• 30Aug

    Слушам новия албум на корн и се разтапям в последните горещи вечери на Пловдив. Всички в последно време оживено се интересуват за моите работни планове. Надявам се заради несериозни хора да не съм изпуснала по-доброто предложение, което имах. Не съм очаквала кой знае каква работна етика тук, но това, на което станах свидетел, малко ме накара да се отдръпна. Телефонният ми номер е доста разпространен вече, кое те кара да не ми звъннеш поне за уточнение? Дивя си се, може да ти се струва странно, но е така.
    Взела съм на заем доста филми и търся време и компания за тях. Говоря за Great Expectations, La Mala Educación, Lolita, The Bridges of Madison County, Todo Sobre Mi Madre, Last Tango in Paris. Желаещите да се обаждат. Не че не мога и сама да си ги гледам де, ама с компания си е друго. Очаквам доставка на 2 филма, които ме е срам дори да си призная, че съм ги поръчала. За тях ще стане дума в следващите седмици. Те така, глупостите които правя винаги наяве излизат… Но има и един подстрекател, така че не съм сама.
    Имало 4 почивни дни в началото на септември. Мислех тотално да се разплуя из къщи, но се оказа, че Тасос ни чака. Е, и моето гъзе море да види таз година. Не очаквай да се прибера много почерняла, обичам да стоя под чадъра с книжка и слушалки на ушите. Корн добра идея ли е? Не е съвсем за изхвърляне албума. Послушай последното парче – ай уил протект ю. Ммм, разтапя.

  • 27Aug

    bk

    За последните две седмици натрупах добър опит в посещенията на сватби. Случиха ми се две сватби, в една и съща църква и един и същи ресторант. Едната в неделя, другата в съботата след нея. Радвам се, че познавам хора, които почитат традициите, но са достатъчно смели да разчупят ледовете на глупавите такива и да ги премахнат от собственото си тържество. Ето и накратко (надявам се) моите впечатления:

    На нито една от двете сватби нямаше оркестър, вземане на кума и кумата и подкарване на булката по тъпанов и друг такъв ритъм. Знам, че е голям сеир за комшиите от блока (респ. съседските къщи), но това е една традиция, на която аз лично не държа. Надявам се като му дойде времето и аз да избегна такива циркови представления…

    Прекрасно беше, че младоженците (и на двете сватби) се бяха погрижили да подпишат в обреден дом на друг ден. Спестиха ни обикалянето по тези странни държавни институции, където служителки със секси гласове нареждат всяка събота и неделя едно и също.  Както и безсмисленото изреждане на гостите пред двойката и поздравяването (нали все пак после трябва да ги поздравиш в ресторанта и да им подариш това, което си донесъл!?!?!).

    Организацията и на двете сватби беше повече от добра. Всъщност ако това е добро, не знам какво би било перфектно. Така че – беше си перфектно. Знам колко трудно е да групираш гостите си по маси. Бяха се справили с най-тежката задача отлично – никъде не забелязах мълчащи и недоволни гости.

    И двете двойки бяха откровени, когато ги попитах за подаръци. Което е безспорно огромна помощ за всеки гост.

    Това, че не ме “задължиха” да ям салата, основно и десерт (класика: шопска, кибапчинцъ и кифтета с гарнитурчица и сладоледче за капак) беше впечатляващо. Имаше шведска маса с обилен избор. На удобно място. Напитките – на бара и просто чрез сервитьор.

    Музикалните ми желания бяха презадоволени. :) Нямаше поръчка, останала неизпълнена.

