• 31May

    представи си следната ситуация – имаш право на избор. и въпреки това усещаш граници. имаш право да решиш едно от две неща. и въпреки това си затворен натясно. двете неща се свеждат до: старото ново и новото начало. като старото ново се свързва с повече възможности и изходи. а новото начало е депресиращо, защото те заклеймява като неуспял.

    та въпросът всъщност е – как реагираш на неуспех? впускаш ли се отново в битката или отиваш на ново бойно поле? като новото бойно поле не ти е под нивото, в никакъв случай. просто ако отидеш там всички ще разберат, че на първото си загубил битката. какво правиш тогава?

    п.с. всъщност не е ли точно това начинът, по който водим модерните си връзки? хайде да сме честни и да си признаем, че всеки търси Онази Връзка. ОВ (не си мисли сега за тампоните ОВ) е голямата любов, която нашето поколение търси чрез разнообразието, смяната на места и хора.  та – неуспех в една и се втурваме в следващата. почти мога да обобщя – при неуспех отиваме на ново поприще. сменяме блондинката с брюнетка. или синеокия с такъв с кафеви очи. не става ли тогаватова сменяне общовалидно за всички области на живота ни?

  • 30May

    цвета не защото е на кака детето. А просто защото беше най-красивата. При това не само за този ден.

    А иначе да не отваряме дума за това какво чудо на чудесата са абитуриентските балове. И това “пиянство на един народ” в продължение на няколко дни ми се струва леко преувеличено. А и целия смисъл на събирането на родата/познатите/приятелите нещо ми се губи като идея. Но както и да е. И ние си попразнувахме, и абитуриентите доста са се забавлявали. Важното е поводи да има. Да ни е жива и здрава вече бившата абитуриентка и да ни радва (повече от сестра си 😉 )

  • 20May

    Bild025.jpg Ето това сме Юлия (често споменаваната ни русичка секретарка) и аз. Снимката е днешна – петъшна по време на обедната ни почивка. То си беше направо една сиеста, ама без подремването, защото празнувахме годишнина от основаването на фирмата и бяхме на бирена градина. Та бирената градина стана причина за текезесарския ми тен (на тениска-очертания). Сега не ми е ясно на абитуриентската във вторник как ще си облека потник с тънки презрамки. Още по-малко ми е ясно какво трябва да нося в четвъртък на важния купон (където ще се запозная с бъдещия си шеф…). Дано намеря малко време за солариум. Ако не – купувам си от онези изкуствени спрейчета и се правя на мулатка. Така поне ще обера точките.

    Иначе денят беше повече от зашеметяващ. В добро и лошо отношение. В добро е ясно – празнуване и работа до откат. Дори след 2то бирички на т.нар. купон. Вечерта трябваше да е в много интимна компания – мои приятели двойка и аз и мой много добър приятел. Който на моменти се побърква. И ме остави сама с двойката. Няма лошо в крайна сметка, но установих, че познавам много хора, които не знаят какво искат. Реши де, направи си сметката, ако трябва престраши се и кажи нещо. Но недей мълча, недей казвай прибързани неща, които не мислиш или поне не с недомлъвки. Хей, аз съм обикновен човек и разбирам – не съм на 5, не съм чак толкова взискателна, но виж – поне български и немски разбирам без проблем. А хората, които познавам, ги владеят тези езици. Тогава къде е проблемът?

    п.с. очертава се седмичка офлайн. Утре отивам да забера папата и късно вечерта ще ни чакат на летище София. Очаквайте включване с много празнични абитуриентски снимки и много от рождени дни :) а също и от случайни и не чак случайни срещи 😉

  • 18May

    Просто ми хареса един лаф, който чух тази вечер. “Има чувства колко има и кутийка с бира”. Беше за човек, който не познавам, но беше много на място като слушаш въпросната история. И много ми хареса. После като се замислих, видях че ми е харесало, защото описва мен (в момента) и някои хора около мен. Защо мен ли? Ами просто защото в момента за мен съществува един човек. Това съм аз. Аз не мисля за друг. Аз съм прекалено заета със себе си и собствените си планове, за да мога да мисля и за това как се чувства някой друг. За това не се обаждам на една бременна приятелка. За това не се обаждам и на тези, които ме депресират. Винаги съм съчувствала на хората и съм опитвала до последно да им помагам. До момента, в който вече усетя, че съм на границата на собствените си сили. И даже и тогава трудно съм спирала. Сега малко се промених. Нали се сещаш кога една кутийка бира е перфектна? Когато леко пари от това, че е прекалено студена. Обаче това усилва още повече жаждата ти. Ами охладнях. И сега ако бях бира щях да съм перфектна за консумация. Само че съм човек. Хюман. Хюман бийн. Бинка Хюбнева. Ех, къде ги научих тез дивотии от Улицата навремето, няма да ми излезнат от главата никога. Та човек викам съм била. Ами опитвам се да бъда. Макар и по-студеничка. Това не означава, че ви обичам по-малко. Просто сега съм заета със себе си и съм окачила на вратата онази табелка – донт дистърб.

    П.С. След като чух няколко балади лайф по скайп мисля да се отправям към леглото. А творецът и без това ще издава скоро албум. Така че – тръпнете в очакване и от сега си пазете местата по опашките за дисковете му :)

  • 16May

    офисЕй такова едно – да изтрещиш, да изпляскаш, да врътнеш.. или там както му викате във вашия край. Все едно. Ферщеен? Както ме гледаш на снимката (от четвъртък е, топла печена, пресничка) – е така си стоя по цял ден. Ще взема без очи да остана вече. И то пак ако са очите – майната му. Бъди честен – и ти имаш дни, когато работата направо ти разказва играта. Е, на мен точно такъв ден си ми беше. А за утре трябва да се подготвя с пакетче кърпички (поне едно) и много нерви. Защото ще гоним малката, която при нас трябваше да започне аусбилдунг-а си. Нещо като специализация ли, какво се води, и аз не знам точно. Така де – на място си учиш професията. В нейния случай – офис асистент. Не вярвах, че приказките за неграмотното подрастващо поколение са верни. Или поне не в такава степен. Сигурна съм, че който и чуждестранен студент да попиташ ще ти напише правилно думата презентация на немски (Pr?sentation). Тя ме попита дали се пише с двойно s. Аз казах не (ами ушевадно е с това произношение на немски, но, какво пък, случва се). И я написа Prеsentation. Това беше една от по-веселите и грешки. Лошо е да работиш обаче с хора, които не разбират нищо. Нито обяснения, нито ПОяснения, пък какво да говорим за намеци. Лек кошмар, който да се надяваме, че утре ще приключи по по-лек начин. Нищо лично, но само няколко съвета от мен (в случай, че си търсиш работа на такава позиция):

    – изчисти всяка останка от диалект и разговорни думички от речника си.
    – бъди спретнат. не е нужно да обличаш костюми (освен ако фирмата не го изисква естествено), но дънките може да ги оставиш за петъците или просто дните без много представителни посещения. Да казвам ли, че офисът не е мястото да парадираш с пърсинг на пъпа???
    – не нанасяй всяка сутрин с шпатолата на дядо си 12 опаковки фон дьо тен по лицето, ушите и шията си. Той може да е фон, ама чак пък тен… Не отиваш на вечерно парти все пак.
    – ако все пак кожата ти го налага и носиш много замазка по лицето – гледай да не носиш бели пуловери или блузки, защото ръбовете им изглеждат гнусно. А, да, бялото ти зимно якенце също.
    – има нещо като табу теми в офиса. Особено ако тепърва започваш. Това са – отношенията с родата, както и моментната ти сексуална задоволеност (ако искаш го наречи по друг начин) – в крайна сметка за това става въпрос.
    – МНОГО ВАЖНО: писане и четене!!! Ако трябва отвори букварчето и си припомни. Може да си набавиш и граматически помагала – пълен член, запетайки… Знам, че някакви досадници са ги измислили някога си там, но първото, което ще видят от теб е това (да, граматиката, не пърсинга). Четенето също не е за пренебрегване. Ако трябва седни и чети 2 месеца нонстоп книжки и си засичай времето, но не допускай да четеш 6 изречения (прости!!!) за 20 минути.
    – забрави за онези номера, които можеш да правиш на домашните си. Като например – въртене на очички, стискане на устенца, подсмихване. Ти ще се учиш. Ами научи се първо на това да прикриваш колко си обидчив.
    – ако си пушач и се пуши извън офиса – пушиш само когато е 100% възможно. Ама няма – обедно време е, ама няма – ми той телефона и без тва не звъни. Забрави, бе!!!
    – когато ти обясняват нещо ново, записвай си! Не гледай умно, защото не ти го вярва никой това. А въпросите върху 3 пъти обяснен материал вече са повече от досадни.
    – когато ти кажат – само 2 минутки и ще дойда – това означава да седиш и да чакаш. Като станат повече от 5 напомни за себе си. Но не повече!

    Уф, то стана прекалено де. Но не е нормално за 2 месеца да не схванеш как да се оправяш на телефона дори. И да ми въртиш очички като ти кажа, че това, което правиш, ми трябва след 15 минути. И да копираш горната част на страницата, при положение, че с маркер съм заградила статия в долния край. Дано утре мине по-леко, пак си го пожелавам…

  • 16May

    Понеже от неделя насам се води една дискусия покрай мен да попитам и вас. При приятно следобедно кафенце в неделя ми беше казано – абе ако трябва да съм честен ти си си една Zicke. Zicke се използва разговорно за обозначаване на онези мацки, дето са вирнали носа една идея в повече, ходят винаги доста понагласенички и са устати като за сто села. Не е окачествяването им като тъпи, така че не се приема за обида в истинския смисъл. Може да се каже, че е нещо като bitch. Дано да ти е станало ясно. Такааа. И понеже за оставащият един час от пиенето на кафе няколко пъти казах обратно – е, поне имам оправдание вече – аз съм цике, ми се отвърна, че щом толкова го мисля, значи определено има нещо общо с истината. Този, който ми го каза стои на няма и 15 метра от мен в офиса. И ми е много добро приятелче. Та вчера стартирах запитването дали наистина ме смятат за коза. Сега да изброя малко мнения. Бившите ми съквартиранти: при поставяне на въпроса избухват в смях, после се почесват и заявяват – абе, цике си си!!! Моят екс: Да бе, да! Това е само първото впечатление, не си такава. Русичката ни секретарка: Хм, чак пък цике… Бих те определила като цике на половин работен ден! Истинското приятелче каза, че даже хич не ме бива за цике. Била съм ангелче… Е, чак пък толкова не ми се вярва 😉 И я сега си признай какво впечатление съм ти направила на теб! Пък после и аз ще ти кажа кой мисля, че ми каза най-правилното.

    Не те ли кефи думата цике? Виж, обаче за нея не се сетих като се коментираха при Пейо грозните немски думички.

  • 12May

    Този пост е за всички фенове на Металика. Малко по-малко за феновете на Бийтълс. Обаче е за феновете на така прочутите и доста описвани в бългаските блогове СС лицензи. Но да започна от начало.

    Преди около 2 седмици ми предложиха билет за концерт. Бандата се казва Бийталика (Beatallica). Описано ми беше като банда, която свири Бийтълс като Металика. А сега де. Без много да се чудя си взех билета. Естествено им разгледах страницата (не се стряскай от снимката, която те посреща, момчетата са си даже много яки), погледах видеоклипове и се настроих на вълна “в очакване на изненадата”. И вчера дойде денят, в който ги видях. Ами Бийтълс виждал ли си? Е, нямат нищо общо :) . Значи от тук направо отиваш на страничката им и си сваляш това, което стои под категория music. За съжаление няма да усетиш и една 10та от настроението, което създадоха вчера, но поне можеш да чуеш за какво става въпрос. Бяха изключително готини, през цялото време ни казваха да си сваляме и записваме парчетата им, после се опитаха да поговорят немски, накрая направиха 2 биса и се смесиха с тълпата. Какво си представях, че ще чуя: бийтълс-песни, с малко променен текст и повече жица. Какво чух: трудно да се обясни, но беше страхотно. Сега си представи, че някога си там си чувал Бийтълс. Ок. Сега си представи, че знаеш коя е певицата Металика, но е възможно да си изпуснал някой неин албум. А така. Е те това бяха Бийталика. Жестоко смесени жестоки парчета. Ох, няма да мога да ги опиша колкото и да искам. Така че просто ги прослушай.

    П.С. Голям смях настана, когато на сцената излезе подгряващата група. The Punkles. Мога да ти кажа, че плаках от смях. Свиреха точно бийтълски парчета, 1 към 1, само че с повече китарени изпълнения и фалшиво пеене. Очаквах всеки момент да падне някоя перука. Или някой да си изпусне китарата. А като заговори и барабаниста с един дрезгаво пиянски глас вече си паднах.

  • 11May

    глей, глей – цял Нео ме изкараха… а тва с порното ме разби 😀

     

  • 10May

    Сега покрай абитуриентските балове взех, че изчислих колко години минаха от моя бал. Когато ме свалиха на ръце до дансинга, когато бях за първи и последен (за момента) път в класическа вечерна черна рокля с дълбоко гол гръб, когато се чувствах като принцеса. Вече са цели осем (8) години от тогава. Което ме навежда на мисълта, че скоро приближава 10 годишният ни юбилей (доста смотана дума, ако ме питаш) и застрашаващо се приближава онази среща на класа, която пък току виж се е случила… И си представям един малък кошмар. Заради който бих отишла. И си представям приятно пиянство. Заради което бих отишла. Представям си разочарования и не чак толкова големи радости. И заради тях бих отишла. А ето и групичките, които си представям, че ще срещна. Първата ще я наречем “женени с деца”. Има няколко човека, които числят към нея. До след 2 години може и повечко да станат. Там ще се разправя кой кога е проговорил, как е проходил, първата думичка, ще се показват мили снимчици и ще има дълбокомислени разговори на тема – коя пералня е подходяща за младата майка и дали съдомиялната наистина е добро решение за едно 3-членно семейство, все пак с малко дете… Да видим дали ще взема участие в тези разговори (пояснение – че стана двузначно, въпреки, че така звучало сладко – да видим дали ще ми е до такива разговори, т.е. при положение, че знам кои са семейните дали ще имаме нещо за казване). Втората групичка да я кръстим – “бившите ненормалници”. Онези, от които са издивявали навремето всички учители и родители. Които винаги си си мислел, че не са с всичкия си и никога няма да се оправят. Като нищо може да се окаже, че от тях са станали доста скучни хора – отказали са цигарите, спортуват, имат средностатистическа работа със средностатистическо работно време и съответно средностатистическо заплащане. И те самите са станали по-скоро посредствени отколкото средностатистически. После идва групичката на “надъханите”. Тези, които едно време винаги са ти всявали чувство за малоценност, защото са били винаги най-добрите, най-красивите и най-умните. По някакви глупави тийнейджърски критерии. Нищо чудно пък те да са се приземили кой от кого по-ударно и да числят към първата група, която вече беше описана. И още една групичка – “невзрачните”. Току виж от тях излезнал някой самостоятелен, свободомислещ и успяващ човек, който да има какво да разкаже. В крайна сметка защо пък само от тях? Много интересно по тази отнесена логика, която се опитвам да вкарам, аз към коя групичка ще числя. Ако не друго поне ще дам всичко от себе си, за да не отида сама там, а с онзи, който е седял с мен в една класна стая и май е единственият човек от целия клас, който ме познава. Сега вече взе да ми става интересно. Наистина бих отишла. Айде сега да се състезаваме – кой колко е напълнял(а), кой колко се е разхубавил, кой оплешивява и кой ще доведе най-красивата половинка… Три, две, едно – старт!!!

  • 10May

    Честит рожден ден на Пол Дейвид Хюсън! За тези, които не знаят – това е Боно. Роден на 10. май 1960 в Дъблин.

