• 25Jun


    Още няма и година, откакто заживях в България. На 6. август става 1 годинка. За това време обаче успях да си почина, след това да си потърся работа, да си намеря и от чисто любопитство да се оглеждам за нови и нови варианти. Човекът е човек, когато не спира да търси.

    Ето с какво се занимавам в момента:

    Работя от вкъщи за софтуерна фирма. Имам малко задължения, назначена съм на половин работен ден. Интересно е, но не е достатъчно да ми запълни ежедневието.

    Затова станах заклет преводач. Нанесена съм по всички регистри, сравнително често идва работа от момичето, с което работя заедно. Отделно от това започнах да давам и уроци и с голямо учудване установих, че се справям и имам подход.

    От няколко дни работя и повече за баща ми.

     

    Ето обаче две случки, които не ми дават мира. За последните няколко месеца бях на две интервюта, от които така и не получих отговор. Без да ти звучи надуто смятам, че и за двете позиции нямах кой знае каква конкуренция.

    Първото интервю беше в централна община в Пловдив. Изборите бяха минали, кметът си беше на мястото вече. Самото интервю беше виц. Човек, чието име не искам да споменавам, на видима почти пенсионна възраст ми обясняваше, че какъв опит съм имала аз, та той след 25 години в политиката не можел каже, че има някакъв. Жената, която ме интервюираше счете за нужно да ме запита няколко пъти дали съм сигурна, че съм зодия близнаци. Според нея съм Паяк! Най-опасната зодия, била премахната бла бла бла. Уговорката беше да пратя преведени всичките си препоръки. Изпратих ги. Повече не ги чух и не ги видях тези хора.

    Второто интервю беше за позицията „Специалист Комуникации” при EVN. Не че ми е любима фирма и не че мога да си представя да работя за тях, но на майтап си пуснах документите. След дъъъъъъъълга пауза бях поканена на интервю, което се проведе от фирма, набираща кадри за тях (отново австрийци). Момичето, с което се срещнах беше определено с неголям опит във воденето на интервюта. По облеклото дори и личеше, че не приема работата си сериозно. Дори аз, която не ходя с панталон с ръб и тънки токчета, бях по-стилна от нея. Смешката беше, че ме запита за парите, които си представям, че ще получавам. На отговора ми тя отвърна: тези пари се получават в София. Аз запитах: А това, че искам да работя в Пловдив, означава ли, че трудът, който ще положа ще е по-ниско качество? От тях също нямам отговор.

     

    Не съм примряла за работа. Доходи имам, имам и какво да работя. На първото от тези места отидох, защото все пак е по специалността ми и ме гъделичка поне малко да се занимавам с политика. На второто отидох на майтап. Явно и те не са от сериозните. Дразнещо си е обаче, както и да го погледнеш. Ами представи си, че наистина си търсех работа…

  • 16Jun

    Честит рожден ден на мен. Тази година подаръците заваляха малко по-рано, затова ти представям един много специален подарък. Казва се Кера. (ризеншнауцер, още бясна, опитвам се да свиквам)

    кера

  • 10Jun

    На 15. май подадох писмено запитване в НАП. Защото методологът (който като всички останали постоянно ходи на семинари и се дообразова) не можа да ми отговори на следния въпрос: как да осигурим гражданин на европейския съюз, работещ за българска фирма, но не на територията на Република България. Трябвало да чакам 20 работни дни за отговор. Вчера получавам най-после писмо, но се добирам до него едва към следобеда. И каква е моята изненада, когато вместо отговор на запитването си получавам следното копие:
    Уважаеми господин Стефанов,
    Във връзка с т.3.1.1. от Процедурата “ДОМ-1″, приложено изпращаме Ви по компетентност запитване с Вх. нр. хх-хх-хх/15.05.2008 по описа на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-град София от  “ХХХХХХ” ООД с БУЛСТАТ ХХХХХХХХ.
    Запитването е свързано с Регламентите за координация на системите за социална сигурност.
    Директор: (подпис)
    Б. Атанасов

    Днес се опитвам да се свържа с НАП в София на три телефона. Държа докато сигналът прекъсне и никой не вдига. Информационният телефон на НАП е 0700 18 700. Опитай се да го набереш и ще разбереш, че след третата нула казва: Номерът на абоната е променен.
    Проблеми имах още когато се опитах да се срещна с методолог. Има само 2 часа в седмицата, в които тези странни хора провеждат консултации. Точно в тези два часа методоложката за град Пловдив беше някъде си. Един ми каза, че е на семинар, друг, че е на обучение, а трети, че е в отпуска. Вдигнах много врява и в крайна сметка тя лично ме потърси. Когато отидох при нея обаче се оказа, че не е достатъчно компетентна и ето как се завъртя всичко. Сега обаче не знам накъде да поема. Идеи??? Арменският поп е на горната улица, да взема да скоча до него, може пък той да знае нещо??? (ето ти и нова категория: при арменския поп – дано по-малко да има в нея)

  • 05Jun

    В неделя, отивайки към хенд мейд дей, на пешеходния мост срещнахме първата си класна от гимназията. Фрау Доминов, както се представя. Настоя (много МНОГО искрено) да и се обадим в сряда и да се видим. Без оправдания и отлагания, още в сряда. Така и направихме. В 16 часа бяхме при нея. Към седем и нещо си тръгнахме, а не бяхме изговорили и половината от нещата, които искахме да си кажем.

    Тя е учител, но вече не в училище. Всъщност никога не са и трябвали тези двеста и няколко лева заплата, тя работеше в училище, защото е учител по характер, а не защото трябва да си изкарва хляба с това. Оказа се, че е останала учител заради нас. Заради някои, после заради всички нас. Дошла е по заместване и е останала до срещата с министъра по време на стачките. Имаше няколко неща, при обсъждането на които очите и се пълнеха със сълзи. Не се разплака естествено. Оставаме в контакт. Следващото виждане ще е за пиано бар, а по-следващото за дискотека. Може и обратно. Зареди ме с позитивни чувства. Не спря да ни прави комплименти. Ние на нея също. Искрени. Толкова малко такива хора познавам. Ето защо си записвам: помисли си за нещата, които ти каза. И не се ядосвай за глупости. Да го чета по 10 пъти на ден!

    п.с. Бих могла да кажа толкова много за нея, а ето, че не мога. Такива хора не се описват. Тях трябва да ги видиш.