• 24Apr

    И мен не ме подмина вълната с книгите. Съзерцателят ме е посочил, защото малко съм се била спирала на темата с книгите. Това наистина е така, но пък в първия момент ми подейства обидно :)

    Трябва да назова три книги, които съм прочела наскоро; три, купени напоследък; три, които желая да препрочета.
    Всичко добре, обаче при мен нещата стоят по друг начин. Аз никога не чета само една книга. Имам книга за всяко от настроенията си, а като типичен близнак те никак не са малко.
    Наскоро разказах за една купчина книги, които си купих от антиквар до пощата в Пловдив. Ето някои от тях: Шегата (Кундера) – започва обещаващо, Стас и Нели (оставила ми е добри спомени в детството и исках да я имам), другите автори са Фром, Фройд и Дикенс. Неща, които всеки трябва да притежава. Но най-добрата покупка беше във Виена: Вишлава Шимборска, стихотворения. Има я преведена на български, но е изчерпана и не може да се намери никъде. Не знам как са българските и преводи, но като чета немските само мога да я препоръчвам горещо на всеки.
    Три, които съм прочела наскоро? Празните мисли на един празен човек на Джером К. Джером се погрижиха за няколко вечери хихикане в леглото. Перфектно разтоварващо четиво, което ме караше да прочитам всеки пасаж по 2 пъти – първо на ум, после на глас, защото ме питаха какво толкова смешно има. Втората (не я прочетох до край, зарязах я в Мюхен) – Алек Попов, нещо с прехода. Много ми я бяха похвалили, но за мое съжаление не беше това, което очаквах. И сега ако щеш се смей, но аз чак сега, на тези си години прочетох Автобиография на Бранислав Нушич. Нужно ли е да я коментирам? Мисля, че по-закъснял човек от мен няма що се отнася до тази книга.
    Три, които желая да прочета. Ами двете ти ги казвам: Бертранд Ръсел, Philosophie des Abendlandes, както и Сто години самота на Маркес (тази всъщност почти я презполових). Трета няма, защото е повече от една. Толкова са се натрупали, че не знам от къде да я започна. Ама си се мотам иначе де, не съм си дала зор. Единствено НАП дразнят. Но… какво да се прави. Весели празници от мен. Не искам да задължавам никого с това с книгите, защото установих, че е доста трудно. Но пък приятно, така че – запрятайте ръкавите и споделяйте.

  • 07Apr

    Слагам си цензура, а не е правилно.

    Писна ми от майсторите в къщи. Антония, не си сама. ☺

    Кашлицата ми повече от седмица не минава. Тази нощ се вариха чайчета и се пи лимон с мед. Много мед. Ще стана мечка. Или пух.

    Работа.

    Изпитът наближава, а това ниво съм го посетила само наполовина. Няма да критикувам Британика, защото сама съм си виновна, да не съм се разхождала насам-натам. Амахаа. Всъщност изпитът е точно следващия понеделник. Някакви кондишънъли, които разбирам, защото ми звучат по немско натрупани. Времената и без това са ми еднакви всичките. А за думите да не говорим. Вие как учите думи? Аз явно вече не мога.

    Ако оздравея може и да се разходя нанякъде. Само да мине изпитът. Ето, че всичко има връзка.

    А тези не са ли страхотни? Само дето съм нервак и като знам, че нямат връзки и ми става клаустрофобично и ги захвърлих още докато ги мерих. Клаустрофобичка такава. Хахаха, имам фобия от Клаусовци. Това някак се вързва.

    Това радио е перфектенско. Но и това ми харесва, слушам някакви хора.

  • 03Apr

    Не знам защо, но много (почти всички) от хората, които чуят, че съм завършила политология, решават, че винаги горя от желание да говоря за политика. Независимо от ситуацията, независимо от часа, независимо от това как изглеждам. Това е нещо подобно на момента, в който разбираш, че човекът, с който току що си се запознал, е лекар. Тогава неизменно започваш да разказваш от какво си боледувал (хващал ли си се в такава ситуация?).
    Излизам с мои бивши колеги и много добри приятели в добре познатия Бекстейдж в Мюнхен. Алтернативна музичка, както и доста харт зала, в която е особено удоволствие да се помещаваш. Изглеждам хлапашки в дрехите си и с този огромен печат на ръката си. Ние обаче не сме тийнейджъри и стоим до когато си искаме, без да се съобразяваме с вечерен час, последно метро и други неприятности. Просто когато се уморим си хващаме такси. Приятелчето е първо по маршрута, а аз продължавам нататък с недружелюбния шофьор, който не е казал нито дума. Което ме радва много – часът е почти 4 сутринта, бирите не знам колко бяха, но ми е приятно замъглено и усещам как се нося по някакви улици без дупки (имах чувството, че летя… не бе, само бира бях пила). И този образ неземен започва да си говори с мен. Първоначално безобидно, после много се учуди, че живея в България, след което се оцъкли, че не съм германка и тогава имаше разбиране. В момента, в който разбра, че съм дипломиран политолог, той вече нямаше спирачки. Хелоуууу, на ХХ бири, в 4 сутринта, на около 10 мин. разстояние от леглото, последното което би ме заинтригувало е политическа дискусия с шофьора на таксито, което ме вози. Безработица. Демокрацията била в опасност. Нямало я дори, в това той бил убеден. Безработица. Как иначе държавата щяла да си позволява такива забрани като тази за пушенето. Държавата изпробва гражданина. Безработица. Гражданинът е муле. Цялата история е гнила. Германия утре ще се срине. Тая безработица особено. В Германия нищо не е наред. Германия е дупка. Германия просто да вземе и сама да си резне гръцмуля, щото то и без това все тая. Сега ми звучи безобидно. Ама не беше. Взех думата (вече бяхме стигнали целта, а той ме държеше в колата за слушател) и му казах: „Знаете ли, наистина обичам Германия и с удоволствие съм живяла тук. С удоволствие идвам отново. Обаче в момента, в който срещна някой типичен немец като Вас ми става лошо и знам защо не съм тук. Вие сте недоволна нация и никога няма да бъдете щастливи. Вие имате винаги повод за мрънкане, без дори за момент да осъзнавате колко подреден и колко чист е Вашия живот. Безработица има за хората, които не искат да работят. Аз съм чужденка и повече от 2 месеца не съм останала безработна тук. Съжалявам Ви.” Посегнах към вратата, а той каза само: „Довиждане”.

    Естествено, че преувеличих малко, но си го представи: чичи, което не си е дало зор за нищо в тоя живот. Кара такси, щото не се е решил да учи или да работи нещо друго. Иначе безработицата за него е обяснението на всичко. А за безработицата са виновни политиците. И там някъде потърси връзката с мен самата, която смята, че е по-добре да не влиза в политиката. Всъщност връзка няма. Просто ми кажи, че не съм магнит за олигофрени.