• 28Dec

    И ти ли си се ошишкал покрай празниците? И на теб ли ти писна където отидеш хората да ти се сърдят, защото отказваш да изядеш голямата купчина мръвки с прилично количество гарнитура (кисело зеле, плънка), а само при вида на баклава, тиквеник или баница лицето ти в определени свои части започва да се издува, а стомахът ти отказва всяка връзка с главния мозък?
    Е, щом е така, честита Заколеда, както беше казал Джон Ленън.

    Не, не трябва да тълкуваш думите ми погрешно, аз не мразя Коледа. Но това безкрайно плюскане ми лази по нервите. Защо трябва гостоприемността и любовта да се измерват с чинии? И с подаръци? Нали никой не вярва в Дядо Коледа, защо тогава трябва да се включим в тълпите, плъзнали по магазините? Не предпочиташ ли някой от твоите любими хора да ти поднесе подарък не защото е Коледа/8ми март/14 февруари/етс., а просто ей така – защото е видял нещо, което му е напомнило на теб? Аз лично предпочитам.

    Лошото на подаръците е, че ги няма. Не, аз получих достатъчно подаръци, но просто защото сама си ги избрах и ги посочих. Говоря за нещата, които исках да подаря. Пръстенът, който купихме (след дълго и задълбочено мерене) се оказа с нанометърче по-малък отколкото трябва. И нали живеем в бутикова държава (от всеки артикул има една бройка), то този пръстен ще трябва да ходи на ремонт преди изобщо да бъде проносен. Другият подарък беше изчезнал безследно от родните магазини – няма да го издавам, защото там казахме, че дядо Мраз ще го донесе – получателят все пак е от това поколение. За третия подарък ще има отделен пост. Там основно ще бъде засегната темата: магазините Бонжур имат ли желание да покачат оборота си или разчитат на кокошкарство и продажба на спиралки и козметичка за по максимум 20тина лева, а също така размисъл по следствието: ако Пловдив е Долно Уйно, то дали София е Горно (в центъра на това питане остава веригата Бонжур)???

    Пожелавам ти весели празници, внимателската на нова година, че има лоши таксита и много пиян народ с пиратки. А аз се надявам да не остана по пантофи и пижама с първа програма. Макар че… като изключим първа програма – то лошо няма.

  • 16Dec

    Легнах си по своя воля чак към 5 и бях насилствено събудена в 7 и нещо. Трябва (като Барт Симпсън) някой да ме накара да напиша 100 пъти изречението: “Никога преди ден с ангажимент няма да се събирам на маса с приятели.” Всъщност беше по-лесно за издържане, отколкото си мислех – 2 кафеварки спасиха деня.
    Уискито вече го пием с мандарини, каквото и да означава това. Може би горчи по-малко и не пари неприятно. Знае ли баба ми…

  • 11Dec

    Няма такова нещо. Не се появяват с доставка от 26.11. Днес е 11.12 ако не знаеш. Цял ден ни мотат, накрая на крака да им отидем. Току що няколко бясни разговора по телефона и пускам радиото. Точно за началото на Enter Sandman.

    Exit light
    Enter night
    Take my hand
    Off to never never land

    Иначе и в личното е така – писна ми. От сериали, от интриги, от завъртяни неща, които можеха да бъдат прости, не за друго, а защото са прекалено логични и се случват. Ако някой има да каже нещо да го каже сега или да замълчи завинаги. Защото аз тая книга ще я издам. Както си говорихме с него преди няколко дни – поне пари да изкараме от цялата боза и от нервите, които изхабихме. Хехе, много на място сега МиЛа Голд пуска това:

    Is something wrong, she said
    Well of course there is
    You’re still alive, she said
    Oh, and do I deserve to be
    Is that the question
    And if so…if so…who answers…who answers…
    I, oh, I’m still alive

  • 05Dec

    Отдавна бях обещала на Комитата, но чак днес открих и втория абсурден плакат. Наслади се на настроението!

    альоша2

    альоша1

  • 05Dec

    Тъмна нощ. Прибрах се. Тъмно и много страшно. Няколко пропуснати обаждания. Едно от тях уважих. Костваше ми много истина и дълги уискита. Без мандарини. Изобщо, нищо сладко нямаше. Но сега е едно такова леко. Майната им какво ще кажат. Майната им също и какво ще си помислят. Аз направих голямата крачка. До съседната улица.

  • 04Dec

    Централна поща в Пловдив, ден понеделник, часът е около 15. С Димитър ще пием кафе и ще си говорим за работа, та минаваме от там. Добре, че сме запасени кой с два, кой с повече телефони, че гледай какво може да ти се случи в Горно Уйно (това между другото е следващата ми тема):

    телефоните

    Димитър снима другата бележка. Обожавам такъв почерк, само да кажа де.

  • 03Dec

    Тази вечер трябва да влезе в рубриката “но комент” на CNN. Снимките биха били достатъчни човек да си направи изводи и на ум да напише преразказ по картинки. Оставям на развинтената ти фантазия да си представиш колко сме изпили, какво сме говорили, колко сме танцували и кой кога се е прибрал. По улука.

    В главните роли:
    Вера (е, няма такава снимка, не мислиш ли???)
    Пейо
    Дончо
    Грегг
    Димитър
    Андрей

    Благодарско и до следващия път!

    П.С. Днес получавам странни извинения в кю. Няма нужда :)