• 22Nov

    I know that we don’t talk
    I’m sick of it all
    Can you hear me when I
    Sing, you’re the reason I sing
    You’re the reason why the opera is in me

    Where are we now?
    I’ve got to let you know
    A house still doesn’t make a home
    Don’t leave me here alone

    Една песен написана за специален човек в тежък момент. Изпята много по-късно. С много чувство, толкова много, че дори може да те разплаче още при първото чуване.
    Какво е да загубиш някой близък, който се е отдалечил от теб и ти дори не знаеш, че той е далеч.

    Нещо сънувам странни неща напоследък. Надявам се скоро да спре поредната серия сънища, за да мога да се наспя. Несвързани неща, глупави случайности, но важното е, че винаги се появява професорът ми и ми казва, че няма да ми даде оценка, защото не мога да пиша… Всяка нощ. Може би от тези нерви напоследък не мога и да оздравея. Единствената нощ, в която спах 4 часа, а се наспах, беше когато спах с едно бебе в една стая. Нещо много успокояващо има в мириса на бебе. Една малка мръвка, някакви си 6 месеца, няма зъби, а има най-очарователната усмивка. А миналата седмица лекарката ми ми каза, че съм в продуктивната си възраст… Каква продукция бе жена, какви пет лева? Аз все още се чувствам като на 15.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

WP-SpamFree by Pole Position Marketing