    П.С. Първата булка доста се прицелваше в мен, но букетът ме жилна по рамото и се изстреля в ръцете на момичето до мен. Конкуренцията определено не беше голяма – бяхме около 6-7 момичета. Втората булка не разбрах в кой край ще стреля и стратегически застанах в левия ъгъл. Явно се целеше в момичето до мен. Букетът, който виждаш по-горе, направи висока дъга и падна върху обувките ми, където си и остана. Ами какво да правя – вдигнах го…

  • 20Aug

    След една кратка като сън нощ срещу неделя доста превъзбудена поех към София, където за мен започна сватбеният маратон. Вчера и идущата събота бях/съм на сватби на скъпи хора. По случайност в един и същи ресторант. Снощи си говорих с барманката във въпросното заведение – горе долу същият екип е на работа следващата събота. Ще сменям тоалета. Нека мине и втората сватба и ще ударя един доклад на тема сватби. Веселба си е това. С радост забелязвам много нови неща в организирането на това събитие. Което само може да ме кара да се усмихвам и да вярвам, че традициите не са лошо нещо, но малко опресняване и модернизиране не вреди.

    Мина едно от интервютата за работа. Не смея да говоря и да обещавам. Чакане му е майката в момента.

    “Когато порасна, ще стана Кенгуру” е брутален. Гледай го ако още не си. По възможност на лятното кино в Пловдив, което много ме впечатли. Като оставим настрана факта, че филмът трябваше да започне в 9, ние влязохме (хмм, влизане на открито???) в 9 без 5 и филмът вече беше започнал. Но атмосферата е повече от приятна.

    Това, че съм пушач ме кара много често да се чувствам неудобно и да ме е срам от тази моя слабост. Има хора, пред които просто не мога да запаля цигара. Има обаче ситуации, когато не мога да избягам от зависимостта си. Ако ми правиш забележка ме караш да се чувствам още по-отвратително. Знам за нетолерантността на много от пушачите. Но има и непушачи, които не са по-малко крайни. В крайна сметка никога не съм си позволила да пуша на място, на което е забранено (тук изключвам нова сграда на ПУ, където дори имам компроментираща снимка). Както и винаги се съобразявам дали е удобно и прието. Смятам, че съм коректна и заслужавам малко свобода, особено когато се намирам под открито небе.

    Искам да уволня (де да можех) 90% от софийските шофьори на таксита. Аз: “Добър ден. Към църква Св. Седмочисленици моля.” Той: “Амчи тва къдье ье?” Или: “Ами от къде да мина сега за тоя адрес?” Нали ако знам пътя ще си взема кола под наем и ще карам сама. Или ако познавам града толкова добре ще се повозя на градския транспорт!

    За тези, които не са ме виждали в последните 3 дни – не се стряскайте като ме видите отново с коса 3 см. Отдавна го исках и отново се постригах. Обожавам късата си коса. Пък и ми отива. Ама и скромна беее…

  • 17Aug


    Create Your Own PaloozaHeadVisit Lollapalooza.com

  • 12Aug

    Официално се намирам в Пловдив, където започнах да се нанасям. От няколко дни се опитвам да подредя някъде тази част от багажа си, която беше във Виена. Главният ми багаж се намира все още в Мюнхен. Ако някой има желание да ми донесе нещо няма да му се възпротивя.
    Тръгнах на зъболекар, работа още не съм започнала. Да мине този сватбен месец, че тогава :)
    Голям смях ми е, че ходя при бивш съученик на зъболекар. На това отгоре му викахме Шайсето едно време. Мда, ама Шайсето е толкова внимателен, че просто съм на седмото небе. Хвалех го на друг наш съученик, който каза: ейй, като те слушам начи искам да си счупя един зъб и да отида още сега (беше към 11 вечерта и седяхме в Мария Луиза).
    Иначе още ми е малко пообъркано и бързам все да се срещам с хората, сякаш отново ми е премерено времето. Така де, колкото и се противя на София, да не взема в скоро време пък натам да се изнасям… То от мен нали всичко се очаква и все не могат да ме хванат къде съм. До края на август поне се очертава Пловдив. Да знаете сега.

    П.С. Търся си мебели и мивка за банята. Дайте идея къде да намеря мивка за ТАКОВА (1) решение (2) на липсата, която ме е налегнала. Ако е с по-ъгловати форми ще е идеално.