     

    боно

     

    Ето малко информация за това кой е той и какво върши – немски, английски.

  • 09May

    Докато вчера пусках един коментар на приятно местенце ми дойде на ума, че доста отдавна исках да избложа едни разлики, които ми се набиха на очи още преди години, когато дойдох в Мюнхен. Става въпрос за продавачките и сервитьорките тук. Та за тях ще ви разкажа сега. Жалко, че нямам снимки, защото за тези от вас, които не са виждали обичайната сервитьорка тук ще е странно, та дори има вероятност да не ми повярват.

    Аз съм лесен клиент. От тези, които излизат за обувки, а се връщат с тениски, маратонки, дънки, чанта (ооо, да, чантааа) и евентуално обувки. Но само евентуално. Не ми трябва специално внимание, но обичам да ме виждат, че влизам в магазина. И се радвам, че тук е така. Като клиент биваш учтиво поздравен и след като се задържиш повечко време на един щанд винаги ще се намери някой да те попита дали може да ти помогне. В повечето случаи отказвам, защото много добре знам какво търся. Отново с усмивка ти се казва – ок, няма проблем. Тук никога няма да видиш продавачка на парфюми, която мирише неприятно. Или пък съветничка за гримове, която да не е гримирана. Или продавач в оптика без очила. Или болен аптекар. Или просто сърдита продачка. Отбелязвам го, защото доста пъти ми се е случвало да влезна в магазинче в България, което мирише на продавачката си. А хора с мазни коси ми действат като път с кола на много завои – т.е. повръщащо. Всичко е маркетинг в крайна сметка. И се използва много добре. Точно като в сладкарницата, където обичаме да ходим с Емо. Там сладкишите са точно като домашно направени. И те обслужват едни лелки, с поли средна дължина – между коленете и глезена. Облечени са точно като домашни помощнички. Обаче са най-учтивите лели на света. И ми е приятно да хапна там на спокойствие, без да ми се мятат пред очите целулитени бутчета или задници, показващи се от пола тип коланче, неуспяваща на покрие абсолютно нищо. Не знам за вас, но за мен няма нищо по-убиващо апетита ми от това покрай масата ми да се разхождат задници и цици. Ако това е идеалът ти за обслужване, май си сбъркал заведението. Или направо държавата, когато става дума за Германия. Естествено, че има и по-модерни кафенета и заведения с млад персонал. За краткия ми стаж като сервитьорка ми бяха закупени дънки от заведението (дизел, с висящи задни джобове, беше вървежен модел по онова време), носехме рекламни тениски на едно бирено подобие на Десперадос, както и дълги черни престилки (до земята). Престилката е такава, че можеш и без нищо да си отдолу и никой няма да разбере. Та аз така и не разбрах защо трябваше да ми купуват и дънки, но нямах нищо против… Сега сигурно пак ще се намерят доста хора, които ще кажат – ами като ти харесва толкова – оставай си там. Като човек, който се прибира на няколко месеца забелязвам промените в България. Има вече по-голям избор на размери (не винаги, но се случва малко по-често от преди). Има и продавачки, които поздравяват. Има и такива, които са се научили да те съветват без да се натрапват – за разлика от бабето в магазина за бельо например, която ме убеждаваше, че съм друг размер… Но облечена сервитьорка все още не съм видяла. Ето защо тази професия ще си остане недоразбрана и винаги ще има предразсъдъци, когато става въпрос за нея.

