Седя и пия кафе. Първото ми кафе “на свобода”. След като от декември се започна зорът, краят му беше чак вчера. Четири устни изпита, като за край на студенстките години. Ето как минаха:
На 24. януари бях при проф. Шьонхер-Манн. Той може да мине за тийнейджър на фона на останалите ми професори, защото е само на 50 и нещо. Спокоен, честен и естествен. Предметът е политическа теория. Поговорихме си за Платон, Монтескьо и естествено за неговия любим философ Дж. Ст. Мил. Малко отиде към Вебер и Ленин накрая работата, но резултатът беше зашеметяващ. Единственият професор, който въпреки правилника, който забранява такава дейност, ни показа оценките.
На 1. февруари бях при проф. Кньопфле. Миналата година стана на 80. Предметът е право и държава. Изяла съм с кориците немската конституция, ваймарската такава и … дръж се – баварската такава. Знам какво прави Щойбер във всеки час от денонощието. (с този професор ми беше онзи ненормалния сън). Той обаче решава след третият въпрос да забие на ниво комуне, гемайнде (най-ниското управленско ниво във ФРГ). Няма проблем, и това го знам. Издържам.
На 6. февруари съм при проф. Шварц. Изпитът е по-дълъг, защото е по специалния ми предмет – интернационална политика. С мен заедно изпитват и една колежка, туркиня. След като си поговорихме за НАТО, ООН, немски войници в Афганистан, Либия, Косово, Босна избива темата с Турция. Свързаме я с разширяването на европейския съюз, с конституцията – просто разговорът си върви. В един момент ме пита за последиците от турското робство. Към европейската част и към туркменските страни. Оттам вече се отприщи темата за малцинствата в България и ела да видиш как лавирам между своите си убеждения и факта, че до мен седи туркиня. (снощи ми беше подшушнато, че съм го впечатлила отвсякъде и ми беше споделена оценката – гордост, ще се спукам).
На 7. февруари (вчера) в ранни зори е последния изпит при проф. Гумпел. Той е 19ти набор. Източногерманец, който е прекарал около 5 години в Сибир, по политически причини. Предметът е икономика. Вече ми е все тая. Въпреки, че ми е любим професор и е един от малкото, които знаят да не гледат гадно от високо, едва издържам половин час в стаята. Издържала съм го.
Пред стаята ни чакаха другите дипломанти, защото аз и Денис бяхме последните две за изпитване. Чакат ни с шампанско и картонени чашки. Закуската ми се състоеше в две кафета и цигари. Сега наваксвам с шампанско. Правя един бърз курс до нас, за да сваля костюма и токчетата и се появявам в Altersimpl, кръчмата, която знаем от първи семестър. Най-после ям нещо и продължаваме с бири. Към 15 часа отново бяхме в университета, с още 8 бутилки шампанско. В 18 часа бяхме вече в Ligsalz, много приятно ориенталско нещо си, където следва наливане с коктейли, бири и други такива неща. В 9 часа вечерта вече имам чувството, че е поне 5 сутринта. Толкова дълъг ден ми се стори. В 11 часа вече не издържам и се прибирам. Празненството с тогите вече е уредено, разделили сме си задачите и ще има поне още едно голямо събиране. Толкова за сега. А за тези, които ще попитат какво означава, че съм си издържала изпитите – ами означава, че пред името си вече мога да сложа Dipl. sc. pol. Univ.