• 30Jul

    Да се похваля с най-хубавия си уикенд откакто съм във Виена. След една доста омотана, нервна седмица, в която не липсваха и добри новини, не успях да си почина във физическия смисъл на думата. За сметка на това обаче успях да се оттърва от негативността на ежедневието и да погледна на живота от другата му страна.
    Да видиш приятелско лице в един чужд и нехаресван от теб град е като гъделичкане. А когато те гъделичкат се смееш. Мисля, че мен ме гъделичкаха цели два дни. Безцелни и безпосочни разходки из всяко ъгълче на града. Имахме карта в себе си, но не я отворихме нито веднъж. Не ни и трябваше. С удобни обувки, с часове наред по улиците, паузи за кафета.
    Май чак сега успявам да включа на друг режим. Почивните дни са за почивка. Активна.

    бамл

  • 27Jul

    Добре бе, що за изчадие трябва да си, за да отговаряш винаги на контра? Ама наистина не мога да разбера такива хора. Или си много прост, или се правиш на такъв, или просто ти идва от вътре. Колкото и да се старая да съм добричка и тихичка, да ги науча на нещо… Еми те са просто идиоти.
    Мислех си, че поне последната седмица ще се търпи. Няма такова нещо. Ти казваш “добро утро” – отговорът е: “ааа, не е верно”. Ръцете ми треперят от нерви вече. Не е от кафе, не е от алкохол. Заяждане на толкова ниско ниво, че просто няма накъде. Не ми се дават дори и примери вече за великото им изпростяване.

    И един въпрос като за край: като работник във фирма, в която си от 3 месеца, би ли си позволил да нашариш целия си работен договор с червен химикал и да го представиш на шефа си така? Или през ден, ако не и всеки ден, да се обаждаш на шефа си и да казваш, това не го искам така, другото не ми харесва, а третото е глупаво. Точно с тези думи!!! Аз ли тъпо съм възпитана, или съм проста и не знам как трябва да се държа с шефовете си и на работното си място? Виж, поне за едно съм сигурна: аз съм комуникативен човек и с мен е много лесно да си в добри отношения. Значи грешката е някъде другаде.

    EDIT: ето, сега и херпес ми избива от нерви… само това липсваше…

  • 26Jul

    В неделя миналата седмица е починал Улрих Мюе, актьорът, който нашумя с играта си във филма на Флориан Хенкел фон Донерсмарк “Животът на другите“.

    Кой беше той? – Уикипедия.
    И още една статия – ТУК.

    Мир на праха му.

  • 25Jul

    Интересно нещо е това мрежата. Днес се ровех в един доста интересен блог, който ми попадна за първи път. Голям смях му удрях, повече от приятно четиво. И какво мислиш разбирам от този блог? Че едно старо хлътване (така де, не че той е стар или аз, ами преди мноооого мноооого време беше влюбването) се оженил. Че и снимки видях. За всеки случай стартирах запитване до джокер, или т.нар. общ приятел. Потвъдено. Че дори се уголемявало младото семейство скоро. Да са живи и здрави. :) И дано въпросният младеж се е покротнал малко.

  • 25Jul

    Дойде ми нещо на акъла. Сега като се прибраха медицинските сестри и лентичките не са нужни вече, колко време ще мине докато изчезне и последната глупава лентичка от интернет? Толкова хора ги накичиха по блогове, портали, etc. Да не стане като с коледната украса в Пловдив, дето от 3 години не я махат 😉

    Та ще ви се примоля – айде да ги махнете вече. А?

  • 25Jul

    Имам тъпия навик (признавам си поне, че е тъп, че е навик) сутрин да си чета хороскопите. Така де, един ми е хороскопа, но на различни места го чета. Нямам обяснение защо го правя след като 2 секунди след това не знам какво съм прочела, но е факт. Така започва денят ми: идвам на работа, включвам компютъра и отивам за кафе и лъжичка за млекцето, с което задължително закусвам. Като се върна на мястото си се логвам и докато изкльопам млекцето съм прочела заглавията на няколко вестника и хороскопите си. Това отнема около 10 минути, след които започвам работа.
    Но за хороскопите ми беше думата. Дисекция на хороскопите ми за днес:

    в. СтандартСряда ще е богата на събития за Близнаците не само поради ярката ви активност и движение, но и защото събитията около вас се променят с шеметна скорост и едва ли не всеки час предлагат нова и различна ситуация. За деня са валидни пътувания, печалби, преговори, успешно реализирани професионални задачи и енергични действия във всички направления. Въобще в социален аспект ще действате отговорно и успешно. За преобладаващата част от родените в зодията проблемите се свързват с дома. Тук следва да наблегнете градивно. 

    Глупости. Каква активност и движение в последната ми работна седмица? Събитията се променят? Това не става ли ежесекундно?? Пътувания, печалби, преговори… Бррр, много думички с буквата п. Проблеми с дома? Тц, нямам си. Черна точка, не познахте.

     днес.бгЩе се почувствате с отслабнала имунна защита и доста отмалели. Опитайте се да съберете енергия от общуването с половинката си. Не се терзайте за нищо, а помислете как да изразите дълбоките си чувства. Необвързаните ще имат невероятен късмет днес – ще получат покана за среща от обаятелен представител на противоположния пол. Слънцето ще благоприятства развитието на кариерата ви. Ще ви хрумнат доста идеи, а и ще откриете навреме сериозна грешка в стратегията за разрастване на фирмата ви. Находчивостта ви няма да остане незабелязана. Пресметнете още веднъж наличната сума и я съпоставете с планираните разходи.

    Отмаляло не ми е. Само много ме мързи. Половинка нямам, няма какво да я събирам енергията. Да видим тез обаятелни представители, имат още 12 часа от денонощието. А тез работи със слънце, луна, юпитер и сатурн…. айде, няма нужда. Сумата съм я сметнала и знам, че разходите ми са повече от нея, какво да смятам още? Нищо не познахте, 2 черни точки.

    дир.бгДинамично ще премине деня ви. Разумно и тихо влагайте енергията си и мислете за хубавите неща, които ви предстоят. Ще успеете в начинанията си и това ще ви мотивира да покажете и други свои, скрити таланти, с които ще впечатлите околните. Предстои да осъзнаете колко ценни сте за някого.

    Динамично ли чух? Всъщност цялото ми звучи като пожелания и съвети. Ако исках пожелания – щях да кажа, че днес ми е роджения ден, със сигурност щях да получа по-добри. Ако исках съвети щях да се обърна към приятелите си. Ако пък ми трябваха професионални съвети – към психоаналитика си. А, аз нямам. Ако се наложи ще си намеря. Много черни точки! Нищо не ми казахте за деня. Разтягане на локуми и аз мога.

    Гледай сега. Ако аз трябва да си напиша хороскоп за днес ще изглежда така:
    Дори не си правете илюзията, че ще станете с позвъняването на будилник. Ще се наложи тежък труд още в ранната утрин, понеже времето е капризно и изисква от вас да облечете нещо, което в последно време не е докосвано от нежна женска ръка, въоръжена с топло желязо. Нали не очаквате големи събития по пътя до офиса? В работно време ще успеете да се насладите на комуникацията с не дотам схватливи хора, както и с такива, които откровено дразнят. Лъч светлинка са приятните моменти, но пък за сметка на това са малко. В личен план сте същото загубено същество като вчера. Още не е измислена магическа пръчица, с която да ви се оправят настроенията. Ще им се наслаждавате още доста време в този им вид.

    Ама това е само моят си хороскоп. За останалите Близнаци не гарантирам, че са говеда като мен. Като се знам обаче утре пак ще си ги прочета :) А сега ако ме питаш какво пише в днешните… ми, … не мога да ти кажа.

  • 23Jul

    Още вчера нещата започнаха да се омазват: имаше нещо като буря (силен “ветрец”, който моделираше косата ми и крачките ми), която успя да спука единия ми прозорец. Доста изнервена проведох няколко разговора със съквартиранта (няма го човека, не иска да се прибира на тая жега), който ме успокои, че застраховката поема всичко.

    Тази сутрин реших да обличам една от новите покупки. Само да вмъкна, че мюнхенската ми гостенка ми разказа играта от обиколки, като тази по магазините завърши при точка на замръзване на сметката ми. Страх ме е да отида до банката в момента… Та новата блузка беше изпрана снощи, изсъхнала през нощта и ме чакаше. Така и лепнах една ютия на гърба, че никога няма да я сложа. Толкова да съм неадекватна сутрин, просто не е истина. Сложих я де. В кофата за боклук.

    Навън е около 35 градуса, в офиса е 50. Има един вентилатор, дето и да го има и да го няма – все тая. Мозъкът ми се е размекнал и не мога едно изречение да напиша като хората.
    Поредното, което не потръгна беше ъплоуд на снимки в пикаса. Активирах си акаунта, намерих плъгин за мак, направих галерията и както си качваше изведнъж излезе нещо от сорта на “нот авейлибъл”. Колкото и да се мъчих, така и не стана. Та въпрос: някой да има представа на какво може да се дължи??? Тази вечер ще опитам отново да кача някоя и друга снимка, че беше бясен уикенд по виенските барове, музеи и магазини.

    Единственото, което тече наобратно и съм доволна, че е така, е работното ми време. Още 6 дни :) Следващата седмица, вторник вечер – готови за купон!

  • 18Jul

    Виж сега, мълчах си, мълчах си, но не мога повече. След като всички разбраха по един или по друг начин, че се прибирам в България, започнаха да се опитват да ме разубеждават. Или не да ме разубеждават, а да ми насаждат, че видиш ли, ще остана огорчена, разочарована, ще ме убие скуката, глупавите хора, безнадежността и каквото там още ти дойде на ума. Първият въпрос, който всеки ми зададе беше, дали не е възможно да се върна в Мюнхен. Естествено, че е възможно – та това беше предложението на работодателя ми веднага след като казах, че напускам. Не е възможно обаче в личен план. Преживях дълга (6 годишна връзка), която за съжаление си отиде. Мюнхен за мен е град, който свързвам с един човек. И с който вече не съм. Естествено, че по някое време съм си правела планове да остана да живея в Германия. Но това не е било заради великият стандарт там, не заради перфектната работа, която имах, не и заради това, че ще мога да ходя на Майорка, не и заради това, че искам да карам нова кола по хубави пътища. Аз щях да остана заради него.

    Ще ти цитирам само един от всичките си разговори, тоест въпроси и мнения. Оставям човека анонимен, просто защото задава същите въпроси и казва същите неща като мнозинството.
    добре де, защо не се върнеш в Мюнхен? няма ли такава възможност? Понеже в България те чакат според мен още по-големи неприятности от една страна, разбира се от друга ще си при семейството. Това мисля, че го изясних вече. Какви неприятности?
    – Lemon : защо всички сте толкова негативни, когато стане въпрос за българия?
    ХХ : аз не съм негативен, но съм реалист
    – Много е важно всеки да сподели кога за последно е бил ограбен апартамента му/открадната колата му/обрана баба му. Знам, че се случва. Но то се случва навсякъде. Апартаментът, в който живея във Виена, е бил ограбван един месец преди да се нанеса. Но хубавите вестници в България като не пишат за друго, освен за обири и убийства, какво да си говорят хората? Баба ти няма да седне да чете блогове и да се интересува за Странджа. Тя знае какво са казали по новините в 8 по Канал1, а именно, че “син заколи баща си, изнасили майка си, пусна бомба на мегданя в селото и отиде на мач на локото”. Примерно.
    Аз се чувствам много добре тук, уважаван съм от приятелите си и от колегите си, работя нещо, което много ми харесва и виждам, че с честне труд сътворявам добро и че променям  макар и малко света. Това в България не бих могъл да имам. Аз пък не искам да печеля титлата Мис Свят и да обещавам, че ще се боря за мира. Аз не съм Боно или Гелдоф, че да имам парите и влиянието, за да направя организация като one.org. Мога да сътворявам добро където си пожелая. Да купиш 2 торти и да ги занесеш в дом за сираци в твоя град не ти е идвало на ума, нали? Това също е добро. Уважение мисля, че можеш да получиш навсякъде – това зависи едиствено от факта какви приятели имаш. В служебен план: независимо къде се намираш, в момента, в който знаеш малко повече от отсрещният, а отстрещният е задник, ти не получаваш друго освен тъпо отношение. Важи навсякъде по света, нещо като закона за гравитацията в колегиалните отношения между тъп и средно интелигентен.
    имам чувството, че мислиш прекалено идеалистично. Може и да си прав. Може и да не си.
    всеки път, наистина всеки път, когато се връщам в България, аз установявам колко са посредствени хората, колко материалистично те мислят, колко малко е човещината между тях.  Никой не го е еня за другия. Освен това аз се чувствам супер несигурно в България. Говориш за пари, за положение – това не е ли материализъм? Това, че се намираш другаде, а не в България дори те прави една степен повече материалист. Според мен. А в Германия/Канада/или там където си кой го е еня за тебе? Несигурен? Ами стъпваш на крака. Прохождаш.

    Знам, че нямаме перфектна държава, това го показа последно протестът за Странджа. Знам, че няма да получавам парите, които получавам тук (поне за сега няма). И знам, че много от вас, които са навън си мислят, че ще постигнат повече в чужбина, отколкото в България. Пожелавам ви успехи. Но не си мислете, че сте хванали Господ за шлифера и че ние, отиващите си в България, отиваме на заточение. Както бе отговорено на бъдещия ми работодател в България (ама тя защо се прибира?!?!?): Право на личен избор! Аз искам да опитам и тогава да дам такава оценка. Защото повечето от нас са изчезнали на пикливите 18-20 години, когато още сме цоцали от мама и тате. И докато разчитаме на мнението на бабите си и родителите си, а нямаме собствено такова, всичко в тази държава ще върви по старо му. Мога да ти посоча на прима виста трима, които са щастливи, че са се прибрали: Петя, Сашо, третия няма блог :)

    п.с. Стана по-хапливо отколкото очаквах. Цитирах с разрешение на въпросния човек. Не е нищо лично срещу него, просто ме хвана в момент, в който ми беше писнало от еднакви въпроси и подобно плюене. Благодаря за вниманието.

  • 17Jul

    Преди една година трябваше да отида на едно погребение. Наистина трябваше, а не отидох. Не отидох, защото никога не съм ходила на погребение. Не отидох, защото ме беше страх, че ще видя мъртвец. Едната ми баба почина, мой приятел почина, но за нито едно от двете погребения не успях да си отида в Пловдив. Чувала съм, че (в България поне) мъртвецът се излага, за да си вземеш сбогом. Това ме изпълни с див ужас и въпреки, че погребението беше в Италия, а не в България, не отидох. Отдавна съм си дала сметка, че беше огромна грешка да не отида, но не е филм и не мога да върна времето назад. След самото погребение пък разбрах, че при тях ковчегът е затворен… но беше вече късно.

    Вчера, една година след това погребение, бях в ужасно настроение. На връщане от работа както винаги слезнах на Кармелитерплац. Там има малка католическа църква. Бях със слънчеви очила и без лещи, което ме правеше относително незряща. Изключих си телефона, влезнах в църквата и доста се изненадах. Беше вече към 18 часа, а църквата беше порядъчно, да не кажа съвсем пълна. Доста объркана застанах някъде и като един истински некатолик започнах да се чудя дали и те имат като нас ортодоксалните свещи горе и долу. Не видях такова нещо. Имаше свещи на едно място, като пред тях имаше касичка, в която да пуснеш паричка. Ха сега де, а колко струва? Реших въпроса радикално: пуснах едно евро, взех свещичка, запалих я с кибрита, който стоеше там и я оставих при другите. Не знам дали е за живи или умрели, просто я оставих. Останах за секунда там, ревяща и гледаща в нищото. Очите ми привикваха на мрака в църквата. Момченцата в бели одежди се строиха и тръгнаха към олтара. Хората в църквата засядаха по местата си и замлъкнаха. Отпред пред олтара имаше ковчег. Затворен.

  • 15Jul

    Понеже съм определена вече за влечуго предпочитам да ме наричаш саламандърче. Това са едни малки кротки гущерчета, които наблюдавам често в двора в Пловдив. Застават на топло до лампата и дебнат дребните буболечки. Стоят замръзнали и в един момент с рязко движение ги хапват. На такива като Бориславчо Зюмбюлев (според мен Карамфилов би му прилягало много повече, ама с онази притурка, дето я слагаше Въргала едно време) с удоволствие бих им отскубнала главичката. Продажни душици винаги много е имало, има ги и ще продължава да ги има. Давай, Борко, а дано си взел поне 10тина лева от тоя боза дето си я написал. Редакциите на 24 часа и Труд са пълни явно с утайката на помията на нашето общество. Вестници? Да беше поне криза за тоалетна хартия – да си избърше човек някои части с тях, ми те и за това не стават…
    Благодаря на Марфиетка.

    А явно родната полиция се е превърнала в терариум. Защото преследва влечуги (теб и мен, или такива като нас). Отказвам се да пиша за свобода на словото, за първични и неотменими човешки права. Антония е събрала всички мнения до момента. Те говорят и от мое име. Аз нямам какво да допълня. Нелогично някак да са такива кокошари. Що пък нелогично. То нещо логично да става в тая държава??? Дано успеем някой ден. Аз вярвам.

  • 13Jul

    Тази вечер във Виена, по-точно в Аугартен, стартира инициативата на Филмархив – “Животът е чудо” – Балкан, Кино, Свят. Тук ще намериш програмата. Първият филм в тази балканска инициатива е един мой много любим: Оркестър без име. Много ще ми е интересно да погледна как е преведен и как ще се посрещне от публиката. Стискай ми палци да си намеря компания за да отида.
    Нарочила съм си още сума ти сръбски, унгарски и какви ли не филми. Да видим.

    Тук: http://zitrone.drundrun.org ще намериш немския ми блог, който стартира благодарение на Ико.  Насочен е повече към хората, които не владеят български и с които искам да остана във връзка. Но ако ти се чете и коментира на немски си добре дошъл.

    Времето започва най-после да се оправя и ще си търся усърдно бански за следващата седмица, когато ще имам гости от Мюнхен :) Точно до нас се намира Badeschiff. Откакто се нанесох го гледам с големи жадни очи всеки ден като минавам покрай него. Килцата са свалени, старият бански не пасва вече, време е за нов имидж :) Лято ееее!!!

    Ето малко СНИМКИ от виенския офис, които направи миналата седмица колегата Герхард. Офисът е уникално грозен, но е временно решение.  Новият офис е на друго място, съвсем съвсем различен от този. Името на любимката ми започва с м. Ще я намериш сам.

  • 09Jul

    Отново тема, която ме кара да се възмущавам. Понеже намирам постоянно неприятни неща във Виена и май мрънкам в повече може да ти се стори нереално, но повярвай ми – така е. Мои приятели вече ме майтапят: ох, горката, в тая грозна Виена. Ами да, изпитвам доза самосъжаление. Днес ще ти обясня за децата тук. Обхващам възрастовия диапазон 4-15 годишни.

    Малките деца са некултурни. Не говоря за сукалчета и малки бебета. За там ми е ясно.  Говоря ти за по-големите – от 4 нагоре. След 4тата си година едно дете е социализирано. В повечето случаи то ходи поне от 1 година на детска градина. Изгражда се още като личност, но основата трябва да е положена. Какво виждам обаче аз?
    Живея в нормално смесен квартал. Тоест – има турци, има сърби, мнозинството са австрийци, африканци също присъстват. Кварталът е и доста еврейски, но тях ги изключвам веднага – те ще са тема на друг пост. Просто съм впечатлена какъв контраст създават, когато ги сложиш до други етнически групи.
    Близо до нас има площадка за игра, която при нормални условия и нормални деца не би чул. Нищо подобно, просто няма нормални хора. Тук не изключвам друг етнос (освен евреите както казах) – всички деца пищят пронизително, майките не реагират по НИКАКЪВ начин. Виждаш такова грозно тръшкане, подмятане по улицата, дори на платното с колите. Тези майки са най-невъзмутимите животни на целия свят. Чисто дете рядко виждам – винаги омазани личица, мръсни дрешки, независимо дали ги срещаш като се прибират от игра или тепърва излизат от вкъщи. Детските колички, които сритвам много често из метрото са толкова гнусни, че не бих си сложила дори торбата с покупките вътре (това с количките го бях забелязала още в Германия). И след като снощи в 12 без 15 се събудих от тръщкащо се под прозореца ми дете, вече не издържах. Отидох кротко до прозореца, но вече не много кротко извисих гласец. Семейство с две деца се прибираше и разтоварваше колата. Мъжът мъкне някакви неща, майката застанала отстрани и гледа. Едното дете седнало върху един куфар (по-голямото дете беше), а по-малкото се въргаля по улицата (наистина легнало и се търкаля) и пищи, че не иска. Не знам какво не искаше. Идилия. След забележката ми майката хвана децата и си ги прибра. Аз пък не можах повече да заспя.
    Мога да ти разкажа и за детето в съседния апартамент, което е на около 5 годинки и реве по цяла нощ, защото в жилището няма никой. Ако беше Германия до сега сто пъти да са извикали социалните. Ако беше България? Не знам. Просто нямам такъв опит в България. В България майките са други. Всеки от вас мисля, че ще ме подкрепи в това ми твърдение. И само доуточнявам, да няма недоразумения – не говоря за гето-условия, не говоря за социално слаби, говоря за хора от средна класа тук.

