• 30Mar

    много ме кефят при ико случайничетата. всеки път ги чета и им се радвам. днес обаче съвсем пасващо, въпреки че не е вечер още…

    Вечер в тъмното човек е толкова самотен че понякога забравя че утрото ще дойде да го спаси. Затваря очи и изчезва от света …

    traurig und passend:
    abends in der dunkelheit ist man so einsam, dass man manchmal vergisst, dass der morgen einen retten wird. man macht die augen zu und verschwindet…

  • 29Mar

    тук едно малко съветче към всички вас – никога не си купувайте пералня на преклонна възраст. и второ – никога не си купувайте пералня от гърци. иде ми да се гръмна. и това 2 дена преди да спра да я ползвам, ма…. и и пералня. ние и без това на нея пена и викаме. и както си седя и си чатя чувам – пенааааа, пена гори пак. за тази година и нещо дето я имахме само 3 пъти се случи да прегрее – отказва термостатът и започва да ти ври прането, независимо на какъв градус си го пуснал. искате ли да отгатнете колко от тези 3 пъти се случиха с мое пране? да, правилно – и трите пъти само мои неща бяха вътре. веднъж не пострадаха съквартирантите. знаех си аз, че гъркинята дето ни я продаде не ме обича мен. има проклятие. съзаклятничество. зарека. ама съм бяснааа… а вътре – новото ми сако – 2 пъти обличано, даже първото му обличане ми донесе едно страхотно запознанство, та си го мислех вече за кадемлийско. сакото е в една торба на коридора – придоби цвят на спаружени ябълки започнали да гният. да ти съ и пералнйътъ, да ти съ и чудуту, както биха казали в някои краища на нашата родина. почивай в мир, пено, от понеделник имаш нови собственици – поне сме ги предупредили какъв боклук купуват.

  • 29Mar

    този вид животно се среща в повечето големи градове, където има метро-мрежа. не говорим за магазините метро (макар че и те са достойни за описване, защото има голяма разлика с българските им колеги), а за траспортното средство. тези хора винаги са заслужават голяма доза съжаление според мен. по цял ден под земята – тунели, спирки, пътници, тъмнина, самоубийци. да, правилно четеш, тук вероятността да станеш свидетел на самоубийство в метрото е доста голяма. в началото бях доста учудена, че има толкова много жени шофьорки. имат не много красиви униформи – тъмно синьо, бели ризки, шалчета. в мюнхенските стари влакове, които все още са голям процент от пътуващите все още шофьорите съобщават спирките и навикват пътниците си да се отдръпнат, защото вратите се затварят. едно от първите неща, които ще научиш тук е изречението “бите цурюкбляйбен”. това се казва на всяка спирка преди да се затворят вратите. след това като потегли влакчето се чува: нехстер халт + името на спирката. има една спирка – казва се алте хайде (старата ливада). не можах да дефинирам шофьорът какъв произход има, но го каза – нехстер халт ате хате :) . рядко ще случиш на весел шофьор. като онзи, които на всяка спирка поздравяваше хората. спира вече на студетски град – в 8 сутринта – и казва: мили ми студенти, учудващо е че сте толкова многобройни в 8 сутринта, за което ви поздравявам. да напомня – слизате на шестата спирка – унивеситет-а. той на всяка спирка пожелаваше айнен вундершьонен гутен морген (прекрасно добро утро или нещо такова). но, както казах този вид шофьори са рядкост. по-често се случва да ти затворят вратата под носа. както ми се случи тази сутрин…

    п.с. не се учудвайте, че използвам думата шофьор на метро. ватман звучи тъпо и се сещам за всички онези вицове за батман, а и за онзи нашенският си ватман-вип-персона-с-лимбичка