  • 07May

    Вчера говорех със сестра ми и тя спомена, че днес имало много именици. Ами да съм честна – попитах си съвсем наивно – че какъв ден е утре? Бях го забравила за първи път от много години насам. А двама много важни приятели са именици на Гергьовден. Може би най-важните. Тя и той. Всъщност тя и той нямат почти нищо общо, виждали са се около 3 пъти, но продължават да бъдат една от най-страхотните подправки на житието и битието ми. Тя е приятелка, за чиято сватба разбрах първа. И бях поканена за шаферка с такъв трепет, че имах чувството, че аз ще се омъжвам. Тя е един страхотен човек, който ме учи (все още) на търпение. На неща, които още не съм се научила да приемам. Учи ме на много чувства – от искрените приятелски та до онова чувство на безметежност, когато даже не искаш да говориш. Но се разбирате с мълчание. Много странно, че я свързвам с това, че уча неща от нея. Тя е учителка. Той е нещо друго. Познавам го от… всъщност не ми се броят годините. Той е този, който ме изслушва във всеки един момент. Той е човекът, който ми подари нещо направено само за мен. Направено, държа да подчертая. Нарисувано. Не, той не ми е бил кавалер на бала и не ми е бил гадже. Той е просто най-страхотният приятел, който човек може да си пожелае. Искрен, че даже и прекалено понякога. Директен. Подкрепящ те, при това винаги хваща момента точно преди да се строполиш на земята. Той понякога не знае за това. Но в това е и силата му.

    Да сте ми живи и здрави и двамата. И малко егоизъм за край – искам да сте все така до мен!

    п.с. 6ти май беше първата ми самостоятелна вечер в първата квартира в живота ми. Още една годишнина за празнуване…

  • 05May

    Ако сега ме видиш какво нахилено същество съм от снощи насам ще започнеш и ти да се радваш. Но ако ме беше видял на какво приличах снощи с писмото в ръка можеше и да се разревеш – бях като героиня от сълзлив трагичен (но не и романтичен) филм – имах всички признаци на нервен срив – сърцебиене, треперещи ръце, сълзите тръгваха и те нанякъде, а краката ми видимо ставаха нестабилни. Не си бях представяла, че е толкова трудно да отвориш един пощенски плик. Изискваше толкова сила колкото повдигането на 200-килограмов камък. Един поглед и грейна усмивката и просто се свлякох на земята. Писмото е покана да отида на устните си дипломни изпити. Защото съм издържала писмените такива. А колко съм горда не можеш да си представиш. Това ще трябва да се полее порядъчно. А, да, и да си направя подарък. Вече 2 от 3 желания се изпълниха. Остава последното само. Ха, дано!

  • 03May

    се случва веднъж в годината тук – пред общежитието минава стадо овце. Само едно куче и един овчар. Кучето е с намордник. Овчарят върви гордо отзад. Мирише обаче по същия начин. И овцете са най-неприятно шумните животни на света.

    CIMG0515.JPG

    ето снимки
    една
    две
    три
    четири
    пет

  • 03May

    Мълча, мълча, пък измъкна по някое време някоя голяма дивотия. Та за тоалетната в офиса ми е думата. Имаме си две – мъжка и женска. Всичко добре до тук, нали? Ами не съвсем. Имаме си няколко женки (не го използвам обидно, в случая ми звучи доста миличко дори), които си умират да си правят клюка точно в тоалетната. На което ние със секретарката издивяваме. Представи си помещението – тясно коридорче, по средата мивка, а от двете страни тоалетните. Та застават клюкарките там и започват да си дрънкат. Секретарката влиза и като ги вижда се врътва и не отива до тоалетна. Седим и си гледаме сеир кога ще излезнат от там. Има-няма 20тина минути и излизат – увлечени в такъв радостен разговор, ще каже човек, че сега излизат от най-страхотния бар в околността. След около час се налага и аз да отида до тоалетна. По принцип гледам като тръгна натам да няма никой. Една неловка ситуация – сега да се поздравим ли, или само да се усмихнем един на друг? Или по-добре и двете? Смол-толк има ли място тук? В крайна сметка всеки измрънква по нещо и заминава. Е, да, но в тоалетната попадам на още една доста разговорлива персона от колежките си. Аз влизам, а тя си мие ръцете. Ооо, как си? Как беше почивката в България? Я, какво хубаво са те постригали. Много ти е добре. А, то и вие Великден празнувахте, как беше? И така ми изстрелва 10тина въпроса в лицето, които пък не върви съвсем да подмина. Но не ми се и говори. Отишла съм все пак да пишкам, остави ме на мира.