• 19Jan

    Не мога да заспя и се мотам по телевизионните канали. Уморих се от четене, изкъпах се, омазах се с различни кремове и кремчета и се настаних по пижама в леглото. И взех че попаднах на един от филмите на БиБиСи – нали се сещаш – имаше за тялото, за птичките, ей такива работи. Сега има и за това как да си хванем мъж. “Сватба за начинаещи”. Мацката е на 37, добре сложена, руса със сини очи, водеща на някакво предаване в някаква телевизия. Тя прилага различни трикове за да се запознае с най-различни мъже, при всевъзможни обстоятелства. Например току що организира сингъл-парти в обществената пералня на квартала. Раздаваше листовки за това събиране, слагаше плакати. Преди това обикаляше Лондон с един бус с нейни снимки в сватбена рокля и огромни надписи “Съпруг за Сали”. Приличаше на Кери Брадшоу, която беше украсила ню йоркските автобуси… Единият отказва, а тя не се сгомнясва като Бриджит Джоунс, а просто отива в любимото си заведение и си поканва бармана, с който всъщност отдавна се познават. Между срещите ти дават съвети: стратегия номер 13 – не изпускай никоя възможност. Бла-бла-бла-бла. Прилича всъщност на онези книги-съветници със заглавия като: как да си намеря приятели, как да стана жена-вамп и други такива. Само че във видео вариант. Представям си колко жени го следят с истински и непресторен интерес и ми става смешнотъжно.

    Средностатистическата жена на последните десетина години е между 25 и 30+, която е с добре изградена кариера, образована над средното ниво, но… сингъл. Затова и целият този бум на сериали от сорта на Секс енд дъ сити, филми като Бриджит Джоунс и други. И понеже и аз се водя сингъл, като попадам доста добре в горната схема – малко от моя опит в следващите редове (то май ще са си чисти съвети, ама айде :) ). Е, аз съм съвсем малко над 25 (тук песимистите от вас ще кажат, че съм къмто трийсе) и все още не съм на мнение, че съм изпуснала кой знае какви влакове, но има много хора, които са на това мнение. Тези неща се отнасят и за тях.

             Това, че баба ти и/или майка ти са се бракували по на има-няма 20 години не трябва да ти е мерило за теб самата. Времената се менят, звучи тъпо, но е така.

             Винаги съм смятала за глупави изказвания като: “Ох, аз все съм си представяла, че на ХХ години вече ще имам деца.” План за петилетката ли си поставяла или са ти наложили от централата???

             Дръж на себе си. Един приятел казваше – който не ме харесва няма вкус. Ако ще ти помогне – той е женен от лятото и май ще се задават и деца. Самочувствие му е майката. Е, и гледай да е покрито де.

             По едно време ме смятаха, че съм много придирчива и един ден ми се каза – “слушай какво, такава си претенция, че ще ти намеря един художник да ти го нарисува този дето го търсиш.” То е ясно, че идеални хора няма, но не трябва да се задоволяваш с нещо посредствено, което просто не е за теб.

             Може и така да се случи, че да се сблъскаш с любовта, да я настъпиш дори, но да не разбереш. В момента, в който се усетиш – иди да се извиниш. Може и да излезе нещо. В моя случай не стана. Така трябвало да бъде.

             Не се опитвай да водиш връзка от разстояние. Всъщност опитай – в началото е интересно, после много боли. Особено неподходящо е ако живеете и в различни държави. Тук е мястото да благодаря на един специален човек за това, че престоят ми в Мюнхен се удължи с половин година.

             Към жените: мъжете принципно не обичат да говорят. Този, на който горе благодарих така и не каза нищо. В момента се държи нормално, но така и не разбрах какво стана. Друга последица от мълчанието на мъжете са изказвания като: “Ти преди 4 месеца, 12 дни и 8 часа, когато бяхме еди-къде-си ми каза…” На това място избухвам и мога да ти счупя всички чинии в къщата. А в онзи момент преди 4 месеца, 12 дни и 8 часа ти сливи ли има в устата???

             Към мъжете: ако си повече от няколко години с една жена или си тръгни или поне си поговорете за това как се продължава нататък. Дали сте за или против брака като институция, ваша си работа. Но дай малко сигурност, не я карай ден за ден. Извинявай, но след 5 години примерно колко неща ще те изненадат истински от човека до теб? Та ти го познаваш повече от себе си.

             Към жените: ако този до теб за няколко години думичка не е обелил за общи планове от какъвто и да е вид, какво правиш още там?

    Нещо ми омръзна да изброявам, ще стане прекалено дълго. Пък и много лично. В крайна сметка ти трябва да си знаеш къде се намираш. Но да знаеш, че биологичният часовник не е измислица на някой, дето си е чоплил носа и не е знаел какво да каже. И че сингъл всъщност не е мръсна дума. Излизай и се оглеждай. Той/тя все от някъде ще изскочи. Е, не е нужно чак с фенер през деня да ходиш, но ако толкова си я закъсал(а) опитай, кой знае. Може да споделиш собствения си опит с магически заклинания и вълшебни предмети, носещи късмет, успех и здраве. Аз не вярвам в тях. Просто исках да разсея мита за това, че сингъл жената между 25 и 30+ години е в перманентно лошо настроение и постоянно тъжи за това, че няма връзка. Знаем как да се държим на среща, знаем да сме добрички, но и истински лоши. Това е. И ако ти се случи да си единствения сингъл в даден кръг – не се спирай за дълго при двойките, недей става повод за завистливи женски погледи и похотливи мъжки такива (респ. обратното ако си мъж). Бягай навън и потърси нещо по-подходящо. Ако се огледаш по-добре веднага ще видиш някой, който е готов да ти направи компания за питието. Поне :)

  • 13Jan

    Малко е късно за ретроспекции на изминалата година, пък и не това ми е целта. Пия бира, защото не мога повече да чета за Ирак. И за Иран. И Платон не ми се чете. И законите също. Баварската конституция е гадна. Щойбер обаче е по-неприятен. Виси по всички вестници. Синът му е ок. Сънувах, че сме двамата при единия професор на изпит. И той (професорът) ме пита дали одобрявам европейската политика на Едмунд. Аз измънквам едно “не”, обаче не мога да кажа повече без да обидя синът на Едмунд. В главата ми се появяват само нецензурни думи. Но не мога да ги преведа. Изпитът свършва и ни казват да излезем. После влизаме отново, за да ни кажат дали сме издържали и професорът казва: “Щойбер джуниър, ще Ви пиша 3. Не харесвам баща Ви.” А на мен: “Дойчева, до кога ще си мълчите по важните теми. Ясно, че сте чела, но не ми харесва поведението Ви. Ще се видим другия семестър.” После го гоня да му обяснявам, че ме е било срам от малкия Щойбер. Не знам дали го взех този изпит. Събудих се, защото кашлях отново. Такова е настроението през нощта.

    Слушам Остава, като миналата година по горе-долу това време и се опитвам да не досаждам на никой по телефона. Няма да се обадя. Пък.  

  • 10Jan

    Дай в гугъл asshole и кликни на I’m Feeling Lucky!

    Нямам насита на такива простотии. А песента е наистина хубава.  :)

  • 10Jan

    И мен не успя да ме подмине вълната, ето че Антония ме предизвика да споделя 5 неща, които не знаеш за мен. Малко ще ми е трудно да намеря такива, но ще се опитам. Ако някои от тях ги знаеш сам си си виновен – прекалено внимателно си ме слушал, когато сме се срещали или прекалено внимателно четеш тук :) Но да започнем.

    1. Въпреки, че имам 5 годишен стаж на пиано, 6 години солфеж и 10тина години хорово пеене все още имам трудности да различа нотите по фа-ключ. Срам…
    2.  Не бях казвала на никой, че съм късана за цялото си следване на 1 изпит, при това по болест. Върнаха ми го тъпкано като ме скъсаха на държавните…
    3. Аз съм човек на настроенията. Ако не ми е кеф не е задължително ти да си причината. Понякога просто не обичам да говоря. Като рано сутрин например. За сметка на това в 90% от случаите не можеш да ми затвориш устата.
    4. Като ученичка участвах в няколко предавания по радиото. От тогава радиостудиото ми е станало много любимо. Бях на косъм да осъществя мечтата си.
    5. В последните месеци не намирам достатъчно време да поддържам контакт с хората, които са ми приятни. Цари неорганизираност, с която съм решила да се справя скоро.

    Ох, измъчих се. Давам нататък на: Ико, София, Бендис, Калоян, Владо, Николай, Алис. Ха, да ви видя и вас :)

  • 09Jan

    ти честитя новата година. Благодаря ти за това, че беше тук през изминалата такава и се надявам новата година да не ни раздели и да ти бъде все още интересно да минаваш оттук.

    В момента още всички са на вълна: как минаха празниците. И аз ще се опитам да ти разкажа как беше при мен.
    За пътуването към България вече разказах. Едва на следващия ден се замъкнах в Пловдив. Заточиха се безметежни дни до Бъдни вечер. Голямото готвене, голямото ядене, завършващи с големи кореми пред голям телевизор. Толкова е голям телевизора, че като се върнах тук и видях моя, се чудех дали трябва да си купя лупа, че да виждам за какво става въпрос. Но това е друга тема.
    На 25ти декември се опитахме да се съберем една доста бивша компания. Тук таме се получи. Компанията има добър прираст, но ниска квота на граждански бракове.
    Вечерта я довършвам с Ико в Петънце. Не съм успяла да му купя подаръка, затова има само сникърс за него.
    Задава се и първото караоке. Целият град е в Мармалад естествено, къде другаде. Събираме се огромна купчина хора, всеки е домъкнал още някой със себе си. Купонът е уникален. Има малко пречещи хора, по велика случайност седящи на около 2 метра разстояние. Но те си мълчат. Както винаги, нищо ново под слънцето. Ако видиш колко обигран дует удряме с Киро, ще си помислиш, че големи репетиции са падали. Нищо подобно. Това ни е второ излизане на сцената заедно (едно, две).
    Нова година е някаква обикновена вечер на бар. В последния момент се ръснахме на площада, който беше срам и резил, сцената беше по-малка от хола на панелка… Кмет като слънце си имаме, страшна работа. В 4 и половина се прибирам и заспивам блажено.
    2ри януари никога няма да го забравя. За първи път ми се случва толкова да преям, че да искам да се спукам. Кодовото наименование на всякакъв вид ядене е “боцкане”. От боцкане толкова лошо може да ти стане, не е истина. Не ми се говори с колко съм напълняла.
    Още едно караоке, преминаващо така: влизаш и започваш да честитиш на всеки новата година, след това се изреждате да пеете, накрая се изреждате да си казвате чао. Толкова. Опразва се рано, повечето хора на другия ден са на работа.

    Летя от София за Виена. В самолета е уникална сауна, умирам от жега. Момчето до мен вади от чантата си “Ангелски езици” на Д. Динев, което става повод за приказки през целия полет. Пия количка на виенското летище и се ядосвам, защото нямам право да си купя цигари. В България излетях от новото летище, където няма пукнат магазин. Ама то и от там нямаше да ми разрешат да си купя, нали сме в ЕУ вече… Нали не се сърдиш, че не ти го честитих още в началото? Във втория самолет умирам от студ. Температурата е към 2 градуса, климатиците блъскат точно в гърба ми. И без това бях целите две седмици на ръба да се разболея. Сега успявам. Връщам се в Мюнхен и кашлям като магаре, вдигам температури и такива приятни работи. Успявам за 3 дни да посваля празнично понатрупаните килограми.

    Благодаря на всички, които НЕ ми изпратиха смс с пожелания за весела коледа или за честита нова година. Благодаря и на всички, които ми честитиха лично или с обаждане. Радвам се, че бях с вас. Радвам се, че успях да видя още две блогови лица на живо.
    То моето заприлича на онези съчинения, които пишехме едно време в училище: Как изкарах ваканцията? :)