• 17Dec

    Започвам от там, където предишният пост свърши. Та валеше си значи, но това не ни попречи да излезем на разходка, която продължи кратко. Wall street, попипване на бика по там, където трябва 😉 и с рейсчето обратно. Придвижването става лесно, всичко си пише, но естествено е по-удобно да има кой да те води. Транспортът е на цени 2,30 долара еднократен билет, 27 долара седмична карта. Има и някакви, които се зареждат с пари и после се таксуваш с тях ако няма да си една седмица на куп в Ню Йорк. Удобно и ясно. Скапани сме. Часовата разлика си казва думата и става все по-трудна комуникацията с нас.
    На следващия ден имаме задача да се обзаведем с телефон. Предстоят ни още пътувания и срещи, пък сме тук и за цял месец, така че си заслужава. В Radio Shack можеш да се сдобиеш срещу 20 долара с телефон (като за тази цена) и да го заредиш (припейд е). Особеността на припейд тук е, че плащаш като звъниш и когато ти се обаждат също. Има дори доста минути на него, за всеки случай го зареждаме с още 25 долара или 130 мин. Би трябвало да стигнат. Отдавна не съм държала в ръце телефон с една функция – за говорене. Няма камера, има лампа, някаква си нокия. Перфектна е.
    И се започва една разходка – не ти е работа. Всичко в разходката (само по 5-то авеню, та чак до Мейсис на 34-та) е само “ох”, “ах” и “хаха”. Ню Йоркското коледно дърво, украсите, сградите (които ми изкривиха врата (интересното тук е във въздуха), хората, хот дог от количка до парка, където имаше страааааашноооооооо много катерици!!!! Няма начин да не се влюбиш в този град. Та той е наистина прекрасен и такъв, какъвто въпреки всякакъв скептицизъм или песимизъм, съм си го представяла. Точно толкова лъскав, с толкова много и шарени хора и толкова гостоприемен. Хората са усмихнати и страхотно учтиви. Имаш чувството, че ти растат криле. На пето авеню се шмугваме в църквата св. Томас и след като вратата се затваря зад нас имам чувството, че съм в дупка – тишината вътре те заблуждава, че си оглушал… И отново навън, между хората, щракаме през цялото време – с и без фотоапарат, просто прекрасненско! И после – среща. Толкова е готино изживяването да видиш приятелче след 6 години раздяла.

    Вечерта ме болят краката, от емоциите съм загубила апетит и не ми се яде, скапана съм, но съм толкова щастлива. Сънят ми тук е стабилен и непрекъснат – имам чувството, че вечер падам в една дупка и на сутринта просто се събуждам – перфектно отпочинала и готова за нови премеждия. Сънувам катерици. :)

    Подробност: използвам мрежата на някой много добър човек, който не си я е затворил. Благодаря му много (sideshowbob), а на вас се извинявам, че така внезапно изчезвам докато си пишем…

  • 13Dec

    Полетът мина перфектно. Макар и много недоспали и преуморени от последните седмици стигнахме навреме на летището, където бързо предадохме куфарите, запасихме се със списания и вестници, все едно никога вече няма да видим такива, и поехме към терминала. Всичко е навреме, отлитаме за Лондон с България Еър. Кацаме в Лондон, където ни очаква по-голяма почивка отколкото си мислехме – повече от 4 часа. Придвижването от терминал на терминал става лесно и бързо – автобуси, табели, само да чете човек или да се придвижва по знаците. Учтиви и красиви хора по гишетата (което между другото ме впечатли и от България Еър тази седмица в полета ми пък до Виена – явно се променят нещата). В Лондон бяхме под мотото “голямото мотане”. Огромен терминал, магазини много, маахме гащи, но и това омръзва. Хапнахме фиш&чипс, пихме по една бира и хоп – то стана време за втория полет. Отиваме на гейта и гледаме купчина стюардеси, коя от коя по-хубава. Постепенно и хората, хайде на самолета, установяваме със задоволство, че сладуркото на гишето на Virgin ни е дал перфектните места – 2 седалки до прозореца, а не на голямата редица по средата. Филмите в самолета са тъпи, но си причинявам един от тях за заспиване. Много бях слушала колко е гадно яденето на тези полети и не очаквах много, затова и бях доволна. Особено от шоколадовия десерт, оха… Всъщност в самолета се чувствах като в рейса за Мюнхен. След втория час настава големия съклет. Но и това минава. Посрещат ме с огромен букет :)

    В момента седим на закуско-обяд, батерията на лаптопа свършва, в Манхатън вали гаден ситен дъжд, което няма да ни попречи след малко да излезем.