• 29Jul

    Няколко дни съм офлайн и май за първи път истински се наслаждавам на това и не ми липсва. Тази вечер ми се прищя да погледна fb и рийдъра – да видя кой как я кара, четяха ми се блогове. При мен няма стриктно разделяне по групи. Имам група с немски блогове на приятели, имам една с малко много любими блогове, две групи по работа и всичкото друго е на едно. Там е голям миш-маш, все искам да го оправя, но никога не ми е било силна страна да съм подредена.

    Установих за мое голямо съжаление, че много хора са използвали тези дни да блогват:
    – клипове (много рядко гледам)
    – сериозни политически теми – и на място (но не ми е до тях сега, почивам) – оставих ги за по-късно
    – депресивни неща – маркирани като прочетени.

    И видях, че настоението на повечето е каквото беше моето преди да тръгнем – сгомнясано. И затова да напиша нещо по-слънчево – така да се каже “от другата страна”.

    Имаме само една седмица почивка, която така и не успяхме да планираме както трябва. Тръгнахме в горещата последна събота и то по обяд. На морето никой не ни искаше в събота вечер, затова се отправихме към Жеравна. (офф: бих отговорила правилно ако някой ме пита къде е роден Йовков, но когато отидохме там докато не стигнахме пред къщата му не ми мина и през ума – нещо май функционирам само с въпроси, като оракул). Прекрасно село, което не знам защо не съм посетила по-рано. Намерихме си страхотна възрожденска къща, където нямаше други гости и се разположихме там сами срещу скромните 50 лева. Препоръчвам! (с хубава разходка из селото преди вечеря)
    Покрай работата случайно научихме за тракийската гробница до село Свещари. И в неделя се запътихме натам. Пътят е невероятен, Стара планина или по-точно тази отсечка стана една от най-любимите ми в България. Не съм ходила в Египет и не съм виждала пирамидите. Но мисля, че вълнението няма да е по-различно от това, което изпитах тук. За съжаление снимки не са позволени, така че няма да има. Препоръчвам!
    И дойде време за морето. Каварна и всички места около нея са ни много любими, имаме и много близки приятели тук, затова си бяхме определили тази цел. Мислехме да изкараме седмицата съвсем в дивото – с. Крапец, хотел Яница. За съжаление (ОГРОМНО) попаднахме на поредните дървари, които спечелиха единствено от нечовешката ни умора и затова преспахме една нощ там. Още в 5 бяхме будни, изчакахме да стане човешко време и се запътихме към едно от кафенетата в Каварна с wi-fi. И намерихме Мястото. Топола скайс е на няколко километра преди Каварна, току що построено – на повечето места дори тревата не се е показала. Учтиви хора, които знаят какво да те попитат и какво е професионализъм – първо ни разведоха навсякъде и после ни направиха убийствена оферта за вечерите, които ще прекараме тук. Изключителна чистота, каквато не съм виждала никъде. Вкус, без кич. Нормални цени за предложения лукс (дори в малкото магазинче, което е в комплекса). Останалите летуващи са тихи и приятни хора (дори при наличието на толкова много деца!!!). Е, те не са ми виновни, че вчера успях да изгоря изънземно (вината е на тази книга). Затова днес имаше приятна разходка из Варна, а след това и в двореца на Балчик.

    Следите от изгарянето намаляват, краката ми са много уморени от дългите разходки, затова седя на прекрасната тераса, басейнът сменя цветовете си, от бара до него се чува приятна вечерна музика, в далечината свети Албена, полъхва леко, а аз ви пиша това и се отдавам на заслужената бира. Всъщност животът е прекрасен!

  • 19Jul

    Много интересно ми беше (а всъщност много се зарадвах на) това, че на рождения ми ден почти всички ми подариха книги. С две изключения, които също бяха много подходящи подаръци. Едните книги бяха под формата на ваучер за книжарница и най-после успях да отида да го похарча. Доста се чудих, стоях дълго, преглеждах и какви книги съм си записала, че се препоръчват по разни блогове, но в крайна сметка една от книгите, които си купих не бях чувала и виждала преди това. Авторът ми беше абсолютно непознат.

    Днес погълнах 70 страници от нея и имах чувството, че времето спря да тече. Някой може да я усети като депресивна. Но според мен не е. (на всичкото отгоре и добре оформена, приятна големина на шрифта и хубава хартия) И въпреки, че съм съвсем в началото на цялата история, ви препоръчвам Бял шум от Дон ДеЛило:

    m-cover

    Не знам още защо, но ми напомня на него. Сетих се преди малко.

    Permalink Filed under: General 1 Comment
  • 15Jul

    Много мразя докато спокойно си чопля из нета нещо да почне да мига и да иска актуализация. Затова съм много щастлива, че с мак-а нямам никога такива проблеми (лесни настройки на всичко, като за мен). Да, но все ще се намери някоя гадост, която да ти помрачи живота (или да не си догледал настройките).

    За торенти използвам Transmission. Не помня коя версия бях свалила още в началото преди две години, но си работеше много добре. Последните месеци работата стана непоносима и все искаше нова версия, да сваля и да инсталира. Писна ми една вечер и пуснах да сваля. И хоп! – тази версия не работи с вашата операционна система. Ядосах се и няколко дни не се занимавах. Току що вече открих – на Mac OS X 10.4.11 върви от Transmission 1.51 назад. Да не сте се излъгали.

