• 09Sep

    Трети опит за писане, защото предните два бяха невнимателно изтрити. От умора ли, какво ли, не знам.

    На първата снимка виждаш Кера. Много ме питат за нея: ето я. Няма нищо общо с онази топка, която беше един от най-романтичните подаръци за рожден ден. За съжаление снимката е кофти, но друга не е възможна. Като ме види полудява, пощръклява и не може да се спре. Пие вода и още пиейки (по брадата и остават около 2 литра) се хвърля срещу мен. Яде бисквити и ми хапе пръстите. Пълно куку. Не винаги, но в повечето пъти се уморява от жегите и от многото емоции и ми сяда върху краката. Независимо дали се опитвам да ходя. С нейните 16 килограма (4 месеца) това вече не е забавно.

    На втората снимка виждаш една от причините да ме няма в последно време. Това е мястото, където се помещавам в последните седмици. Или по-точно мястото е последният фургон в дясно, който май не се вижда много много. Забавно е: правя компания на болтчета и гайки, от които слава Богу има хора, които разбират повече от мен. Тръби и други неща сякаш са по-ясни, ама и това не е сигурно. Уча думи на немски, за които всичките ми приятели с майчин език немски биха ми се зачудили какво точно искам да им кажа. Звучи кофти, но не е съвсем така. Все пак дори там до царевицата имам интернет. Правя опити с едно от предложенията на мобилен оператор, но не съм възхитена. За тези пари можеха и повече да дадат цициите му с циции…

    Иначе си имах още гости от Мюнхен и за съжаление още неприятни емоции. Едното и другото нямат общо, но така става, че ги споменавам наведнъж. Да се надяваме, че скоро нещата ще се подредят.

    Kera

    Метро2