• 30Jun

    Това е текстът, това е мелодията, това е групата, това е, от което се нуждая някой да ми каже:

    ВИДЕО

    Текст да си припяваш:
    And love is not the easy thing
    The only baggage you can bring…
    And love is not the easy thing…
    The only baggage you can bring
    Is all that you can’t leave behind

    And if the darkness is to keep us apart
    And if the daylight feels like it’s a long way off
    And if your glass heart should crack
    And for a second you turn back
    Oh no, be strong

    Walk on, walk on
    What you got they can’t steal it
    No they can’t even feel it
    Walk on, walk on…
    Stay safe tonight

    You’re packing a suitcase for a place none of us has been
    A place that has to be believed to be seen
    You could have flown away
    A singing bird in an open cage
    Who will only fly, only fly for freedom

    Walk on, walk on
    What you’ve got they can’t deny it
    Can’t sell it, can’t buy it
    Walk on, walk on
    Stay safe tonight

    And I know it aches
    And your heart it breaks
    And you can only take so much
    Walk on, walk on

    Home… hard to know what it is if you’ve never had one
    Home… I can’t say where it is but I know I’m going home
    That’s where the hurt is

    I know it aches
    How your heart it breaks
    And you can only take so much
    Walk on, walk on

    Leave it behind
    You’ve got to leave it behind
    All that you fashion
    All that you make
    All that you build
    All that you break
    All that you measure
    All that you steal
    All this you can leave behind
    All that you reason
    All that you sense
    All that you speak
    All you dress up
    All that you scheme…

  • 29Jun

    Здравейте всички,

    Както някои от вас разбраха, а и за да избегна шушукане по коридорите – ето официално от мое име:
    Миналата седмица напуснах. До 31.07 ще съм във виенския офис, след това – към България.

    Причините за напускането ми са лични. Комдат беше най-добрият ми работодател до момента (а те не са били изобщо малко до сега :) ) и в никакъв случай не е причина за напускането ми.

    Както повечето от вас знаят, вече съм от 4 години при комдат. Ако трябва да сме точни – на първи юли стават 4. Искам да ви благодаря на всички за страхотните приятелства и познанства, които направихте възможни. Беше невероятно да се запозная с всички вас.

    Но идва време за нови предизвикателства и нови задачи. Имам няколко предложения за България, но си оставям още малко време да размисля и да преспя над идеите. Нищо чудно пък само след годинка-две да излезе и някоя книга… Кой знае :) Всичко е възможно.

    Желая ви от все сърце всичко най-красиво. Наистина съжалявам, че нямам възможност да дойда до Мюнхен, където щяхме да спретнем огромно прощално парти. Но вие имате още малко време – до края на юли съм във Виена. Гостите са винаги добре дошли.

    От около 5ти август нататък можете да ме откриете на:

    Адрес: хххххххх Str. хх
    4000 Plovdiv
    Bulgarien

    Телефон: +359 888 ххх ххх

    Mail: do.lemon в gmail.com

    Blog: comming soon

    Ако на някой от вас му се прииска 45° лятна или ски зимна почивка – винаги е добре дошъл в България. Ще се радвам да видя всеки от вас. А за някой от вас това е задължително :)

    Приятелски поздрави
    Донка


    P.S. Специално благодаря на Х.А. и А.Ф., които тогава казаха своето “да”. Бяха наистина страхотни 4 години с вас.

    Donka Doycheva
    Account Manager

    komdat.com GmbH

  • 26Jun

    И сега ела да ми кажеш, че всичко си върви както трябва…

    Следното: Нуждая се спешно от компютър, след като моят се сбогува със спукана дънна платка. Имам си избранник на сърцето: грабнал ме е, сънувам го, въздишам си… и все така става, че не мога да си го прибера в къщи, където ще съм много нежна с него. ЕТО ГО! Говоря за този по средата. Мммм, разтапям се.
    Обаче: първият път, когато бях твърдо решена, че го прибирам в къщи, на касата в магазина отсякоха: кредитни карти не приемаме. С увиснал нос се прибрах. Похлипах, похлипах, пък измислих друго. Ще отида на специалното място (епъл стор). Вчера бях там.
    Аз: кредитни карти приемате ли?
    Продавачка: Да!
    А: пу за мен ето този!
    П: ей сега го нося (и отива нанякъде)
    След 3 мин:
    П: Съжалявам, точно той е свършил днес.
    А: хленч-хленч. Във Виена всичко върви наопаки.

  • 25Jun

    За пътуването ми до България миналата седмица разбра от предишния ми пост, нали? Само да кажа, че връщането към Виена вчера не беше по-добро. Добрите стари унгарци бяха спретнали добра рация на границата и хванаха около 30тина литра ракийца и къмто 10тина стека цигарки… Оставихме 5 човека там, как са си плащали глобите не знам… То и аз бях с два стека, ама не ме хваха, защото явно раницата ми беше прекалено сложна и не разбраха, че има още 4 джоба освен двата, които отвориха :) За пръв път да мина и аз между капките.

    Иначе поводът за едноседмичния ми престой в България беше, че имах рожден ден и че ми трябваше време за размисъл.
    Рожденият ден го стегнах от границата – няколко телефонни разговора и гостите бяха поканени. Вечерта се получи доста добре. Някой да се беше сетил да направи малко снимки нямаше да е лошо, ама нищо. Друг път.
    Дадох си малко време за размисъл, което в четвъртък приключи. Резултат от мисленето е, че напуснах.  Имам едномесечен срок, който сега трябва стоически да изтърпя, след което със стегнато куфарче си тръгвам за България. Потвърдителен емайл от шефа ми ме очакваше тази сутрин – 31.07. е последният ми работен ден в тази фирма. Можеш да ми честитиш.

    Двете онлайн-познанства, превърнали се в офлайн такива бяха черешката на седмицата. Искам пак на боулинг, на кино и на разходка :) Както и на женско кафе с блогови клюкини :)

  • 20Jun

    До

    Министерство на транспорта,

    До

    ИА „Автомобилна администрация”

     

     

    Ж А Л Б А

     

    От:

    Донка ….. Дойчева, ЕГН 80хххххххх, живуща в Австрия, 1020 Wien, Große Sperlgasse хх/х/хх, тел. 0043 650 ххххххх или 00359 888 ххх ххх.

     

    Срещу:

    Автобусна компания Air Kona, гр. София, тел. 00359 2 971 1111.

     

    Уважаеми Госпожи и Господа,

    Не съм доволна от транспортните услуги на фирма Air Kona и това е повод за тази жалба.

    На 14 юни 2007 закупих двупосочен билет Виена-София-Виена. На 15.06.2007, с курса в 16 часа, отпътувах. Още при тръгването, автобусът на фирмата беше с повреда – неизправна задна врата, която не можеше да се отваря. Само час и 20 минути след потеглянето от Виена, автобусът спря на магистралата в Унгария с повреда, която явно не можеше да бъде отстранена на момента. Първи признаци на повредата бяха спирането на климатичната инсталация в автобуса и включването на парното отопление. Шофьорът изгаси двигателя, като искаше да занули нереалните стойности, които показваше дисплея на климатичната инсталация. След което автобусът отказа да запали.

    Всички пътници бяха принудени да слязат на магистралата заради високите температури в рейса. Кола на унгарската пътна помощ спря, но скоро след това потегли отново – явно поради нежелание от страна на фирмата да се използват платените услуги на професионалисти, след което беше спрян български тир, чиито шофьори също започнаха да оглеждат повредата. Резултатът от усилията на всички шофьори беше, че тирът изтегли автобуса до следващата бензиностанция (около 400-600 метра). При това действие на няколко пъти въжето, свързващо превозните средства, се късаше или откачаше. Всички пътници (между които три малки деца) бяхме в самия автобус.

    При престоя на въпросната бензиностанция повредата беше отстранена и пътуването продължи. Около половин час по-късно автобусът отново показа същите дефекти. Този път благополучно можа да спре на бензиностанция, но застрашаваше всички останали участници в движението поради невъзможност да дава каквито и да било светлинни сигнали. При спирането на бензиностанцията, температурите в рейса достигаха не по-малко от 40 градуса (при изключен климатик). Понеже повредата явно беше в електрониката на автобуса, беше невъзможно да се отворят вратите (всъщност една действаща) или прозорците. По случайност, на 10тата минута, единият от шофьорите успя да свали прозореца си, от където успя да слезе и да отвори предната врата по друг начин.

    Последваха още около час и половина чакане, през които шофьорите на линията отстраняваха повредата. На няколко пъти се казваше, че следващият автобус (тръгващ в 21 часа от Виена) ще закара и нас в София. В крайна сметка повредата беше отстранена и ние пътувахме с неизправния автобус до България. През цялото пътуване двигателят не трябваше да бъде изключван, защото беше много вероятно автобусът повече да не може да стартира.

    Повредената задна врата при скорост от над 100км/час по магистралата, в движение се отвори на два пъти през нощта. Налагаше се автобусът да отбива в аварийната лента и шофьорът да я затваря собственоръчно, защото тя не реагираше на команди от таблото.

    Ето защо Ви моля да проверите случая и да ме уведомите за резултатите от проверката и да предприемете нужните според Вас мерки и действия в тази връзка.

    За установяване на изнесените от мен факти мога да приложа като доказателство копие от пътническия си билет.

    С уважение:
    Донка Дойчева

    20.06.2007

    Гр. Пловдив

  • 14Jun

    Франция си има най-после своят Елцин. (клик)

    Видеотата – без коментар…

  • 13Jun

    Това е нещо, което бих оприличила като постъпка на български политик. Американският конгресмен Том Лантос нарече бившия немски канцлер Шрьодер “политическа проститутка”. ТУК на немски и ТУК кратко на български.
    Но явно американските политици също страдат от слабоумието на българските си колеги и си позволяват фриволни твърдения, които не само, че са обидни, но съчетават в себе си хиляди твърдения, нямащи нищо общо помежду си. И то става като в онзи скеч от Улицата (знам, че го цитирам за хиляден път, но е толкова верен): “то, едното няма нищо общо с другото… камионче на детето.”
    Не искам с това да защитавам Шрьодер по какъвто и да е начин. Не съм и проруски ориентирана. Но неоспорван е фактът, че най-голямото постижение на Шрьодер е НЕнамесването на Германия във войната в Ирак. Което всъщност е трън в очите на конгресмена Том Лантос (който си е унгарец, ето къде била работата). И от там тръгва всичко. Ето ти и твърденията на Лантос в няколко точки:
    – очаква подобрение на отношенията с Германия и Франция, защото и Шрьодер и Ширак вече си отидоха от ръководните постове
    – естествено напомня за това, че американците са спасили Германия от фашизма (без коментар, прекалено дълга тема е намесването на Америка във Втората световна война)
    – не стига, че добрата стара Америка е спасила Германия и Франция от фашизма, пазила ги е от комунизма, а тез двете европейки да вземат да се изсерат (извинявай) и да вземат да обърнат гръб на “ислямо-фашизма” (!?!?!?) (свободен превод от немската статия, която ти линкнах горе)
    – всъщност Шрьодер е политическа проститутка, защото приема мазни, дебели чекове от Путин (North European Gas Pipeline работи). Но Лантос не иска да го нарече така, защото ще обиди проститутките в изборателния си район

    Американската (външна, световна) политика за съжаление обича като бай Ганьо да се тупа в гърдите до посиняване, да изтъква, че без нея светът щеше отдавна да е загинал и да се прави на “световен полицай” (когато това твърдение излезе не ми харесваше, но го намирам за много подходящо в момента). Тя е като един стар човек, комуто не можеш да обясниш, че миналото си е минало, няма лошо, но трябва да се поприспособи. Който не е с нас е против нас. Ами аз тогава съм против. Дефинитивно!

  • 12Jun

    Was machst du wenn die Liebe geht? Sitzst du im Eck? Eiferst du ihr nach? Schweigst du oder schreist du?
    Was heißt hier schon vergessen, loslassen? Und warum eigentlich?
    Ich habe nie jemanden vergessen, dem mein Herz (auch mal Übergangsweise – kann ja vorkommen) gehört hat. Und noch weniger kann ich es diesmal. Ich glaube ich werd ihn immer da drin behalten. Als eine böse Erinnerung daran, was man alles kaputt machen kann. Und es tut so weh. Meine Fehler und seine. Meine Gedanken und seine. Meine Gefühle und seine. Weil es sie noch gibt.
    Du willst weitermachen, kämpfen, du weinst und bittest darum. Weil du irgendwo tief drin weißt – es lohnt sich. Argumente dafür? Du kannst nicht atmen, wenn er nicht da ist. Kannst du leben ohne zu atmen? Ich jedenfalls nicht.

    EDIT: Ich danke euch für die Kommentare, die bedeuten mir sehr viel. Ich finde sie aber zu privat, deswegen behalte ich sie nur für mich.

  • 10Jun

    20

    Днес сестра ми става на 20. И защото ми е невъзможно да съм при нея я поздравявам от тук с ТОВА ПАРЧЕ (и на двете ни много любимо). Пожеланията вече си ги предадох телефонно.

    Целувки от кака :)

  • 05Jun

    Онзи ден със сестра ми гледахме VH1 и пуснаха Sinead O’Conner. И започнах да се смея самичка и дъх даже не можех да си поема, че да светна сестра ми защо се смея.

    Историята: едно време, когато излезна Nothing Compares 2 U (не си спомням добре, но мисля да съм била къмто 4ти-5ти клас), та тогава бяха много на мода лексиконите и въпросниците. Естествено, че най-много се гледаха онези въпроси – харесваш ли някой от нашия клас. Ако да – кой? и т.н. Но имаше въпроси и за музика – любими групи, певци и певици, песни, etc. Шиниъд О’Конър беше извънземно име… Имаше велико вариране между изписванията с кирилица и латиница, всеки знаеше по-добре от другия. Но и до сега най-брутално за мен остава: Шинето Конър.

    Жалко, че не ми идват други такива на ум. Ако се сетиш нещо, допълвай.

  • 05Jun

    През няколкото дни, когато си бях в България, се вдигна шум около интересна картина, наречена “Тайната вечеря на Тодор Живков с ЦК”. Не мога да я нарека по друг начин освен интересна. Наистина бях любопитна да чуя нещо повече за това как, къде и кога е намерена. Или просто да се пояснят някои от детайлите в нея (родена съм 1980 и си спомням макар и малка част от комунизма в България).
    Разбрах, че в неделя сутрин в “Чай” ще гостува собственикът на галерия “Лоранъ” господин Лаврен Петров. Картината също щеше да е в студиото на БНТ. Без никога да съм гледала предаването, не съм и чувала отзиви за него (все пак сутрешните блокове имат ограничен брой зрители, които явно не присъстват в приятелския ми кръг) аз седнах и зачаках да започне предаването.
    Раздувките на “24 часа” бяха от сорта – строго охранявана, в кола без обозначения картината ще бъде пренесена в студиото на БНТ. Строгата охрана се състоеше от 2 мъжки моделчета – единият изрусен, другият невзрачен, чиято функция и до края на предаването не разбрах. Те си висяха някак в студиото безпричинно и пиеха… ами Чай, кво друго. Превозът беше извършен с кола на БНТ, нещо като пикап, с много прозорци… Имаше и един полицай за цвят.
    За предаването: Драго Чая е отвратително некултурно и невъзпитано нещо си, което не остави Лаврен Петров да каже дори и едно изречение до край. Глупавите му въпроси бяха под всякакво ниво. Подготовка за предаването: 0 (нула). Визия: брадясало, облечено в лъскави дрешки, по едно време запряташе ръкавите си, все едно щеше да бърка… айде няма да кажа къде. Става ти неудобно да го гледаш, излагането беше пълно. Не знам дали това предаване винаги е било така, но не мисля да се уверявам и да го гледам още веднъж.
    На всичкото отгоре имаше още сума ти гости (за час и половина!?!?!?) – Маргарита Хранова и още две писателки… А Лаврен Петров имаше какво да разкаже…
    Студиото: подиумче, сковано от някакви дъски, които стърчат във всички посоки. Пият чай и Драго говори глупости. Аз такова нещо не бях виждала…

  • 04Jun

    Нали се похвалих, че ще ходя на MI Forum, който беше организиран от Капитал. Та сега няколко думи за събитието, защото то наистина си заслужаваше.

    Организацията беше на ниво. Като казвам на ниво, това означава, че беше помислено за всичко до последния дребосъчески детайл. Нямаше липсващи глезотии, имаше може би неща, които могат при следващото такова събитие да бъдат леко подобрени. Но нека да започна:
    След записването сутринта и получаването на чанта пълна с изненади заехме местата си. Денят беше разделен на 3 блока. Във всеки от блоковете един български лектор въвеждаше гостуващия такъв. Първият блок беше с Кристина Влахова и Larry Hochman. Кристина ми скри шапката. За съжаление не мога да кажа същото за Hochman, който беше точно това, което не обичам като лектор. Не става въпрос, че е говорил глупости или безмислици. Напротив. Беше интересен и имаше какво да се чуе. Проблемът за мен беше, че той викаше. Тук ще си спестя епитети и оприличавания, защото наистина чух интересни неща от него и в крайна сметка ми хареса. Но едва след като успях да се абстрахирам от високия тон, който почти проби тъпанчетата ми.
    Вторият блок бе издържан от Янко Кръндаров и Sergio Zyman. Серджо е нещото, което те кара да замлъкнеш в първия момент, после долната ти челюст се дръпва, сякаш за първи път разбира, че съществува нещо като земното притегляне и се удря в земята. От там нататък си адекватен. Със страхотно чувство за хумор и поведение, което просто получава етикет “Серджо” той така те грабва, че за малко и да се влюбиш. Така де, не съвсем и не в класическия смисъл. Имах чувството, когато ми подписа книгата, че трябва да застана за секунда мирно, след това обаче незабавно да започна да удрям глава в земята и да си перя ръцете напред…
    Третият блок беше издържан от Андрей Бъчваров и Guy Kawasaki. За Андрей Бъчваров би трябвало просто да се замълчи, ама аз не ги мога тези неща. Не знам дали изобщо се усети колко не на място беше поведението му и как не беше подготвен изобщо? Извън всякакъв коментар оставям въпросите, които той зададе на Кавазаки. А Кавазаки е точно това, което очаквах. Не мога да ти го опиша, трябва да го чуеш сам.

    Резултатът от цялото това беше чувството, че са ми поникнали крилца и мога да стигна до където си искам. И въпреки, че не се занимавам с класически маркетинг (има ли още такъв в чистия му вид???), нещата които чух ми бяха от голяма полза. Благодаря на Капитал за страхотната организация. До догодина!

    П.С. Една забележчица към организаторите: Имената на участниците бяха почти (да не кажа съвсем) невидимо написани. Ако можеха да се четат, то беше възможно от много близко разстояние, което предполага познаването на дадения човек.

    Можеш да прочетеш също и впечатленията на Петя и на Усмихващата се :)
    Както и в Капитал естествено