• 23Oct

    от кога я мисля тази тема да я избложа. онзи ден пак ми напомниха за нея – докато скайпвах съквартиранта ми се закашля в коридора. естествено това беше дочуто веднага онлайн и бях запитана дали съм сама. да, в стаята си съм сама по принцип. но общежитие означава едно голямо семейство. винаги знаеш как са съседите, какво точно правят. звукове, но без гледки. а колко бързо се разпространяват клюките ти е бедна фантазията. докато някой пръдне и всички вече знаят. а да кажеш, че ни е стар строеж общежитието, не, не е. но стените са тънички, само от стъкло дето не са. свикваш с музикалните вкусове на съседните стаи, напасвате се като време на ставане и кой кога може да се разхлопа. не е приятно да правиш забележки, защото иначе се превръщаш в особняк. а и все пак ако си толкова капризен – ами отиди на квартира. малко по-скъпо е, но няма да има кой да ти пречи.

    в старото ми общежитие беше още по-трагично. стаите бяха по-малки, а стените като от велпапе. естествено не можеш да научиш всички да не си тряскат вратите и да не си влачат краката по коридора. и така си набавяш врагове. като моя комшийка, на която просто казах да си купи нови чехли, защото тези бяха от дървена пластмаса (почти като налъми) и с всяка нейна стъпка в коридора забиваше по един пирон в още несъбудилата се моя изнежена главица. дори и купих аз едни, но не посмях да и ги подаря. е, понякога не съм чак толкова лоша. там беше странна работа – на всеки етаж коридорите са разделени – мъжки и женски. вечер наставаше едно умалено копие на преселението на народите – по пижами по етажите и се отива при половинката. на някои двойки не беше препоръчително да си комшия. изработваш си следната стратегия – като видиш, че двойката се уединява в стаята си плюеш на петите и излизаш. къде ще ходиш си е твоя работа, но гледай да не се прибираш навреме. ако обаче трябва да седиш и да учиш например, тогава тежко ти и горко. така се научих какво е то тапи за уши и има ли то почва у нас.

    аз пък взех много черно да го описвам. не е чак така. има и веселите страни. като например един декември преди около 3 години. някъде към 5-6 сутринта трябваше да ме вземат мои приятели от страсбург с тяхната кола и да отпрашим към българия. естествено цял ден се бях мотала и багажа беше изваден на леглото, но не и прибран в куфара. минах през кухнята (обща за няколко стаи) и в нея самотно се моташе мой комшия и се мъчеше да умори една бутилка вино. занесох една отворена и аз. и като му заседнахме… едни познати ми бяха подарили и една бутилка за родителите ми – от специален район във франция, не знам си каква реколта. реших, че може и да се счупи бутилката в багажа, та и нея я започнахме. и някъде към 3 ми звъни телефона и ми се съобщава, че са на 40 км от мюнхен. това означава около половин час до нас (точно до нас е един от изходите на магистралата). успях за това време да се изкъпя и да напъхам всичко в куфара. добре, че останалите пътници искаха да пият кафе, та се съвзех и аз. другите хубави неща са все такива спонтанни – китарени вечери, готвене с някой, пийване с друг… няма лошо да станеш семейство със стотина и повече човека :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing