• 19Sep

    ръкаИсках да сложа една снимка, ама нещо не става номера. Ставаше въпрос, че заради това, което щеше да видиш на нея, имаш право да ми заградиш отсъствията ми с кръгче, както навремето правеше класната ти в училище. Няколко дни затворен на гадно място, с неприятни хора и нервещи обстоятелства. После всеки се сърди, че не съм се обадила да кажа, че съм в болница. За какво да се обаждам?!?! Ехо, здрасти, аз съм в болница, баси купона, намини да пийнем по едно. Ама да ти кажа, че не мога да пия алкохол, най-силната дрога, която ми позволяват е кафе. Даже успокоителните ми спряха. Ще пийнем по кафе, ама няма да пушим, щото от цигарите ме е страх. Половин човек. Ям по половин порция храна, пия по половин чаша вода, изобщоооо… за нищо не ставам. Няколкодневният ми престой там беше виновен за следните изводи, които си направих:
    – явно съм прихванала някои немски черти на характера като например – непукизъм. За всеки, всичко, дори за себе си.
    – всъщност животът е прекалено кратък за да си хабиш нервите за всяка глупост, с която се сблъскаш. Карай я по-леко, върши това, което трябва, ако нещо не става, значи просто не е трябвало. Започни следващото и това е.
    – дипломата, заплатата или мястото, което заемаш са важни. Но пресметни каква цена плащаш за тях. Ако е прекалено висока, отказвай се навреме. Гарантирам ти, че има хора, които вземат по-малко пари от теб или са по-малко образовани (каквото и да значи тази глупост), но живеят по-спокойно и са по-здрави.
    Имаше и още дивотии, които ми дойдоха на ума, но не ми се пишат всички, пък и някои от тях са прекалено лични. Ако нещо си се разтревожил – няма страшно – добре съм, в къщи съм, телефонът ми работи, в айсикю съм невидима. Опитвам се да уча и да се върна към стандартното ежедневие, все едно нищо не се е случило. Всичко е въпрос на време.

    Някога задавал ли си си въпроса колко мускула ти трябват за да се засмееш? Много са, няма да ми повярваш. В тях влиза и целия ти корем. Много е смешно да не можеш да се смееш.

    Мама идва да ми помага за (поредното) местене, което ми предстои. Не че тук няма достатъчно помагачи, но мама си е мама.

    И като за край – благодаря на двамата, които бяха до мен. Благодаря на другите за пълнените чушки, сладкишите и всичко останало (ще ви дърпам ушите, това не мога да го изям всичкото). А да, и за сока от сини сливи голямо тенкс, помага това чудо. Животът е прекрасен, ляляляяяя.

4 Responses

  • Важното е, че сега си здрава и това ще ти е обеца на ухото… :)

  • Първо, защо не стана със снимката ??? Второ, оправяй се и без повече такива изненади, след дъжд качулка 😛 и Трето, живота е прекрасен ! :)

  • Мила – не знам дали ми трябваше още една дупка на ухото. За моя вкус бяха достатъчни 😉
    Ико – първо – ми ей тва се появява като кликна на ъплоуд – Unable to create directory /www/drundrun.org/lemon/root/wp-content/uploads/2006/09. Is /www/drundrun.org/lemon/root/wp-content/uploads/2006 writable?
    второ – слушам и изпълнявам :) и трето – мдаааааммм

  • За първото – мдаа нещо са омазали и аз не мога да го оправя. Ще гледам в скоро време да се оправи, ако не ще измислим нещо друго.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing