• 30Aug

    Чувал си за нея, нали? Аз също. И съм я изживявала много пъти на живо. Но това, което ще ти разкажа вече мина всички граници. Тук ще става въпрос за смеската точност плюс бюрокрация. Бюрокрация не трябва винаги да се възприема като мръсна дума според мен. Това е точно пътя, който трябва да минеш, за да направиш дадена идея факт. До тук добре, сега обаче към историята.

    В немските университети записването за следващия семестър става така: плащаш си парите и след има-няма два месеца получаваш един голям чаршаф по пощата с много отрязъци (приличат на купони за стола от едно време), удостоверяващи факта, че си записан за следващия семестър. При мен е малко по-различно – плащаш си таксата и отиваш с бележката и още 10тина попълнени формуляра на място. Минаваш на парад така да се каже. Добреее. Отивам с всичката бумащина и искам да се запиша за следващия семестър. Не може – с един ден съм изпуснала срока (всъщност по тяхна вина, защото 3 седмици чаках едно глупаво писмо), да съм отидела от 20ти септември нататък. Хубаво. Ама визата ми е до 2ри септември. И отивам още първата сутрин след като съм пристигнала обратно и си мисля – какво пък в крайна сметка, за един подпис и два печата става въпрос, ще направят изключение. Посреща ме един от двамата секретари в училище. И двамата са пълни идиоти и според мен имат или пропуски във възпитанието или са много асоциални типове, или пък и двете, кой знае. Той ме посреща с бойни викове и крясъци – такова нещо не можело, извън сроковете, да съм изчезвала (буквално), края на септември му е времето, НЕ МОЖЕ, не разбираш ли. Аз много кротко казвам – добре де, как да получа виза, за да остана легално тук и да мога след някоя и друга седмица да се явя на изпитите? Какво общо имали изпитите с визата? Ми имат – аз мога да остана нелегално, но нали после можете да ми излезете с номера – ааа, по това време си била на черно тук, невалидни са ти изпитите. Ми добре, обърни се към хер еди-кой-си. Обаче тоя хер идва в 4 следобед на работа (wtf?????). Обаждам му се на него и му обяснявам. Е, къде е проблемът? – пита той. И му казвам – вашият служител Ч. не иска да завери, а иска писмено разрешение от вас. Той – щом иска писмено, значи и вие трябва да подадете писмена молба. В крайна сметка (спестявам ти една купчина други глупости сега и предавам телеграмно) – днес сутринта подадох добре обоснована молба защо искам извън сроковете да презапиша, която днес следобед ще бъде връчена на шефа, който идва в 4 на работа (???), утре сутринта трябва да се обадя да чуя становището му и евентуално утре следобед да си получа подписа с двата печата.

    Виж сега, никога не съм била привърженик на идеята – купувам кутия бонбони и/или пакетче кафе и отивам за подпис. Но в България много често знаеш, че колкото и да си изряден, все може да се случи нещо – я да позакъснееш, я да попаднеш на някой, дето е крив по природа, я пък тоя някой е недоволен от жена си и си го изкарва на теб. Е в такива случаи става номера с кафето и бонбоните. Но тук го няма този вариант. Няма го и затова чакаш по три дни. Да ви се невидят и порядките, то сега видяхме изрядни хора и срокове. Баба ти все срокове е спазвала дет се вика…

  • 29Aug

    Да наваксам малко, че то срамота стана. Ами както сигурно сте забелязали мен ме нямаше известно време. Нали се сетихте, че съм в почивка – две седмици България. Голямо обикаляне падна, поне се напътувах. Видях я най-после тази Каварна. Само дето нямаше ни един концерт докато бях там да му се невиди. Най-гадното е, че след като си заминах от там – концерти валяло. Не ги е срам, още ме е яд много, защото пропуснах групи, които съм слушала като хлапе още и даже не знаех, че още ги има на тази земя (като туистед систер например). Их, ще се изям значи. Каварна. Ами какво да ти кажа за този град – асфалтиран, чистичък, всичко му е наред. Ако беше така в повечко градове у нас нямаше да е зле. Като гледах след това дупките в Пловдив и ми идваше да клонирам нашия кмет и после да го режа на парчета и с него да запълвам дупките. Но съгражданите ми явно са му намерили цаката – на улица много близо до нас имаше две ОГРОМНИ, нечовешко ОГРОМНИ, дупки. Някой извикал пресата (разбирай вестник Марица) и на другия ден – на първа страница (то иначе каква ти сензация из Пловдив). Ела да видиш как бързо се реагира и след няколко часа ги нямаше. Ами ето ти дупка на пазара – някой да основе вестник за публикуване на дупките. Малко прекалих сега, пък и взех, че смених темата. За почивката. Ами не си починах. Ненене, не съм обикаляла толкова по заведения. Не е от това. Малко са две седмици, но не можеше повече. Последната събота беше сватбата на една приятелка, та имаше повод да се видим и да попразнуваме. Между морето и сватбата имаше едно караоке, да не вземат да ме забравят хората. Беше повече от весело – минаваха разни хора и ме питаха къде съм се била загубила толкова време. Явно съм запомнящ се екземпляр като изляза на сцена. И като всяко караоке и това беше придружено с нелогични събития, но на това май съм му свикнала. Ама как пък да съм свикнала като всеки път се учудвам наново.

    Последната вечер от престоя си я прекарах с Петя, която беше подготвила приятна изненада. Много отпускаща вечер, за съжаление недостатъчна за всички приказки, които имат да се изприказват. А часовете преди полета към Мюнхен уплътних в киснене в студиото, което за пореден път ме увери, че има просто места, които те карат да се чувстваш като в къщи – топло, уютно, не ти се тръгва направо.

    А после – полет като полет, Мюнхен като Мюнхен… И днес – първият ден след почивката – веднага тъпи сблъсъци с още по-тъпа бюрокрация. Писна ми.

    Обобщение: почивката можеше да е още по-ползотворна ако не бяха моите нерви, но има и такива моменти. С извинения към всички, на които не се обадих – не беше нарочно. И без това нямаше да ме видите такава, каквато съм си. Следващият път да се надяваме, че ще е по-добре!

  • 08Aug

    не ми се случва освен работно ежедневие, ще ти говоря пак за работата.
    Ами как да не се посмачка човек като гледа такива колеги:
    Хуан – от едната му страна стои шведка и той говори с нея на английски (перфектен). Срещу него стои французойка – няма проблем – френски говори също перфектно. От другата му страна е испанката – както ти подсказва името му този му се пада пък майчин език. И като мине някой тъпчо тъп като мен проговорва на немски. Немският му е най-зле (единствен от всички езици, който не говори идеално). Ох, стягам в момента поне английския, че да стана поне триезична, за следващи ще видим. Кофтито е, че съм максималист – ако мога нещо го мога на 100%. Ако не го мога, значи хич ме няма и това е. Мразя половинчати работи. А граматиката на мърфи съкс. Няма значение, продължавам!

    п.с. и все пак едно малко оправдание в моя полза – аз съм израстнала с един език. Докато нашият гений Хуан е от испански произход, но отгледан в Канада. Така че не е честно. Родил се е с 3 езика и 2 паспорта напред. Ама дето се вика – човек не си избира роднините :) А както става ясно – и паспортите!

  • 03Aug

    Това, което ще видиш по-долу беше един опит. Опит за мен като модел, опит за Ира като фотограф. Чух от нея, че от една лента понякога и нищо не излиза. Или малко добро. Но никога не знаеш. Ето това, което ти показвам според мен е най-доброто (добре де, има още няколко, но няма да те затрупвам толкова). Още не са пипнати. Само сканирани и това е. Имаше и цветна лента, но не бях очарована. А и черно-бялата беше целта ни. Аз съм доволна. Много при това. Инджой! Ще се радвам да ми кажеш дали ти харесва! (ТУК са снимките в други размери за тези, които се интересуват)

     Scan10008

    Scan10002

    Scan10003

    Scan10001