такава слава му се носи). особено изгодно е ако сте две момичета – едната руса, другата червена и с очила. заинтересувано потърквате брадички, мотаете се около дръвчетата, харесвате си едно от горната класа, но се чудите и обикаляте пак. и така няколко пъти. продавачът идва и ви казва колко струва, а вие набърчвате чело. след което той казва – добре де, ХХ, това е последната ми оферта. а преди това не е имало друга. съгласявате се.

    коледно настроение и в офиса, което се подсилва от нов навик на теб и колегите ти – в петък в 16.30 пускате кепенците и отваряте бутилка хавана клуб. да изпиташ удоволствие на място, на което изразходваш толкова (негативна) енергия е несравнимо. седиш на същия стол, същите хора, но съвсем различно. музиката от компютъра ти става все по-силна и по-силна. и след това топла вечеря, на свещ, на приятелска приказка. препоръчвам.

  • 01Dec

    ю2

    ТУК е интервюто с Лари и Боно преди концерта в Gelsenkirchen това лято. Приятно гледане.