• 17Aug

    Знам, знам, че за предното пътуване не споделих нищо. И това може да се случи, но едва след като сваля снимките от камерата. И когато намеря малко повече време.

    Ето, че отново сме на път. Вчера ранен следобед, след прилично количество нерви, се запътихме към Велико Търново. От нечий блог бях разбрала за хотел Студио.  Хотелът е наистина страхотен. Малко са хотелите в България, които могат да предложат това, което видяхме. За съжаление сутринта беше много разочароваща. Закуската беше изключително смешна: кофти сирене, дебело нарязано филе, а и не беше бюфет, а сервирани чинийки. Освен това таксуваха второто кафе… Без коментар, беше вписано във въпросника, който бяха оставили в стаята.
    Вечерта обаче имахме удоволствието да се насладим на шоуто “Звук и светлина” и след това на невероятна заря. Наистина, не бях виждала такова нещо. Всички видове, големини и цветове. Всичко това – наблюдавано от терасата на хотела. Удоволствието се развали от пожара, който избухна като следствие на фойерверките. (скоба – много тъпо да пишеш немски думи на български). Така е то, заради една сватба на някой си глупак можеше да изгори целия хълм.
    Посетихме и църквата св. 40 мъченици във Велико Търново, където са останките на хан Аспарух, цар Иван Асен и други такива, които до момента може да са ти се стрували като герои от приказките. Не, не са. Чувството е потресаващо. И препоръчващо.

    А в момента ти пиша от едно кафене в Каварна, където слушат радио Сити (повръщ-повръщ), но пък има Хинтернет. Айде, приятна неделя на всички от мен. Или поне остатък от неделя.

  • 12Aug

    Два поста един след друг, засягащи едно и също нещо. Това май не се е случвало. Но ето, че му дойде времето.

    Всички, които ме познават, знаят, че винаги съм искала да се прибера в Пловдив. Не ми се живее другаде, наистина обичам спокойствието и много други неща тук. Лошото е, че градът е пълен с идиоти, които освен да го съсипват, друго не съумяват. Ето някои факти:
    – погледни предишния пост
    – погледни историята ми с интервютата
    – Пеещите фонтани миналата година работеха и ми доставиха удоволствие в една вечер с пъпешов сладолед и макар че цяла вечер се чудех това среща ли е или не, беше мноооого хубаво. Тази година не работят! (да знайш да не водиш жени там да гледат празна дупка без нищо)
    – В стария град има едно място, което върха на кича, някакъв руски мутренски ресторант, който безнаказано и на пълна свобода може и си пуска руски частушки, гърмежи и други по всяко време. Никой не е в състояние да ги спре.
    – Колкото и да не ми се иска да си призная – градът наистина е люлка на чалгата. Пък нали и Ивана си го избрала да живее тук…
    – За чалгата бях писала, че е и начин на живот. Ето още едно доказателство: тук наистина НЯМА нормални магазини. Цените са в небето, а по магазините са боклуците от едновремешния пазар на кап. Райчо.
    – И това, което ме накара да излея горното: Снощи до 00:30 часа централна градска част на село Пловдив бе огласяна от идеалната, най-добрата, благозвучна и недостижима чалга, след което цялото завърши с умопомрачителна и оглушаваща заря!!! Да ги …. всичките: тези, които го правят и онези, които им го позволяват. Кофтито беше, че после всички бездомни котки и съседски кучета полудяха и до сутринта не ни оставиха да спим.

    Има и още, ама ми писна, разбра за какво става въпрос.

  • 08Aug

    Четвъртък, 7.08.2008, ул. Отец Паисий, до кичозния хотел, който не знам как се казва, пред входната врата на едни хора, които изнервено пушеха навън и не можеха да си влезнат в домовете. Полицията тъкмо идваше след прилично закъснение, както казаха потърпевшите. Евала на областния, машалла. Да повторим за Гугъл още веднъж: ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ, ПЛОВДИВ.

    obl1

    obl2

  • 06Aug

    Вече нямам баби. Имам само дядовци.
    И това е част от живота.

    Permalink Filed under: General 1 Comment