    В събота вечер попаднах в заведение, за което ме бяха предупредили, че няма да ми хареса. 90% от присъстващите бяха на около 12-15 години. Аз отидох в 1 часа през нощта там. От тези 90% поне 85% бяха силно напушени, надрусани или просто пияни. Музиката беше добра и на три места: електронна, арендби, нещо друго, което дънеше вън на една поляна, там не отидох.  Удържах близо два часа. Само една случка и приключвам: чакам на опашка за тоалетната, профучава една приблизително 14 годишна, която крещи: “само да повърна и освобождавам. Няма да се бавя.” Тази пред мен изкоментира: “вече за 3ти път…” Над бара имаше надпис: “Концентрат не се сервира на лица под 18 години”. Докато да стигнем до колата минахме около 400 метра пеша по улицата, която беше осеяна с алкохолни и дрогирани трупове, които утре сутрин постепено щяха да се съвземат за следващ поход.

    Колкото бях възмутена в един момент си дадох сметка, че не децата са виновни. Ако майка ти те научи, че да переш и да се къпеш от време на време не е толкова важно, ти няма от къде да го знаеш. Ако родителите ти не са ти обяснявали, че безпричинното крещене и повишаване на тон е знак за лошо държание, ти пак няма от къде да го научиш. Ако майка ти и баща ти отиват на кино, лягат си и заспиват спокойно и не им пука, че си на 14 и се прибираш на другата сутрин в 10, няма как да научиш много други неща. А като прибавим и това, че държавата осигурява още по-голяма свобода на действие, като те лишава от контрол, то аз просто няма какво да добавя.
    Разказаха ми, че на бермудския триъгълник, който се намира в близост до нас, тоест до Шведенплац, е още по-брутално към 2 часа през нощта. Този уикенд смятам да пробвам. Поне мога да се прибера пеша от там.

  • 07Jul

    subota

    Събота сутрин. Прекалено ранно събуждане, но доволно. Закуска и кафе. Вестникът е прочетен. Второто кафе току надава вик. Трябва ли ми още нещо?

    А всъщност днес можеше да е един много специален ден. Не заради трите седмИци, които са се събрали и заради които хората са полудяли да се женят (пише във вестника). Ако една дата те кара да се ожениш, то какво би те накарало да не се ожениш?
    Всъщност на тази дата преди година станах кума. Да са ми живи и здрави кумците.

    Я да видим сега снимките на макбук дали стават за нещо. Не ми изглежда да е много добре. Първи дубъл.

    Хаотично. Така де, нека се разбере, че е събота сутрин. Отивам да се доизлежавам и да гледам някой филм.

  • 04Jul

    Днес е най-брутално тъпия ден на света. На годината. На века дори ако щеш.

    Започна с успиване. Отново. Нещо не съм добре, че така да се успивам.
    Обед
    Някои хора нямат интернет, никаква връзка. Опитвам всичко, не става. И започвам да звъня в Мюнхен на сисадмините. Правя се и аз на сисадмин. Първо я накараха да си провери няколко пъти мрежовия кабел. Тя го проверява всеки път. Гъзи се, проверява. Всичко ок. След това се логвам като админ и се почва бърникане. Конфигуриране на айпита, каквото душа ти иска. Няма, братче, нищо, нула, зиро, нихтс. Около 2 часа. Колко телефон отиде, не е истина. Тея в Мюнхен побеляха. Няма и няма откриваем проблем. И взех, че се мушнах и аз под масата да видя и какво мислиш: кабелчето…

    Следобед
    Правя списък да се поръчват кламерчета, моливи и други такива офисни истории. Питам кой какво иска.
    тя1: перфоратор
    аз: ами ние имаме
    тя1: ама не е хубав…
    тя2: елка
    аз: ок, пиша
    тя2: ама ако може да си избера, че не мога да работя с всяка елка.

    Часът е 17:21. Имам работа поне за до 9. Но след малко вдигам гълъбите и отивам на бира, че иначе може и да изпляскам.

  • 04Jul

    Ето ти да видиш един виенчанин: ТУК. Изгледай го цялото 😀

    А сега ти цитирам следната реакция на Емо:
    [10:47:09] Lemon : ето такива хора има във виена: http://www.youtube.com/watch?v=QX_gN2DFh74#
    [10:48:35] Emil Stoyanov : хаха:)
    [10:48:44] Lemon : ама цялото го изгледай :)
    [10:49:13] Emil Stoyanov : тоя е за лудницата
    [10:49:21] Lemon : hahahahaha, нали?
    [10:49:44] Emil Stoyanov : ама познаваш ли го?
    [10:50:05] Lemon : не бе, ти пък… то и това оставаше (rofl)
    [10:50:13] Emil Stoyanov : хехе
    [10:50:21] Emil Stoyanov : щях да се разтревожа за теб
    [10:50:21] Emil Stoyanov : :)
    [10:50:32] Lemon : хахахахахахахахахахахахаа