• 20Sep

    Знаете, че в последно време чакам. Ако сте ми звъняли от непознат за мен номер, сте забелязали, че вдигам с делово казване на фамилията си. Ако не, сте изживели поне нервното ми потропване и поглеждане на телефона и мейла. Ако и това не – или не сме се виждали скоро, или пък не се познаваме офлайн.
    Преди 2 месеца получих първото си предложение за работа. Кратко след него дойде и второто, съвсем наскоро и третото. Пратих документи и зачаках. Няколко са фазите – подаваш и 2-3 дни трепериш какво става. След това забравяш и гуляеш. Изтрива ти се направо от съзнанието, че се водиш безработен. После – най-гадното – никой не ме обича, никой не ми се обажда, защоооо… И така един мрачен, дъждовен ден, отреден за безброй часове сън и излежаване, биваш събуден в 9 с първи по-сериозни уговорки. Разсъняваш се бързо, хвърляш душ и започва мислене. Не е лошо, викаш си, звъниш на приятелски жокер, той потвърждава. По обедно време, самодоволната ти усмивка бива стресната от втори човек – взех та, Ганке. Хубаво, казваш си отново. Зачертаваш плановете, правиш нови, установяваш, че 2 дини под една мишница не са чак толкова много и си свиркаш. Решаваш, че часовете ти на свобода са преброени и правиш план за следващия ден – в 11 кафе с Х, в 1 обяд с Р, след 4 – по магазините. Да, ама не било така. Прибираш се и… имате поща. Покана за интервю. На следващия ден. Е, на това му се вика да си правиш планове за тоя, дето духа.
    И така на въпроса: защо бе джанъм всички накуп? На един ден.

    Утре ще ходя на ТАЗИ изложба и много много се радвам.

  • 17Sep

    Много интересно обяснение на Петя, защо брачната халка се носи на безименния пръст. За много малката част от вас, която би срещнала затруднения с английския език, накратко обяснено:

    Обяснението идва от Китай.

    Палецът символизира родителите
    показалецът –  братя / сестри
    средният пръст си ти самият
    безименният е партньорът ти
    малкият пръст са децата ти

    За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:
    отвори дланите си, една срещу друга. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг (като на картинката), след което допри върховете на останалите си пръсти.


    Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснеш рано или късно.

    Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя/сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.

    Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и няма да са при теб.

    Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш… Защото съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло.

  • 16Sep

    Както споменах на връщане от Тасос минахме през Петруса (старото име на селото е Плевня), на около 15тина километра от Драма. Там посетихме роднини, които никой от нас до момента не беше виждал.
    Историята започва с това, че дядо ми по бащина линия е бежанец от гръцка Македония, или т.нар. Егейска Македония. Втората световна война в Гърция завършва със започването на гражданската война. Тази гражданска война всъщност е бойното поле на интересите на западните и източните сили, които след 1945 се опитват да си поделят Европа. Гръцките комунисти, преборили се с фашизма, биват подкрепяни от Съветския Съюз (в началото и от Югославия). На комунистите се противопоставят царските сили, които пък получават подкрепата на Англия и САЩ. В крайна сметка комунистите претърпяват поражение. Причината за почти никаквата подкрепа от братските комунистически страни според някои исторически свидетели е тайната уговорка между Чърчил и Сталин (Конференцията от Ялта) за поделяне на влиянието в отношение 90 към 10 в полза на Запада. Много гърци определят това по-късно като заговор от съветска страна. Това е накратко историята (източник уикипедия.де).

    Дядо ми е бил на около 15 години, когато цялото му семейство бяга с влакове през Драма за България. Други негови роднини остават там. Сам той е разказвал за това, че са им забранявали да говорят български. Ходел е на гръцко училище, трябвало е да мълчи пред разните разпитвачи дали в къщи се говори български. Били са преследвани и затваряни за това им “престъпление”. Нашата цел беше да видим просто къде е била къщата му. За тази цел трябваше да намерим някои от роднините. На новия център на селото попитахме кръчмаря. Той обясни кой член на семейството е умрял преди 6 месеца, къде живеят живите и ни упъти. Стигнахме до къща, където позвънихме. Излезе жената на братовчед на дядо ми. Интересно е разминаването в годините, което се е получило – вторите братовчеди на баща ми са мои връстници. Жената говореше интересен български, развален, но с интересни стари думи, ту македонски, ту родопски. Представи се като Артемис, “ама на български Диана”. Диана и Василис имат две деца, момче и момиче. Оказа се, че момичето учи в Мюнхен от 5 години насам, пропуснали сме се, но поговорихме на немски по телефона. Тя и брат и не говорят български. Искахме само да ни покажат къщата, но неизбежно беше оставането на маса. Тази жена сякаш е знаела, че ще има гости – няколко вида гозби, коя от коя по-вкусна. Десерти и салати от собствената градина. В къщата 90% от нещата бяха направени от нея – от полюлеи и картини, през пердета, та до траханата и макароните.

    Направиха ни панорамна обиколка на селото. Старият център, Тагия Триада, къщата и българската църква… или остатъците от нея. Това ми се запечата много. Имало е голяма българска църква. Българска, защото е била изписана на български. Където в един момент (не е ясно кога) се забранява да се отслужва, именно заради тези стенописи на грешния език. Запада мястото, пада покрива, изгнива де що има вътре. В момента тази “църква” има покрив, все още е в ремонт и има…. тоалетни вътре. Преустройва се за нещо музейно и зала за тържества. До единия от входовете е запазено нещо подобно на олтарче, с няколко икони и свещници. Свещите са безплатни. Българоговорещите като Диана идват на това място. За кръщенки и сватби обаче нямат избор и ходят в гръцката църква.

    Снимки!

  • 11Sep

    Тръгване в сряда сутрин от Пловдив. Без резервация, без някакъв особен план, ей така – на посоки. Пътят след Юндола е доста разширен и по-добър от преди. Граничният пункт е сравнително нов (от преди около две години) – Илинден. Следват около 120 км до ферибота в Керамоти. Половин час приятно клатушкане върху Бяло море и вече парещо слънце, за разлика от мрачните температури в Пловдив. Чайките кръжат около ферибота, пускат разни неща, които носели късмет (да бе, да) или пък се сбиват за по някоя рибка. Слизаме на остров Тасос, по-точно на Керамоти. Доста туристическо градче, натруфено и пълно с хора. Лека дезориентация на групата, подкрепена и от липсата на каквато и да била табела. Упътват ни към Голдън Бийч, като ни казват, че там е най-дългата плажна ивица с изобилие от хотели, бунгала и студия. Места би трябвало да има колкото си пожелаем. И тук успяваме да направим грешен завой, затова и слизаме за кратко в Криси Амоудия, където натопяваме пръстчета в морето за първи път. Все пак стигаме до мястото, за което си мислим и намираме приятно хотелче, на доста достъпни цени. Установявам, че сме съвсем извън сезона – цените се движат от 50 до 60 евро от началото на юни до края на август. Септември не е упоменат никъде, затова питам. 38 евро двойна стая. Чистотата е впечатляваща, за съжаление други екстри липсват. Кабелната телевизия се ограничава в 11 канала само на гръцки. При втори, по-концентриран поглед разбирам, че са около 4 програми, просто се повтарят. Интернет е нещо леко дефицитно. За моя радост в този ден очаквам важен мейл, затова питам за втори път на рецепцията. Синът на собствениците ми отстъпва кабела си, който се оказва непасващ за моя компютър. Момченцето все пак е услужливо и ми позволява да седна пред неговия компютър. Засмивам се, като виждам модзила и гръцки гугъл като стартова страница. Бързаме да намерим място за ядене преди групата да е припаднала от глад и сядаме в “пробабли дъ бест ресторант ин дъ уорлд”. Точно на плажа, със сравнително добра кухня, ама чак пък дъ бест, айде моля ти се. Разходка покрай плажа и оглеждане на другите заведения. Правим си план кога къде ще хапваме.

    Ден първи, четвъртък
    Ставане и закуска отново в пробъбли дъ бест. От там е нужно само да се търкулнеш лекичко и вече лежиш на някой от шезлонгите. След около час се зачудваме дали се заплащат – още никой не ни е навестил. Оказва се, че шезлонгите числят към даденото заведение, което е над тях. За два шезлонга и чадър – 5 евро. Сервитьорът дойде и събра. Мързелът какво ли не прави и така след едно влизане във водата и около 20тина прочетени странички успявам да заспя. Единствено осите, които летят наоколо са леко досадни, но не пречат кой знае колко на приятната дрямка. Успявам да изгоря лекичко, при това странно някак на черти. Това ще го разбера чак към вечерта. Водата е страхотна – чиста, каквато смея да твърдя не съм виждала другаде. По-солена е, което леко залютява на очите при опити за плуване. Това я прави и по-плътна, но пък по-приятна. Рибките се виждат на стада, но са прекалено малки още, бебенца-рибки. Другият голям плюс на плажа е липсата на всякакви индивиди, крещящи глупави рекламни фрази за фуражна храна (царевица) или пък закуски. Един единствен мина и предложи нещо като мекици, оваляни в захар, но първият път го пропуснах, защото беше прекалено тихичък. На второто минаване го изненадах и загризах жадно мекицата. Вечерта е леко хладовита, прекарваме я в ресторант, в който имат меню на български и сервитьорът е полиглот. Обяснява ни, че от петък времето се разваля, в събота ще е “бива” и ще се оправи в неделя-понеделник, когато ние ще си тръгваме.
    Бележка: Плажовете, пътищата и ресторантите са пълни с българи. Преобладават градовете София и Пловдив. Малко бургазлии за цвят. Другите са единици. Другата група туристи са немците. Но те и без това са навсякъде по света. На трето място – румънците.

    Ден втори, петък
    Нещо се е намусило времето и затова решаваме да обиколим острова. С кола, като на интересните места слизаме и разглеждаме. Разчитаме на пътеводител, който се оказва с доста оскъдна информация за местата, които искаме да посетим. Спираме на Парадизос, където в книжката е упоменато нещо от сорта на: “не се учудвайте ако тук срещнете Адам и Ева”. Плажът е наистина страхотен, слънцето за малко се е показало и пощипва. Отново нагоре по стръмния път, по който сме се спуснали само преди малко. Алики е следващата спирка. От двете страни на шосето са спрели много коли и автобуси. 90% от тях са с българска регистрация. В Алики има остатъци от селище. Свидетелства се за добив на мрамор още от 6 в. пр.н.е.
    Лименария е вторият по големина град на Тасос. Градчето е основано през 19 век, когато обитателите на балканското село Кастро слизат към брега. Кастро е старо село, което е било далече от морето заради пиратите – за това се съди по остатъците от стената на селото.
    Отдалече виждаме Скала Примоу, или по-точно нефтените находища и техните комини.
    Времето не е на наша страна, започва да вали зверски и се насочваме към хотела, минавайки само покрай малка семейна фабричка за производство на зехтин.

    Ден трети, събота
    Времето е лошо и се качваме по колите. Малко след Драма, по-точно в село Петруся, предстои среща с роднини, които никога до сега не съм виждала. Но за това следващия път.

    Общо: Чувала съм от много хора превъзнасяния колко е хубаво на Тасос. Честно казано съм впечатлена от чистата вода. От учтивостта на хората. Но: плажната ивица е сравнително малка (тясна). Иначе пясъкът е по-фин дори от този на нашето черноморие. Гледах на моменти доста ударено, защото виждах много и млади българи, за които се радвах, че имат възможност да обикалят. За съжаление повечето от тях не вързваха думичка чужд език и се чудеха как на английски е “голям”… За сметка на това гърците се преориентират добре и повечето сервитьори могат почти без проблем да те обслужат на български.

