• 03Apr

    преместването мина. а искаш ли да знаеш как? ама наистина ли искаш да знаеш? а защо тогава не дойде да погледнеш лично??? много изводи си изкарах от това преместване, което беше свързано от самото си начало с много нерви. от моя страна. погрешни. напразни. не чак напразни. но все пак нерви.

    в петък си бях взела свободен ден и всичко започна към 10 сутринта. взех ключа за новата стая и отидох да видя какво е положението. уговорката беше да има 2 кашона на тази мацка, които тя ще си вземе по-късно. нищо подобно обаче – 4 чанти, кашони, затрупан ъгъл, а също и неща в гардероба… заченки на първи нерви. после и изнасям нещата, а тя започва да прави пернишки трагедии от това нещо. ревове, оплаквания – за по-малко от час ставам враг номер едно в цялото общежитие. дреме ми. продължавам да мъкна като магаре. милена чисти. не, милена чисти много добре. банята е нейно дело. до края на деня съм пренесла всичко освен компютъра. биричка и сън. вече е събота. в 10 идва най-сериозният човек на този свят – арнд. единственият, който си удържа на обещанието. изнасяме секции и започваме да облепяме всичко с фолио. бъркаме латекс и се изживяваме като герои от филма “баща ми бояджията”. към 4 следобед идва заблуден помагач, който боядисва две стени и е велик. гаврил вече е твърдо на мнение, че никога не ме е виждал толкова бясна за тези 2 години, в които живяхме заедно. така е, бясна съм. до преди 3 дни само всички твърдяха, че ще помагат. но като дойде моментът никой не се появи. като казвам никой, значи наистина никой. в крайна сметка и така успяхме да боядисаме, но не беше в това въпроса. ако нямаш време и(ли) желание просто не е нужно да ми обещаваш. вечерта въпреки всичко успявам да изчистя латекса от ръцете и косата си, да си направя перфектната прическа и да събера сили за излизане. излизам, но се скапвам бързо и довършвам вечерта на купона в мазето при нас. марта ми се кара. тоест, не ми се кара, а ми казва да не се юркам за глупости. еми, глупости не-глупости, това е положението. и не, не се сърдя на никой. просто бях някъде другаде и не ми се говореше. вечерта свършва по най-глупавия възможен начин. неделя започва с главоболие и недоспиване. продължава с чистене и пране на килими. в 5 следобед сме готови. лесно ли ти звучи? не, не беше. в неделя поне има помагачи бол. и добре че ги имаше, защото нямаше да свършим навреме. малката нервеща германка от петък се извинява, аз също. подарявам и бонбони. радва се. изкъпвам се и заспивам на място. понеделник е работен ден все пак…

7 Responses

  • А къде се местиш, ако не е тайна? И кога ще има снимки? 😉

  • ами то дълга и широка… аз се местя само 2 етажа по-надолу, макар че трябваше да се изнеса вече от общежитието, защото ми е изтекло времето за живеене (ограничено е на 6 семестъра). само че ми направиха компромис и ми дадоха единична стая и ще поостана още някой и друг месец. а снимки – ще ги кача като ме пуснат загубените администратори…. много тъпи парчета са, чакам трети ден вече.

  • men me ochakva edno ogromno iznasiane i posle tyrsene na dom i posle nanasiane. i samo kato si pomislia, mi se izpraviat kosite. ne znam pri teb kak e, no na men mi pisna da imam dva kufara jivot…

  • Ххехех, администратори, какво да ги правиш?
    Иначе, само да те питам, защо в общежитие?

  • петя, ти определено си щастливка щом имаш само два куфара… аз съм “мръсна гадна капиталистка” както ме определи един приятел преди години още. е, аз понеже съм с права коса ми се накъдря като си помисля, че някой ден тези неща ще се мъкнат отново. при това не е толкова далече в бъдещето следващото ми пренасяне. кошмар

  • хехе, нещо кръстосан разпит става тук. ами защо общежитие:
    1. защото е евтино. за сравнение ще кажа само – бяха ми отказали първоначално стая за тези остатъчни месеци и бях започнала да търся нормална квартира. намерих стая с моята големина, но трябваше да деля апартамента с един приятел – щеше да ми струва 370 евро. сега плащам 210. 160 евро са си пари :)
    2. защото е готино. или поне нашето общежитие си е такова. има поне няколко човека от твоята специалност. завързваш по-лесно приятелства. има разнообразни неща, които правите заедно – от напивания, та до уикенди в италия ако щеш.
    3. за мен истинският студент е поживял поне малко на общежитие. това си е част от този период от живота, който е хубаво да си минал. учат се повече неща, отколкото някога си предполагал.
    4. ако искаш спокойствие – можеш да го имаш. хлопваш си собствената врата и не ти дреме. на никой не му дреме в такъв момент.
    пък и като ти говоря за общежитие не си представяй мизерията на студентски град в софия или общежитията на вси в пловдив например. тук е “малко” по-различно. иначе аз на онези не бих се навила да живея…
    ами доста са си причините, повечето хубави 😉

  • Ммного ясно, че е разпит. А пин-кода на кредитната карта и кръвна група защо още не си написала? (ама че изтъркана шега, ама хайде).
    Та иначе… аз лично имам слаб досег с общежитията, но досега са ми направили впечаление следните неща: тесни, мръсни, кофти съседи.
    Ако нямаш нито едно от трите… ти си моята героиня 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing