• 28May

    На кого толкова пречи Синята коалиция? Или по-скоро да се радваме на незаконността, защото я възприемат като заплаха?

    То пък и днес един ден беше, ама айде…

  • 27May

    Начесох си крастата да се опитам да преподавам. Или нещо подобно.
    От доста време се бях заканила да присъствам на поне един от часовете, които Биргит води в университета. Тя е австрийка и преподава по някои от немските предмети на филолози и икономисти в ПУ. И нали съм по последните моменти – сетих се баш в последната седмица преди сесията на студентите. Биргит обаче реши, че ще умра от скука ако само слушам, затова предложи да поема направо цялата седмица като гост-лектор. За съжаление другите задължения дойдоха в повече и стигнах само до 2ри курс. Темата трябваше да е актуална, да предразполага към дискусия и все пак да е с образователна цел. Спрях се на изборите за Европейски парламент.
    За съжаление очакванията ми се оправдаха и от 15 човека група се оказа, че 10 няма да гласуват. Само 2ма имаха добри (сравнително) оправдания – едната има немски, другата австрийски паспорт, отказват се да гласуват за български представители, а не са се погрижили навреме за това да гласуват за собствените си такива. След това ги питах дали изобщо знаят за какво са тези избори, какво е Европейския парламент, как и защо работи. Нула. Никой нищо не знаеше. С въпросите и други неща излизаха наяве – в семействата им не се говори за политика, цитират заучени фрази от сорта на “преди беше по-добре”, “сега има само много богати и много бедни” и върхът беше когато чух, че едно време всички ходели на море всяка година. От тях ме делят някакви си 8-9 години. Бях шокирана от всичко, което чух и прекратих тези твърдения като им казах, че за годините от 80 до 89 (когато всички са ходели на море), аз съм била само 2 пъти. Малко не можеха да повярват, но спряха. След като всички нормални аргументи, които им дадох за това защо ТРЯБВА да гласуват, и които те бутаха с оправданието – всичките ни политици са корумпирани, неморални и некадърни, прибегнах до крайния вариант. Бях им казала какво са европейските партии, как ЕП е разделен на комисии, какви комисии има изобщо и им направих простата сметка. След изборите 2009 в ЕП ще има 736 представители. 17 от тях ще са българи. Те също ще участват в тези комисии. Колко лошо може да направи един некадърен политик, когато е обкръжен от по-друго мислещи (в никакъв случай не твърдя по-добри)?
    За съжаление трябваше да си спестя част от критиката, която самата аз упражнявам. За това дали изобщо работят нашите пратеници. Колко от тях сме чули да са истински активни. И дали отиват правилните хора там. (всъщност все неща, които вярвам, че един ден ще се променят). И другото, което премълчах – колко ефективна е работата на Европейския парламент? С всички ограничения, прехвърляне на отговорност, невъзможността за инициатива от негова страна (за законодателството), бавната и бюрократична работа.
    Постигнах съвсем малък успех. 1 от 10 ще гласува. И все пак е нещо. Мисля, че и още една ще отиде да гласува – просто беше прекалено горда, за да го каже – беше най-дейната в цялата дискусия.
    Хареса ми че мислят, че успях да ги провокирам и че говореха немски по-добре, отколкото очаквах.
    Не ми хареса че имат закоравялото мислене на посредствен човек от миналото и не се интересуват от важните неща от обществения и политически живот. Най-лошото е, че това е в семействата им и те не са виновни за това, че са научени така. Другото лошо е, че образователната система е пълна с остарели и закърнели методи и хора.

    Мисля, че не бих оцеляла в тази среда. А толкова ми се иска да преподавам.

  • 20May

    Нали знаеш за всички онези истории, в които приятелки се разделят заради нещо си. Независимо. Нещо там. Естествено, че всяко момиче е преживяло няколко такива. И честно казано е трудно да се разбираш с жени. Майка ти и баба ти може да са изключения (понякога).

    Затова преди няколко часа се зарадвах, когато се почувствах като в (глупавият понякога) Sex & the City.  (отварям голяма скоба за сериала, защото знам, че е оспорван. аз лично съм го изгледала без пропуск и не съжалявам, но не е това мотото ми. въпреки това – интересно. затварям скобата, може и да има продължение). Та защо се зарадвах? Едната се прибира от там, където живее в момента в родния Пловдив. Другата я познаваме от там, където живеехме трите заедно, живее в България вече, но другаде – просто и тя идва на гости до Пловдив. Вземаме я от гарата и още в таксито разговорът е на бързи обороти и най-важното трябва да бъде казано. Шофьорът караше като луд, въпреки това се забелязваше интерес от негова страна – коя кога (не) е хванала букет, коя с кого е говорила днес, кой има рожден ден и защо да пием за него. И после – вечерята с безкрайните разговори. За всеки и за всичко. С радостта, оплакването, любовта и непримиримостта. И не само. Вече се уморяваме и не отиваме другаде, както сме го правили преди. Разделяме се, когато ме оставят с таксито пред вкъщи. Предупреждавам ги да не говорят много тази вечер, да има и за утре. Знам, че ще има. Те се смеят.

    Прибирам се, а той е почти разочарован от това, че не съм закъсняла чак толкова. Дали е била хубава вечер, съмнява се. Да, малко е нужно. Да те изслушат и ти да имаш желание да слушаш. Да можеш да се наслаждаваш и на двете. И за момент ми става тъжно за всички други, които не могат да участват в тези ми вечери вече. Заради липсата на покани. Заради мъжете им. Заради децата не. Заради егоизма, който обхвана някои от тях, след постигането на дълго желаната връзка. И най-много – заради разстоянието, което ме дели с няколкото други, които са ми останали.

    А на тези двете, които знаеха как беше преди, които знаят как е сега и са били винаги тук (където и да е тук) и които са били и тогава и сега до мен – благодаря.

  • 19May

    Снощи не спах заради дъжда, който се изсипа в момента, в който се унасях и ме уплаши, че е градушка.
    Тази вечер не ми се гледаше телевизия, нямах апетит и от рано усетих, че пак няма да мога да спя. Затова си грабнах навреме последната закупена книжка и си я ометох за една вечер.

    Представям ти:


    Ревю има ТУК. Не бях изревала такова количество откакто четох “P.S. Ich liebe dich” на онази ирландка, която не се сещам как се казва и не искам да я търся специално в гугъл. Не се препоръчва на хипохондрици, това поне със сигурност. Ако не спадаш към тях – прочети я! Все нещо ще научиш. А и се чете страхотно лесно.

    Off: Жанет 45 са страхотни. Доставиха ми я за няколко часа, при това в събота следобед. Де да беше и останалата онлайн-търговия в България на това ниво… Тогава може би щях да се замисля и отново да се позанимавам повечко с онлайн-маркетинг. Но уви. А до тогава – не, мерси, викам аз на такава любоф.

  • 15May

    Не че злорадствам, всъщност няма и за какво де, но просто да кажа, че съм права:

    когато разказвах за дрогарските изпълнения на Дейв от ДМ от един концерт в Мюнхен всеки ми казваше, че си измислям. Айде сега на кой му е станало лошо в съблекалнята??? Този път отиват и по-далеч – провалят си турнето…

    (иначе и аз съм фен, но след онзи концерт си казах, че ще си ги слушам само в къщи)