  • 04Sep

    Моткането из мрежата често е пълно с изненади (и с доста ненужни находки). Така и намерих този немски блог, който се занимава с “всекидневните шармантни нещица на жените”. Забавно четиво, само дето си мисля кой е този мъж, дето изтърпява всички тези неща (ако приемем всичко за чиста монета).
    На твоето внимание представям набързо сглобен превод на една от темите:

    НЕ ПОДУШВАМ НИЩО

    Любимата и аз седим в колата и сме на път към мола Доденхоф в Постхаузен.
    Той се намира на около половин час от нас, но обикновено си заслужава човек да се разходи до там. Магистралата е учудващо претоварена…

    Кой изход беше нашият?
    Постхаузен, миличка. При Постхаузен се измъкваме.

    Ах, да, верно. Все забравям.
    Е, отиваме само за 20ти път…

    Все ти караш.
    Да, защото ти никога не искаш.

    А ти да си питал до сега??
    Няколко пъти.

    Така ли??
    Да, абе я кажи: защо смърди така тук!

    Не подушвам нищо.
    Моля?? Смърди си, да не е нещо от вън??

    Да отворя ли прозореца?
    Аха! Ти си била!

    Какво? Аз?? Аз не мириша!
    Пуснала си една.

    Не съм!
    Така изглежда! Ииии…

    Скъпи! Не бях аз! Честно!
    И още как! Кой друг, аз във всеки случай не бях!

    Това е нещо от вън.
    Нее, неее. Пуснала си гълъбче!

    Аз никога не правя такива неща!
    Но ето че сега направи. Пръднала си. Признай си!

    Аз не пър… пръцкам никога.
    Нее, никога!

    Или си ме виждал някога да пръцкам?
    Да те видя не, но те помирисах.

    Кога пък??
    Хайде не се прави де! Всеки пуска душичката понякога.

    Ти може би, аз не!
    Можеше поне да си признаеш! Смрадливка!

    Не съм Смрадливка! Жените не правят такива неща.
    Естествено, че го правят, но съвсем тихо.

    Тихо?
    За да не чува никой. Като теб сега. И после отричат всичко.

    Не е вярно изобщо!
    И тогава все се надявате никой да не забележи.

    Миличък! Аз не бях!
    Добре, добре. Може би само климатикът е нещо повреден.

    Включен ли е?
    Да, естествено.

    Ами може наистина да е нещо счупен?
    Я стига, това не се издържа!

    Защо? Отново ли ти мирише?
    Не, говоря за постоянното отричане!

    Ами като ме обвиняваш, че… Не правя така!
    Казва се пърдене. Пускане на душичката! С Д, като Дама!!! Лесно се помни.

    Е това е толкова глупаво сравнение!
    Така ли??

    Жените – ако изобщо – пръцкат. И само в спешни случаи.
    Аха. Ясно, спешни случаи.

    Да, точно така.
    И това току що беше спешен случай?

    Как така току що?
    Ами сметнах, че одеве е било спешно.

    Беше!
    Аха!

    Но не пръцнах!
    Ами??

    Нищо ами!
    Предавам се вече…

    Я кажи, и на теб ли ти е тежко от сирената супа???

  • 03Sep

    Доста отдавна ми бяха пратили това нещо (немски). Тогава го бях правила, мисля, че бях къмто 60 от 200те неща, които би трябвало да си направил в живота си.

    Резултатите не мога да ги копирам, затова ето накратко инфо за мен според статистиката: 66 от 200. Тяхната оценка – добро постижение. Средното за досегашните участници е 62. Превъзхождам средните стойности в следните категории: образование, крейзи, хепинес, тяло, любов и партньорство, романтика, секс, социални, забранени. Останалите категории са: приключенски (малко под средното), природа (хмм, има за наваксване), пътувания (почти до средата съм, на косъмче), направи си сам (май ме няма много там), спорт (усещат се липсите), техника (брех, не съм лоша, почти като нормалните хора), животни (липса, липсааа).

    Ето ви и превод на 200те неща. Може да си ги преброите ако искате. За резултати по категории ще е невъзможно. И ще ви издам някои от моите 66. Личните ще си ги позапазя 😉

    1. Да почерпиш цялото заведение
    2. Да плуваш с делфини в открито море
    3. Да изкачиш връх
    4. Да караш Ферари пробно
    5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
    6. Да си държал тарантула в ръката си
    7. Да си бил с някой на свещи в банята (мда)
    8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш (романтика, какво говориш)
    9. Да прегърнеш дърво
    10. Да направиш стриптиз (до край)

    11. Бънджискок
    12. Да посетиш Париж
    13. Да изживееш буря в открито море
    14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева (това пък кой не го е правил)
    15. Да видиш северното сияние
    16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион (Байерн Мюнхен станаха шампиони тогава, само на главата ми нямаше хора)
    17. Да се качиш на кулата в Пиза
    18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
    19. Да докоснеш айсберг
    20. Да спиш под открито небе

    21. Да смениш бебешки пелени (не е голяма философия)
    22. Да се возиш на балон
    23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
    24. Да се напиеш с шампанско
    25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
    26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
    27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент (ох, ужас. Ама понякога си е весело де)
    28. Да участваш в побой
    29. Да спечелиш при конни надбягвания
    30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен (няма да се обяснявам)

    31. Да поканиш непознат(а) на среща
    32. Да участваш в битка със снежни топки
    33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
    34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
    35. Да държиш агънце в прегръдките си
    36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия (без коментар, тайна си беше и си остава)
    37. Да плуваш гол в полунощ
    38. Да плуваш в ледено студена вода
    39. Да проведеш истински разговор с просяк
    40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение (да де, 1999, и ти си го видял)

    41. Да се возиш на високоскоростно влакче (първият път беше гадно. След това вече не)
    42. Да биеш дузпа
    43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни (студенсткият живот на какво ли не учи)
    44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
    45. Да говориш цял ден с чужд акцент
    46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
    47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент (ами случвало се е)
    48. Да имаш два харддиска в компютъра си
    49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
    50. Да си харесваш работата във всяко отношение
    (страхотно усещане)

    51. Да се погрижиш за някой, който е пиян (всички сме го правили, нали)
    52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
    53. Да имаш откачени приятели (че кой няма)
    54. Да танцуваш в чужбина с непознат (емоция на яхта…)
    55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
    56. Да откраднеш табела от улицата
    57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
    58. Да участваш в демонстрация (там някъде 1997 беше)
    59. Да опиташ freeclimbing
    60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи (полицаи на средата на Мюнхен)

    61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
    62. Да скачаш с парашут
    63. Да посетиш Ирландия
    64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
    65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
    66. Да посетиш Япония
    67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
    68. Да издоиш крава (абе коза беше, ама се счита)
    69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
    70. Да се представиш като известна личност

    71. Да пееш на караоке (е, че какво толкова?)
    72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така (мързелът, той ще да е)
    73. Да позираш гол пред непознати
    74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
    75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
    76. Да се целуваш в дъжда (спайдърмен, спайдърмен…)
    77. Да си играеш в калта
    78. Да си играеш в дъжда
    79. Да посетиш автокино
    80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш

    81. Да посетиш великата китайска стена
    82. Да се покачиш на високо дърво
    83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро (мас ос х)
    84. Да основеш собствена фирма
    85. Да се влюбиш щастливо и споделено
    86. Да посетиш известна историческа местност
    87. Да научиш някой борбен спорт
    88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
    89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
    90. Да се ожениш

    91. Да играеш във филм
    92. Да провалиш купон
    93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
    94. Да целуваш някого докато му се завие свят
    95. Да се разведеш
    96. Да правиш секс в офиса
    97. Да не ядеш 5 дни (като гледаш не съм умряла…)
    98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
    99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал (голям смях)
    100. Да пътуваш с гондола през Венеция

    101. Да се татуираш
    102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
    103. Rafting
    104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
    105. Да получиш букет без причина (руснаците казват, че винаги има причина, така че…)
    106. Да мастурбираш на обществено място
    107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
    108. Да научиш десетопръстната система за писане (в училище)
    109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
    110. Да посетиш Лас Вегас

    111. Да запишеш собствена музика
    112. Да търсиш планински кристали в Алпите
    113. Да имаш One-Night-Stand
    114. Да посетиш Тайланд
    115. Да видиш как живеят бежанци
    116. Да си купиш къща
    117. Да удариш колата си докато маневрираш (срааааам)
    118. Да си погребал някой/двамата родители
    119. Да си обръснеш интимното окосмяване
    120. Да пътешестваш с кораб

    121. Да говориш повече от един език гладко
    122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
    123. Да прекараш нощ в пустинята
    124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
    125. Да попълниш сам данъчната си декларация (то пък много сложно)
    126. Да отгледаш деца
    127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея (да, от онези бебешките, дето дърпаш конеца и то свири)
    128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
    129. Да определиш собствената си звездна констелация
    130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

    131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
    132. Да напишеш писмо до правителството
    133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
    134. Да дариш кръв
    135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
    136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
    137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
    138. Да си направиш разкрасяваща операция
    139. Да оживееш след тежка катастрофа
    140. Да напишеш статия за важен вестник

    141. Да отслабнеш една трета от теглото си
    142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
    143. Да караш самолет
    144. Да погалиш Stachelrochen (не знам как се казва)
    145. Да разбиеш сърцето на някой (знам, че съм лоша)
    146. Да помогнеш да животно да роди
    147. Да си изгубиш работата
    148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
    149. Да си счупиш кост
    150. Да скочиш от 10 метра в басейна

    151. Да отидеш на фотосафари в Африка
    152. Да караш мотор
    153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
    154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
    155. Да стреляш с оръжие
    156. Да ядеш набрани от теб гъби
    157. Да яздиш кон
    158. Да поставиш страницата си в интернет
    159. Да правиш секс във влак в движение
    160. Да си бил на място в борсата за акции

    161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
    162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане (и по-лошо може: 20 часа от софия до мюнхен веднъж…)
    163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
    164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
    165. Да пропътуваш всички 7 континента
    166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
    167. Да произведеш сам хартия
    168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън (едно време имаше екскурзионни летувания)
    169. Да дариш сперма или яйцеклетка
    170. Да си научил някой от класическите танци (оставаше и да помня поне един…)

    171. Да видиш собствената си снимка във вестника
    172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
    173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
    174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
    175. Да тръгнеш отново на училище
    176. Да летиш с парапланер
    177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
    178. Да погалиш хлебарка
    179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
    180. Да прочетеш Омировата Илиада (кошмар)

    181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
    182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша (във Виена, ама Бени е виновен)
    183. Да присъстваш на златотърсачески процес
    184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
    185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
    186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
    187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
    188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
    189. Да те изберат на обществена длъжност
    190. Да създадеш собствен компютърен език

    191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
    192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
    193. Да сглобиш сам компютър
    194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
    195.  Да имаш щанд на някой уличен фест
    196. Да си боядисаш косата (е какво толкова)
    197. Да бъдеш DJ
    198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
    199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
    200. Да те арестуват

    Е, издадох ти цели 49 от мен. Ще се радвам да споделиш и ти.

  • 01Sep

    Днес давам цял ден заето заради тежката нощ. Колко мозък трябва да имаш, за да обиколиш града и да опиташ всевъзможни алкохоли, без дори да се замисляш, че смесването е лоша работа? Отговарям: мозък не е необходим, беше го хванала липсата… Поне да си бях отспала, ами то – идиотите, които ремонтират къщата отсреща решават да пробиват дупки всякакви между 7 и половина и 8 и половина. След това се занимават с кротки дейности като боядисване и шпакловане (примерно). Да, ама на моята глава само това и беше кусура днес.

    Кажи ми добре дошла в туитър. За дни като този, когато не мога да вържа цели изречения е перфектното решение. Пък и друго си е да си се оплачеш публично. Ей така, за спорта.