• 19Sep

    ръкаИсках да сложа една снимка, ама нещо не става номера. Ставаше въпрос, че заради това, което щеше да видиш на нея, имаш право да ми заградиш отсъствията ми с кръгче, както навремето правеше класната ти в училище. Няколко дни затворен на гадно място, с неприятни хора и нервещи обстоятелства. После всеки се сърди, че не съм се обадила да кажа, че съм в болница. За какво да се обаждам?!?! Ехо, здрасти, аз съм в болница, баси купона, намини да пийнем по едно. Ама да ти кажа, че не мога да пия алкохол, най-силната дрога, която ми позволяват е кафе. Даже успокоителните ми спряха. Ще пийнем по кафе, ама няма да пушим, щото от цигарите ме е страх. Половин човек. Ям по половин порция храна, пия по половин чаша вода, изобщоооо… за нищо не ставам. Няколкодневният ми престой там беше виновен за следните изводи, които си направих:
    – явно съм прихванала някои немски черти на характера като например – непукизъм. За всеки, всичко, дори за себе си.
    – всъщност животът е прекалено кратък за да си хабиш нервите за всяка глупост, с която се сблъскаш. Карай я по-леко, върши това, което трябва, ако нещо не става, значи просто не е трябвало. Започни следващото и това е.
    – дипломата, заплатата или мястото, което заемаш са важни. Но пресметни каква цена плащаш за тях. Ако е прекалено висока, отказвай се навреме. Гарантирам ти, че има хора, които вземат по-малко пари от теб или са по-малко образовани (каквото и да значи тази глупост), но живеят по-спокойно и са по-здрави.
    Имаше и още дивотии, които ми дойдоха на ума, но не ми се пишат всички, пък и някои от тях са прекалено лични. Ако нещо си се разтревожил – няма страшно – добре съм, в къщи съм, телефонът ми работи, в айсикю съм невидима. Опитвам се да уча и да се върна към стандартното ежедневие, все едно нищо не се е случило. Всичко е въпрос на време.

    Някога задавал ли си си въпроса колко мускула ти трябват за да се засмееш? Много са, няма да ми повярваш. В тях влиза и целия ти корем. Много е смешно да не можеш да се смееш.

    Мама идва да ми помага за (поредното) местене, което ми предстои. Не че тук няма достатъчно помагачи, но мама си е мама.

    И като за край – благодаря на двамата, които бяха до мен. Благодаря на другите за пълнените чушки, сладкишите и всичко останало (ще ви дърпам ушите, това не мога да го изям всичкото). А да, и за сока от сини сливи голямо тенкс, помага това чудо. Животът е прекрасен, ляляляяяя.

  • 05Sep

    Ето тази доста крайна статия ме изкара от блоговата абсистенция.
    Става въпрос за президентския пост. Авторът доста възмутено ти обяснява колко ненужна институция е президента в Република България. Всъщност единственото логично нещо, което той запитва е защо президента не се избира от парламента. Всичко друго е преувеличено и надъхано. В една парламентарна република (като нашата) президентът е (почти) само репрезентант на народа. Тогава е нормално да се появява някъде в ботуши, другаде в смокинг. Не защитавам сегашния президент с това си изказване, просто се чудя от къде толкова хъс да се напише толкова безмислен коментар по въпроса за президентските избори.