• 27Mar

    И моята командировка/почивка мина. Седмица и половина работа във Виена и седмица мотане из Мюнхен се изнизаха за нула време. Пътувам с влака към Виена обратно и се опитвам да подредя всичко и всички, ко(е)ито видях. Трудна работа.
    Мнението ми за Виена никога няма да се промени явно. Много пъти съм се обвинявала, че миналата година градът не ми хареса поради личната ми ситуация. Но не. Ето че отидох там доста по-късно отново, със знанието, че е само за няколко дни и със съвсем различни задачи. Депресираните хора по улиците са толкова често срещано явление, че няма смисъл да се чудиш защо настроението ти пада като градусите на термометър, сложен в хладилника. Примерче: жена на около 45, прическа, грим, спортно-елегантна, добре изглеждаща. До тук добре. Обаче: с бира в ръка и ревяща. В 2 часа на обяд. Всъщност пак много хора ще се обидят от моите описания на Виена, затова ще спра. Не е хубаво и точка. За командировка си е ок, работиш и не гледаш. Иначе виенския шницел във Виена си е виенски шницел във Виена, две мнения няма тук. Работата свършена, билетът купен и се отправих към предизвикателството да видя Мюнхен в ролята си на гостенка. Да, отидох на гости на града, който смея да твърдя познавам повече от родния си такъв. Или поне ако се съди по това дали знам коя улица как се казва.
    Седмицата на срещите, на католическия Великден, на приятелствата и на чувството „ехо, прибрах се”. На големите покупки (уф, олекнах много) и на първия ми обир. Аз бях в пасивната роля на обраната. Майната им, дано обриви да получат от трите парфюма и спиралата и дано блузките ми им очертават неприятните телесни линии и излеждат отвратително. Мда, дори не се замислих, отидох отново в парфюмерията и похарчих същите пари за същите неща. За блузите нямах желание вече. Това е то, ирония на съдбата – 8 години съм се шляла с отворени чанти и висящи от джобовете неща, а сега за едната седмица такива ми ти истории.
    Толкова накратко. Скоро (може би) повече.
    Радвам се, че се завърнах.

  • 07Mar

    В ден подобен на този мечтая да не бях ставала от леглото. Претъпкана с пенсионери банка (изкъпете се бе хора), глупости колкото искаш.

    Този блог не е от най-популярните, но се радва на добро число читатели. Не, няма да ти говоря за статистиката на блога. Последното нещо е, което ме интересува. Блогът го има, защото ми е приятно да споделям. Не съм прекалено ексхибиционистична, не съм и чак толкова тайнствена. Това съм аз. За всички, които ме познават и не ме познават, както и за всички, които ме издирват по търсачките.

    На няколко пъти съм била на ръба да го изтрия или поне да го захвърля. Да го оставя да прашаса. Може би това ще е най-правилното решение. Ти как мислиш? И не, не искам да спирам коментарите, защото блог без коментари е като пилешка супа без пилешко.

    За една коментираща: тези неща се пишат в мейл, лично. Надявам се си прочела отговора ми. И си помислила върху него. За всички други: съжалявам, но това са нещата, които ме карат да модерирам всички коментари и да не ги оставям да излизат без разрешение. Има хора, които не могат да разграничат публичното от личното пространство.

    От мен за сега довиждане. Няма ме. Ако желаете дори ме забравете, по-добре ще е за тези от вас, които вярват на всичко. Вземам си отпуска от това място и отивам да работя, за разлика от някои хора. А да, имам и личен живот, на който бих могла да обърна повече внимание, без да ме е страх от каквото и да е. Това е животът.

  • 02Mar

    Исках днес да избърша люлката от зимния прах и да я сложа на слънце в двора. Да намеря някъде възглавницата и и да я украся с нея. Да седна, да се полюшна няколко пъти и да заспя над страниците, които си купих вчера от антикваря, който си упражняваше немския с мен. Когато купих няколкото книги (не исках да знам цената им и сега не бих могла да ти кажа колко книги са и колко струваха) имах чувството, че ги спасявам. Прашни, на моста до пощата, използвани, докосвани от някой друг и изоставени. С жълти ръбове, но със същото съдържание, което вече са дали на някой друг. Тъжни, но после докато ги носех в разкъсващите се вече 2 торбички (черни), сякаш се усмихваха. Имам Дикенс, Сенкевич, Фройд, Фром и Кундера. После си доставих удоволствие с нереални покупки. Двата чифта очила, които ще са готови едва в сряда – едни пълни с нарцисизъм, други: олдфешън, като закуска в Тифани. Отиващи си със сърцето, което е над истинското такова. Обувките, които също ще са ново нещо за мен, цялата нова, за да се срещна със старото. След седмица.
    И така приглуших липсата, на която от време на време се наслаждавам. Мазохистично, но човешко, да искаш да си сам. След безкрайния смях за безжичната мрежа, завършваща на джигиталност (почти джедайско е това).
    А люлката и днес не беше почистена. Кафе, закуска и гости. После бегом на кафе, после на двоен пазар и най-прекрасната момичешка вечер, развалена от телефони, но по тайландски подправена с пилешко със зеленчуци с кокосово мляко и тай-къри-паста, и онзи специален ориз, заради който се разходихме още половин час. А на всички лайт продукти показвам среден пръст и им казвам да излетят.
    Лютото и бирата вървят неизменно ръка за ръка, затова сега ти казвам наздраве. Цигарка и Леонард Коен с това:

    Like a bird on the wire,
    Like a drunk in a midnight choir
    I have tried in my way to be free.
    Like a worm on a hook,
    Like a knight from some old fashioned book
    I have saved all my ribbons for thee.
    If i, if I have been unkind,
    I hope that you can just let it go by.
    If i, if I have been untrue
    I hope you know it was never to you.

    Like a baby, stillborn,
    Like a beast with his horn
    I have torn everyone who reached out for me.
    But I swear by this song
    And by all that I have done wrong
    I will make it all up to thee.
    I saw a beggar leaning on his wooden crutch,
    He said to me, you must not ask for so much.
    And a pretty woman leaning in her darkened door,
    She cried to me, hey, why not ask for more?

    Oh like a bird on the wire,
    Like a drunk in a midnight choirhave tried in my way to be free.

  • 01Mar

    Ако си пропуснал броя, ето ти поне корицата:

    Create Fake Magazine Covers with your own picture at MagMyPic.com
    Subscribe to Maxim Magazine at a 75% discount!

    от ТУК