  • 29Mar

    нали обещах нова категория – ето че се появява и тя. новата категория се казва мюнхен и в нея ще се записват нещата, които харесвам или нехаресвам. ще разберете къде най-често ям сладкиши (ще видим дали ще кажа с кого), ще разкажа за онези улички, които са ме пленили от самото начало, но също и за онези,  които не мога да дишам. ще ви препоръчвам кафенета, ресторанти, пъбове. не че съм голям специалист, или пък да кажеш много съм обиколила, но мисля, че там, където ходя аз, ще е интересно и на повечето от вас. ще ви разказвам за баварските странности и не-чак-странности. обещавам и снимки към материалите вече. собствени в повечето случаи. и вече тържествено обещавам, че ще има съвсем скоро немска секция на блога. вече много често го обещавах, но най-късно до 10тина дни ще е факт.

  • 28Mar

    кликай ТУК и дай воля на въображението си. каквото и да подадеш излиза 100 пъти по-красиво. а животът рядко предлага такива възможности. музиката. колко време прекарваш съзнателно или несъзнателно без нея? при мен е изключително малко. когато си купих 20 гигабайтовия айпод си умирах от кеф. 20 гигабайта означават свобода на действие, възможност за голям избор. всеки ден беше белязан по негов си начин. пекне слънчице – задава се например боб марли. завали дъжд или се намуся – и музиката избива на рев. отида на спорт – имам бягаща музичка. но до сега никой не ми беше съставял листите. а пандора не само, че ми отгатва желанията, ами ми дава и нови идеи. уникално! препоръчвам!

  • 27Mar

    мечтаех си, мечтаех си за деня, когато ще мога да спя докато си искам и какво стана в крайна сметка? нищо! кръгло никакво нищо! в петък си легнах в 5 сутринта, в събота – в 6 сутринта. естествено слънцето е най-силно, съседите са най-шумни и денят е най-привлекателен, когато си решил само да спиш. някой беше решил да попее в 9 и половина сутринта в събота. пеенето явно беше причинено от коремни болки и превивания от рев… ужасно. успях да спя цели 4 часа и половина. събота донесе покупки и олекване на портмонето, както и продължение на приятните моменти от петък. голям кеф да се моташ, през час да пиеш кафе и да си просто с перфектната компания за добро настроение. препоръчвам горещо новия албум на лиза стенсфилд. петата песен от албума кърти мивки. първата също. останалите са просто готини.

    днес започна новата седмица, която носи със себе си: ново бюро в работата (имам вече генерален поглед над нещата), нова колежка (леко излишна), а и подготовка за пренасянето, което започва в петък. ако има желаещи да боядисват и да чистят нека се обадят. знам, че сега всички ще се покриете и ще се заричате, че никога през живота си не сте ме виждали, още по-малко пък сте ми идвали на гости и знаете къде живея. може в някои от случаите дори да имате право, но това не ви дава правото да седите мързеливо следващата събота пред телевизора или компютъра, или пък още по-гадно – да се гушкате с гаджето размазващо цял ден в леглото – и да нямате грам гузна съвест, че едни трима човечеца се мъчат ли мъчат да боядисат един цяяяяяял апартамент, да пренесат към стотина кашона, да чистят и да перат килими с едни гадни прахосмукачки с разяждащ препарат. пък в крайна сметка ако не можете да дойдете да помагате – подкрепете ни мислено, може и да се почувстваме по-добре.

    сега да взема да поработя ли, какво???

  • 24Mar

    ето че дойде и така дългоочакваният първи работен ден след голямата работна почивка. веднага след последния изпит се появих тази сутрин в офиса. естествено имаше доста хора, които не бяха разбрали повода за отсъствието ми и ме питаха как е минала отпуската ми. отговарях, че месец и половина маями са ми подействали доста добре. другите обаче си разпитват за изпитите, което е дразнещо. не знам как са минали. не знам какво чувство имам. важното е, че не са ми на главата. колкото повече се замислям, толкова по-зле ми става. не искам да мисля за това.

    иначе започнах работните дни здравословно – обед в макдоналдс и половин литър кола. сега вече съм на третото кафе… ако не припадна някъде пак добре. довечера – на вечеря с любим колега на много клюка :) имам да наваксвам материал все пак. одеве русичката ни секретарка, която съм споменавала и преди, попита коя дата сме. казвам – 24-ти. ааа, остават още 9 месеца до бъдни вечер. на това щях да си припадна. още е март – до тогава има да минат – великден, лятната ваканция, красивата есен, може би ще са до това време още 2 премествания (да се надяваме), може да има и започване на друга работа (още повече да се надяваме)… на това аз му викам да вървиш с десетина напивания напред.

  • 21Mar

    що за късмет трябва да имаш за да ти се падне единствената тема, която не си преговорил. не си я преговорил, защото никога ама никога не се е падала, а не защото не ти харесва. днес бабата от отсрещната кооперация първо правеше гимнастика, после изчезна за малко. след това се появи гола (виждах я само до кръста, но повярвай ми това беше достатъчно) и бавно като най-изтънчената и красива стриптизьорка се обличаше. следващият изпит (слава богу и последен) е за моя радост с изглед към вътрешния двор на университета. умирам за сън. измислих нова категория и ще я пусна в скоро време. още 23 дни до полета

  • 19Mar

    неделя. слънце. птичките са започнали да пеят вече, явно идва пролет. аз стоя затворена в стаята, отворен е само прозорецът-врата. слънцето ме напича, но само в дясната ми страна. може да стане пак като миналото лято, когато седях и пишех дипломната си работа – дясната ми ръка беше с добър тен, доста по-различен от този на лявата ръка, която си беше останала на ниво сирене. не мога да се съсредоточа да уча. не знам дали е заради слънцето, или заради това, че съм уморена, или пък си имам други причини… кой ти казва. знам само, че нямам желание за нищо. ако не беше гузната съвест щях да се търкалям още в леглото и да гледам глупости по телезивията, без да загрявам изобщо за какво става въпрос при тези движещи се картинки. май умората яко ме тръшна. косата ми е пораснала и ме дразни на моменти. ходя рошава, за да не се забелязва много колко неравномерно се е развила от последното посещение на салона в тракия през декември. искам да отида на фризьор, на козметик, да се поглезя истински. ето тези неща как биха ме освежили сега и биха ми върнали поне малко вътрешното слънце. искам неделя на кафе с приятел. ей така, да седиш и да не си гледаш часовника. имам платения скайп от миналата седмица. върви идеално, само дето двамата най-важни човека не мога да открия. знам, че и двамата много работят, дано ги улуча по някое време. сънувам един и същи сън в разстояние на няколко дена. няма нищо общо с нещата, които ме тормозят, не е неприятен, напротив дори, но ме кара да се замислям. добре, че поне милена се прибра от българия. така ми е осигурен човек за мрънкане. а и компания за цигарка в паузите, които започват да стават все по-дълги. днес шеф ми се сети за мен и ме попита дали съм още жива, защото съм седяла все на статус “отсъстващ” в месинджър. крепя се, казах. чакаме те, отвърна той. в петък се помъчих да се забавлявам, ст. патрикс-дей в мърфис. австралийска банда, да се чудиш кой по-напред да зяпаш – китариста или басиста… готини. разваля ми се настроението, пак се врътвам. нещо като запазена марка започва да ми става врътването. вечерта завъшва глупаво. май и аз имам вина. прибирам се и заспивам като отрязана. не чувам нищо, май дори не бях помръднала от първоначално заетата поза. събуждам се с леко главоболие. нещо сега ми е празно и липсва. остават 25 дни. всеки ден като мине 12 обедно време задрасквам деня в календара. 25. аз съм на 25. с тролей 25 ходех едно време до училище. искам 25 шоколада, 25 часа сън, 25 целувки, 25 цветя, 25 минути без лоша мисъл, 25… готино число – остават 2 изпита, а аз се явявам на тях като номер 5. това е наистина така!
    глупави събота и неделя. дайте следващите насам.

  • 17Mar

    Lemon f?ngt an, wo andere aufh?ren (лемон започва, където другите спират)
    Lemon ist f?r alle da (лемон е за всички тук)
    Lemon ist Meister des guten Geschmacks (лемон е майстор на добрия вкус)
    Lemon ist fantastisch няма нужда от превод май 😉
    Lecker. Locker. Lemon (вкусно. готино. лемон.)
    Lemon – Einfach genial (лемон – просто гениално)
    Lemon ist ein uralter Irrtum (лемон е древна заблуда)
    Lemon macht sch?ner (лемон прави по-красив. оригиналът е – дюнерът прави по-красив, което е голям лаф тук)
    Danke Lemon
    Kann denn Lemon S?nde sein? (може ли лемон да е грях?)
    Lemon… bin ich schon drin?
    (лемон… вътре ли съм вече?)
    Lemon macht intelligent (лемон прави интелигентен)
    Lemon – Leider teuer (това е най-голямата истина – лемон – за съжаление скъп)
    ей тези ги измъкнах от ТУК. Donka hat Charisma излезна току що :)

    първо да спомена, че това ще е пост номер 200. не съм от най-списващите, но да се надяваме, че е квалитет за сметка на квантитет. или там както се казват тези неща.

    а иначе да кажа, че стигнах полувремето. това означава – два от 4 изпита минаха вече. току що. имам много да псувам по повод системата, но май ще го оставя за следващ път. с риск да се повторя ще кажа, че няма по-гаднярско нещо от държавни изпити. това е пълна идиотия, на която съм повече от сто процента сигурна, че няма да видят и една десета от това, което знам. нещо много в числа започнах да се изразявам, май ще да е от изпита по икономика днес. моята работа стана малко като онази – едно си баба знае, едно си бае. те ми дават някаква тема, аз кажа 2 приказки, после въртя, суча и пак си дойда на това, дето аз си знам по-добре. и въпреки, че в първия момент като видях темите, които ни се паднаха на глас казах шайсе не беше чак толкова шайсе. избрах по-малкото зло така да се каже и започнах. за 3 часа сътворих 9 страници, изядох половин шоколад, изпих литър вода и ходих само веднъж до тоалетна. за разлика от всички пикльовци и пикли, които също пишеха изпита. един чичко се разходи 4 пъти за 3 часа до тоалетната. тая до мен изхаби пакет носни кърпички. един зад мен си носеше нарязан хляб в кесийка, а в кутийка нарязан салам и кашкавал. разнесе се миризма на закусвалня. аз пък днес нищо не съм яла още. освен шоколада. блях през прозореца и гледах една баба в отсрещната кооперация как се преоблича. имаше за съжаление една мацка, която излезе 5 минути след като ни раздадоха темите. стана ми жал. обаче опроверга мнението ми, че аз ще съм тази, която ще излезе. видях си любимият колега сърбин, който с мен повтаря изпитите. влязох заедно с колежката туркиня, която много ми се кефи и чувствата са взаимни. кофтито е, че вчера цял ден ревах. изнервих и уплаших всички около себе си. имам обаче лекарство за такива неща – на изпит се отива с грим, за да не можеш да ревнеш. ако ли пък ревнеш все пак – ще се размажеш нещастно и всички ще ти съчувстват. не, не съм се разплаквала с грим все още. в сряда беше първият изпит – по право и политически системи. е там какви съм ги сътворила. към 8 страници идват нейде, ама по-голямо разтягане на локуми отдавна не бях правила. абе нещо доста хаотично стана, дано някой поне ме е разбрал. другата седмица остават още 2 изпита и съм обещала в четвъртък следобед да се търкалям с бутилка по пода в хола. ще започнем рано, че в петък съм на работа. а, работа – моят любим колега, който не ми е позволено да линкна написа пост за мен – призова за дружно стискане на палци до следващия четвъртък. завършил е с “типст ду нох, одер дрюкст ду шон?” (взето от рекламата на икеа и преиначено за случая). много сладко!
    Donka ist gut. Verdammt gut sogar – да се надяваме, че това ще кажат моите професори накрая

    приятни събота и неделя на вас, аз отивам да поспя, че станах в 4 и половина…

  • 10Mar

    първо да не забравя да благодаря на всички, които се отзоваха и ми писаха. най-много ме зарадва факта, че повечето ми писаха мейли. много ми беше приятно!!! благодаря и на тези, които ме издириха в кю-то. само да се извиня, че в момента не съм от най-контактните поради приближаващите изпити.

    днес все едно някой ме е цапардосал по главата. изпих си двойното кафе, а събуждане няма. въпреки че ме събудиха още в 6 сутринта с (не)приятно обаждане. не мога да го определя като само хубаво или само лошо. беше хубаво да чуя въпросния човек, но новината не беше хубава. всъщност доброто беше, че се уверих, че телефонът ми все още е наред. толкова отдавна не беше получавал разговор иззад граница, че мислех, че не установява вече връзка с онези места на 1500 км от тук. но като се замисля може и да не установява. само за статистиката – онзи, който не ми вдига от 5 години насам и онзи ден не вдигна… възможно ли е да познавам само ненормални раци? всички са луди. или както много добра моя приятелка (рачка) ми обясни – не бе, не го правим с лошо, просто не искаме да чуваме никой понякога, виж как не ми се сърдиш на мен.

    снощи бях на концерт на джазта праста бенд.  в най-шики-мики хотела на мюнхен, в приятен бар, като изваден от 80те. за тази музика си представяш точно това място – приглушени светлини, малки сепарета… бяха страхотни, мога само да ги препоръчам. и както си знаех – винаги съм си падала по тъпанарските изпълнения – още от времето, когато си харесах ларс улрих. голямо нещо са това барабаните, ей. хвана ме яд, защото вечерта преди тях са свирили ибряма и група, а аз не отидох, патката му с патка. било е луд купон.

    абе я да ходя да уча и да не се оплаквам повече. може да не чуете нищо от мен в следващо време, но няма страшно – най-много да колабирам от нерви покрай предстоящия зор. няма нищо по-гадно от държавни изпити. блах…

  • 07Mar

    да направя. ако някой реши да се свързва с мен чрез icq-номера ми, който е даден тук, да си признава от самото начало, че ме чете или ме е чел някога, защото иначе го грози опасност да попадне в листата с блокираните. нещо напоследък се е разгонила icq-гилдията и на ден затривам по няколко натрапника. иначе наистина се радвам на малкото от вас, които се престрашават да ме заговорят. бих се радвала и на повече. като заговорих за повече – доста ми е интересно кои са тези, понякога многобройни на ден, мои читатели. ще ви помоля за кратък мейл на do.lemon [at] gmail [.] com с малко инфо за вас си или просто кратък коментар към този пост. обещавам и отговори. предметни награди няма.

