• 31Oct

    Нервите просто не спират да се опъват и да ми разказват играта. Както и да го погледнеш си е направо нечестно да не се спират тъпите моменти. Работата например. Работя за три отдела и миналата седмица и трите отдела казаха, че им трябвам сега, веднага, неотложно е. Добре, обаче при положение, че имам само една глава и само две ръце как да стане това? Клонирането още не е позволено (2006 е все пак), така че – след като стана ясно, че с меден гласец и най-добри желания нищо не мога да постигна ги оставих да се карат сами и да ми кажат резултата. Всъщност съм горда от себе си, че бях толкова културна и сдържана. Много тихо и кротко обясних защо работя за PR-отдела, както и за офис-мениджмънт, както се грижа и за кампаниите на клиентите ни. И кое за мен е важно. Вътрешно най-много исках да им хвърля всичко и да им кажа – “айде сега като се разберете аз към кой отдел съм, обадете ми се да дойда на работа. До тогава ще си стоя в къщи.” В крайна сметка надделя най-непрактичното мислене. Като най-скъпа работна ръка измежду студентите ме сложиха на най-лесната работа, която може да свърши и един (почти безплатен) практикант. Няма проблем, явно затъпяването е на мода. Но тогава не мога да разбера защо подбора на нови студенти (отчаяно се нуждаем от такива) става все по-труден и защо качват критериите толкова високо, все едно ще излъчваме кандидат за нобелова награда. Доста време обмислях дали изобщо е правилно да пиша за работата си тук, но в момента ставам свидетел на нещо интересно. Фирмата продължава да расте, в което не виждам нищо лошо. Лошото е, че няма логика в действията, няма последователност и постоянство. Днес едно нещо има приоритет номер 1, утре вече е забравено. А това, което е най-разочароващо, е, че не се съзнава силата, която ти дава добрата информираност. Нали се сещаш, че горният етаж не може да си позволи да чете по 5 списания и 10 вестника на ден? Аз предавах информацията сдъвкана. Но сега трябва да се върна обратно към търсачките и клиентите. Защото какво значат едни вътрешни новини, които не носят директно приходи. Я ходи да гледаш индекси и конвържъни. Стига!

    И понеже това стана много дълго – другият път за нервите в личен план. Само да кажа, че мразя вече общежития и други такива масови начини на живот. И да спрат да ми ровят в хладилника, защото следващия път Доротейка (дърта флейка) ще и се стъжни много жестоко. И хич няма да ме интересува колко е набожна и консервативна, ще и ги тегля както само източноевропеец може.

  • 27Oct

    Снощи бях на едно събитие, за което още не мога да мисля само позитивно или само негативно. Да ти кажа и да видим какво мислиш ти.
    В ресторант Рила беше организирана среща между студенти и български ИТ фирми (Басском). Като цел беше посочено – “студентите да бъдат запознати с развитието на ИТ бранша в България, възможностите за стажове, практика и работа в български софтуерни компании, като същевременно се даде възможност за получаване на обратна връзка за това какви са студентските интереси, приоритети и търсене.”
    Нещата трябваше да се развият по горе-долу следния начин (и това почти се получи) – кратко представяне на фирмите и след това кротко по време на хапка-пийка да си поговориш с хората, които евентуално са ти привлекли интереса. Началото намирисваше на партийно събрание – всеки (с изключение на един единствен) представител на фирма излизаше отпред и говореше същото като предния – върнете се в България, елате да видите, приберете се, знаем, че милеете (?!?) за родината… Сега – аз колко милея и какви са ми плановете е чисто моя работа, но щом съм на срещата с вас, значи съм определено заинтересувана какво имате да ми кажете. Не е ли логично или пак аз нещо не разбирам? Един от господата се изцепваше в посока – не отивайте в големи фирми, защото… Друг от тях беше определено на няколко ракийки и откровено се прозя докато ни говореше, накрая просто заяви, че “ние практиканти не вземаме, да знаете”. Останалите бяха интересни, дори за хора като мен. Бях единствената в цялата листа, която не учи в ТУ Мюнхен и това говори само по себе си, че се чувствах като полезно изкопаемо. Отговорите обаче, които получих от 3те си разговора бяха повече от положителни. Затова намирам забележката на някои хора от снощи за определено не на място (“и кво, намираш ли нещо тук с твоята политика”, хаха). Пич, определено беше много оригинално да ми го кажеш. Сърдечно се забавлявах.
    Така че – уикенда ще пада работа по документите ми и тяхното пускане към някои от тези фирми. А на хората, които не се усещат – живи и здрави да сме, да ни хранят информатици и икономисти, че без тях такива като мен взели че умрели от глад. Ох, извинете, да не забравя и архитектите, те и те са голяма работа. Ние, дето си нямаме инж. пред името да замълчим и наведем виновно глава, че сме си губили времето и им ядем от хляба. Не ме е срам и мен толкова да си виря главата, че и в блога да го пускам това…

  • 25Oct

     

    Indiana Jones
    You scored 82% outgoingness, 67% intelligence, and 64% goodness!
    Charming and intelligent, you are Indiana Jones. You talk the talk and you walk the walk.
    My test tracked 3 variables How you compared to other people your age and gender:

    free online dating free online dating
    You scored higher than 96% on outgoingness
    free online dating free online dating
    You scored higher than 59% on intelligence
    free online dating free online dating
    You scored higher than 55% on goodness

    Link: The Which Movie Character Are You Test written by 5934 on OkCupid Free Online Dating, home of the The Dating Persona Test
  • 25Oct

    Спомняш ли си, когато там някъде през далечните 90 години на миналия век, се появи едно скандално за времето си списание? Имаше един тип, който пишеше понякога толкова нецензурно, че ти криеше броевете на това списание в шкафчето на бюрото си зад всичките учебници. Имаше и една мацка, която те шокираше с откровенията си по интимни теми, за които си се чудил как може да се говори така. Това беше Егоист.
    Моят опит с Егоист беше такъв:
    Една такава смотана тийнейджърска възраст, дето не знаеш още към големите ли числиш или към малките. Точно в този объркан момент се появи Егоист. Първо го криех дълбоко зад учебниците – явно за пред нашите още не бях пораснала. После вече го оставях демонстративно на бюрото, но пък на никой не му правеше впечатление. Беше адски ’ин’ да четеш Егоист (но и да можеш да си го купиш де).
    После обаче взех, че заминах. И за вредните си навици човек си намира дилъри. В моя случай вредният навик беше Егоист, а дилърът – Свилко, който всеки месец купуваше по един Егоист, опаковаше го в повечето случаи в онази грозната хартия в пощата и ми го изпращаше. Понякога имаше писъмце вътре, понякога нищо. Моята част от сделката няма да издавам, освен ако Свилко и Алекс (облагодетелстваната двойка) не си признаят сами в коментар. И така няколко години, без да съм си поставила за цел аз определено не бях пропуснала брой. Минах през рязания корем на Евгения, който ме накара да се изцъкля, после се появи онази корица без снимка, но с надпис, в който бях вписана и аз индиректно – като напуснала България. Ако започна да ти ги изброявам няма да ми стигне блога.

    После ми писна. Много лъскаво и безмислено взе да ми става. Менкаха се някакви редактори, изчезнаха някои от любимците ми, скука и евтина имитация по страниците. Не ми го пращаха вече. Въпреки това му давах по някой шанс като се прибирах, но оставах определено разочарована. По това време 1 набираше скорост и все се опитваха да ме убедят, че е по-добро. Опитваха се, но нищо не можеше да ме грабне.
    При едно от скорошните ми премествания хванах огромната картонена кутия, пълна с егоисти, и я изхвърлих. Долу в къщичката с боклука, при хартията, в левия контейнер списанията, в десния картона. И си мислех, че историята е приключила.

    И така до преди 2 седмици, когато гледам картичка с корема на една бременна, надраскан като стена на блок през ранните 90. Направо ме преряза. Отидох и си го купих. Гот. Е тва е, това чаках. Завръщането на егоистите. Жестоко. Като текст, като визия, като мисъл.
    А как ме е яд за онази картонена кутия няма да ти обяснявам.
    Само едно не разбрахме през всичкото време – какво стана с Ина Григорова по дяволите?

  • 23Oct

    Няма начин, дори на лигла (разбирай аз) и се налага понякога да се върне към стари, позабравени и неприятни неща като ганьовското (благодаря, мамо) пътуване из Европата. Налагат ти го обстоятелствата и глей, глей – вече седнала лигла в рейса и се гърчи на седалката, че я чакат има-няма 20тина часа път.
    Капитан Андреево е същото мръсно място с бездомни кучета и накичени и надути продавачки във фришоповете. На ничия земя, тъкмо си минал братята сърби се мъдрят нови и чистички табели EU. Къде го???
    Първата спирка в София е намусена и неграмотна (ПловдЕв) служителка на Карат С или дойче туринг, квото си пожелаеш. Втора спирка – ул. Мечка – смяна на автобуса с по-мизерен такъв и бързане към Пловдив, че шофьорите да не изтърват мача. Доволна съм. На другия ден съм забравила пътуването и животът продължава със своя биТ.

    Ганьо пак тръгва по пътищата след като грижливо са опаковани новозакупените ботушки и други подробности. Пловдив-София е мъгла, дремане и лека чагичка от слушалките на някой спътник. Заглушавам го с Texas и U2 (учудваш ли се). Толкоз. София е бахър. Ама кучешки ти казвам, след малко ще ми капнат ушите. Народ, мамата си трака. Останаха ли още хора в София? Безпроблемно пътуване с бахти и модерния рейс, няма такова чудо. Станах им симпатична, та ме сложиха сама на 2 седалки, кой кат мен. Радостно подремвам, щото по изчисления още към 4 през нощта трябва да пристигнем – така добре върви всичко. Обаче докато съм спала шофьорите решили да се загубят. Да бе, представи си – точно в държавите с табели. Тунел някакъв си в Австрия бил затворен. Ако познаваш немските и австрийските пътища знаеш, че табели ще има колкото си искаш, за да минеш безпроблемно по отбивката. Не можеш да се загубиш освен ако не можеш да четеш или просто си идиот по природа. Всъщност дори и в този случай не можеш да се загубиш. Но нали българчето е винаги по-умно – те си завиват където им скимне (щото знаят всичко по-добре) и така следват 4 часа път през села от сорта на букстехуде или други никому известни дупки. Благополучно пристигам в 8 и половина.

    Защо ти разказвам това? Ами защото бях потресена от гледките и ми се драйфаше като слушах историите на спътниците си (в тези случаи глухите започват да чуват, а слепите проглеждат, повярвай ми – няма скрити неща). Не ми се разказва за чичото, чиято жена веднъж с чешки, другия път с полски паспорт я хванали. Или другият дето “аз шиим *ба мамата немска, взиех идна щангъ и я ръзбих, д**ба и тилифонътъ къбинъ… ” Ханцузи и хфанелки от по 5 лева, ама кожени якета. Червено боро и евтино уиски от безмитната. Таратайка за 1000 лева, че да има кво да се оправя в следващите години пред блока. И да видиш сега като влезем в Европата – ще паднат митата на колите…

    Пристигнах сутринта в неделя. Поспах и отидох да гласувам. А рейсовете, които бяха потеглили от централна гара, вече бяха гласували с краката си. Просто си тръгнаха. Като в онази нецензурна песничка – я вземи си чантата, шапката, гащите, па кажи на майка си…

  • 10Oct

    обаче с риск да ти стане такова, ще трябва да си призная, че нямам кредитна карта. Не съм имала никога, не ми е трябвала, не ми се е налагало. На всичкото отгоре я смятам за допълнителен начин да тегля заеми, което ми е неприятно. Имам обаче електроник кеш карта (ЕС-карта му викат). Тя ми е предостатъчна. Мога да плащам в интернет и в магазин, мога да тегля и да вкарвам пари, въпреки, че второто не си спомням да съм го упражнявала в последните години… Имам право да излизам на минус, което за мен е голямо предимство, дори ми увеличиха диспо-кредита преди години като вкараха еврото. От банката си също съм доволна. Ето защо не ми се е налагало да имам кредитна карта. До вчера! Когато случайно попадам на полет към България, Луфтханза, 139 евро в двете посоки. Потриваща доволно ръце се хващам за клавиатурата и започвам да резервирам. Чушки. В полето плащам дебело стои “кредитна карта – вид” и това е. Не можеш го смени. Добре, имам пълномощно за една от фирмените кредитни карти, ще я използвам. Да, ама не, в този момент чета (написано с мънинки буквички отстрани) – кредитната карта трябва да принадлежи на един от пътуващите. wtf??????? Обаждам се на хотлайн-а, който струва майка си и баща си на минута и казвам – искам този и този полет и диктувам номерата. Няма проблем, това прави 989 евро, отговарят ми от другата страна. Моляяяяяяяяяя? След това се сещам, че ако платиш 20 евро такса разрешават плащането с чужда кредитна карта. Обаждам се втори път. Да, така е. Заповядайте – полетът струва 927 евро (как стана тая???). Имах и трети разговор с хотлайн-а. В крайна сметка се оказа – това е онлайн промоция, от колцентъра нямат достъп до него и ми предлагат същите два полета, които на мен са ми нужни, но около 7 пъти по-скъпо. За което аз не виждам логиката. Само заради това, че не съм смотан собственик на кредитна карта искат от мен 7 кратна сума?????? Луфтханза са идиоти. Точка. А Донка е карък и ще пътува като в каменната ера. Или както каза Гео – добре дошла в капитализъма.

  • 07Oct

    Това заглавие не означава, че съм бек. Аз съм бек, обаче не като бек, ами като обратно, един вид завръщане. Завръщането на джедаите. Не, друго беше. Завръщане в бъдещето. Не беее, завръщат се лимонените настроения, ей го. Това ще да е. Какво изпусна в тези дни на информационно затъмнение от моя страна? Нищо. Кръгло, празно, никакво си нищо. Какво представлява нищото? Ами това е едно такова нищо, дето е пълно с ранни ставания, много изчетени и написани статии (предимно глупости, които и без това след няколко месеца ще изглеждат по различен начин), ранни лягания, здравословни закуски и не толкова здравословни кафета. Това е нищото. А, да, да кажа, че голямото нищо бива коронясано с двукратен няколкочасов престой в една аула с още купчина такива никаквци като мен. Никаквци, правещи нищо. Ако тези нищоправещи никаквци са били добрички дядо Коледа няма да им донесе подаръци, нееее, той ще ги прати на томбола, че да си изтеглят с кои никаквци от горната класа ще имат право да си поговорят, че да получат едно още по-никакво листче, което ще удостовери, че те никак нищо не са направили през никаквото време в никаквата сграда, пълна с никакви книги. Прекалявам вече.

    Какво следва след нищото? Ами обикновено хората след такова нищо излизат, напиват се, правят глупости и се радват, че вече имат да правят нещо, а не нищо. Противно на мен, която седя в къщи (поради липса на хора за излизане), пийвам си лекичко един абсолют апийч и скайпя, войпдискаунтвам и упражнявам други такива странни начини на комуникация. Така е, като няма никой в близък план си набавям хората по виртуален начин. Тъпичко, ама бива. Пак по-добре от нищо.

    Всъщност днес исках да забия всички учебници на горния рафт, където ще са по-далече от очите (а от сърцето те са си далеч). Да, обаче нещо не ми стигнаха силите. Силите ми стигнаха за: наспиване след кошмар, четене на книжка в леглото, докато навън вали приятно и галещо, закуско-обяд, пъзел (ако знаеш колко е готино веднага ще изтичаш да си купиш един равенсбургер), обяд, кафе, телефони. Еми, толкова мога днес, няма пък зор да си давам. Събота е. Още 10 минути. Наздраве!