• 28Feb

    От няколко години вече мисля, че съм намерила перфектната фризьорка в Пловдив. На възраст колкото мен, симпатяга, не говори излишни неща, харесва ми как се облича и ми харесва нейната компания. Най-важното от всичко – съобразява се със стила ми (независимо какъв е той в момента) и има добра преценка. Стриже, боядисва и изсушава перфектно. Минус – един – не работи до нас и винаги трябва да си правя час за поне след ден.
    От година насам до нас има фризьорски салон. Всичко на всичко съм била 3 пъти клиент там – все по спешност. От първия път се убедих, че няма да станат моите хора – говорят прекалено много и са прекалено бавни (за мен – признак на непрофесионалност). Днес беше третото ми и последно посещение там. Причината:

    Взема ме тя за изсушаване и се опитва да подхване разговор, който започва с думите: “Нещо изглеждаш различно днес. Гримирана ли си или си напълняла?” Аз: ВТФ????

    За тези, които не ме виждат толкова редовно – все още спиралата е единствения грим, който използвам, и не, не съм напълняла.

  • 19Feb

    съм сигурна, че не си я виждал. А може би да? Съжалявам за качеството, продавачката гледаше лошо…

    TH

  • 17Feb

    че Гугъл вече продават и дрехи. Естествено само в Турция! Виж ТУК  :)

  • 04Feb

    мъфин

    Пейо говори за сладки неща, гледам ги все по двата любими готварски блога (тук и тук), облизвам се все и не стигам до там.
    А мъфините са нещо, което все едно за мен е мислено…
    Случайно в един смотан магазин намерих хартиените кофички за тях и ги закупих. Реших да изненадам всички домашни като направя мъфини по тази рецепта на Йоана за моя имен ден. Лошото е, че от толкова еуфория забравих за физичните свойства на хартията и мъфините ми имаха странна разлята, триъгълна, многоъгълна и всякаква друга форма, но не и това, което виждаш горе на картинката. За сметка на това бяха страшно вкусни. Естествено като видях, че има малини в рецептата нещо се надигна у мен. Не обичам малини и къпини. Затова засилих дозата шоколад и сложих орехи. А шоколадът, ах шоколадчето… Всички остатъчни дядо Коледовци, бели, черни, с ядки и без бяха безмилостно стопени и сложени вътре. Прекрасно.
    Този красавец от снимката горе е вторият ми опит. След като си купих и форма за мъфини! За съжаление пък забравих за къдравите хартийки. Отново с много шоколад и орехи. Без малинки. Изглежда перфектен, но е по-малко вкусен, защото е с български шоколад. За следващия път ще знам – само хубави шоколади и вече с форма :)