  • 14Jul

    Тъпото е, че каквото и да се опитам да напиша в момента няма да звучи добре.

    Имам много работа, която за съжаление не мога да свърша сама. Това ме прави зависима. И ми е тъпо.

    Личните проблеми за няколко часа могат да станат толкова много, че да се чудиш от къде са ти дошли. Тогава си мечтая за спокойствието, което имах по време на студентството си – далеч от ежедневни тъпотии, които само сгомнясват отношенията ти с най-близките. И ми е тъпо.

    Мълчанието. Да ми премълчиш нещо не винаги е добра идея. Не знам защо, и по дяволите, повярвай ми – по някакъв начин все стигам до него. А е много глупаво да стигна до него без да ми бъде потвърдено, въпреки че е така. И ми е тъпо.

    Скъпият подарък. Виж, не съм човек, който може да отказва – не знам защо, но ми е неудобно да откажа нещо, което ми бива подадено. Сконфузно е. И ми е тъпо.

    Невъзпитаното държание. Има много лица. Но това, което в последно време виждам, ме кара да излизам от кожата си. Някак не е нормално човек да е чак толкова невъзпитан. И ми е тъпо.

    Почивката, която все повече се отдалечава. Ами тъпо е, какво друго да е???

  • 08Jul

    – дълги разговори по скайп с добри и стари приятели;
    – многото хубави книги, които получих за рождения си ден;
    – силно увеличена И добра музика, докато лежа на дивана;
    – приятните задължения по градината;
    – грил с приятели;
    – работите ми;
    – глупави сериали (много серии една след друга);
    – сън;
    – и още мноооого неща…

    Мисля, че ми е време за почивка. Още две дъъъълги седмици до тогава. Да се надяваме, че няма да проваля дните на спокойствие заради:
    – заядливост от претоварване;
    – претоварване;
    – нетърпение.

    И понятие си нямам как може да ме понасят хората около мен в момента.

  • 07Jul

    Въпреки, че веригата към която ме бутна Вера се казва 6 не-важни-неща аз не мога да се съглася. Няма нещо, което да върша ежедневно и да не е важно за мен. Но виж, спор няма по въпроса, че ме правят щастлива. И за да не ми се налага да ги степенувам по любимост ще направя хронология на деня си:

    1. На първо място естествено е кафето. (Да вляза в крачка с Вера – все още с цигара, но май не за дълго) Пия го с малко захар или с малко мед. Без мляко – не ми понася. Обичам много и големите чаши за кафе (имам 3 любими и ги сменям).

    2. Удоволствието да ходя по пижама. Обожавам пижамите и имам всякакви разновидности за всяко мое настроение и за всяко на времето навън. Имам пижама-риза, тя е за зимата, както и меката дебела с риза и панталон. Имам и най-страхотните пижамени панталони (дълги – за есен и пролет). За времето сега са най-удобни късите гащета с потник. Последната, която си съставих е: мъжки боксерки с бял потник, който си купих, но не смея да изляза по него, защото се оказа ужасно прозрачен. Та… малко се отплеснах де, но обичам да стана и да ходя поне още час-два по пижама (и мога да си го позволя заради това, че работя от вкъщи) 😉

    3. Комуникацията онлайн. Приятелите ми са далече. Свикнали са и те, пък и аз, на ден-два да попитат я във fb, я в скайп, я в google talk как съм. Понякога и малко думи правят чудеса.

    4. Книгите. Всякакви. Вече съм казвала, че никога не чета само една, а по една за всяко настроение.

    5. Вечерята в къщи.

    6. Тефтерът, за който чух от Петя. Пет неща от деня, за които си благодарен или са те направили щастлив. Опитвам се, макар и да не съм от най-сериозните. :)

    И понеже не искам да посочвам кой точно да продължи, просто каня тези от вас, на които им е харесало да напишат в собствения си блог, а ако нямат такъв – да ги посочат тук :)

    Бонус: неговите 6 неща, защото полюбопитства какво дращя:

    1. Да отидеш до пазара и да си избереш сам вкусните продукти, да си поговориш с продавачите, да ги питаш от къде са.  И като видиш продуктите да се сетиш какво би сготвил.

    2. Да усетиш някакво дежа-ву или да видиш нещо по телевизията, свързано с детството ти – например някоя стара песен или някой стар български филм.

    3. Да се погрижиш за някоя вещ, която ти е особено ценна и това да донесе резултат.

    4. Да се връщаш вкъщи с мисълта, че някой те чака и колко ще е хубаво да си сготвите нещо заедно.

    5. Да откриеш резултат от нещо, което си направил по-рано – например, че някое растение, което си засял се развива и става по-голямо.

    6. Едновременното влияние върху възприятията и чувствителността ти от това да чуеш как пее славеят или как луната огрява всичко.

    (оплака се, че 6 са прекалено малко) :)

    А защо не се съгласих, че не са важни? Защото точно тези малки неща правят всеки ден особен и красив.