• 28Aug

    Понеже често ме упрекват, че трябвало да се примиря и да приема нещата тук такива, каквито са, а не да издребнявам (!?!?!?), та реших публично да запитам дали следното е нормално.

    Историята: търсим във фирмата добра програма за водене на склад. Не става въпрос за счетоводство, а за наличности и за изписването им по различните обекти. Не сме магазин, но все пак асортимента е доста широк и понеже знаем колко честен народ се навърта наоколо, та на принципа – контролът е висша форма на доверието. С момчето в офиса четем форуми, регистираме се дори (kaldata) и правим питане. И все пак искаме демо-версия, за да можем да видим дали ни устройва. Днес за малко повече от половин ден вече бях инсталирала и деинсталирала поне 4 програми. На края се спираме на продукт Х на българска фирма. Има и ръководство от 97 страници, което решавам да разпечатам в копишоп, защото патроните ни са почти празни. И тук е Моментът: Един от служителите там вижда какво се печата и ни заговаря за въпросната програма Х. Че била по-добра от У и че той поддържал компютри еди-къде-си и я препоръчвал, ама тя всъщност колко струвала? Казвам, че е около 400 лева. Разбирайки на къде бие го оставям да си направи предложението. Говори по телефона и пристига с предложение за 150 и с обяснение, че просто се блокира достъпа на приложението до интернет и работата става. Благодаря и си тръгвам.

    Аз лично заради 250 лева не бих се правила на идиот и не бих предпочела това решение. Харесва ми това, че има голям избор и това са неща, правени тук, в България. Ясно ми е, че и някои от тези хора крадат – идеи, решения или цели готово разработени неща. При нас могат да крадат пък от кабели до болтчета, айде де. Та затова искам да съм с чиста съвест.
    И за да не си помислите нещо – да, и аз в студентското си минало съм използвала уиндоус, който не е бил както трябва, но това е защото първият ми компютър там беше с Милениум (ААААААААА) и ми затри две курсови работи в нощта преди предаването им (бекъп? ко туй???) А в настоящето съм щастлив потребител на ябълките. И затова от 2 години нямам такъв проблем.

    Много думи – малко смисъл. Ти колко би платил – 150 или 400?

  • 25Aug

    Той ме покани да участвам. Отлагам доста време заради усилия в други посоки.

    И сега чета, седнала на терасата, тръскайки фаса си в бирената кутийка (прахосничка такава), точно като в студентските си времена, докато долу по паважа профучават чалга-колите на закъснелите (или подранилите), а от съседен апартамент се чуват свирки и хепи бъртдей, които разлаяха кучето на магазинерите отсреща.

    Не ме убива да гледам грозно и неграмотно облечени хора всеки ден. Обаче не ме и прави по-силна да знам, че мога да си купя тениска за 5 лева, която да изглежда по-добре от всички селски ризки и бляскави блузки.
    Не ме убива да гледам коте с извадени очи. Но и не ме прави по-силна следващия път, когато видя още по-осакатено.
    Не ме убива да не ми се обадят от ш… пловдивска управа след подигравателно зодиакално интервю за работа. Но и не ме прави по-силна да им видя нагласената за определен човек обява за позиция, която можеше и да е моя.
    Не ме убива да виждам смъртта. Но не съм по-силна в мислите си от тогава.
    Не ме убива да чета и виждам, че има умни хора тук. Но не ме прави по-силна мисълта, че не знам защо по дяволите са тук.
    Не ме убива да си чакам изработени пари със седмици. Но не ме прави по-силна, че други пък изобщо не ги получават.

    Мога да изреждам до безкрай, но това е реалността, в която живея аз, а и повечето от вас. Може да се оттегля от нея – така, както го правя, когато не пиша тук например. Мога да имам гости дни наред и те наистина да успеят поне донякъде да ми втълпят, че живея в страхотен град. Това го знам. Просто хората не ми понасят. Не искам да виждам мързеливи, мрънкащи, недоволни и грозни (сами направили се такива) хора. И се ограничавам с тесен кръг. А като помисля – ха, че то винаги е било така. Значи – грешката е в мен.

    А всъщност – не е това, че тези неща не ме правят силна. Проблемът е, че вече съм силна и не са ми нужни и те. Затова и не харесвам поговорки. Казват ми неща, които съм разбрала доста преди да ги чуя за първи път. Спокойно, Донка, концентрирай се. Животът продължава.

    И нека продължат:
    Вера
    Петя (на какъвто език пожелае)

    (може и по-ведро от мен де 😉 )