• 26Feb

    представлението мина перфектно. и въпреки, че имах едни планове за вечерта тя завърши по най-необикновения начин. по най-НЕпланувания. в момента доубивам вечерта, чатейки с един нов блогър, който не ми е позволено да линкна, пък и е немски блог, така че повечето от вас няма да могат (за съжаление) да го разбират. как започна всичко? към 7 и нещо се запътихме с милена към метрото. там имаше прилична групичка българи. всички отиващи на театър. на студентски град вече целият вагон се напълни с българи. всички с една цел – залата карл-орф на гащайг. срещнах всички българи, които някога съм виждала в мюнхен, че и повече дори. както гласеше много добра забележка в по-късните часове на вечерта – “за първи път виждам толкова много трезви българи на едно място”. представлението беше на ниво. даже и повече от това. снимки направих само няколко накрая, ще ги кача някъде тези дни. за съжаление (в първия момент) българския ресторант беше препълнен и не си намерихме места там. за сметка на това срещнах хора, които познавах само по физиономия до този момент. те се направиха, че ни преследват (или може би наистина са ни преследвали???) и продължихме вечерта с тях в студентски град. малки, евтини, но за сметка на това вкусни коктейли, приказки и смях с непозната българска компания. нещо, което вече не смятах за възможно – да се запознаеш с нормални хора, от твоята страна, говорещи твоят език (не само че е български, ами го и разбираш). така де, дано сте ме разбрали. възхитена съм. както обаче ми се каза на края на вечерта – е, няма страшно, това беше само началото. аз пък се врътнах при погледа, който се опита да разбере повече. дали от страх, дали от нещо друго… не знам. времето ще си покаже. лека нощ от мен.

  • 24Feb

    тази сутрин отново се събудих на пуснат телевизор. по новинарския канал, на който бях заспала, вървеше филм за горбачов. изгледах последните 15тина минутки и станах. съквартирантът ми вече отишъл на изпит, съквартирантката ми тръгваше за работа. започнах да творя някаква закуска и пуснах радиото в хола. малко повъртях докато намеря онази станция, дето я хващаме само при добро положение на планетите и при благосклонност на боговете. хванах я и ми пуснаха като по поръчка без нула прекъсване суийт чайлд ин тайм на пърпъл. че тя е 100 часа, успях да си изям закуската, да подскачам докато кафето се изтича от кафемашината и чак тогава започна да свършва песента. днес ми е подскачащо. безпричинно добро настроение не ми се е случвало от доста време насам. всъщност не знам дали е чак толкова безпричинно, защото ми се случват хубави неща. звучи обнадеждаващо, но няма да казвам докато не стане сигурно. но тогава пък как ще ви поизненадам ако стане, не е истина. сега допивам кафето и сядам над онези неща, дето съм ги разпиляла из цялата стая – на леглото, на бюрото, на земята – учебниците, ти какво си помисли?

    а утре – културно-масова програма. на театър – големанов идва в мюнхен утре вечер, ние имаме билети. който не е успял да си вземе – бегом до пирин райзен при алма да си купи или утре на вечерната каса за малко повече парички. в българската преса започнаха да се появяват анонси за турнето на театрална формация “Мелпомена”. ТУК. забележете рекламата в десния горен ъгъл. на това място само казвам… уф, не мога да го кажа, че много нецерзурно. сещаш се за какво ти говоря, нали?

  • 22Feb

    нали се сещаш за всички онези пъти, когато си се опитвал да спестиш някой и друг лев. добре де, да не бъда черногледа няма да казвам 100%, но множеството ми опити да бъда пестелива завършват трагично. като последният например – евтино билетче от измислена компания на име изифлай. вече съм собственик и на билет за луфтханза (добре, този път звучи по-обещаващо – ми казаха вчера по телефона). без днес остават цели 50 дни до заветната дата. мда, като в казарма си ги броя. между другото – ако ще си ходи някой около великден към българия – офертата на луфтханза в момента се върти около 220 евро – директен бърз полет. та както и да се опитах да спестя пак си дойдох до обичайните 350 евро, които плащам за полет (но по принцип за унгарски или чешки услуги).

    още един опит за евтинко бяха предишните ми очила. акция на тукашна верига оптики предлагаше чифт цайси за 100 евро. с преглед, работа, стъкла, абе всичко за 100. супер. тъкмо излизаха дебелите рамки от нещо като пластмаса на мода. естествено вземам червени такива, абсолютно в тон с косата ми. трудно ми беше да им свикна, защото очилата ми преди тях бяха без рамка. свикнах. тъкмо се радвах, че са перфектни, пластмасата започна да губи лака си и започна да побелява грозно. мажех ги с крем за ръце, за да придобиват обичайният си цвят. тази зима обаче не се замислях много. първо, че си взех метална рамка, второ – внимавах да не е куче-марка и съм много много доволна. май беше една от най-скъпите рамки в цялата оптика, но в следващите (поне 2-3) години знам, че няма да ги сваля. нося ги постоянно, те са ми като визитка в крайна сметка. перфектни са.

    друг опит бяха всевъзможни колани. на дърти години развих алергия към токите на коланите. появи ми се за първи път с колан, който носех вече от 9ти клас насам. обрив, ситен, сърби все едно си крастав. приятна гледка – седя и се дръгна по корема като маймуна. след това смених около 10тина колана. цъ, нищо. алергозан в джоба беше единственото сигурно нещо. и така пак до тази зима, когато си поръчах (тоест майка ми) тока от сребро. не е евтино, но не е и безбожно скъпо удоволствие. сега гордо мога да показвам плоско коремче без обрив.

    еми, така е, както вече бях забелязала – не съм евтино момиче и това си е!

  • 20Feb

    е сега ще си начеша крастата като наваксам за последната седмица и нещо неписане. малко технически неудобства имаше, ама и аз съм голямо мрънкало де, та затова с ико липсвахме известно време. установих, че може и да не пиша всеки ден, но ми действа добре като видя празното поле за писане и знам, че мога да седна да попиша. за съжаление новините от последната седмица не са само добри.

    миналата седмица е починала таня попова – собственичката на “стария” български ресторант “софия грил” в мюнхен, която беше и първата ми шефка на първото ми работно място. моят “стаж” там беше около 10тина месеца като момиче за всичко – от миенето на чинии до сервитьорство. сума ти приятели минаха също през школата “таня”. таня беше директен човек – не си спестяваше на никой нищо. в същото време не беше от злия тип директни хора, нещо като омраза нямаше. кофти беше единствено, когато ставаше въпрос за пари. но то пък кой му е кеф да плаща в крайна сметка. откакто напуснах при тях отношенията ни добиха истински приятелски вид. миналата година тя катастрофира много жестоко и едва я бяха сглобили след това. когато ме видя за първи път след преживяването се разплака. но беше щастлива – беше станала баба и на всеки гост в ресторанта показваше снимки на внук си. след това я видях само още веднъж – малко преди коледа ходих там с мой колега. имам навика като си правя визата да минавам от там на кафе, защото са точно до крайсфервалтунга, но този път бях бърза и в 8 и половина сутринта не беше отворено още. реших, че и без това с емо ще ходим скоро да видим винените резерви, та си тръгнах. от къде да съм знаела, че така внезапно. готвачката в ресторанта е още същата от едно време – роднина на таня от българия. вече говорих с нея (ечо). погребението ще е сега в четвъртък – 23.02 от 10 часа на остфриедхоф (северните гробища). не се знае още какво ще става с ресторанта. да се надяваме синът на таня ще поеме (малко се съмнявам обаче), защото кухнята на новия ресторант рила не може да стъпи на малкото пръстче на тази на софия грил.
    сега като казах лошата новина малко ми се пресече желанието да продължа. малко по-късно ще се дописва.

  • 10Feb

    на листата с блогове, които чета. има трима нови, като единият не знам по каква причина съм го забравяла да го сложа – пейо. вторият го открих наскоро и доста ми хареса – бендис. и третият е сравнително нов – николай. дано и на вас ви се харесат.приятен ден от мен и по-малко нерви в снежнобурения (поне тук е такъв) петък.

    забравих да кажа първата новина, която научих сутринта от пресата – U2  са получили 5 (пет) грамита.

    • Rock Performance by a Duo or Group with Vocal for “Sometimes You Can’t Make It On Your Own”
    • Best Rock Song for “City of Blinding Lights”
    • Best Rock Album for How to Dismantle an Atomic Bomb
    • Song of the Year for “Sometimes You Can’t Make It On Your Own”
    • Album of the Year for How to Dismantle an Atomic Bomb

    подробности тук. сега ви затрупах с линкове и отивам да уча…

  • 08Feb

    бях, когато днес попаднах на следният пост в един немски блог – ТУК. само да направя една лека забежка на немски –

    Sehr geehrter Herr Graff,
    sollte Ihrerseits Interesse an meinem Beitrag bestehen, dann erkl?re ich mich jederzeit bereit Ihnen den folgenden Text zu ?bersetzen. Die Leute, die mein Blog lesen, sind bulgarischer Herkunft und ich w?rde denen nur ungern Ihre Meinung vorenthalten.
    Mit (leider) nicht gerade freundlichen Gr??en
    Donka Doycheva

    сега за мнението на журналиста бернд граф. ще е необходимо да преведа някои пасажи, за да знаете за какво става въпрос. ето го първият (трябва да сте видяли снимката към неговата статия, за да знаете за какво говори той):

    “дамата, намираща се в ляво от бундесканцлерката на република германия, госпожа доктор ангела меркел, всъщност не е дама.
    дори да изглежда като мадона след 46-часова камасутра-йога с 47 участника, дори да изглежда като теле заразено от “луда крава”, тук става въпрос за личност, която е мъжко величие от попмузикалния бизнес. за едно избеляло величие, да – ако мислите в посока мумии то сте съвсем прави.”
    следващите обиди в посока боно се сипят във всеки един ред на явно скучаещия ни ( и доста често повтарящ се) автор. а ето и някои от тях: “това рок-нещо”, “отслабващи гласни струни”, имало вече доста такива, защото вече “били на възраст”, боно имал “нещо вампирско”, “остатъчен рокер”, “не-мадона-боно”, “ирландски бард в не най-добрите си години”, “госпожо боно”.

    сега да ви кажа нещо, уважаеми господин граф. когато седнете да коментирате прическата на някой и да го оценявате спрямо външния му вид вие ми приличате на стара моя учителка от гимназията с доста леви убеждения, която не обичаше модерни прически и къси поли. не външния вид прави човека (знам, че звучи доста клиширано). но си помислете как изглеждаше вашата уважаема доктор меркел преди да я научат, че на този свят има нещо като фризьори и сешоари. и други неща като грим и женска осанка.

    второ: преди да седнете да пишете по дадена тема е добре да видите какво става и от другата страна. нямам против вашия музикален вкус, който явно е съвсем различен, но вие не сте музикален критик, за да намесвате неща като “отслабнал глас” с дадена изява на отделна личност. липсата на информация е доста често срещана в немската преса, господин граф. вие не обичате да посещавате местата или хората, за които пишете. вие вече имате мнение и не ви са нужни онагледяващи материали. тогава кого искате да убедите в правотата си и защо мислите, че може да е достоверно?

    трето: само да напомня, че носителят на немската медийна награда e точно този боно, върху когото вие изливате огромно количество недоволство в стил ругатни.

    писна ми да ви ги броя, така че спирам (да броя). не ми е известно в коя златна възраст се намирате вие, но бих ви свалила шапка ако на неговата възраст вие сте в неговото финансово, здравословно и психическо състояние. и въпреки всички привилегии вие си причинявате скучни неща като срещи на интернационално ниво, вместо като обикновена рок-звезда да се напивате/дрогирате/и други нецензурни неща. или ще потъвате в забвение, което по мога да си представя във вашия случай. препоръчвам ви няколко неща:
    успокоителни, защото доста сте се разтревожил за госпожа доктор канцлерката. ако трябва я посетете, да се уверите, че това лудо нещо боно не и е причинил някоя зараза като например – логично мислене, съчувствие или друга явно неестетична според вас болест.
    да почетете малко повече. има интернет, има библиотеки, има архиви на вестници и списания (не само на вашия велик зюддойче цайтунг)
    да си спестите опитите за хумор, защото са жалки и без грам похват.
    да се замислите преди да напишете следващия си материал.

    айде, по живо и здраво и дано повече не ви чета никъде.

  • 07Feb

    кой трябва да е будната съвест на една нация? кое е това, което трябва да ни дава информация от първа ръка и да ни държи в течение? според мен това трябва да е пресата. отдавна съм решила да се позанимая с българската преса, но и този път няма да е точно това. защото отново сядам със смесени чувства пред празното поле.

    случват се неща, а кой разбира за тях освен опарилите се? ако питаш – да, аз съм от тях. случват се неща като голяма рекламна кампания на дадена фирма, която после се оказва, че не е точно това, което се очаква. фирмата се казва изифлай (easyfly). или както се описват сами:

    Ние от ИзиФЛАЙ България” сме горди да заявим, че сме млада компания от мотивирани и интелигентни хора, която знае как да се вслушва в своите потребители. ИзиФЛАЙ България” не само знае как да изслуша Вашите желания, но и най-важното – да Ви достави услуга, от която оставате доволни и с желание ни търсите отново. ИзиФЛАЙ България” е създадена, за да ви предостави добре балансирано пътуване на максимално атрактивна цена. Ние няма да декларираме, че полетите с нас са лесни. Ние ще ги реализираме.

    явно гордостта им достига до първия полет. дори и той не е бил на точната дата, а с ден (!!!) по-късно. без видима причина. полетът е трябвало да бъде на 27 януари, петък от пловдив. осъществява се на 28. януари. петък 3. февруари е трябвало да има отново същата линия. полетите от и към германия не са се състояли. и защо в момент, когато е явно, че има някакъв проблем на клиентите не се казва нищо. писна ми да им звъня. аз съм клиент – платила съм 141 евро за билет през април. електронните билети вече не са новост, но имам само това, нищо повече. а, да, и квитанция за преведената сума. от няколко дена следя българската онлайн-преса във вида и не само на вестници. никъде нито думичка по въпроса. дори на страницата на вестник СЕГА си стои рекламното ъгълче на изифлай. а слухове колкото искаш – че били регистрирани като туроператор, а не като превозвач. или пък слуха, че са просто поредната пирамида. но няма кой да ти каже истината. няма явно журналистика в нашата държава. няма и съвестни хора, които да се вдигнат и да направят нещо по въпроса. явно всеки ще гледа себе си – отново, пак, за пореден път.

    дали ще съм прекалено рязка ако кажа “не народ, а мърша. туй ще кажа и ще свърша!”

  • 07Feb

    срещи от този вид отдавна не ми се бяха случвали. много случайно с един приятел отидохме днес след работа на кино. имаше два варианта – гейшата или матчпойнт на уди алън. решихме се за втория. определено в началото имах чувството, че сме отишли на погрешния филм. любовни работи, объркани чувства, нищо ново с две думи. но после си проличава вълшебната пръчица на чичко алън. лелеее, как се прибрах не знам.

    а този пич ми бръкна в здравето много яко. няма такова копие на никола. на тази снимка само очите му са по-светли от на колето. и замаяната походка, и устните и недодяланите жестове… ревеше ми се през по-голямата част от филма. все ми се е привиждал някъде и съм се припознавала, но чак толкова жестоко никога не е било. обещавам, че следващия път като съм в българия няма да пропусна минаването през ЦГ. отдавна не съм го виждала.

    а по радиото пускат онова разбиващо парче от град на ангели – ирис на го го долс… ех, спомени, спомени

  • 06Feb

    ми нямам, нямам и за пет стотинки акъл днес. все едно вчера не си боядисах косата почти черна, ами съм се направила блондинка и с перхидрола ми е изчезнал целият мозък. той не че е много де, ама поне се намираше преди. и за да онагледя това си твърдение ще разкажа току случилото ми се преживяване.

     днес се правя на секретарка, защото нашата липсва. това означава, че си върша моята работа, но трябва и нейната да свърша. две дини под една мишница или с един куршум два заека, опитвам се да жонглирам така да се каже. тя предвидливо е насочила нейният телефон към моя (директно при мен идват обажданията). е, добре ама сутринта не загрях, за това пренесох нейният телефон на моята маса. сега имам два. по спешност трябва да намеря шефа си. и му звъня на мобилния. в този момент започва да звъни моят телефон и ми се изписва доста познат номер. да, ама си мисля, че са едни досадници от една агенция и не им вдигам. и седя и си чакам, но той не вдига. затварям и се опитвам да вдигна все пак на досадниците, обаче те са по-бързи от мен и ми затварят. и така вече звъня за незнам-си-кой-път на шефа ми, но той не вдига, а онези и те продължават да звънят… докато в един момент се усещам, че той си е пренасочил разговорите към мен и аз всъщност си звъня сама на себе си. не съм ли патка, когато и собствения си телефон не мога да разпозная???? понеделниците съкс…

  • 04Feb

    ех, колко пасващо за случая – взето от тук! цитирам:

    а твоето мълчание ме слуша
    и кима ми и се усмихва
    и после тръгвам си и ме прегръща
    и казва ми безмълвно, че си струвам

    а би ми било много по-удобно
    да чуя “все ми е едно” и да потъна

    и се сетих (не знам по каква линия, но…) за “пловдив” на дебелянов. когато бяхме лятото в копривщица си купих един вид “бест оф” дебелянов, двуезичен – български и немски. и точно там сега намерих това, което търсех:

    как скръбни бяха мойте детски дни!
    о, колко много сълзи спотаени!
    тук първи път се моя взор стъмни
    и безпощадна буря сви над мене.

    тук първи път чух възглас – престани
    да вярваш и да дириш – забранен е
    на любовта плодът – и в зли страни
    мечтите ти навек ще бъдат пленни.

    и днес аз бродя в тоя скръбен град –
    едничък дом на мойта скръб бедомна –
    аз бродя за утехата нерад –

    и кат загубен в пустошта огромна.
    и толкоз черни мисли ми тежат,
    че аз не искам нищо да си спомна.

    интересно, че точно стихотворението, което винаги съм харесвала толкова много е с най-лош (според мен) превод. не, не е пловдив. започва така:

    аз искам да те помня все така:
    бездомна, беднадеждна и унила,
    в ръка ми вплела пламенна ръка
    и до сърце ми скръбен лик склонила.
    градът далече тръпне в мътен дим,
    край нас….

    нещо пак се отплеснах. красиви неща, как да не се разпилее човек!

  • 01Feb

    последният пост на петя (do i know you?) ме наведе на някои размисли. не смея да оставям коментари на английски, че ще ви забавлявам доста. а е неучтиво да не ме разбират повечето и читатели. поядосах се, защото не видях женски коментар, а само мъжки мнения.

    как се държиш в магазина? не когато си купуваш хляб естествено, за там не се и съмнявам, че си нормален и спокоен. когато една покупка обаче засяга личната ти сфера, твоето и само твоето лично пространство, нещата стават различни.  кои неща не можеш да си купиш тогава или ти костват повече преодоляване? за мен това е тоалетната хартия. купувам от големите опаковки, които си имат даже дръжка за носене. и ме напушва смях като тръгна да си я нося за в къщи. ами смешно е, някаква мацка помъкнала най-голямата опаковка тоалетна хартия, егати насрания гъз дето го има щом и трябва такова количество… и сама съм се смяла на тази си идея. обаче нямам проблем с нито една друга покупка. все пак аз съм жена – на мен ми трябват превръзки и тампони, това е за нас като въздуха, само дето не ни трябва всеки ден, а в месеца веднъж. после пък дойде момента на презервативите. е добре де, първият път е странно, но след това не се сещам да ми е било неприятно или срамно още по-малко. аз съм човек по дяволите, съвсем нормален – кървя, плача и се смея, забавлявам се. какво толкова??? интересен момент беше за мен, когато изпратих мой колега да ми купи цигари от близкия магазин. той е непушач на 26 години. като ми ги донесе ми каза, че се чувствал толкова неприятно на касата, като тогава, когато на 16 за пръв път купил кондоми… аз му се присмях.

    и не, тук не става дума за феминистки идеи. аз не съм феминистка, въпреки че съм мъжко момиче. не ми харесват всички тези идеи, че жената е мъж. мога да сменям крушки и да сглобявам етажерки от икеа, но ако има мъж ми е кеф да погледам как го прави той. жената е жена – чувствителна, понякога прекалено, красива и трябва да бъде често погалвана.

    p.s.  петя, надявам се не го приемаш като заяждане. с най-добри чувства е написано :)

  • 01Feb

    пък днес във вестник “сега” има страхотно готин хороскоп за всички близнаци – Близнаци, много сте близо до осъществяване на мечтите си. няма да е лошо ако наистина се окаже верно :)

  • 01Feb

    белият кон се загуби. рицар не знам дали е имало. а сашо така ми се радваше и ме поднасяше точно за конете и рицаря… да беше само той, ами то… сещам се за роксет. пускам ги. въпреки, че за тях говореше. а може би и точно заради това. паля отново цигара, която умира там някъде в пепелника без да я докосна (въпреки, че е от последните ми). можела съм и рационално да мисля от време на време. хм, нетипично за близнак. времето ще си покаже. абе, рицари, коне, таратанци…
    ето го и текста на парчето, което разбива (не само сърца):

    my papa told me to stay out of trouble
    “when you’ve found your man make sure he’s for real”
    i’ve learned that nothing really lasts forever
    i sleep with the scars i wear that won’t heal
    they won’t heal

    cos every time i seem to fall in love
    crash! boom! bang!
    i find the heart but then i hit the wall
    crash! boom! bang!
    that’s the call that’s the game and the pain stays the same

    i’m walking down this empty road to nowhere
    i pass by the houses and blocks i once knew
    my mama told me not to mess with sorrow
    but i always did and lord i still do
    i’m still breaking the rules
    i kick it up
    i kick it down

    cos every time i seem to fall in love
    crash! boom! bang!
    i find the heart but then i hit the wall
    crash! boom! bang!
    that’s my real middle-name
    it has always been the same
    that’s the call that’s the game and the pain stays the same

    i still feel the heat
    slowly fallin’ from the sky
    and the taste of the kissing
    shattered by rain
    comin’ tumblin’ from behind
    and the wild holy war
    i kick it up
    i kick it down