  • 07Mar

    че не сме добре съвсем сериозно го мисля. на този студ вчера все пак успяхме да осъществим идеята за зимен грилфест в двора. макар че вчера след като омесих каймата и направих пържолките хиляда пъти си сменях мнението – завали пак сняг и си викам – е, размина ни се грила, след малко пекне слънце – то пък ще ни стопи бара… угодия нямаше. към 8 и половина се събрахме долу и започнахме. кротичко – греяно винце и мръвки. и мръвки и винце. приказки. докато не се почна целенето със снежни топки. първо започнаха да целят по открехнати прозорци – напълниха някои от стаите с доста сняг. в първите минути на снежния бой се покрих в един ъгъл на двора с надеждата да се размине бързо тази дивотия. но не би. и така – партизан за бой се стяга. включих се и аз, какво да правя. понатриха ме в снега на няколко пъти – имали хората да ми връщат, аз пък не знаех. установих за пореден път, че нямам много точен мерник – целех един комшия в главата, но го улучих в другата, та падна пак смях. но най-голям смях беше фрау-то. това е фрау шлайхер – секретарката на общежитието. някъде около 40те, с двама синове на около 17. живее наблизо, а дори и да не беше така, пак толкова често щеше да присъства на нашите купони. тя винаги може да те изненада с някакви истории за себе си. като например историята, когато се прибирала на 2 бирички от общежитието с колата към тях си. на светофара естествено решила да се направи интересна на едно бмв 3ка. тъкмо опъвали ластик и хоп – насреща полиция. онзи с бмв-то го разкатали, а нея само я питали – вие от къде идвате? а тя – ами от студентското общежитие зад ъгъла… вчера докато посръбваше греяно вино доволно каза – добре че казах на мъжа ми той да се грижи за поколението и да прибере малкия син от еди-къде-си. че аз като се гледам… на въпроса защо не е дошла със семейството тя махна с ръка и каза – те какво ли разбират от удоволствия моите мъже в къщи… вместо като някакъв вид управник на общежитието да мрънка на каква кочина направихме двора, тя усърдно се включи в боя и обстрелването на стаите. и нямаше нищо против, когато я натъркаляха в снега.
    след всичко, което стана се прибрах с мокри задни части, а и не само, но и с мускулна треска на корема от смях. днес пак заваля и позатрупа поне петната от виното по земята. изглеждаше като след клане на коледния гошко…

    zoto.com зацикли, снимките по-късно

  • 06Mar

    една малка анкета на една наболяла за мен тема. какво те кара да не вдигнеш телефона? абе, майка му стара, никога не подхождам така. колкото и да съм ядосана/сърдита/радостна/непонасяща някого винаги вдигам. за това и може да ти се развикам някой път, следващия път ще ти се хвърла безпричинно на врата, ще ти се посмея, ще ти поплача… вдигах телефона дори на онзи досадник, който не разбираше дори когато му казах, че дразни. но за сметка на това съм искрен човек и си казвам всичко директно. винаги ще разбереш дали си ме обидил. имах много добър приятел преди години, който се беше разсърдил за едни неща. тогава спря да вдига телефона. при това точно когато наистина бях проумяла, че съм сбъркала и исках да се извиня. ами от тогава минаха около 5 години, а аз още не съм се извинила (а все още бих искала). толкова ли е страшно да кажеш на някого какво всъщност мислиш, баси. мдаа, чакам сега да си признаете без бой дали и вие практикувате това порочно няма-да-ти-вдигна-ама-няма-и-да-ти-кажа-кво-става.

  • 06Mar

    ни изненада. ето, вече март, а то едни виелици се зададоха, по-зли от малък и голям сечко заедно взети. затрупа ни отвсякъде вече. и какво друго да правим, освен да намерим начин да се наслаждаваме на времето, та дори и тези, които не карат ски и не обичат студа (визирам себе си). умни студентски глави измислиха леден бар. още по-умните обаче предложиха едно грилче. снощи беше подготовката – строиха бар и пейки в двора. разтъпкахме се, пийнахме, намръзнахме се, целехме прозорците със снежни топки. тази вечер е продължението – на същото място, но покрай цър-пър. ей, да взема да оправя пържолките и каймата. и сега докато го избложвам лошото време пак започна да вали сняг. ама писна ми вече. съвсем ми се объркаха всякакъв вид часовници – имам чувството, че коледа ще идва. а то великден било…

    ето така започна снежната буря. така изглеждаше дървото на следващия ден.

    и нещо със задна дата. искахте ли си прилично прошка вчера? аз да. ама не от всички. някои сами са си виновни за това, че няма да има зануляване на грешките.