• 27Oct

    Снощи бях на едно събитие, за което още не мога да мисля само позитивно или само негативно. Да ти кажа и да видим какво мислиш ти.
    В ресторант Рила беше организирана среща между студенти и български ИТ фирми (Басском). Като цел беше посочено – “студентите да бъдат запознати с развитието на ИТ бранша в България, възможностите за стажове, практика и работа в български софтуерни компании, като същевременно се даде възможност за получаване на обратна връзка за това какви са студентските интереси, приоритети и търсене.”
    Нещата трябваше да се развият по горе-долу следния начин (и това почти се получи) – кратко представяне на фирмите и след това кротко по време на хапка-пийка да си поговориш с хората, които евентуално са ти привлекли интереса. Началото намирисваше на партийно събрание – всеки (с изключение на един единствен) представител на фирма излизаше отпред и говореше същото като предния – върнете се в България, елате да видите, приберете се, знаем, че милеете (?!?) за родината… Сега – аз колко милея и какви са ми плановете е чисто моя работа, но щом съм на срещата с вас, значи съм определено заинтересувана какво имате да ми кажете. Не е ли логично или пак аз нещо не разбирам? Един от господата се изцепваше в посока – не отивайте в големи фирми, защото… Друг от тях беше определено на няколко ракийки и откровено се прозя докато ни говореше, накрая просто заяви, че “ние практиканти не вземаме, да знаете”. Останалите бяха интересни, дори за хора като мен. Бях единствената в цялата листа, която не учи в ТУ Мюнхен и това говори само по себе си, че се чувствах като полезно изкопаемо. Отговорите обаче, които получих от 3те си разговора бяха повече от положителни. Затова намирам забележката на някои хора от снощи за определено не на място (“и кво, намираш ли нещо тук с твоята политика”, хаха). Пич, определено беше много оригинално да ми го кажеш. Сърдечно се забавлявах.
    Така че – уикенда ще пада работа по документите ми и тяхното пускане към някои от тези фирми. А на хората, които не се усещат – живи и здрави да сме, да ни хранят информатици и икономисти, че без тях такива като мен взели че умрели от глад. Ох, извинете, да не забравя и архитектите, те и те са голяма работа. Ние, дето си нямаме инж. пред името да замълчим и наведем виновно глава, че сме си губили времето и им ядем от хляба. Не ме е срам и мен толкова да си виря главата, че и в блога да го пускам това…

3 Responses

  • Тоя номер с “милеенето” не се ли изтърка вече? Явно не. Аман! Крайно време е хората да се усетят малко и да престанат да говорят откровенни простотии свързани с “милеенето” и “изтичането на мозъци”. Прати ми на icq-то кои са фирмите да ти кажа малко инфо, ако ги знам.

  • Ама ти си си тук? Даже в София. И не се обаждаш… Хлип.
    Иначе, по темата – за пореден път се убеждавам, че колкото по шумно и рекламирано е подобно събитие, толкова по-малка е ползата от него за поканените. Ако си опрял до подобен род сбирки, за да си намериш работа… Но, ако си си харесала фирма, стискам палци да те оценят.

  • @ Geo: ще ти ги пусна. всъщност в едната имам декември интервю. ще видим.

    @ inat: миличка, каква София??? Чак на 20ти декември :( иначе не съм опряла до тези сбирки, ама като ги има защо да не погледне човек. е, някои хора откровено бяха дошли да се понаядат без пари. сраааам

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing