• 29May

    Тази нощ се прибрах от България и така се получи, че утре сутрин отново летя натам. В четвъртък ще участвам в ТОВА. И съм много много щастлива. Някой от наминаващите ще ходи ли? Да се обади.

    Петък, събота и неделя до някъде отново ще съм в Пловдив. Не е ли хубаво?

  • 25May

    ТУК можеш да се позабавляваш с най-ужасните и безвкусни обложки на CD-та :) За да видиш всички просто кликай на “nächstes Bild”

    Have fun!

  • 24May

    Перипетиите ми с полякинята продължават. Нещата се развиха по следния начин:

    В понеделник си грабна чантата и га.. така де – изнесе се с другата колежка да обядва. Без да ме попитат дори. На което реагирах с ледено мълчание (е, добре де, поразревах се малко).

    Във вторник беше много любезна, въпреки че я поздравих с нещо като “мооргн” измънкано под носа, невдигаща поглед от компютъра и несваляща слушалките от ушите. Унгарката преди това ми беше разяснила, че понеделнишкият обед е плануван от събота с условието “само ние двете” (тоест те двете, де). Вторник сутрин нещата излезнаха извън контрол и не изтърпях на мазните и заговаряния. Заформи се кудкудякане, което продължи повече от час. Моите думи: ти и поведението ти са две неща, които са под моето ниво. Не ме занимавай със себе си и не очаквай нито подкрепа, нито отхвърляне от мен. Аз бях до тук.

    Сряда: мас и олио капят по бюрата ни. Необвързващи разговори и гнусотии от тоя тип. Запознавам се с мацка от съседен офис, с която излизаме да пушим навън.

    Днес: оказва се, че мацката от съседния офис е от полски произход и е чула повечето от телефонните разговори на моята полякиня. Беше погнусена от богатството на нецензурния и речник (нали се сещаш кой е бил обсъждан).

    Извод: Всичко, което чувам от другите, тя го отхвърля. Обиди се най-жестоко, когато и казах, че мобинг е най-мръсното, което може да направи. Запомни от мен: на лъжата краката са къси. Току що я изненадах, че има полякиня в съседната стая и да видиш как и замръзна мазнярската усмивчица.  Как мразя женски екипи и как не обичам женското интриганство. Определено се замислям или за преместване в Мюнхен обратно, или за напускане.

  • 24May

    Понеже от 30ти април насам ми се събраха около 2400 км на тахото (Пловдив-Виена=800 + Виена-Мюнхен=400 + Мюнхен-Виена=400 + Виена-Мюнхен=400 + Мюнхен-Виена=400 = 2400) и явно път вече не може да ме уплаши та умната ми главица роди идеята да се прибера за ден и половина до Пловдив. Идеята беше породена от това, че следващият понеделник е почивен ден тук. И така тръгвам утре вечер, в събота сутрин съм в София, но си хващам директно рейсчето за Пловдив, където ще бъда половин събота, цяла неделя и сутринта на понеделника. В понеделник в 2 часа ми тръгва рейсчето за Виена. Това ще остане сигурно месецът с най-много навъртяни километри. А, да, следващият уикенд пък е планувано ходене до Мюнхен… Пантелей Пътник, приятно ми е.

    Ако някой има желание за кафенце – с удоволствие. Българската карта я слагам още на границата в телефона и чакам заявки.
    Ако някой пък пита дали в цялото има замесен мъж (вчера се усъмниха в действията ми и ми намекнаха такова нещо) – НЯМА! Идвам си просто защото ми се идва. Айде и със здраве!

  • 18May

    Този пост ако го четеш, значи съм се престрашила и съм го пуснала. Мисля го от няколко дни и все намирам аргументи да не го пусна. А сега се подготви за голямо мрънкане.

    Имам си нови колежки. 2 броя.  Една унгарка и една полякиня. По цял ден съм с тях и главата ми е станала като огромен балон. Унгарката е нормална, много мила и приятна. За тези 3 седмици, откакто се познаваме, не сме успели още да станем приятелки, но нещата вървят перфектно. Но доста се замислям, че полякинята ще я навие в друга посока. Полякинята си живее в нейн си някакъв свят. Лудница, казвам ти. Няма значение с кого или за какво говориш, тя винаги има какво да каже. Застава по средата на разговора и започва да разказва лични (дори интимни) неща… На мен ми става неудобно, че тя така се излага. Но на нея не и пука. На това отгоре е и от онези хора, дето всичко знаят. Ти я обучаваш, а тя на второто изречение казва: а това не може ли и еди-как-си да се направи? На ден говори по хиляда пъти с някви полякини. И за капак: (тва е най-гадното) като и говориш тя постояно хъмка и казва да. И се получава една манджа от звуци, която звучи като евтино полско порно (не че знам как е то, ама все едно е по средата на сет-а). Имам чувството, че нито една дума не чува от това, което и казвам, аз самата спирам да се чувам като започне тя с нейното: ахамм-яяя-ххммм-яя-я-мхмм….. Всичко знае, праща на ден по 20 мейла с някви полски хави, дава супер идеи и все нещо е намерила в този “безкраен интернет”. Говори полски немски и не разбира винаги какво и казваш. За 3 седмици търпението ми се изчерпа. И сега какво ще правим???
    Липсват ми нормалните ми колеги от Мюнхен. И не само те.

  • 13May

    То не че има и неделя преди вторник, ама така му викам.
    След има-няма половин час ще се отправя към централна гара Мюнхен, където ще трябва да се взема ІСЕ-то към Виена. Първа класа, четири часа без прекачване, което означава – дълбок сън… Уха, от сега се радвам.
    Престоят ми в Мюнхен продължи 12 дни. Официално се водеше командировка. В личен план се водеше “изясняване на обстоятелствата” и срещи.
    Работно нещата потръгват. Наистина се очертава да поема отговорностите, за които си настоявах. Имам една готина и една не толкова готина нова колежка. Утре сутрин ще се запозная и с последния колега. Да се надяваме, че ще е в първата категория.
    Във вторник вечер отново ще пътувам към Мюнхен. Да обобщя с две думи: скука няма да има. Път, нови офиси и нови колеги не са представата ти за скучно работно ежедневие нали?
    Грубо погледнато работата ми не е от най-интригуващите, но като задълбаеш става интересно. Май с всички неща е така. Скоро ще има подробности относно позиция и вида дейност, която извършвам.

    Приятна неделна вечер, лека седмица и гледайте да попътувате и вие, за да не се чувствам единствената разпиляна по пътищата.

  • 05May

    Първият уикенд на работническата класа започна. Почти успях да се наспя и се мотах цял ден. Издрънкала съм сума ти кафета придружени от също толкова клюки.
    Мюнхен сякаш ми прави на пук и ми напомня колко ми беше подредено тук. Днес за първи път за всичките години тук срещнах толкова познати на куп. Ей така, все едно бях тръгнала по пловдивската главна и на две крачки се спирах. Даже и в Пловдив не срещам толкова познати. Ей такива случайности те карат да се позамислиш какви ги вършиш.
    Иначе продължавам – заваляха хиляда предложения за тази вечер и още сме в процес на размисъл. Купон ще има обаче със сигурност. Дано има и още повече обаждания по телефона. Всичко това на куп ме радва.

    Работата товари яко, но не е нищо невъзможно. Намирисва ми малко на конкуренция от някои блогъри, които обикалят гугълски офиси, да видим.