• 28Nov

    Да, Ана ми чете мислите. И то така, че ги описва по начина, който сама се опитвам да си обясня. Тя твърди, че е “понякога не особено умна”. Вярвам и, защото и аз се чувствам на моменти така. Като например сега. Но пък била руса. Абе не знам, ама е страхотна.
    А защо си мисля, че ги чете? Ами заради това.

  • 27Nov

    Поради зачестилите обаждания как и дали да ходим до София за коледната среща на блогърите, предлагам пловдивчани първо да се срещнем на наша земя. Хем да си видим муцуните, хем да видим как ще се тътрим до шопско. Предлагам приятна петък вечер в ресторанта на пИтнотУ. Катигуричну (както казва новоизпеченият ни кмет) не приемам откази от следните: Вера, Ико, Дончо, Димитър. Пейо не го водим голям пловдивчанин в последно време, но ако се навърта, да идва, че да не се караме. Всички пловдивски блог-хора са добре дошли. Нека оставят коментар или да ми пишат на до.лемон в гмайл.ком. Който не е заявил местенце до четвъртък да си носи табуретка (това го каза бате).

  • 23Nov

    Киномания приключи за мен още миналата седмица, но нямах време до момента да споделя. След този маратон нищо друго не ми остава, освен да обобщя за четирите филма, които гледах: имаше един изключително тъп, един посредствен, един много добър и един перфектен филм.

    Изключитлено тъп: онзи на Антъни Хопкинс, дето и той не знае какво е снимал и направил. Писах за него тук.

    Посредствен, но поне малко смешен: нАни със Скарлет Йохансон. Някакви изтъркани холивудски истории за Пепеляшка и принца, бла бла бла, тя е хард уоркинг, той е гъзе, бла бла бла, тя е нещастна, той ще я прави щастлива, бла бла бла, нейната шефка е шит, ама нещото, с което се занимава я кефи, бла бла бла, поучително за богатите, размахване на пръстче, бла бла бла… Хепи енд, айде готово.

    Много добър: Across the universe. Jim Sturgess е много много як, напомня ми на някого, но не знам на кого. Музика: Бийтълс. Участва: Боно (макар и за малко и перфектно изпляскал). Музиката ми дойде в повече в един момент, но беше добре пипнато. Усетих всички настроения, имаше много скрити неща, които се показваха тук и там. Но честно казано трябва да си поне малко фен на мюзикълите, че да ти хареса. Започва малко като Брилянтин, е, добре де, и той завършва с хепи енд, ама не му изкусурявай толкова. Можеха да поотрежат някоя и друга песен, но… Просто се примири с идеята да гледаш нещо по-различно и ще ти хареса. Култово е и Джо Кокър как се появява. Айде, няма да издавам повече, отивай да го гледаш.

    А най-добър си остава Контрол и това си е. Много се чудих от къде Аник ми е толкова позната, пък тя била така любимата на всички немски мъже Александра Мария Лара. За него пък писах тук.

  • 14Nov

    Гледал ли си онова видео на One на U2, направено от Anton Corbijn? Започва с надписа Ruhe, завърта кръг около целия живот и неживот и отново свършва там, където е започнало – в студиото. Знаеш ли какво означават числата под годините, написани на Берлинската стена? Защо бащата на Боно участва? Кой е мъж и кой е жена? А Берлин в черно-бяло? И цял при това? Аз май пак се отплеснах…

    Та за Anton Corbijn ми беше думата. Гледай непременно Control. В момента се върти на Киномания. Биографично за Ian Curtis, вокал на Joy Division. В ръцете на Корбийн всяка камера се превръща в око, твоето око. Без да ти натрапва нищо той ти показва много. И се разбирате идеално дори без думи. Цветове не са нужни при Корбийн, това само би го убило, би го направило евтин и уличен. Той не е такъв. Идва ти да запалиш цигара, да се отпуснеш още повече, след което да се запътиш към екрана и да влезеш във филма. И ти се струва толкова реално. А ако си виждал Корбийн по време на работа (беше на единия концерт на U2 в Мюнхен), ако си го виждал как върви под дъжда с качулка и нищо друго не съществува за него, освен това, което вижда през обектива, тогава вече можеш да си представиш съвсем какво е означавало за него да направи този филм. Има хора, родени за тази работа. И добре, че ги има.

    Поздравявам те с това:

  • 12Nov

    Съвсем се изгубих в последно време. Работата е такава, че започнах най-после и аз работа. Задълженията идват едно по едно, командировки и други щуротии, а още нямам банкова сметка в България. Да ми препоръча някой някоя банка, която няма да ми иска такса за това, че ще казвам от време на време добър ден???

    Интересно е как с напредването на времето тук, вместо нещата да улягат и да поемат по някакъв канален ред, те не престават да бъдат изненадващи. Срещите с миналото са на всяка крачка. След бясната вечер в Петното (Ико как е издържал на лекции на следващия ден просто не знам) успокоихме топката с изключително тъп филм –  Между два свята, на Антъни Хопкинс. Пет лева за тоя дето духа. Но упорито си го изгледахме до края, с надеждата да се появи логика. Нямаше такава. Дейвид Линч и Тарантино, които за мен са пълни изроди когато става дума за изпляскали филми, просто могат да си гледат работата. И да ти кажа – на края главния герой го удря кола и умира. А човекът зад мен изръкопляска и каза: Ееее, най-накрая :) Ми така де. Час и кусур мъки.

    Иначе киномания рулз. Набелязала съм си толкова филми, че сигурно ще се разоря. А най-хубавото от всичко е, че филмът на Антон Корбийн беше отложен и ще мога да го гледам. Ура, ура, ура.

  • 06Nov

    Ако колегите ти са изчезнали и няма кой да ти говори глупости, или пък ако си работиш от вкъщи като мен и няма на кого да се присмееш – ето ти един, който не спира да ръси от най-красивите бисери, дори след като слезна от длъжността министър президент на Бавария. Придърпваш му думички в полето долу и му заповядваш да ги каже. Интересно е как произнася многоточието :) А под “екстри” ще намериш още по-забавни работи. За съжаление само за немско говорящи.
    Класика обаче си остава това клипче с Щойби –