• 01Oct

    Ето че дойде и октомври… Искам си лятотоооо. Днес е важен ден. Но не само защото трябва да честитя на нашите годишнината от сватбата, а и защото ще ми е първият и последен път на Oktoberfest. Ще бъда с колегите, което означава – МНОГО ЗЛЕ. Моята рокля е изгладена – и аз като една истинска баварка, както би казала Шмоклата. Фотоапаратът е зареден, забраниха ми да си взема и видеокамерата. Просто защото изходът е само един. Миналата година шефи каза на лелите в красиви рокли, че на нашата маса не трябва да носи друго освен бира. Без разните му там радлери – тая боза от бира с лимонада и други такива напитки, дето кой знае кой глупак ги е измислил. Има бира. Има много бира. Имаме и 6 часа на разположение – от 12 до 18… Трябва да звънна в къщи преди да тръгна… По ясни причини.

    Мога да препоръчам само филма, който гледах снощи. Немски е, но от турски режисьор – Фатих Акин. Не става само въпрос за това, че една дори в Германия израснала туркиня трябва да се омъжи непременно за турчин. Не става и въпрос за това, че той е 60ти набор, а тя 83ти. Но не защото бащата е избрал мъжа и… Около 40% от филма не можах да разбера, защото докато говореха на туски нямаше субтитри. Предишният филм на същият режисьор е Im Juli. Голяма част от действието се развива в България. Горещо ги препоръчвам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing