• 28Jan

    Акция провал (дай думичката в Google и ще видиш какво идва на първо място) я намирам за доста забавна. Но не съм на мнение, че може да промени нещо, за съжаление. Дебелокожите ни политици не се стряскат от това да демонстрират сили, дали ще се засегнат от нещо толкова безобидно?

    И все пак се посмяхме тук на резултата от акцията и затова даваме следните предложения:
    – даваш на гугъл “хамстер” и хоп – Дмитриевич Станишев насреща
    – даваш “първи руски робот с дистанционно управление” – Петър Димитров изскача
    – Мики Маус – то е ясно – Ники Василев

    Още?

  • 17Jan

    Честит имен ден, Тонита, Антончовци и други адаши!

    На мен ми го честитиха с престой тук. Поздравява ви една смачкана от масаж, разплута и мързелуваща, щастлива Лимонка!

    П.С. Случайните срещи са за това да откриеш тайни, които не могат дълго да бъдат такива. :)

  • 11Jan

    FB

    Фейсбук е някаква странна работа, която ако трябва да съм честна все още не ми е съвсем ясна. Тоест ясна ми е, но ме дразнят тези покани за други хора, верижни реакции подобни на “препиши-десет-пъти-и-ще-се-сбъдне…” (знам, че не са точно такива, но на такива ми приличат). И въпреки това днес открих един дълго време издирван от мен човек. Но преди това малко предистория.

    Края на декември, малко преди Коледа имах за убиване около половин час. Както се шляя гледам познато момиче, което задълбочено рови в чантата си. Отивам до нея и забивам и аз поглед в чантата и. Тя се поуплаши, после ме позна и се стигна до пиене на кафе. Това е моя съученичка и много добра приятелка от 1 до 7 клас. Срещата ми с нея беше едно голямо удоволствие и завърши с уговорката, че ще поддържаме контакт – явно и на нея и е било приятно. Естествено стана въпрос за това кой кого и кога за последен път сме виждали. Установихме, че не помним имената на всички и че нямаме контакт с никой от съучениците си. И и разказах за една случка. Две-три години след заминаването ми за Германия майка ми си стои в къщи. Звъни се, отваря тя, а срещу нея някакъв младеж, който я заговаря по име и пита за мен. Тя е в шах, не го познава. Пък и кой е този уж приятел, който знае къде живея, а не знае, че не живея там. И се оказва, че е един наш съученик до 7и клас, който къмто 4ти клас замина за ЮАР. С него историята е следната – карахме се жестоко, дори се бяхме сбивали, имаше родителски срещи, на които ние тримата гореспоменатите бяхме постоянно очерняни. Но първите му две писма, изпратени от ЮАР бяха до неговия най-добър приятел и до мен. След тази среща с майка ми (не се беше сетила да му даде мой телефон и аз не знам защо) се опитвах по някакъв начин да го търся. Дори и в гугъл-времената съм се сещала и съм го търсила, но – нищо. И ето че фейсбук най-после свърши една добра работа (време беше, след толкова прахосани часове там)!

  • 09Jan

    Предаването с мишката (Die Sendung mit der Maus) е едно от най-любимите неща, които ми останаха от годините в Германия. За съжаление никой не се е сетил да направи нещо подобно тук или поне да го купи и да го излъчва. На години отдавна съм подминала целевата аудитория на това предаване, но това не ми пречи да се забавлявам с всяка негова новоизлязла серия, която всяка седмица каца в подкаста.
    Има го от 1971 година и е истинска класика, част от възпитанието на всички деца в Германия. Във всяка серия обясняват по нещо, например: защо и как падат млечните зъбки (много интересно!!!), защо снежинките изглеждат такива, каквито са, защо имаме червени очи по снимките, защо парното е топло и мнооооого мноооого други. Често представят и различни професии. И ето как през 1976 година боклукчии пеейки обясняват какво точно правят:

    За тези, които разбират – продължаваме с цялата песен:

  • 09Jan

    Аз докато се наканя може и да мине новата година… Има за наваксване толкова много!

    Започвам от поканата на Енея.  Доста закъснях, затова няма да има приказка. Тоест не, ето линк с моята любима приказка (на руски). “Маша и мечокът”– можех да я слушам на ден по 100 пъти!!! Колкото до идеята cъс SOS-селищата в България и подкрепата им – това беше коледният подарък на фирмата към всички наши партньори и клиенти.

    Новата година започна с 2 дни мързел, немски гости и продължава с доста работа и очакване на следващите немски гости.

    Установих, че по-важно от здравето няма.

    След коледните преяждания, новогодишните баници (добре бе, нормално ли е от 3 различни баници да изтегля едно и също нещо!!!!????) и баклави, прасешко и кисело зеле резултатът беше 4 килца отгоре. Започнах да се изхранвам от трици. Малко е гадно, но дава резултат вече! От понеделник тръгвам отново на йога.

    Дано се стегна и започна да пиша малко по-често, защото ми писна да се съобразявам с това кой чете и кой не.

    И все пак 2008 завърши позитивно за мен с новината, че избраха Мартин Димитров. Но е малко (??) кофти чувство да видиш, че никой не си мърда задника, а само псува по правителството, което така и не можахме да бутнем. Сега казват, че е прекалено късно за това, наближавали изборите. Да видим какво ще стане и там. Още по-разочарована останах от студентстките псевдо-протести. Да ходят да си празнуват 8. декември и да не ги е грижа за нищо. Каквото правителството, такива и студентите… Нямах намерение за преглед на годината, това са само по-важните неща.

    Честита нова година на всички!