• 26Nov

    NY

    Подготовката за пътуването върви с пълна пара. Събират се поръчки, мислят се подаръци, плануват се вътрешни полети, срещи….. А между другото се изсипаха още сума ти неща за вършене преди заминаването. Като например един полет до Виена и обратно.

    Като изключим неприятните задължения от ежедневието, киномания е добрата част от вечерите. И снощи бяхме на ултимативния, докосващ с бръкване филм – Ню Йорк, обичам те. През деня случайно попаднах на критиката на някой черен човек (блог), който казваше, че си е загубил времето като е гледал точно този филм. Аз пък ще го посъветвам да си намери времето, макар и да не мога да си представя къде… Всъщност няма да ти разказвам за филма, защото каквото и да кажа ще го издам. Просто го гледай. Независимо къде – на кино или в къщи. На кино е особено дразнещо, защото всички глупави хора не се интересуваха кой им е доставил това удоволствие и станаха в момента, в който надписите тръгнаха. Яд ме е колко бързащи, немислещи и повърхностни консуматори се навъдиха.

    Иначе ме осени прекрасна идея за книга, която може и да бъде написана.

    15 дни to go. Хепи, глюклих и други такива.

  • 06Nov

    След дългото плануване предприехме кратка подготовка – вадене на нови паспорти (оръсиха ме за това, че старият ми е изтекъл), снимки в специални размери (5х5 см.), попълване на 2 вида формуляри, уреждане на час за интервю и мръзнене на тротоара срещу американското посолство в София. Акт, който ме върна във времето, имах чувството че преживявам наново отвратителната история с ваденето на студентската ми виза за Германия преди повече от 10 години. Българите, работещи като охрана винаги са били най-отвратителните твари. Но да не мрънкам много, че пак ще ме обвини някой.

    След влизането през българската бариера всичко се променя. Американските служителки по гишетата са супер сладурки и който иска нека се подиграва на американската учтивост и постоянни усмивки и да казва, че са изкуствени. Предпочитам това пред намусените наши служителки (където и да е), които много често ми казват “моето момиче”. Вземат ни отпечатъци и чакаме. Следват по няколко общи въпроса на гишетата за интервюта. Никой не обръща внимание на поканите ни, на договорите ни за работа и на всички други работи, които мъкнем. Моята служителка ми смигва и ми казва, че паспорта ще си го получа до 2 дни. Неговата му пожелава приятно пътуване. Работата е ясна. От всички хора, които знаят за историята, само той не вярва, че е получил виза и продължава да твърди, че ще летя сама (*ужас*).

    След два дни паспортите ни пристигат и какво да видим: Тома Неверни е получил 10 годишна виза, а аз 1 годинка. Така е то, явно не вдъхвам толкова доверие, колкото си мислех. :)

    Та на целта: Чакам предложения с какво да се придвижваме вътрешно, защото летим до и от Ню Йорк, а сме канени на доста места, едно от които е чак Маями. Където много, много, много искам да отида! А и няма да е лошо някой да спомене какви обиколки е правил и какво да гледаме извън Ню Йорк. Все пак ще имаме 1 месец на разположение :)