• 30May

    Подобно на моя приятел Jausenstation да блогна за първия си (на територията на Пловдив) Celebrity Clash. Разхождайки се кротко из Метро, докато търся нищо и се чудя дали да си купя най-грозните, но затова пък най-удобните обувки (не се престраших) и ето го насреща:

    6 кокошки

    Данчо!

    Пазаруваше си спокойно, с още един мъж. Толкова бързах да реагирам и да стисна ръката на човека до мен, че дори не погледнах клюкарски какво е натоварил в количката си. :)  Ама съм и аз една…

  • 22May

    В немския ми блог ме провокираха и написах нещо за дневниците и за блоговете. Ето накратко и на български.

    Подобно на всяко момиченце и аз се опитах да водя дневник. Да съм била на около 12, нещо такова. Една от характеристиките на дневника е, че трябва да го криеш. Естествено там се мъдреха неща за най-хубавия (за мен) младеж от класа. Толкова си спомням. Когато криеш нещо обаче, то има свойството да се покаже на най-неподходящия човек. В случая на майка ми. Явно не е било кой знае какво, защото нямам големи спомени. Е, ревнах прилично де, как така ще го намира (кой знае и аз с таз отвеяна глава къде съм го забравила, ама това е друго нещо). Толкоз. Дълго време нямах дневник. После обаче се появи един тефтер н някакви писаници. Не беше точно дневник, повече мислене в писмена форма. Още го имам, прибран, но не пиша. Затова пък имам блог. В началото се покривах, никъде ми нямаше името. После реших, че е все тая и го написах. Междувременно ме заговарят хора, познавам други блогъри и ми е хубаво така.
    Родителското тяло разбра за това ми увлечение в един момент. Опитаха се да кажат, че е ексхибиционистично и не знам си какво, но кой да слуша. Майка ми междувременно е един от най-верните ми читатели. В къщи не се говори за това. Или ако все пак, то е някой майтап от баща ми. Последният: ама ти още ли??? Не че той чете, ама ей така, да си каже и той мнението. Иначе знам, че братовчедка ми ме чете. Няколко приятели, но са много малка част. Немският блог бива четен от близките ми хора навън, защото знаят, че съм много лоша с мейлите. В крайна сметка май съм повече четена от непознати. На всички, които не ме познават им казвам здрасти и се радвам, че ги има. Ако искат, могат да се обадят под една или друга форма. Както пожелаят: коментар, мейл, скайп. И ви благодаря, че се отбивате тук. :)

  • 18May

    kiss

    (клик за по-голямо)

    И ние бяхме там, и ние вяхме шорти на концерта.
    Да ме извиняват големите фенове, ама тия Кис са бахти и смешните. Мнооооого страшни, плюят кръв и чупят китари, облечени като деветте травестита от Алпите, ама имат страхотийски обувки. И музиката въпреки това е, хммм, как да го кажа… мекичка?
    Иначе зад нас имаше лели и чичовци, които знаеха всяко парче (мелодията), но пееха на езика Кен ли. Готино е! Забавно!

    Е, добре де, имат 3 култови парчета, заради които си заслужаваше да отидем. Успях да подскоча на няколко пъти и да повикам мъъъъничко. А другото хубаво беше, че по време на концерта се хванах на бас, спечелих го и ще ме водят на певицата Металика. И това ако не е хубаво, не знам…

  • 06May

    Покрай тези празници за три седмици се натрупаха три семейни сбирки. Цветница, Великден, Гергьовден. Последната значи днес. От там и случката.

    Малката на братовчедка ми всеки път като ме види се затичва, прегръща ме и ме целува. Днес отново така, но целувка не получавам.
    – Цветина, а няма ли целувка?
    – Днес си много сладка, затова няма да те целувам.